№ 3938
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504767 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4767/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Д. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** срещу решение №2048 от
07.02.2025 г постановено по гр.д.№46463/2023 г на СРС , 40 състав , в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на „Самоков имоти БГ“ ЕООД на основание чл.534, ал.1 ТЗ
сумата от 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), с която се е обогатил във вреда на
поемателя по запис на заповед издаден на 18.08.2017г. в гр.София в полза на Х.Г.Х. с падеж
за плащане 18.10.2017г., което вземане е прехвърлено от поемателя на ищеца, ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба – 18.08.2023г. до окончателното плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 693 лв (шестстотин деветдесет и три лева) -
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . СРС
не е задължил ищеца да уточни каузалното основание за издаване на записа на заповед , а
ищецът постоянно променя твърденията си . Между страните и бил налице договор за заем
като въззивникът е върнал на поемателя Х.Х. заетата сума от 14 000 лева още през 2017 г и
страните са продължили отношенията си до 2019 г . В процесната искова молба не се твърди
конкретно каузално правоотношение , но в частната жалба се признава , че е налице заем .
Разпитан като свидетел Х.Х. твърди , че записите на заповед са издадени за капиталови
разходи и съвместна дейност с ответницата . Х. лъже , че не е давал заем на ответницата ,
1
което се доказва от показанията на св.И.П. и от преводните нареждания , в които е отбелязан
заем . Въззивникът и Х. са имали споразумение за обща търговска дейност , но въззивникът
не е имал участие в търговско дружество и не е получавала пари и дивиденти от него . Щом
страните са имали отношения през 2018 г , това е доказателство , че отношенията по
процесния запис на заповед са приключени и задължението е погасено . Незаконосъобразно
СРС приема , че не трябва да изследва каузалното правоотношение , тъй като били налични
два записа на заповед . По влязлото в сила решение е прието , че между страните е бил
налице заем и същият е погасен . Няма обедняване на цесионера и Х. сам е реализирал
инвестиционните си намерения . Неправилно не е разгледано възражението на въззивника ,
че записът на заповед е подписан при условията на „грешка и измама“ . В исковата молба не
се твърди каузално основание и че са издадени два записа на заповед в един и същи ден . В
частната жалба срещу прекратяване на делото се твърдят два заема в един и същи ден .
Трябва да се кредитират показанията на св.И.П. , като разминаванията в тях се дължат на
„несъществени нюанси от неща станали преди повече от 6 години“ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Възражението , че не е изследвано каузално правоотношение
се основава на твърдение , че ищецът не е доказал , каузалното правоотношение , което се
твърди от ответницата и за което самата тя не представя доказателства .Твърдения в
частната жалба са ирелевантни , защото „представляват хипотетично излагане на
алтернативна фактическа обстановка“ и „цели онагледяване на обстоятелства „ , че
прекратителното определение е неправилно .Оказва се , че са налице два отделни записи на
заповед , но пред СРС не е въвеждано твърдение за наличие на каузално правоотношение .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.02.2025 г и
е обжалвано в срок на 04.03.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че е издаден запис на заповед на
18.08.2017г., в гр. София, от издател К. Д. Т., ЕГН **********. Т. се задължава неотменимо и
безусловно да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, на падежа – 18.10.2017г., сумата от 14
000.00 лв. (четиринадесет хиляди лева).
По делото не е спорно и се установява от приетия договор за прехвърляне на вземания
2
(цесия) от 14.08.2023г., че Х.Г.Х. е прехвърлил на ищцовото дружество „Самоков имоти БГ“
ЕООД, с предходно наименование „Център имоти БГ“ ЕООД, вземането си срещу ответника
в размер на 14 000.00лв., произтичащо от издаден от К. Д. Т., ЕГН **********, запис на
заповед от дата 18.08.2017г. в гр. София, на основание чл. 535-538 от Търговския закон,
съгласно който същата се задължава неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без
никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, на 18.10.2017г. да
заплати на Х.Г.Х. сумата в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди /лева , ведно с всички
привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания, включително и с изтеклите лихви,
такси и разноски, считано от датата на подписване на договора, като цедентът е прехвърлил
на цесионера всички права, произтичащи от запис на заповеда.
Според приложено пред СРС гр.д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти състав , се
установява, че е постановено решение № 9808/08.06.2023г., влязло в сила на 01.07.2023г., с
което са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ищеца по това дело Х.Г.Х. срещу ответника К. Д. Т. за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 14 000лв., представляваща задължение по издаден от нея запис на заповед
от дата 18.08.2017г., по който ищецът, като поемател, е загубил правата си по давност, и
с която сума ответницата се е обогатила в негова вреда, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /14.12.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 7303,36лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2017г.- 09.12.2022г. В
мотивите на крайния акт съдът е изложи съображения, че доказано наличието на каузално
правоотношение по неформален договор за заем за сумата в общ размер от 14 000 лв., като
ответникът К. Д. Т. е погасила изцяло главницата по каузалното правоотношение през
2017г. С това е отпаднало правото на поемателя по обезпечаващия го запис на заповед да
търси сумата, включително по реда на чл.534, ал.1 ТЗ. Прието е, че действително не цялата
главница е платена на падежа, но дължимата за това лихва е погасена по давност още през
2020г.
Пред СРС е приета СГЕ , която сравнява процесният запис на заповед /л. 6 от делото пред
СРС/, и копие на сходен запис на заповед на името на Х.Г.Х. , представено в заверено копие
по гр.д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти състав . Вещото лице констатира , че е
налице съвпадение по отношение отпечатаните текстове, техните съдържания и
топографското им разположение върху листа, като са налице различия по отношение
ръкописните вписвания – думите „София” и трите имена „К. Д. Т. ”, и положените
подписи в оригинала и копието. Вещото лице посочва, че е налице съвпадение между
почерците, с които са изпълнени имената в двата документа, като въз основа на
констатираните конкретно посочени в заключението съвпадения в общите и частни
графически признаци, е достигнало до извода, че изследваните текстове - „К. Д. Т.”, са
изпълнени с един и същ почерк. По отношение на думите „София” и в двата документа
експертът посочва, че не може да бъде проведено пълноценно сравнително графическо
изследване с цел установяване дали са изпълнени с един и същ почерк. Вписаната дума
„София” в копието на записа на заповед, е копие на текст, който вероятно е изпълнен от К.
3
Д. Т., а вписаната дума „София” в представения оригинал на запис на заповед, е текст, който
вероятно не е изпълнен от К. Д.. Вещото лице използва думата „копие“ за единия от
записите на заповед, тъй като същият се намира в препис (копие) по делото, предвид че по
гр. д. № 67964/22 г. по описа на СРС, 173 състав, съдебният състав е констатирал неговата
вярност с представения в заседанието оригинал на същия и е върнал последния на страната.
Тоест, налице е официално удостоверяване от съдебния състав, че представеният по делото
препис („копие“ според терминологията на вещото лице) съответства изцяло на
оригиналния документ. Ето защо, обстоятелството, че този документ се намира в кориците
на гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС в препис не е съществено, доколкото от страна на
съда е извършено официално удостоверяване за пълното му съответствие с оригиналния
документ, което е отразено в протокола от проведеното заседание. Значението на този факт е
единствено по отношение на това, че вещото лице го назовава като „копие“, защото се
намира по делото в препис („копие“), а не в оригинал, което ясно бе изяснено и при
изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание по настоящото дело.
Според разпитания пред СРС свидетел Х.Г.Х. между страните били налице бизнес
отношения, имащи характер на устни споразумения, като пояснява, че между него и
ответника не е съществувало каквото и да е облигационно отношение, облечено в писмена
форма. Свидетелят заявява, че ответникът К. Т. издала общо пет броя записи на заповед в
негова полза, които били на обща стойност около 130 000 лв., както следва: запис на
заповед за сумата от 8000 лв., запис на заповед за сумата от 32 000 лв., запис на заповед за
сумата от 14 000 лв., запис на заповед за сумата от 14 000 лв. и запис на заповед за сумата от
60 000 лв., като били издадени за капиталови разходи във връзка с дейност на търговско
дружество. Посочва , че между него и Т. имало идея да се направят определени капиталови
разходи на търговско дружество, което да разполага с активи, с които да търгува, като в тази
дейност ответникът Т. следвало да участва, съобразно казаното от свидетеля, с документи и
капиталови разходи. Т. обаче прекъснал контакта си с Х. и не изпълнила поетите задължения,
като нямала и дялово участие в това дружество и не била вписана в Търговския регистър
като съдружник или част от управителен орган. Свидетелят заявява, че К. Т. няколкократно
му обещавала да му върне паричните суми по посочените пет записи на заповед, но не му
заплатила нищо по тях. Не може да каже дали е имало превод на парични суми в негова
полза, а дори да имало, този превод не бил по записите на заповед. Пояснява, че Т. никога не
му давала пари в брой. Един ден през лятото на 2017г. Т. издала на свидетеля два записа на
заповед, като подписала единия до входа на спешния медицински център на ВМА, а другият
– в автомобила на ищеца. При подписването им нямало присъстващи трети лица. Единият
запис на заповед бил свързан с имоти, а другият с медицински изделия, като в предходен
момент Т. казала на свидетеля, че има намерения и предложения, които свидетелят да
осъществи. Поради това, че Т. не изпълнила своите задължения, не се стигнало до никаква
съвместна дейност между тях. Дружествата, които следвало да осъществят тази дейност,
било уговорено да учреди свидетелят, като К. Т. следвало да направи капиталови разходи и
била постигната уговорка помежду им за всяка една дейност да бъде учредено дружество. В
тази връзка свидетелят учредил „Медикъл Груп“ ЕООД, а след като Т. не изпълнила своите
4
задължения, свидетелят не учредил други дружества, тъй като това било свързано с разходи
за свидетеля.
Според разпитания пред СРС свидетел И.И.П.-С. /приятелка на ответника Т./ същата
присъствала на среща на свидетеля Х. и ответника Т. в хотел в кв. „Драгалевци“, като П.
седяла до масата , на която разговаряли Х. и Т. и видяла , че те подписали няколко
документи, на някои от които пишело „запис на заповед“ с големи букви. След като срещата
им приключила К. Т. казала на П.–С., че няколко пъти се подписала на няколко документа и
в няколко документа е „тази запис на заповед, която подписала“. След срещата, докато двете
били в автомобил пред хотела, Т. казала на П. , че не е чела нищо от това, което подписва,
тъй като била притеснена и имала доверие на Х., защото общи познати са ги запознали. Т.
показала на П.–С., че е взела от Х. парична сума, с банкноти от по 50лв., като заявила , че
той не й е дал цялата сума, за която са подписали документи, и че уговорката им била
останалата част да й бъде преведена по банков път. Впоследствие П. разбрала от Т., че Х. е
изпратил на Т. останалата сума по банков път. След това ответникът събрал парична сума и
върнал част от дадените му от Х. парични средства в присъствието на свидетеля П.–С., като
поради това, че свидетелят Х. отказвал да получи оставащата част от дадената сума,
свидетелят П.–С. посъветвал ответника Т. да преведе сумите по банковата сметка, от която й
били преведени от Х.. Свидетелят П.–С. пояснява, че ответникът Т. превел останалата част
от дадените парични средства по банковата сметка, от която първоначално били преведени
парите. Излага, че Т. единствено на тази среща взела пари назаем от свидетеля Х., като
върнал сумата на Х. на два пъти, а третата вноска превел по банков път. Т. казала на
свидетеля П.–С., че по повод заема двамата с Х. разговаряли за това кой с какво се занимава
и впоследствие в период от около две години имали отношения по повод доставка на
медицинска техника и участие в обществени поръчки. Свидетелят посочва, че през
следващите две години Т. и Х. имали съвместни проекти във връзка с медицинска техника и
доставки. Разказва, че Т. и Х. имали намерение да учредят дружество, в което Т. да вземе
участие, което обаче не се реализирало.
От правна страна СРС е приел , че предявеният иск за главница е с правно основание
чл.534 ал.1 ТЗ . Съгласно чл.534, ал.1 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на
заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите
действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с
която те са се обогатили в негова вреда. Разпоредбата установява възможност за
приносителя на записа на заповед да търси защита на правата си по правилата на
неоснователното обогатяване. Съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК, в тежест на ищеца по
иска е да проведе пълно и главно доказване, че ответникът е издал в полза на Х.Г.Х. на
18.08.2017г. запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати
сумата от 14 000 лв. с падеж 18.10.2017г., който запис на заповед съдържа всички
необходими законови реквизити по чл. 535 ТЗ ; че приносителят на записа на заповед е
изгубил исковете по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по него, като по този начин ответникът се е обогатил в негова вреда и
5
размера на обогатяването; че е настъпил падежът на вземането и ответникът е изпаднал в
забава за плащане, поради което дължи мораторна лихва и нейния размер; че вземанията по
записа на заповед са прехвърлени в надлежна форма от поемателя на ищцовото дружество.
В тежест на ответника в производството е да докаже фактите, от които черпи възраженията
си, включително, че процесният запис на заповед обезпечава сключен между страните
договор за заем за сумата от 14 000лв., сключването на такъв договор, неговото съдържание
и погасяването на задълженията по него.
С процесния запис на заповед е издаден на 18.08.2017г. в гр. София с издател – К. Д. Т.,
ЕГН: **********, издателят се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на
поемателя Х.Г.Х., ЕГН: **********, на падежа – 18.10.2017г. сумата от 14 000.00 лв.
(четиринадесет хиляди лева).
Не се спори, че процесният запис на заповед не е бил предявен за плащане преди сезиране
на съда, както и че в рамките на тригодишния срок по чл. 531 вр. чл. 537 ТЗ за
предявяване на преки менителнични искове, ищецът, респ. поемателят, не са предявили
специалните си менителнични искове срещу ответника. Тригодишният давностен срок за
предявяване на вземането по записа на заповед изтича на 18.10.2020г., а срокът за
предявяване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ (за неоснователно обогатяване) на 18.10.2023г.
(започва да тече от започва да тече от деня на изгубване на исковете записа на заповед
съгласно чл. 534, ал .2 ТЗ), като настоящата искова молба е подадена на 18.08.2023г., тоест
преди изтичане на срока.
Според СРС процесната ценна книга отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. В т. 17 от ТР
№ 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, е разяснено по задължителен за
съдилищата начин, че записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка,
на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като
поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Според СРС ищецът (поемател) няма процесуално задължение да сочи каузално
правоотношение, доколкото записът на заповед е абстрактна сделка. В случай че ответникът
твърди такова, е длъжен да го посочи конкретно и докаже фактите, от които произтича,
както и погасяване на вземането по него. В решение № 45/31.03.2016г. по т. д. №
1029/2015г.,I ТО на ВКС, е посочено, че и в хипотезата на иск по чл.534, ал.1 ТЗ при
възражение на ответника за „безпаричност” на записа на заповед, съществуването на
каузално правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като
6
издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на
вземането.
Според СРС в случая ответникът е възразил, че не дължи исковата сума, тъй като според
него, записът за заповед е бил издаден с оглед уговорен заем между страните, по който
ищецът не е предоставил на ответника посочената в записа на заповед сума. По своята
правна същност посоченото възражението на ответника представлява общо възражение за
безпаричност на записа на заповед. Заемът е реален договор, който се сключва с предаването
на сумата. Твърдението на ответника, че не е получавал сумата, изключва възражението за
наличие на валидно каузално правоотношение между страните по договор за заем. При това
положение следва да се приеме, че представеният по делото редовен запис на заповед като
абстрактна сделка, представлява годно основание за присъждане в полза на поемателя на
сумата, с която издателят се е обогатил за сметка на поемателя, без да е необходимо да бъдат
изследвани евентуалните каузални правоотношения между страните. Ще е неправилно да се
приеме , че е в доказателствена тежест на ищеца да доказва предаване на сума по договор за
заем /решение №143/1.02.2013г. по т.д.№870/2011г. на ВКС, І-во т.о., решение
№110/8.11.2010г. по т.д.№949/2009г. на ВКС, І-во т.о. и решение №90/10.09.2012 г по т.д.
№431/2011г., ВКС ІІ-ро т.о./
Според СРС в случая с отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че му е
предадена веднъж сумата от 14 000 лв. като заем, която върнал, и за която бил издаден
записът на заповед. Същата теза ответникът е поддържал в производството по гр. д. №
67964/2022г. по описа на СРС, в което с влязло в сила решение съдът е отхвърлил иска за
присъждане на сумата от 14 000 лв по запис на заповед от същата дата, като е приел, че той
е обезпечавал вземане по предоставен заем, който е върнат.
По настоящото дело категорично е доказано , че двата записа на заповеди са различни.
Макар печатната им част да е еднаква, ръкописната е различна, тоест изписването на
имената, подписа и града – София, се различават. Когато в един предварително напечатан
текст се нанесат впоследствие ръкописно различни текстове, това прави документите
различни, а не еднакви и такъв е процесният случай .
Според СРС в случая трябва да се приеме, че направеното от ответика възражение на
практика отново касае „безпаричност“, доколкото Т. твърди, че не е получавала два пъти
сумата като заем, а само веднъж, която вече е върнал, което е установено по гр. д. №
67964/2022г. Възражението на Т. за „безпаричност” на записа на заповед, съществуването на
каузално правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като
издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на
вземането. Дори да е било налице каузално правоотношение по договор за заем, то очевидно
записът на заповед, който е бил предмет по гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС, е служил
за обезпечение на този заем. По предходното дело е изследвано каузално правоотношение и
искът е отхвърлен именно поради погасяване чрез плащане на вземането по каузалното
правоотношение. След като по настоящото дело предмет е друг запис на заповед, няма как с
тези плащания да се приеме, че са погасени вземанията и по процесния запис на заповед.
7
Според СРС възражението за „грешка и измама“ не следва да бъде обсъждано, доколкото е
направено извън преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК. Възражението не е заявено в срока
за отговор на исковата молба , в който ответникът е длъжен да изчерпи всички свои
възражения, както е разяснено в ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.
Според СРС дори да се разгледа възражението е недоказано, защото показанията на
свидетеля С. са лаконични и в противоречие с показанията, които е дала по гр. д. №
67964/2022г., където твърди, че се е разхождала с детето си в градината, а по настоящото
дело заявява, че стояла на съседната маса и наблюдавала всичко, което се случвало. Отделно
от това, не може да се приеме, че е присъствала именно при подписването на процесния
запис на заповед, който е различен от този по гр. д. № 67964/2022г. Ето защо, не може да се
приеме, че е проведено и пълно и главно доказване на фактите, изграждащи това
възражение, за умишлено въвеждане в заблуждение на ответника, че подписва един, а
всъщност подписва два записа на заповед.
Според СРС по делото е доказано , че от страна на ответника К. Т. са издадени две ценни
книги на една и съща дата - на 18.08.2017 г., . Не е налице законово изискване относно
начина на подписване на лицата - с името или с параф, както и не е въведено законово
задължение физическите лица винаги да полагат подписа си в един и същи вид. /В този
смисъл и Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о., ТК/ . Процесният
запис на заповед е действителен, подписан е от издателя, поради което поетото задължение
от страна на ответника Т. да заплати до датата на посочения падеж на записа на заповед –
18.10.2017 г., на поемателя – Х.Г.Х., сумата от 14000.00лв.
Според СРС при преценката относно основателността на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ не трябва
да изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в
другия . Както се приема в решение № 135 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., I т.
о., ТК, искът по чл.534, ал. 1 ТЗ би бил основателен само ако приносителят на
менителничния ефект е доказал наличието на действителен менителничен ефект, както и че
търпи вреда, поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права.
Вредата при подобна хипотеза се изразява в това, че имуществото на приносителя не може
да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга
е погасено по давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това,
че той не намалява пасива си в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за
погасяване на задължението. Една от предпоставките за предявяване и успешно провеждане
на специалния субсидиарен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е изгубване на исковете /обратни искове
по чл. 505 и сл. ТЗ, установителни искове по чл. 252 или чл. 254 ГПК (отм.)/, поради давност.
Съобразно решение № 42 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 453/2008 г., II т. о., ТК, искът по
чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от
исковете по чл. 55 - 59 ЗЗД, и за установяване на основателността му не трябва да се
изследва въпросът имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум
в другия . Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално
основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл.
8
534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори
неговата неоснователност. Също и в решение № 110 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
949/2009 г., I т. о., ТК, се приема, че производството по иск с правно основание чл. 534, ал. 1
ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между
тях, както в общото гражданско производство по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Според СРС прцесният запис на заповед от 18.08.2017г. е автентичен, редовен от външна
страна и обективиращ действителна едностранна абстрактна сделка по смисъла на чл. 535
ТЗ, пораждаща менителнични права и задължения. За издателя на записа на заповед К. Д. Т.
е възникнало задължение да заплати сумата по същия на посочения в записа на заповед
падеж – 18.10.2017г. Няма данни паричното задължение, което тази ценна книга
материализира, да е било изпълнено. Поемателят е загубил правата по него поради изтичане
на давност и търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си
имуществени права. Вредата при подобна хипотеза се изразява в това, че имуществото на
приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото
вземането по ценната книга е погасено по давност. Обогатяването на издателя на записа на
заповед ще се състои в това, че той не намалява пасива си в имуществото си и то поради
факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. Ето защо, е налице вземане по чл.
534 ТЗ за неоснователно обогатяване.
Според СРС възражението за давност на ответника е неоснователно . Процесното вземане
се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, съобразно разпоредбата на чл. 534,
ал. 2 ТЗ, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т.е.
датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл. 531, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от датата на
падежа на задължението по записа на заповед. Вземането по процесния запис на заповед е
станало изискуемо на падежа, посочен в него - на 18.10.2017г., като от този момент е
започнал да тече тригодишният давностен срок, в който поемателят по същия е могъл да
упражни правото си на иск по чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ, като е изтекла на 18.10.2020 г.
Тригодишната давност, която започва да тече от деня на изгубването на менителничния иск
по чл. 531, ал. 1 ТЗ - в случая от 18.10.2020г. и изтича на 18.10.2023г., с оглед на което към
подаване на исковата молба на дата 18.08.2023г. давността не е изтекла. По делото не е
спорно, че вземането е надлежно прехвърлено от страна на поемателя в полза на ищцовото
дружество, като това се установява и от събраните писмени доказателства. Това е сторено с
договор за цесия от 14.08.2023г., който съдържа всички необходими реквизити.
Уведомяването пък е сторено чрез връчване на ответника на договора и уведомлението /л. 7
и 12/ като приложение към исковата молба. Следва да бъде посочено, че процесното вземане
е за неоснователно обогатяване и не е налице нормативна пречка да се прехвърли с договор
за цесия. Но за пълнота е налице съдебна практика, според която е допустимо и вземане по
запис на заповед да се прехвърли с договор за цесия – Решение № 218/01.03.2013г. по т. д. №
1008/2011г.,II ТО на ВКС, Решение № 120/25.09.2013г. по т. д. № 473/2012г.,I ТО на ВКС и
др. СРС е счел иска за главница за основателен и го е уважил .
9
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Законосъобразни са водещите мотиви на първоинстанционния съд , че поначало поемателят
по запис на заповед /съответно в случая цесионерът придобил правото по записа на заповед
от поемателя/ няма процесуално задължение да сочи каузално правоотношение, доколкото
записът на заповед е абстрактна сделка. В случай че ответникът твърди такова каузално
правоотношение , той е длъжен да го посочи конкретно и да докаже фактите, от които
произтича, както и погасяване на вземането по него.
По настоящото дело е установено наличие на два отделни записа на заповед издадени на
18.08.2017г. в гр.София в полза на Х.Г.Х.. Само за единия от записите на заповед се твърди
от ответника , че е имало отношения по договор за заем като задълженията по това каузално
правоотношения са погасени и е налице влязло в сила решение по гр.д. № 67964/2022г. по
описа на СРС, 173-ти състав. За процесния запис на заповед не се твърди от ответника да
е предоставена в заем сума т.е. на практика се твърди „безпаричност“ , евентуално
подписване на записа на заповед при условията на „грешка и измама“ . Законосъобразно
СРС е съобразил практиката на ВКС в решение № 45/31.03.2016г. по т. д. № 1029/2015г., I ТО
на ВКС, според което в хипотеза на иск по чл.534, ал.1 ТЗ при възражение на ответника за
„безпаричност” на записа на заповед, съществуването на каузално правоотношение между
издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед
е основание и доказателство за съществуването на вземането.
В случая има данни , че страните са били в преддоговорни отношения за съвместна
търговска дейност , проектирали са общи дружества , предоставяли са си парични суми и пр.
, като това е вероятната причина за издаване на записите на заповед , включително на
процесния запис на заповед . Твърденията на ответника са противоречиви и остават
недоказани , като най-логично е възражението , че процесният запис на заповед е издаден
при условията на „грешка и измама“ т.е. дублира се с другия издаден на същата дата
оригинал на запис на заповед . Това принципно е възможно , но не е доказано от ответника
с допустими доказателства.
Правилно СРС е констатирал , че показанията на св.П.-С. не съдържат категорични данни в
тази насока , а освен това свидетелката дава противоречиви показания по настоящото дело и
по предходното дело . Като цяло показанията й изглеждат заучени за нуждите на процеса . В
показанията изцяло се повтарят и преразказват тезите на ответницата , а присъствието на
свидетелката да възприеме всички описани от нея факти изглежда изключително
съмнително .
Дали страните по записа на заповед са продължили отношенията си и след издаване на
процесния запис на заповед е без значение . Възможно е праводателят на ищеца да е
разчитал на започване на съвместна търговска дейност или на доброволно плащане от
страна на ответницита и по тази причина да не е предявил правата си по записа на заповед в
съответния давностен срок .
10
Не може да се отрече напълно достоверността на показанията на св.Х. , още повече , че
показанията му са много по-убедителни от показанията на св.П.-С. . Въззивникът изважда от
цялостния контекст отделни части от показанията на Х. , в които не става ясно дали същият
говори за конкретния запис на заповед или за други отношения с Т. и за други записи на
заповед .
Самият характер на записите на заповед като абстрактни сделки и ценни книги в
търговския оборот с възможност за прехвърляне с джиро или с цесия противоречи на
подписване на същите в повече от един екземпляр за едно и също задължение , както и
на опити за провеждане на доказване със свидетелски показания , че два оригинала на
записи на заповед всъщност касаят едно и също задължение . Презюмира се обратното – че
при два отделни оригинала на запис на заповед става въпрос за различни задължения .
Въпросът е изрично уреден в чл.525 -529 ТЗ приложими и спрямо записа на заповед
съобразно чл.537 ТЗ . Според визираните норми записът на заповед може да бъде издаден в
няколко еднакви екземпляра. Те трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е
направено, всеки екземпляр се смята за отделен запис на заповед . Доказване на
обратното със свидетелски показания противоречи на чл.164 ал.1 т.1 ГПК като писмената
форма е такана за действителност .
Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца , че между ответницата и Х. има издадени и
други записи на заповед за други задължения , както и че общата им стойност е много
висока . Трябва да се приемат твърденията на св.Х. , които се потвърждават и от представени
от ответницата писмени доказателства , че отношенията между тях са били сложни и не се
изчерпват с еднократен заем на 14 000 лева , която е напълно върнат .
Частната жалба не съдържа категорично признание на ищеца за еднократен заем /по който
ищецът не е бил страна/ , а цели да илюстрира , че СРС неправилно е прекратил делото
поради наличие на СПН . Освен това с частна жалба срещу прекратително определение не
може да се уточнят евентуални нередовности на исковата молба . Такива всъщност са
липсвали с оглед изложените мотиви , че ищецът не е бил длъжен да сочи каузално
правоотношение. Още по-малко ищецът е бил длъжен да сочи , че на същата дата са
издадени пове от един запис на заповед . Ищецът е цесионер и същият ни е длъжен да
познава в цялост и до последния детайл отношенията между св.Х. и ответницата .
Правилно СРС е съобразил трайната практика на ВКС , че предметът на доказване на иска
по чл.534, ал.1 ТЗ съществено се различава от този на исковете по чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД ,
като ищецът не е длъжен да доказва степента на обедняване и обогатяване на страните,
връзка между тях и пр . Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен
менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност / прескрибиран
менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия по запазване на правата по
тях / преюдицирани менителнични ефекти/; приносителят на менителничния ефект търпи
вреда, поради невъзможност да реализира минителничните си имуществени права, поради
прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект. Вредата се изразява в това, че
имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото
11
вземането по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради
изтекла менителнична давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се
състои в това, че спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е
съдебната практика по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 42 от 7.04.2009г. по т.дело №
453/2008г. на ІІ т.о., решение №135 от 20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС , ТК І т.о. и др.
В случая е налице е фактическия състав на чл.534, ал.1 ТЗ и искът за главница правилно е
уважен .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
При този изход на спора право на разноски би имала въззиваемата страна , но същата не е
представила доказателства , че уговореното адвокатско възнаграждение на адв.Х. е било
заплатено, поради което разноски не се присъждат .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2048 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.№46463/2023 г на
СРС , 40 състав , в частта , с която К. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. **** е осъдена да заплати на „Самоков имоти БГ“ ЕООД на основание
чл.534, ал.1 ТЗ сумата от 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), с която се е обогатило във
вреда на поемателя по запис на заповед издаден на 18.08.2017г. в гр.София в полза на Х.Г.Х.
с падеж за плащане 18.10.2017г., което вземане е прехвърлено от поемателя на ищеца, ведно
със законната лихва от завеждането на исковата молба – 18.08.2023г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 693 лв (шестстотин деветдесет и
три лева) - разноски пред СРС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12