РЕШЕНИЕ №
Гр. Велинград, 12.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
IV-ти граждански състав, в закрито заседание двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА К.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
396 по описа за 2020 година и съединеното с него гр.д. № 397/2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно осн. чл. 49 ЗЗД, вр.
чл.45 от ЗЗД.
Производството по гр.д.
№ 396/2020г. е образувано по искова молба на ищците В.А.Д., ЕГН
********** и А.К.
Д., ЕГН:********** ***,
против И.А.С.
***.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и
собственици според
Нотариален акт №122/02.12.2016г. на Велинградският нотариус Симеон Даскалов, на
имота : първия редовен етаж от двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от
110 м2, заедно с 1/2 идеална част от
приземието, с реално ползване на източната част с площ от 22 м2, заедно с 1/2
идеална част от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 681 м2, съставляващо УПИ II-2801
в кв.160 по плана на гр.Велинград към 2016г., който имот е с административен
адрес: гр.Велинград, ул.”Гоце Д.”№15. Ответникът И.А.С. бил техен съсед, който
живеел в съседния им от изток имот с административен адрес: гр.Велинград,
ул.”Гоце Д.” №13.
Твърдят също, че на
20.08.2018г., ответникът И.А.С., без да ги уведоми по какъвто и да било начин,
както и да получи тяхното съгласие, извършвайки самоуправство
по смисъла на чл.323, ал. 1 от НК, се е разпоредил в дворното им място да навлезе
тежка строителна техника - верижен багер, като през техния имот предприел
незаконно строителство на подпорен бетонен зид пред неговия имот, в
непосредствена близост до имота на
ищците. Тъй като портата откъм
улицата на ищците била заключена със секретна брава и катинар, дворната им
врата е била премахната и разглобена. Преминавайки през имота им за да получи
достъп до мястото на незаконния строеж, ответникът се разпоредил да се разруши
съществуващата между двата им съседни имота масивна тухлена ограда с бетонна
основа, с шапка и поставен улук по цялото й протежение, с дължина 5.00 линейни
метра и височина 2.00 метра - общо 10 м2 площ на масивната ограда. Верижната
техника разрушила и 115 кв.м. асфалтова настилка в дворно място на ищците,
декоративни фенери, декоративно дърво - бор. В имота на ищците били натрупани
огромни насипи от пръст, отломки от огради, арматури и т.н., заради които не
можело, а и до сега не можело да се осъществи достъп до входа на жилищната им
сграда. Ответникът, без одобрени строителни планове, Разрешение за строеж,
Разрешение за открИ.е на строителна площадка и
Протокол за строителна линия, бил предприел незаконни изкопни работи в
непосредствена близост до имота на ищците, на свлачищен
скат, като с това си незаконно строителство, извършено и без задължителният
строителен надзор, застрашил от свличане и самосрутване
не само терена на дворното им място, но и цялата двуетажна жилищна сграда, в
която притежавали първия жилищен етаж, със съответните му общи части от
сградата, а техен етажен съсобственик бил А.Н.С. ***, който притежавал
останалата 1/2 ид.част от имота,
както и втория етаж от жилищната сграда.
Настоява се на това,
че за извършеното самоуправство, което било престъпление
по чл.323, ал.1 от НК, ищците били уведомени от техния съсед - Христо Шинков, който им изпратил снимки, от които се виждали
разрушенията в имота им, както и купищата натрупани пръст и строителни
отпадъци. Ищците веднага сезирали както органите по незаконното строителство на
Община Велинград, така и Районната прокуратура. Кметът на Общината със свое
Писмо от 31.08.2018 г. ги уведомил, че е възложил извършване на проверка по
чл.223, ал.1 от ЗУТ, както и че за накърнените си права могат да потърсят
съдебна защита.
По сигнал
на ищците било образувано Досъдебно производство ЗМ 790/18 г.,
пр. вх. № 1267/18 г. по описа на РП Велинград по чл.216, ал.1 от НК за
противозаконно унищожаване или повреждане на чужда недвижима вещ, което е
престъпление от общ характер. В това досъдебно производство било установено с
Икономическа експертиза, че към 20.08.2018 г. стойността на уврежданията в
имота им възлизали на общата сума от 3 277.50 лв., като вещото лице е оценило
вредите както следва: Премахване на масивна тухлена ограда с бетонна основа и
улук по цялото й протежение с дължина 5 м и височина 10 м, с площ от 10 м2 -
311.50 лв.; Унищожаване на 4 бр.градински фенери - 204 лв.; Повреждане на
асфалтово покритие с площ от 150 м2, с кубатура на вложения асфалт - 3.150 мЗ - на стойност 2 700 лв.; Унищожена секретна брава - 18
лв.; Унищожен катинар - 4 лв.; Унищожен декоративен бор- 40 лв.
Преките вреди от
деянието на ответника за двамата ищци, които притежават в режим на СИО
половината имот били в размер на половината от общия размер на вредите,
установени от вещото лице, или 1/2 ид.ч от 3 277.50 лв. = 1 638.75 лв.
Настоява
се и на това, че за ищците бил налице
правен интерес от предявяването на иск за заплащане на причинените им
имуществени вреди, заедно със законните лихви от датата на деликта
- 20.08.2018 г. до настоящия момент, в който завеждат делото - 25.06.2020 г.,
като размерът на законните лихви бил 307.72 лв. Тези
суми ответникът им дължал, тъй като той извършил деяния покриващи признаците на
две престъпления от общ характер, по чл.216, ал. 1 от НК и по чл.323, ал. 1 от НК, не признавал вината си, нито желаел доброволно да възстанови причинените на
имота им вреди и да премахне пречките за неговото обитаване от ищците, като негови собственици.
Ищците твърдят също,
че почти втора година време, заради строителните отпадъци не могат да ползват
нито дворното си място, нито жилищния си апартамент с прилежащите му други
помещения в тази сграда. Имотът им продължавал да е разграден както откъм
улицата, така и откъм имота, в който живеел ответника. Нямало къде да паркират
и автомобила си. Страхували се от
срутване на терена, както и на жилищната сграда, в резултат на земетресение,
наводнение или друго бедствие, тъй като никой експерт не можел да установи
какви вреди могат да настъпят в резултат на незаконното строителство на
ответника, извършено непосредствено до имота им, още повече, че теренът бил свлачищен и застрашен от самосрутване.
Неслучайно ответникът бил предприел изграждане на подпорен зид под имота си,
страхувайки се теренът му да не се свлече по посока на близката река Луковица,
но трябвало да възложи изготвяне на строителни проекти, които са задължителни
за такъв строеж.
На досъдебното
производство била назначена и строителна експертиза, в която експертът установил
големия обем на незаконната строителна дейност, изразяваща се в изграждането на
повече от 10 мЗ железобетонен подпорен зид. Никой
експерт обаче, не можел да гарантира надежността на
този подпорен зид, без да са били взети геоложки проби от терена, без да са
били изчислени какви следва да бъдат неговите основи, каква арматура и как
следва да бъде вързана в подпорния зид, марката на бетона и т.н., както и дали
този подпорен зид няма да се самосрути при
земетресение или силен земен натиск, в резултат на поройни дъждове, с което да
повлече целия терен и да увреди непоправимо имота на ищците, като застраши
живота и здравето на неговите обитатели.
За това за ищците бил
налице, макар и съвсем символично като размер на претенцията, да предявят против ответника и иск за вреди от пропуснати
ползи, които определят в минимален размер от 100 лв. месечно, а за целия 22
месечен период от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г. в размер на 2 200 лв.
В молба уточнение от
22.07.2020г. ищците твърдят, че претендираното от тях обезщетение в размер на 2200 лв. е само за
имуществени вреди, за това, че не могат да ползват имота си, откакто бил
увреден от ответника. Размерът на тази вреда определили спрямо минималната
стойност на месечния наем за техния имот, който биха получавали, ако не го
ползваха лично, а го отдаваха под наем на трето лице. Това обезщетение
претендират в минимален размер от 100 лв. месечно, въпреки да съзнават, че за
имота си биха получили много по-висок месечен наем, с оглед неговата площ,
функционалност и местоположение в един от най-атрактивните централни квартали
на гр.Велинград. Тази претенция за имуществени вреди претендират за периода от
20.08.2018г. до 20.06.2020 г., в размер на по 100 лв. месечно, или 2 200 лв. за
периода от изтекли пълни 22 месеца. В случай, че ответникът оспорвал размера на
тази претенция, щели да поискат назначаване на икономическа експертиза, която
да определи пазарната стойност на месечния наем.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съда да осъди ответника да
заплати следните суми: 1 638.75 лв. - обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г., представляваща
половината от стойността на увреденото имущество, ведно с 307.72 лв. законна
лихви върху главницата за периода от датата на извършване на деликта 20.08.2018г. до 25.06.2020г. -датата на завеждане
на иска , както сумата от 2 200 лв. - обезщетение за вреди от непозволено
увреждане представляващи пропуснати ползи, затова че не са можели да ползвал
имота си, без да застрашат живота и здравето си, за периода от 20.08.2018г. до
20.06.2020 г., тоест от по 100лв. месечно за изтекли пълни 22 месеца. Претендират и съдебно- деловодните разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника с който се твърди, че изграждането на
подпорна стена е извършено след консултация със специалисти в областта на
изграждането на такъв тип съоръжения. Твърди и, че и
ответника има квалификация макар не точно в тази област, но в областта
на геодезичните услуги, като извършва дейност чрез търговско дружество, в което
е съдружник. Но освен това за това каква подпорна стена да се постави е
проверено и консултирано със съответни специалисти. Затова нямало как да допусне
свои близки да укрепват имот със стена, която е ненадеждна, това да доведе до
увреждане на имота на съседите им и пр. Напротив, така сложената подпорна стена
обезпечавала сигурност и за техния имот. Наистина строежът бил извършен по
преценка на баща на ответника -Александър С., той го бил организирал и надзиравал
строителните работи. Но що се отнасяло до чисто техническите параметри по
укрепване чрез подпорна стена, възможността за това била разяснена след намеса
от страна на ответника.
Ответникът твърди и, че той не е собственик
на имота, в който се намира въпросната подпорна стена. Поради тази причина и не
я построил той. Като син на съсобственика Александър С., ответникът потърсил
хора, които да разяснят какво и как следва да се извърши. Но по-нататъшните
действия по наемане на лицата, строили подпорната стена, по поставянето им на
задачи, по надзора какво се върши на място, ответникът нямал отношение.
Ответника твърди също, че отдавна не живее в
гр. Велинград. В имота, където е изградена подпорната стена ходи понякога, ако
баща му е там. Само като негов син има някакво отношение към него. Поради това
и настоявал да изясни не само техническите параметри на едно предприето бъдещо
строителство на подпорна стена, но и сам телефонирал на известния на баща му
собственик на имота на ищците - като такъв баща му познавал г-н А.С.. Същият
бил споменат в приложеното с исковата молба постановление за прекратяване на
досъдебно производство. От това лице не им било казано да има други
съсобственици на имота. Даден бил картбланш да се изгради процесната подпорна
стена, вероятно с оглед това, че това няма да увреди по никакъв начин ищцовия имот. Ищецът не бил задавал въпроси за строителни
книжа. Сега се твърдяло, че подпорната стена нямало да издържи и да пострада и
имотът на ищците, но въпросната подпорна стена не укрепва склон, който да е над
имота на ищеца.
Некоректни намира твърденията, че е извършил
строителни работи без разрешение и е бил използвал имота на ищците едва ли не
като строителна площадка. В тази връзка твърди, че: Първо, не ответникът, а неговия
баща се занимавал с въпросната подпорна стена. И второ, поискано било и
получено разрешение да се премине през имота на ищците от лицето, което го
обитавал. По-късно разбрал, че имотът бил съсобствен между него и още едно
лице, живеещо в гр. София - негов син. Но след като съсобственикът, който е бил
във владение на имота е бил дал съгласието си за достъп, не виждал защо сега се
твърди, че в имота било влизано без разрешение,
самоволно, същият бил затрупан със строителни материали, че и достъпът до него
бил отнет. Как обитаващото този имот лице би разрешило всичко това? Ако от
негова страна било констатирано подобно нещо, то много по-рано би била
сигнализирана най-малкото полицията след като се твърди да са отнели достъпа до
жилището му. Също така отбелязва, че му е известно, ако е имало някакво
разполагане на строителни материали в имота на ищците, то да е било за кратък
период, през който не е имало изразено противопоставяне от г-н С. или други
лица. Напротив, той бил дал разрешението за това, а някакво струпване на
строителни материали е имало само за периода на строителните работи, които са
коствали минимален отрязък от време. Нямало как да е бил отнет достъпът на
ищците до техния имот, защото достъп до него винаги е имало осигурен от две места
и нито едно от тях не е било запречвано. Входът, откъдето след дадено
разрешение е преминала техника за строителството на подпорната стена бил такъв
за превозни средства. От същата страна на имота, но по-отдалечен спрямо имота,
в който била изградена подпорната стена имало друг вход на ищцовия
имот, през който не било преминавало нищо във връзка със строителството на
стената. Това бил пешеходен вход и през него без никакъв проблем ищецът е могъл
да отива до къщата си и да живее в нея.
Неправдоподобно намира и твърдението за
струпани строителни материали пред къщата. Тя била отдалечена на 20 метра от
имота, в който е изградена подпорна стена и нямало причина цялото това пространство
да е било, ако ще и временно запълнено от пръст от изкопни работи, камо ли пък
такава да е имало не само от страната на къщата към имота, който е укрепен с
подпорна стена, ами и от другите й страни. Освен това именно по молба на
обитаващото имота лице, съсобственик на ищците са били извършени допълнителни
работи и в техния имот, именно с цел, ако е имало някакво негативно въздействие
на строителните работи, то да се заличи и имотът им да остане във вида, който е
имал. Нещо повече, почистването на имота на ищците било извършено в
присъствието на единия от тях - В.Д..
Неверни били и твърденията за премахната
масивна тухлена ограда с бетонна основа и улук и повреждане на градински
фенери. Такава ограда в имота на ищците не било имало. Тухлена ограда имало
само в имота на баща му, видно и от действащия кадастър. Там въпросната стена
била защрихована от страната на имота с процесната подпорната стена, което
означавало, че се намира в него. На ответникът не било известно да е имало
градински фенери и те да са били повредени. Асфалтовото покритие също не било
пострадало. То било в състоянието, в което е било години след полагането му, а
при извършване на строежа на подпорната стена било засипано с пръст, за да не
пострада. Не знаел нищо за унищожени секретна брава, катинар и декоративен бор.
По информация на ответника същите съществуват и досега. Абсурдни счита
твърденията за отнет достъп до жилищната сграда - по време, когато баща му е
извършил строежа и след това. Дори невиждал как би могло да се случи такова
нещо. Единственото оплакване, за което знаел до получаване на исковата молба
било, че в двора на ищците имало камъни, които дошли от имота на баща му. Тъй
като ответникът не живеел в гр. Велинград, не можел да каже със сигурност
откога и откъде камъните са попаднали в имота на ищците, но не виждал защо това
се свързва с него, който даже и да е подпомогнал финансово баща си за
изграждането на подпорната стена, не бил извършил самото строителство, нито бил
хвърлял някога камъни у ищците. Освен това камъни в имота на ищците вече нямало.
До отстраняването им от там те били заемали площ от едва десетина квадратни
метра, при площ на целия им имот от близо 700 кв. м. Защо се твърдяло от тях да
е бил възпрепятствал достъпът до имота им за ответникът било непонятно. Намира,
че ако заплащане на наем се иска за въпросните камъни, а и за каквото и да се
иска, ответника заявя, че това е неоснователно. Нямало как камъните да са ответника,
а и да са били не разбира как за определен брой камъни ответника
да дължа наем, който в ИМ се определя като пропусната полза. Ако камъни в двора
е нямало, то имотът е щял да бъде отдаден под наем ли? Ответника не знае изобщо
някога този имот да е бил даван под наем. Не виждал и защо се смята, че може да
бъде отдаден под наем, нито защо се счита, че ако има камъни в двора, той е неотдаваем под наем. Ответника намира, че
не му е известно и как за
идеалната част от двора на ищците, който с камъни на някакво място в него и без
камъни все би могло да се отдаде под наем, ако наистина някой се интересува от
наемане на идеални части, се определя наем от 100 лева месечно и как е била
определена тази сума?
Предвид изложеното
счита предявените искове за неоснователни, тъй като ответникът не е бил
човекът, който е извършил строителство на подпорна стена, нито са налице
описаните в ИМ увреди в имота на ищците и затруднения да ползват същия или да
го отдават под наем. Претендира и разноски.
С определение от 23.10.2020 г. гр.
д. № 397/2020 г. е обединено с гр.д. № 396 от 2020 г. за съвместното им
разглеждане.
Производството по
гр.д. № 397/2020г. е образувано по искова молба на ищеца А.Н.С. с ЕГН ********** ***,
срещу И.А.С.,***.
Предявени са ОСОИ по
чл.49, вр.чл.45 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати
на С. следните суми: 1638.75 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г., представляваща половината
от стойността на увреденото имущество, ведно с 307.72 лв. законна лихви върху
главницата за периода от датата на извършване на деликта
20.08.2018г. до 26.06.2020г. -датата на завеждане на иска , както сумата от 2
200 лв. - обезщетение за вреди от непозволено увреждане представеляващи
пропуснати ползи, затова че не са можели да ползвал имота си, без да застрашат
живота и здравето си, за периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г., тоест от по
100лв. месечно за изтекли пълни 22 месеца.
Ищецът А.Н.С. твърди,
че е собственик, според Нотариален акт
№81/1992г. на Велинградският съдия Елена Паунова и Протокол от 31.08.1999г. по
гр.дело №338/1997г. по описа на Районен съд Велинград, на втори редовен етаж от
двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от 110 м2, заедно с 1/2 идеална
част от приземието, с реално ползване на югозападната част с площ от 27 м2,
заедно с 1/2 идеална част от дворното
място, в което е построена сградата, цялото с площ от 681 м2, съставляващо УПИ
II-2801 в кв.160 по плана на гр.Велинград към 2016г., който имот е с административен
адрес: гр.Велинград, ул.”Гоце Д.”№15. Ответникът И.Ал. С. бил техен съсед,
който живеел в съседния от изток имот с административен адрес: гр.Велинград,
ул.”Гоце Д.” №13.
В нея се съдържат същите
твърдения, посочват се същите факти и обстоятелства, както в искова молба на
ищците Давидоф, поради което няма да бъдат повтаряни
от съда. Освен това и се претендира обезщетение, представляващо половината от
настъпилите вреди, съобразно на идеалната част от собствеността на увредения
имот.
В срока по чл. 131 ГПК по гр.д.№ 397/2020г. е
постъпил писмен отговор от ответника И.С.. В него се оспорва предявения иск
като не основателен и се иска отхвърлянето му, по съображение идентични с тези
изложени в отговора му депозиран по гр.д.№ 396/2020г.
Съдът,
като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното:
Не се спори по делото, че на
20.08.2018г. в дворното място, собственост на ищците, съставляващо УПИ
II-2801 в кв.160 по плана на гр.Велинград с административен адрес: гр.Велинград,
ул.”Гоце Д.”№15, влязла и преминала
през двора тежка строителна техника, която е следвало да извърши строителни
работи в съседния имот, който се ползва от ответника И.С.. Че въпросния имот е
собственост на ищците В. и Ана Д. и А.Н.С., при квоти по ½ ид. част за всеки, се установява от представените от тях НА
за придобиване право на собственост, съответно НА №112/02.12.2016г. и НА №
81.19.06.1992г.
Настъпили са вреди в ищцовия имот, за което е водено наказателно производство,
прекратено в досъдебна фаза, като документите по него са приобщени към
настоящото гражданско дело.
От приложения акт за
собственост - Протокол от 14.05.1984 г.,
нот. Акт № 200, том 5, дело 424/1978 г. и скица с №
15-10194-08.01.2021 г. издадена от СГКК гр. Пазарджик, се установи, че поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1858, с номер по предходен план: 2805, кв. 160,
парцел III е
собственост на Сашо /Александър,
съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ С., който е
баща на ответника И. С., както и на Калин Иванов С..
От показанията на свидетеля З. се
установява следното: след получен сигнал за увреждане на чуждо имущество
посетил адреса на ищците. Там констатирал, че дървената входна порта била
демонтирана, както и надграждащата я част. В двора на
ищците било струпано голямо количество строителни материали, които са били
разпръснати на различни места и купчина пръст, която била наскоро изкопана.
Липсвала и масивната ограда между двата имота, като личало, че сега е
премахната от мястото на което е била. Асфалта в ищцовия
имот бил напукан, но не личало каква е причината за това. Според свидетеля
напукването на асфалта не било естествено, а в следствие на някаква сила. Не
помни да е имало следи от техниката върху асфалта. Входът към къщата не е бил
затворен и е имало достъп.
От показанията на свидетеля
Александър С., баща на ответника, се установи, че фирма е извършвала
строителните работи. Той е присъствал при строежа на подпорната стена, но
строителите не са го питали дали да влизат през съседния имот. Демонтирали са
арката отгоре. Заявява, че със сина му имали разрешение само за преминаване на
техниката през двора на С., за друго не са говорили, но не било и забранено. Премахнатата
масивна ограда е била изцяло в неговия имот. Ищците са ползвали тяхната ограда.
Последната е била възстановена като каменна ограда след приключване на
строителните работи.
От показанията на св.Калин С. се
установява, че именно ответникът се е обадил на А.С., за да поиска разрешение
за преминаване на строителната техника, като е получил положителен отговор.
Къщата на ищците никога не била отдавана под наем. Никой не бил и живеел в нея
от доста време, тъй като тя се нуждаела от ремонт. Признава, че именно синът му е дал част от
парите, които са били необходими за укрепването чрез подпорна стена. Пръста,
натрупана от изкопните работи върху имота на С. и Д. била премахната в рамките
на една седмица. Махнали са всичко ръчно,
за да не се повреди. Арката била монтирана от дърводелци, за да може да бъде
качествено направена. След това ищците сами са я премахнали отново, за да
вкарват трактори.
От Заключение на вещото лице С.Б.
с вх.№ 263940/28.10.2021 г. се установява следното:
Подпорната стена в имот с идентификатор 10450.502.1858, с
адрес: ул. Гоце Д. № 13, съседен на
имота на ищците, е стоманобетонна, с височина 4 м. /без фундамента/, с дебелина
на нивото на имота 0,25 м. Няма одобрени строителни книжа и документи:
инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за дадени линия и ниво,
което прави строителството незаконно. Към делото са представени чертежи за
размерите на стената, количеството и вида на армировката и бетона, но същите не
се оформени като проект, одобрен от общината.
В представените по делото материали по преписка №
1267/2018 г. няма данни за стойността на нанесените щети в имота на ищците.
Възстановяването на нанесените щети, показани на място от г-н А.С., включително
стойността за изпълнение на нова ограда, с размерите на разрушената част е на
стойност 1463,80 лв.
От заключение по СТЕ става ясно,
че общо стойността на СМР за ограда възлизат на 841,01 лв.; доставка и полагане
на асфалтова настилка с размери 2,70 м/790 м. и дебелина 2 см. Възлиза на
270,04 лв.;Доставка и поставяне на градински фенери за 4 броя – 279,96 лв.;
доставка на секретна брава – 23,54 лв.; доставка на катинар – 4,25 лв.;
засаждане на бор – 45 лв.
От разпита на в. л Б. става ясно,
че оградата е била изградена на мястото на съборената. Не знае в кой имот
попада. Има и неразрушена част от оградата.
Представено е геодезично
заснемане, видно от което стоманено-каменните конструкции по границите на имота
попадат всички изцяло в ПИ 10450.502.1858, собственост на Семерджиеви.
От показанията на свидетелката
Камелия С.а се установява следното: Масивната ограда, отделяща страните по
делото е строена от друг съсед, не от ищците. Предполага, че синът й Д. е
правил подобрения, но не е сигурна. Асфалтът преди да влезе техниката не е бил
повреден. След тежката техника са били унищожени всички малки храсти и бор,
както и 4 фенера. Едната туя я нямало вече, а заради
пропадане на изкопа и изкривяване на бора се е наложило този бор да бъде
отрязан.
Свидетеля Калин С., заявява, че на
мястото е имало няколко вида огради, тухлената била направена заедно с А.С. и
Александър Семерджикев, а последната ограда през 2018
г. била възстановена от брат му. Знае, че ответникът е искал разрешение за
преминаване на техниката през ищцовия имот, защото
така са му казали И.и Александър Семерджиеви. Не знае ответника дали е давал
пари за строежа. Смята, че брат му е наел хората за работата. Свидетелят твърди
той да е участвал е в премахването на пръста от асфалта, като не е имало
промяна в него. Бил е запазен така, както е бил преди засипването с материали,
като още преди е имало и пукнатини. Виждал е само поставки за лампи, но е и
лампи. След минаване на багера не е имало и остатък. През май месец 2021 г. в ищцовия имот влезнал багер, който изкарал дърво и асфалт,
заради което ищците сами премахнали отново входната врата.
От приетото Заключение на вещо
лице Я.Ч. се установява, че масивната ограда между имотите на страните попада
изцяло в имота на бащата на ответника, за което прилага и Комбинирана скица на
регулационната линия между УПИ II – 2801 и III- 2805 в кв. 160 по регулационния
план на гр. Велинград.
От допълнителното Заключение на
вещо лице Б., се установява, че: За жилищна сграда с два самостоятелни обекта –
две жилища, всяко със застроена площ 120 кв. м., построена в имота на ищците,
наемът за търсения период от две години е 18490 лв.; За незастроената част от
имота на ищците, с площ от 243 кв. м, наемът за търсения период от две години е
7406,64 лв. Стойността за изпълнението на нова асфалтова настилка с площ 115
кв. м. в имота на ищците е в размер на 1491,92 лв.
От документа писмо-съобщение от
Община Велинград до С. и Ангел С., приобщен към доказателствения
материал на досъдебното производство се установява следното: извършена е
проверка от служители по чл.223 от ЗУТ, във връзка с подаден сигнал на
24.08.2018г. от Ангел С., за спешна проверка и спиране на дейностти
в неговия имот. При извършената проверка е установено, че в имота има багер,
нает от лицето И.А.С.. Осъществен бил и контакт с лицето И.С., който заявил
пред служителите на Община Велинград, че поради липса на друга възможност е
вкарал багера през съседния имот за извършване на изкопни работи за строеж на
подпорна стена, като за извършеното е получил устно съгласие от Ангел С..
Ответникът е бил предупреден да преустанови всякакви строителни действия по
започнатия строеж в 10 дневен срок.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим
и частично основателен, поради което следва частично да бъде уважен.
Независимо от първоначално дадената правна
квалификация на предявения иск по изготвения по делото доклад, съдът счита, че
следва да се произнесе по иск за непозволено увреждане без да се дават други
указания на страните по делото, тъй като искът по чл. 49 от ЗЗД е частен случай на непозволеното увреждане и
съдът е дал указания на страните, относно продлежащите
на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства /в този
смисъл Решение № 382 от 30.09.2016 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 452/2016
г./.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 и чл. 51 ЗЗД.
Отговорността по чл.
49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната
отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от прекия изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Противоправността
не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
В случая останалите елементи
от фактическия състав съдът приема, че са доказани, доколкото личното участие
на ответника И.С. не е нужно, но по делото се установява, че е дал пари за извършване
на строително-монтажните работи по изграждане на подпорна стена в обитавания от
него имот, както и лично пред служители на Община Велинград е заявил, че той е
вкарал багер през съседния имот, както и, че самият багер е нает от него.
Ответникът, а не друго лице е поискал разрешение за минаване на тежката техника
през двора на ищците. Не е необходимо възложителят на работата да бъде
собственик на имота, достатъчно е, че собственикът не се е противопоставил на
извършения ремонт и е бил съгласен ответникът да наеме хора. Като официален
удостоверителен документ написаното от Община Велинград има материална доказателствена сила за написаните в нея обстоятелства,
включително и заявлението на ответника, че той е наел багера.
По делото безспорно се установява, че имота на
ищците е бил ограден, като на входа му е имало поставена масивна врата с арка.
И тъй като се установява, че те не са обитавали постоянно този имот, то
житейски логично е врата да е била заключена, включително с катинар. От
показанията на свидетелите, както и от представения снимков материал се
установява, че в имота на ищците има съществуващи градински фенери, както и в
резултат на извършваните изкопни работи и СМР да има в дворното място на ищците
натрупана купчина от изкопана пръст и строителни материали.
Ищците претендират
имуществени вреди в размер на 1 638,75 лв., както и законната лихва върху
тях, в размер на 307, 72 лв. дължими се за периода от датата на извършване на деликта 20.08.2018 г.
до датата на завеждане на настоящото дело, която е 25.06.2020 г.
От всички
доказателства по делото съдът приема, че е безспорно установена причинно
следствена връзка между деянието и вредата по отношение на счупените 4 броя
фенери на обща стойност 279,96 лв., счупената секретна брава – 23,54 лв.,
катинар на стойност 4,25 лв. и бор на стойност 45 лв., повредена асфалтова настилка
с площ 115 кв.м. на стойност 1491,92 лв.– или обща стойност на причинените
имуществени вреди в имота на ищците е
1867,75 лв., съобразно данните от СТЕ.
Това е така, тъй като
както вече бе посочено по-горе в имота на ищците е влязла строителна техника
–багер за да извърши строителни работи. Тя е влязла през порталната входна
врата на ищците, без да е бил даден ключ за нея от собствениците на имота, в
резултат на изкопните работи и натрупаната от тях пръст е увреден намиращия се
в близост бор, който в последствие се е наложило да бъде премахнат, а и
съществуващата асфалтова настилка, по която е преминал багера нает от
ответника, дори и да е била напукана от времето е допълнително увредена, а и
според твърденията на св.З. това увреждане е било неестествено и в резултата на
приложена сила. Именно такава приложена сила представлява преминаването на
тежък багер по стара асфалтова настилка, в резултат на което тя се уврежда допалнително.
Премахването на
масивната ограда не може да се приеме като причинена вреда на ищците, тъй като
същата е изградена изключително върху мястото на Александър С., а не в ищцовия имот и се установи тази ограда да е изградена от
Ангел С.. При което дори и да е
разрушена оградата между двата имота, то ответника е разрушил такава
собственост на лице различно от ищците. Тоест не нанесъл вреди на имущество,
което е собственост на ищците. При което и не налице вреда за ищците, която да
подлежи на обезщетяване.
По отношение на претендираните вреди за разрушена входна портална врата с
арка, съдът намира следното: Действително се установява по делото, че входната
врата на имота на ищците и арката над нея са били демонтирани с цел да може да
влезе багера за извършване на изкопни работи за изграждане на подпорна стена.
Същевременно обаче се установява, че веднага след приключване на тези СМР врата
е била монтирана отново и е монтирана арката над нея. В последствие ищците сами
сменили тази порта, във връзка с извършвани от тях дейности, за което им е било
необходимо да осигурят достъп на друга строителна техника. И тъй като ответника
е възстановил състоянието на входната портална врата, такова каквото е било то
от преди да бъде демонтирана, то и не са настъпили каквито и да било вреди за
ищците, свързани с тази врата, което да подлежат на обезщетяване.
По отношение на претендираното обезщетение за пропуснати ползи от липсата на възможност да ползват имота си
за времето от 20.08.2018 г. до 20.06.2020 г. в размер на по 100 лв. месечно,
или 2200 лв. за периода от изтекли пълни 22 месеца, съдът счита, че същите не
са доказани. По делото става ясно, че достъпът до жилищната сграда не е бил
ограничаван, още повече да е отнеман изцяло, като складирането на строителни
отпадъци върху част от празното дворно място е продължило за една седмица. За
обезщетяване на вреди от пропуснати ползи следва да се докаже, че действително
такива са щели да бъдат реализирани, ако не беше извършено процесното
деяние. В тази насока няма нито твърдения, нито доказателства. Поради което
съдът счита искането в тази част за неоснователно, и като такова ще се отхвърли
за пълния претендиран размер от 2200лв.- обезщетение
за пропуснати ползи.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че няма как да настъпят вреди от липсата на
възможност за ползване на имота, поради това да не е ясно дали в резултата на
извършеното незаконно строителство на подпорна стена, е възможно да възникне
случайно събитие – самосрутване на двор. Във всеки
случай би се касаело от едно бъдещо несигурно събитие. А дори и да се приеме,
че ищците са се притеснявали от това незаконно строителство и поради това не са
използвали имота си, то се касае за тяхно субективно отношение, а не за
настъпили имуществени вреди в резултата на опасенията им.
Ето защо и исковете
на ищците В. и Ана Д. и на А.С. за основателни до размера от 922,35лв.,
представляващи по ½ от установените вреди в размер на общо 1867,75 лв.
До този и размер исковете са основателни и като такива ще се уважат, като се осъди
ответникът да заплати на всеки от ищците Д. и седлоев
сува в размер на 922,35лв., а над този размер до
пълния претендиран такъв от по 1638.75 лв. - обезщетение
за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане исковете ще се
отхвърлят, като неоснователни.
По отношение на
претенции по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху главницата съдът намира следното: Безспорно за нанесени вреди от
непозволено увреждане се дължи законната лихва от дата на деликта.
В случая това е 20.08.2018г. За претендирания период датата
на деликта - 20.08.2018 г. завеждане на делото -
25.06.2020 г. мораторната лихва върху уважения размер
на иска от 922,35лв., изчислена от съда с
БГ калкулатор е в размер на 173,19лв. Тази сума за лихви ще се присъди на ищците,
а н нея до пълния претендиран размер от по 307.72 лв.,
и този иск ще се отхвърли, като неоснователен.
Предвид изхода от спора
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, искането на ищците Давидоф за присъждане на разноските е основателно и следва да
се уважи, като им се присъдят направените разноски в размер на 53,63лв., по
съразмерност с уважената част от иска при представени доказателства за
направени такива от 203лв. заплатена държавна такса, като се осъди ответника да
им заплати тази сума.
Предвид изхода от спора
и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, искането на ищеца С. за присъждане
на разноските е основателно и следва да се уважи, като му се присъдят направените
разноски в размер на 278,14лв., по съразмерност с уважената част от иска при представени
доказателства за направени такива от общо 1053,56лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, като се осъди ответника да му заплати тази сума.
Предвид изхода от спора
и по аргумен на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на
разноски, по съразмерност с отхвърлената част от иска, при представени доказателства
за направени такива от общо 1055,0лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо
и на ответника ще се присъдят разноски в размер на 776,48лв., която сума за
разноски ще се възложи на ответниците, като се осъдят да заплатят на ответника по
½ от нея.
По горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.С. ***, да заплати на В.А.Д., ЕГН ********** и А.К. Д., ЕГН:********** – съпрузи и двамата от гр.София,
ул.“Марин Дринов“ № 2, ет.1, ап.З, СУМАТА от 922,35 лв. /деветстотин двадесет и два лева
и 35ст./ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г., представляваща
половината от стойността на увреденото имущество, както и СУМАТА от 173,19лв. /сто седемдесет и три лева и
19ст./, представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на
деликта 20.08.2018г. до 25.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
горните размери и до пълните претендирани такива от 1638,75
лв. за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лв. за мораторна
лихва, както и иска за присъждане на 2200лв. – обезщетение за пропуснати ползи
от неползване на имота в периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
И.А.С. ***, да заплати на В.А.Д., ЕГН ********** и А.К. Д., ЕГН:********** – съпрузи и двамата от гр.София,
ул.“Марин Дринов“ № 2, ет.1, ап.З, СУМАТА от 53,63лв.
/петдесет и три лева 63ст-/ направените по делото разноски по съразмерност с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.А.С. ***, да заплати на А.Н.С., ЕГН **********
***, СУМАТА от 922,35 лв. /деветстотин двадесет
и два лева и 35ст./ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г., представляваща
половината от стойността на увреденото имущество, както и СУМАТА от 173,19лв. /сто седемдесет и три лева и 19ст./,
представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта 20.08.2018г. до 25.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над горните
размери и до пълните претендирани такива от 1638,75 лв.
за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лв. за мораторна
лихва, както и иска за присъждане на 2200лв. – обезщетение за пропуснати ползи от
неползване на имота в периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.А.С. ***, да заплати на А.Н.С., ЕГН **********
***, СУМАТА от 278,14лв. /двеста седемдесет и осем лева и 14ст./ направените по
делото разноски по
съразмерност с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН ********** и А.К. Д., ЕГН:********** – съпрузи и двамата от гр.София,
ул.“Марин Дринов“ № 2, ет.1, ап.З и А.Н.С., ЕГН **********
***, да заплатят на ИВАН А.С. ***, СУМАТА от общо 776,48лв. /седемстотин седемдесет
и шест лева и 48ст./ направените по делото разноски по съразмерност с уважената
част от исковете, от която по ½ от нея или по 388,24лв. се дължи от
ищците Д. и С..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………..........…
/ВАЛЕНТИНА И./