Решение по дело №67/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен – Р. И. И., чрез старши юрисконсулт П. Ч. срещу решение № 71/08.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 205/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита се, че е налице деяние на наказаното лице, което се квалифицира, като неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Навеждат се доводи, че в настоящия случай от наказващия орган е установено по безспорен начин нарушение на норма от подзаконов нормативен акт – Наредба № 3 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и използване на работно оборудване във връзка с Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Твърди се, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че Х. Ц. е осъществил контрол при проверка за отсъствие на напрежение при отстраняване на авария по въздушна електропроводната линия. Релевират се доводи, че от приложените по делото доказателства и показанията на свидетелите е установено извършено нарушение и правилно с наказателното постановление е наложена глоба над минималния размер, като са взети предвид установеното нарушение и последвалите неблагоприятни последици за пострадалото лице. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приел, че Ц. е извършил виновно описаното в акта и постановлението нарушение. Счита за неправилно възприето от първоинстанционния съд, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗАНН, тъй като към датата на разглеждане на делото, касаещо наказателната отговорност на лицето, не е бил известен фактът, че срещу Х. И. Ц. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Посочва се, че неправилно съдът е счел, че е налице идентичност между описаните в НП и в прокурорското постановление деяния и едновременно е отменил и прекратил Наказателно постановление № 15-2300236/15.09.2023 г., тъй като видно от приложените по делото доказателства Постановлението за привличане като обвиняем на Х. И. Ц. и взимане на мярка за неотклонение е с дата 10.11.2023 г., а НП е издадено на 15.09.2023 г.

Намира за неправилно и това, че съдът едновременно е прекратил и отменил наказателното постановление. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен се представлява лично от директора Р. И., която поддържа касационната жалба и моли аргументите, изложени в същата да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – Х. И. Ц., чрез процесуалния си представител адв. В. И. от Адвокатска колегия – гр. Плевен е представил отговор на касационната жалба, с който счита, че залегналите доводи в жалбата за постановено неправилно решение са несъстоятелни. Счита постановеното решение за правилно, законосъобразно, постановено при пълен анализ на всички събрани по делото доказателства. Посочва, че правилно PC-Кнежа е отменил обжалваното от наказателно постановление и е прекратил производството по делото, т.к. паралелно с образуваното административно наказателно производство има образувано и досъдебно производство под № 4307/2023г. и за същото деяние на Х. И. Ц. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК на дата 22.07.2023г. с постановление от 10.11.2023г. на следовател при ОСлО при ОП-Плевен. Твърди, че сочената в касационната жалба дата за повдигане на обвинение – 10.11.2023 г. е преди постановяване на решението по АНД-то и правилно с PC-Кнежа е отменил НП и прекратил производството по делото. Посочва, че наказателната отговорност има приоритет пред административно наказателната и щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административно наказателно производство не се образува, а образуваното такова се прекратява.

В съдебно заседание ответникът по касация – Х. И. Ц., не се явява, представлява се от адв. В. И. от Адвокатска колегия – Плевен с пълномощно по делото, който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представя обвинителен акт по досъдебно производство № 4307/2023 г. на Окръжна прокуратура – Плевен по чл. 123, ал. 1 от НК и разпореждане № 45/15.01.2024 г. по нохд № 1102/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен като счита, че по безспорен начин е доказано, че срещу Цалов е образувано наказателно производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Кнежа следва да бъде потвърдено. Счита, че има събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че в ОП – Плевен е образувано ДП № 4307/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Плевен за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, което е и приключило към настоящия момент с внесен обвинителен акт, като е образувано и НОХД. Посочва, че законодателят е предвидил приоритет на наказателното преследване и наказателната отговорност пред административно- наказателната такава и с оглед констатациите относно идентичност на извършеното административно нарушение и вмененото престъпление, счита, че съдебният акт на Районен съд – Кнежа е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 15-2300236/15.09.2023 год. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ на Х. И. Ц. с [ЕГН] и адрес: гр. Койнаре, [улица], с месторабота „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в качеството му на длъжностно лице, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, чл. 200, ал. 1, т. 3 на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл. 108, т. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, прекратил е административно наказателното производство и е осъдил Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Плевен да заплати на Х. И. Ц. сумата от 400 лв., представляващи разноски по делото.

Наказателното постановление е издадено затова, че при извършената проверка на място на 22.07.2023 год. на обект: въздушна електропроводната линия по [улица]и [улица], с. Еница, общ. Кнежа по повод станал на същата дата около 15:30 часа трудов инцидент със смъртен изход с лицето С. С. М. [ЕГН] на длъжност „ел. монтьор, изграждане, поддръжка и ремонт на електропроводни линии и мрежи“ и по документи от 24.07.2023 год. до 09.08.2023 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен е установено, че лицето Х. И. Ц. [ЕГН], на длъжност „ел. монтьор, изграждане, поддръжка и ремонт на електропроводни линии и мрежи, ръководител група“ в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в качеството си на изпълнител на работата/наблюдаващ, след получаването на нареждането за работа по отстраняване на повреда по въздушна електропроводната линия не е извършил контрол по спазване на техническите мерки за безопасност при работа с пълно или частично изключване на напрежението, а именно контрол при проверка за отсъствие на напрежение при отстраняване на авария по въздушна електропроводната линия.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК, мотивите на РС се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

РС е приел, че наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приел, че жалбоподателят Цалов е извършил виновно описаното в акта и НП нарушение. Правилно РС- Кнежа е преценил, че предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, е установено, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, като нормата сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува.

С оглед доказателствата по делото пред РС и видно от съдържанието на приложеното постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.11.2023 год. е, че е налице идентичност между описаните в НП и в постановлението деяния, като това се потвърждава и от представените пред касационната инстанция обвинителен акт №4307/2023г. по досъдебно производство №4307/2023г. по описа на ОП- Плевен и от Разпореждане №45/15.01.2024г. по наказателно дело от общ характер №1102/2023г. по описа на ОС- Плевен

Правилно РС е приел, че вмененото във вина на Цалов с издаденото НП нарушение, касае трудов инцидент със смъртен изход, поради което срещу Цалов не е следвало да се образува и административно-наказателно производство при наличието на образувано наказателно такова, като в случая по- тежката наказателната отговорност поглъща административно-наказателната, както е посочено и в Тълкувателно решение № 3/ 22.12.2015 год. по ТД №3/2015г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Кнежа за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като направеното възражение от страна на касатора за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съдът намира за неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/08.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 205/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен да заплати на Х. И. Ц. с [ЕГН], с адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, [улица], направените в касационното производство разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.