Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./..…02.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11555 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 127874 от 30.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 65697/2018 г. на СРС, 32 състав, е осъдeно „Д.Б.Ж.И
З.“ АД да плати на „Б.В.И.Г.“АД сумата 3151,23 лв., представляваща неплатена
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета №470418181831026, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба - 10.10.2018г., до плащането, както и сумата 942,05лв
- разноски по делото.
Това решение е обжаилвано
в срок от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.ИЗ.“ АД чрез пълномощник юрк.А.М., изцяло, с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалия закон и процесуалните
правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, евентуално
неправилност поради нарушение на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Конкретните оплаквания се свеждат до оплаквания
за недостатъчно и противоречиви мотиви,
приравнени на липса на мотиви, несъгласие с извода на съда, че събраните по
делото доказателства не сочели водачът С.Й.С./управлявал застрахованото при
ищеца МПС/ да е допуснал нарушение на ЗДвП и така съпричинил вредата - да не е
дал мигач за завиване надясно, евентуално да не е имал подвеждащо поведение
спрямо другите участници в движението, несъобразяване с показанията на
свидетеля С.С./управлявал застрахованото при ответника МПС/ които установявали,
че управляваното от другия свидетел МПС преди завиване надясно се е движело в
съседната лента в ляво и така ударът е настъпил не в задната част н а предното
МПС, а в неговата странична дясна част, в която насока счита, че съдът
неправилно е кредитирал САТЕ, доколкото същата не кореспондира с показанията на
свидетеля С.С.. Моли решението да се отмени
и искът да се отхвърли, евентуално да се намали обезщетението поради
съпричиняване на вредоносния резултат и прекомерност на определеното
обезщетение по размер. Претендира
разноски без списък по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна-ищец ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с писмен отговор чрез пълномощник
адв.Д.Р., оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно,
сочи, че е установено противоправното поведения на застрахования при ответника
водач, който се установило да се е движел с несъобразена скорост и с
предприетата от предния водач маневра завиване надясно. Оспорва да е доказано
по делото съпричиняване на вредата от водача на застрахованото при ищеца МПС. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е
доказване на вредата, нейния размер и наличието на съпричиняване, които спорни
факти са били предмет и на спора пред първата инстанция.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е приел, че
е доказано противоправното поведение на застрахования при ответника водач С.С. поради
управление от водача със скорост, несъобразена със съС.ието на пътя, че не е
доказано противоправно поведение на застрахования при ищеца водач С. С., и при съборазяване на установената от прието
озаключение на САТЕ наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите,
както и за тяхната стойност
Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви
като крайни изводи. Споделят се изводите за наличие на противоправно поведение
на водача С.С. и тези относно вида и размера на вредата, поради което и на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното
решение.
В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени правни изводи, формирани
въз основа на доводите и възраженията на страните и преценка на събраните
доказателства, и приетите за безспорни факти. Изложените мотиви на атакуваното
решение са ясни и последователни, както и са съответни на постановения
диспозитив. Макар в същите да не са обсъдени всички подробно изложени доводи и
възражения на страните, съответно и всички събрани по делото доказателства,
такава непълнота не води до нищожност на решението, а до неговата
необоснованост . Налице са достатъчно мотиви, от които да се проследи как е
формирана решаващата воля на съда по основателност на исковете. Недостатъците на мотивите поради тяхната
непълнота, въззивният съд, в съответствие със съдебната практика, намира, че може
да води до необоснованост поради допуснати процесуални нарушения, но не и до
неговата недопустимост или нищожност. Съгласието или не съгласието на страната
с изложените мотиви също не е равнозначно на липса на мотиви. Решението би било
нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато несъмнено в случая
не е налице (ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г. к.,
І г. о. на ВКС).
По повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира възраженията на
ответника за неоснователни.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, която въззиният
съд прави, сочи, че на 12.06.2018 г. в
гр.София, с.Волуяк, кръговото, л.а.Ситроен СЗ с per. № ******, застраховано при
ищеца по имуществена застраховка „Каско“ и управляван от водача С. С.,*** с
посока към ул. 50та в с. Волуяк и на кръстовището на ул. 41ва предприема
маневра за завиване на дясно. По същото време л.а. Шкода Фабия с рег.№******,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
и управлявано от водача С.С.,*** след горния автомобил. Водачът на предния
автомобил въззивният съд приема да е
подал светлинен сигнал съгласно чл.26 и чл.28 от ЗДвП с мигач за завиване
надясно преди да предприеме тази маневра, в подкрепа на който извод са
показанията на водача този автомобил- свид.С. С., како и тези на водача на
задния автомобил- свид.С.С.. Последният
при изслушването му пред СРС е казал, че предния автомобил „ даде мигач, но
мигачите му бяха изгорели , нищо не се виждаше, може да е дал , може да не е
дал…трябваше да застана до мигача, за да видя, че свети“ което води до извод,
че мигачът на предия автомобил е светел
и такъв е бил даден, въпреки че в показанията си свид. С.С. уклончиво не потвърждава този факт с
категоричност. Въззивнитя съд приема за установено, че водачът на предния
автомобил- свид. С. С., обаче, непосредствено преди да започне да завива
надясно на кръстовището, е отклонил посоката на движение на л.а. Ситроен от
крайна дясна лента/където са се движели дотогава един зад друг двамата водачи
на участвалите в процесното ПТП автомобили/, като частично е навлязъл в
съседната лявата лента със същата посока на движение. Това се установява от
показанията на водача С.С., сочещи, че на предния водач „повече от половината
автомобил беше в лявата лента“, и кореспондиращи с отразената в протокола за
ПТП схема, сочеща, че предният автомобил, управляван от водача С. С., при удара
е бил разположен по диагонал отпред и в
ляво на задния автомобил, управляван от водача С.С., което разположение логично
и по опитните правила сочи, че предният
автомобил преди удара е бил изместен встрани от линията на движение на задния
автомобил. Извод за това въззинният съд прави и от мястото на вредите по
предния автомобли- същите са съсредоточени в предната му дясна част, в зоната
на предна дясна врата / видно от снимковия материал и от описа на щетите, приложени по делото със застрахователната
щета на ищеца/, при което е нелогично - ако предният автомобил се е движел
непосредствено пред задния, при завиване надясно ударът от задния автомобил да
е чак в предната дясна част, а не отзад на предния автомобил, или евевнтуално в
задна дясна част на предния автомобил. По спора дали с това отклоняване вляво
на предния автомобил, водачът му е извършил нарушение на правилата за движение,
въззивният съд намира да не е направено. Водачът на предния автомобил е подал
мигач за завиване надясно, и ако при предприетата маневра за отклонение вляво -
частично навлизане в съседна лява лента, подаде сигнал съгласно чл.26 от ЗДвП-
светлинен сигнал/мигач/ за завиване в ляво, би подал заблуждаващ сигнал на
водача на задния автомобил и на др. участници в движението, че ще завива
наляво, при подаден вече сигнал за завиване надясно, който сигнал за завиване
надясно следва да е и непрекъснат до завършване на маневрата/ чл.26, изр.3 от ЗДвП/. Така отклонението на предния водач вляво не е подадено от същия като
характеристика на трайно престрояване в лявата лента и завиване наляво, не е
подаден и мигач за завиване наляво, при което водачът на задния автомобил С.С. е трябвало да се съобрази само с подадения
сигнал за завиване надясно на предното МПС, както и да съборази скоростта си на
движение с пътната обстановка и другите участници в движението, което не е сторил,
а се е движел с несъобразена скорост, с което е извършил нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, както е отразено в протокола за ПТП, съставен от длъжностно лице и
подписан от водача на задния автомобил без възражения. Не е съобразил скоростта
си на движение и при повдигнато у него съмнение в коя посока ще завие предния
автомобил. По тези съображения въззивнитя
съд приема, че водачът на предния автомобил С. С. не е съпричинил вредата, а
същата е причинена само поради поведението на водача на задния автомобил С.С.. От
заключението на приетата САТЕ, която въззивният съд кредитира при преценката по
чл.202 от ГПК, се установява размера на причинените на предния автомобил вреди
и тяхната причинна връзка с гореописаното ПТП, като за отстраняването им по
средни пазарни цени е необходима сумата 5942,71лв. - по-висока от
претендираната от ищеца. Няма доказателства, които да оборват определената от
САТЕ средна пазарна цена за отстраняване на вредата, при което съдът намира
същата за правилно определена и съобразена със закона.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната нистанция: При този изхода на въззивника-ответник
не се дължат разноски. На въззиваемата страна-ищец ответникът дължи разноски съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 540 лв. за адв. възнагарждение с ДДС, заплатена от
ищцовото дружество на адв.Р. за въззивното производство.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127874 от
30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 65697/2018 г. на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.ИЗ.“ АД да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 540 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.