РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Велико Търново, 23.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора Д. Мачева,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №462 по описа за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си молба ищецът К.М.Б. ***.
Търново твърди, че с влязло в сила Решение №48/29.01.2013г. по НАХД №1167/2012г.
по описа на Горнооряховския районен съд е било отменено наказателно
постановление №1271/12/10.08.2012г. на началника сектор „ОП“ при РУ „Полиция” –
Г. Оряховица, с което му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. В съдебното производство по посоченото дело същият е бил
представляват от адвокат, като е направил разноски в размер на 300 лв. за
възнаграждение на адвоката за защита по НАХД №1167/2012г. Разноски по
административно-наказателното дело не са му били присъдени, тъй като не е имало
правна възможност за това. Поради това счита, че за него възниква основание да
претендира направените разноски по административно-наказателното производство,
представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата от 350 лв., обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение в посочения размер, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на
наказателното постановление. Претендира за разноски по производството.
Ответникът ОД на МВР – В. Търново,
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира за разноски, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на предявения
иск.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Исковата молба е била подадена
първоначално до районен съд – В. Търново, където с определение от з.з. от
17.04.2014г. състав на ВТРС е прекратил производството по гр. д. №1193/2014г. и
е препратил делото по подсъдност на АС – В. Търново, тъй като е приел, че
предявеният иск представлява такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С протоколно определение от
08.09.2014г. съставът на АСВТ е спрял производството по делото до постановяване
на тълкувателен акт по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВКС и ВАС.
Производството по делото е било възобновено с определение от з.з. от
20.05.2015г.
Между страните по делото не е
спорно, а и видно от приложеното НАХД №1167/2012г. по описа на ГОРС, с решение
№48/29.01.2013г. по посоченото дело съдът е отменил наказателно постановление №1271/12/10.08.2012г.
на началник сектор „ОП“ при РУ „Полиция” – Г. Оряховица, с което на К.М.Б. е
било наложено наказани “глоба” в размер на 200 лв. Това решение не е било
обжалвано по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е влязло в законна сила.
От съдържащите се по посочените дела документи е видно, че в производствата по
тях ищецът е бил представляван от адвокат, като в договора за правна защита е
посочено сума на адвокатското възнаграждение от 300 лв., която е било внесена.
По делото от фактическа страна е
безспорно установено наличието на договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение между ищеца и неговият процесуален представител по НАХД №1167/2012г.,
но направените от ищеца разноски за възнаграждение на адвокат нямат и не могат
да имат правна природа на вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият
фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на
основание чл. 1 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни имуществени вреди,
които да са непосредствена последица от издаването на отмененото с решението по
НАХД №1167/2012г. наказателно постановление.
Приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя по
административно-наказателно дело на разноски за воденето му, поради което
държавата не дължи заплащането им. Разноски не могат да се присъдят в
производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН от административно-наказателния съд,
нито в производство по чл. 203 и сл. от АПК от административния съд. Допускане
на обезщетяването им по ЗОДОВ означава заобикаляне на процесуалния закон и
недопустимо разширяване отговорността на държавата с разноски, които според
процесуалните правила тя не дължи. Отговорността за съдебни разноски може да се
осъществи само по висящия процес, по който са направени и да се постанови от
съда, сезиран с разглеждането на спора. Самостоятелното предявяване на отделен
иск само за разноските по приключил процес в друго производство по друг
процесуален ред за присъждане от друг съд с различна подведомственост и
подсъдност е недопустимо. Още по-малко е допустимо чрез подобна последваща
претенция да се искат разноски по свършилото дело, които не биха могли
законосъобразно да се присъдят. Отговорността за съдебни разноски не е такава
за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, а за санкциониране на страната, неоснователно
предизвикала делото или загубила го поради процесуалното си бездействие. При
липсата на правна възможност за законосъобразно присъждане на съдебните
разноски от съда, сезиран с разглеждането на спора и в рамките на висящото
производство, същите не могат да се присъдят в друго производство, което се
развива по друг съдопроизводствен ред. Още повече този извод може да направи,
когато тези разноски всъщност представляват изплатено договорено адвокатско
възнаграждение. В случая при сключването на договора за правна защита и
съдействие между адвокат и клиент, възникват между тях договорни отношения,
като заплащането на възнаграждение на адвокат е престиране на задължението на
една от страните по договора. Изпълнение на договорно задължение от едно лице,
не може самостоятелно да поради вреди за това лице, които да бъдат репарирани
посредством търсене на обективна отговорност от трето лице, външно за това
правоотношение. Този извод не може да се промени от факта, че договорните
отношения между ищеца и неговият пълномощник по НАХД №1167/2012г. са били по
повод защита и процесуално представителство по това дело. По принцип
отговорността за понасяне на съдебни разноски, вкл. заплащане на възнаграждение
за адвокат в процеса от загубилата делото страна е отделен правен институт,
специфичен за съответния вид процес. Той не конкурира и не може да бъде
например поставен в отношение на субсидиарност с отговорността за вреди, в
честния случай с тази по ЗОДОВ. В противен случай, ако се доведе до край тази
логика на ищеца, ще означава, че ползването на адвокатска защита и съдействие
представлява вид вреда, която се нанася на лицето, което е ползвало такава
защита, като конкретен адвокат, който е представлявал това лице, което е
спечелило делото, с действията си, довели до този правен резултат, му е нанесъл
вреда.
Тези изводи на съда не се променят от мотивите в ТП №2 по ТД№2/2015г. на
ВКС и ВАС. В тълкувателният акт е посочено, че тези разноски могат да се
претендират по реда на ЗОСДОВ, т.е. предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане от административните съдилища като първа инстанция, но няма и не
може да се излагат там доводи за основателността на тези претенции. В случая
независимо, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна
норма, въз основа на която да решат искането, от тази норма не следва извод за
основателност на претенцията по ЗОДОВ. Налице е посочената вече законова
празнота в ЗАНН, но няма отказ от правосъдие, след като исковата претенцията и
приета за допустима, разгледана в открит съдебен процес, но намерена за
неоснователна.
Ето защо, тъй като не са налице
обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника,
предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на разноски по производството, като съдът следва да осъди ищеца да
му заплати такива, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер от 70
лв. Искането за присъждане на до претендирания размер от 300 лв. съдът намира
за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая се
касае за възнаграждение на юрисконсулт, а не на адвокат, поради което настоящия
състав счита, че не се прилага буквално субсидиарната разпоредба на чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от К.М.Б.
***. Търново, срещу ОД на МВР – В. Търново за сумата от 300 лв., представляващи
възнаграждение за адвокат по НАХД №1167/2012г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА К.М.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – В. Търново разноски
по делото в размер на 70/седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: