Решение по дело №6429/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1091
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20213110106429
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106429 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от ***срещу СВ. СТ. Р., иск за установяване в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 4599,84 лева, представляваща
стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги в периода от 05.12.2018 г. до 19.01.2021
г., отчетени по партида с аб.№ ***за обект, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението в съда – 19.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 396,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от падежа на всяко задължение за периода от 05.01.2020 г. до 11.02.2021
г., за които суми е издадена Заповед № ***/22.02.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на РС
Варна , на основание чл. 415 ал. т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на ответника в качеството му на
потребител ВиК услуги, отчетени по партида с аб.№ ***за обект, находящ се в гр. В***
Сочи се, че задълженията за ползваните услуги се заплащат в 30 дневен срок от
фактурирането им, като се поддържа, че ответницата не е заплатила задълженията си за
периода от 05.12.2018 г. до 19.01.2021 г. за потреблението в описания по-горе имот, поради
което за вземанията си за главница и мораторна лихва ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение, срещу която от длъжницата е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и
заявителят в законоустановения срок е предявил настоящите искове относно вземанията си.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание от 28.01.2022 г. ищецът е уточнил, че се касае
начислени при реален отчет суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че ответницата не дължи претендираните суми за посочения в исковата молба
период. Направено е възражение за погасителна давност на задълженията по първата
фактура. Сочи се, че представената на ответницата справка за недобор не е същата, която е
представена по делото, като се твърди, че от представената на ответника справка е видно, че
СТИ не е отчитан и последната издавана фактура е от 18.05.2011 г.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на
партида с абонатен номер аб.№ ***за обект, находящ се в г*** ) ищецът е предоставил на
потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, размера на претендираните
задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на
изискуемостта на тези задъжления, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Ответникът следва да установи, че дължимите суми за потреблението на ВиК услуги за
посочения в исковата молба период са изплащани редовно и в срок.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на
територията на гр. Варна и операторът „***, гр. Варна са обвързани и от Общите условия на
дружеството, приложени по делото.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД. Според чл.3, ал.1, от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на
ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
т.2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В конкретния случай не е оспорено от ответника, че той има качеството на клиент на
ВиК услуги. Освен това по делото е представена справка от имотния регистър към Агенция
по вписванията, видно от която ответницата притежава правото на собственост върху
процесния имот. Вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни,
доколкото съгласно чл. 2., ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването
на имотния регистър имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в
ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1
обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
По отношение на доставката на ВиК услуги и извършените отчети
По делото е представен документ за отчет по партида за имот аб.номер ****,
водомер номер ***, пломба номер ***на потребител СВ. СТ. Р., за имот находящ се в гр.
В***, видно от който отчет на консумираната вода е направено на 23.06.2011 г., като е
посочено, че е консумирана 10 куб.м. вода. На дати 23.11.2017 г., 21.09.2018 г., 18.10.2018 г.
и 05.12.2018 г. е посочено, че показанието на водомера в „***“, като на 18.10.2018 г. е
отразено в забележка, че няма достъп до имота, а на дата 05.12.2019 г. е посочено показание
на водомера „***“ при отчетена консумирана вода от 1243 кум м. В забележка е посочено,
че е извършен реален отчет и е съставен констативен протокол 190/05.12.2019 г.
От представения констативен протокол 190/05.12.2019 г., подписан от инкасатора
В***и свидетелят *** се установява, че на същата дата е извършена проверка на адрес: гр.
2
***и оглед на водомера и водомерното положения, при която е констаитрано, че на
посочения адрес за аб. номер ***е монтиран сух-контролен водомер с номер, който не се
чете, пломба на холендъра номер ***показание ***, за което е направен снимков материал.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че
общата стойност на задълженията по фактури, издадени в периода от 06.12.2019 г. до
20.01.2021 г. за период на потребление, посочен в тях от 05.122018 г.-19.01.2021 г. е в
размер на 4599,84 лв. / 13 бр. фактури, посочени в таблица 3 от експертизата/. Единадесет
броя фактури обхващат едномесечен период на отчитане / от 21.01.2020 г.-19.01.2021 г./,
една фактура е за периода от 05.12.2019 г.-21.01.2020 г., а фактура **********/06.12.2019 г.
е за периода от 05.12.2018 г.-05.12.2019 г. на стойност от 3835,68 лв. Размерът на лихвата за
забава върху всяко едно от установените месечни задължения по фактурите в таблица 3,
считано от съответния им падеж до 11.02.2021 г. и отчитайки периода от 13.03.2020 г.-
14.05.2020 г., в който не е начислявана лихва, поради извънредното положение в страната в
размер на 396,39 лв. / таблица 7/. Вещото лице сочи, че е посетило два пъти процесния адрес,
но поради отсъствието на ответника и невъзможността за осъществяване на контакт по
телефона с него, не е имала достъп до водомера и не е в състояние да посочи неговото
показания към датата на изготвяне на експертизата. Излага, че на 05.12.2019 г. от ВиК е
съставен констативен протокол 190/05.12.2019 г. относно отчет на водомер и оглед на
водомерно положение на адрес: гр. Варна, ул. „Трайко Китанчев“ 16 о съгласно приложения
снимков материал на водомера, неговото показание от 05.12.2019 г. е 2283 кум м. Вещото
лице сочи, че към 29.10.2021 г. няма постъпили плащания по фактурите. Съдът намира, че
следва да даде вяра на така изготвената експертиза, тъй като същата е компетентно дадена и
отговора точно и обосновано на поставените въпроси.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
След като въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото
дружество, то същият е обвързан и от влезлите в сила и действащи Общи условия на
дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. Съобразно разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда
задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на
отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност
за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно
време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че
при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една
година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В конкретния случай от отразеното в справката за отчет се установява, че
потребителя не е осигурявал достъп до имота повече от една година, поради което не са
отчитана показания ежемесечно. Това обстоятелство е отразено в съставения констативен
протокол, който в съответствие с общите правила е подписан от инкасатора и още един
свидетел. Отразено е, че е извършен реален отчет на водомера, като са посочени
показанията му. Съдът намира, че процедурата по чл.24, ал.4 от ОУ е спазена и е извършен
реален отчет на доставените ВиК услуги.
Видно от таблица 3 от ССчЕ се установява, че в издадената на 06.12.2019 г. фактура е
начислена стойност на ВиК услуги за 1243 куб.м. за периода от 05.12.2018 г.-05.12.2019 г.
Видно от данните в справката за отчитане на потреблението и констативния протокол
количеството от 1243 куб.м. е получено като разлика от отчитаното показания на водомера
от 23.06.2011 г. до 05.12.2018 г., което е 1040. При отчитане на едно и също показание в
продължение на седем години и последваща констатация на количество потребена вода /
1243 кум.б./ въз основа на съставен констативен протокол, съдът намира, че не може да се
направи извод, че цялото това количество вода е потребено единствено в посочения във
фактурата период от 05.12.2018 г.-05.12.2019 г.
С оглед въведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на иска, и при съобразяване с
3
постановките на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2011 г., ОСГТК, предвид датата
на предявяване на иска в съда - 19.02.2021 г. (по арг. чл. 422, ал.1 от ГПК) и началната дата
на изискуемост на претендираното вземане, вземанията на водоснабдителното дружеството
са погасени по давност вземанията станали изискуеми до 19.02.2018 г. В конкретния случай
съдът намира, че вземанията по фактура № **********/06.12.2019 г., включваща периода от
05.12.2018 г.-05.12.2019 г. / по искова молба/, но която е издадена по отчет извършен на
05.12.2019 г. за първи път от 2011 г. насам, тоест може да се направи обоснован извод, че
реалния отчет извършен през декември 2019 г. е отразил показания на водомера с
натрупване от 2011 г., са погасени по давност. До този извод съдът достига, поради неяснота
относно разпределението на консумацията през периода от 20111 г. до 05.12.2019 г., когато е
извършен отчета и реална възможност отчета да попада в периода, обхванат от
погасителната давност на вземането по чл. 111, б."в" от ЗЗД / в този смисъл Решение № 459
от 15.06.2016 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 606/2016 г./.
При така изложеното съдът намира, че недължима е сумата от 3835,68 лв.-
главница по фактура **********/06.12.2019 г. за период на потребление, посочен във
фактурата от 05.12.2018 г.-05.12.2019 г. и в тази част иска за главница следва да се
отхвърли. Поради неоснователност на главната претенция в тази част, неоснователна е
претенцията и за дължимост на лихва за забава.
По отношения на възраженията за недължимост на сумите по вземанията по
останалите, посочени във фактурите вземанията, съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за недоказаност на потреблението, отразено в тях. По искане на ищеца е
доспусната съдебно-счетоводна ексепертиза, за изготвянето на която вещото лице е
следвало да посети имота на ответника, за да отчете показанията на водомера, към момента
на посещението. Въпреки изложените от вещото лице опити за осъществяване на връзка с
ответника и провеждане на оглед, поради отсъствието на последния от имота и
невъзможността за осъществяване на телефонна комуникация, такъв не е проведен. С
определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че следва да съдействат на вещото
лице, като изрично ги е предупредил, че при неизпълнение на това задължение, ще бъдат
приложени последиците на чл.161 ГПК, като ще се приемат за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ответникът
конкретно е създал пречки за извършване на отчет на водомера, чрез който би се
установило, дали реално са потребени ВиК услуги в имота на ответника, поради което съдът
приема за установено потреблението на такива. Доколкото вещото лице сочи, че при
изчисляване стойността на задълженията ищецът е съобразил утвърдените от КЕВР цени,
размера на исковата претенция също се установява. Без от ответника, в чиято тежест е било,
да е установено, че е погасил задълженията си, исковата претенция се явява основателна за
сумата от 764,16 лв. – главница за потребени ВиК услуги за период на потребление от
05.12.2019 г.-19.01.2021 г.
По иска по чл.86 ЗЗД
Според чл.84., ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Вик услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съобразно тези разпоредби вещото лице е
посочило падежа на всяка от фактурите от фактура **********/28.01.2020 г. до фактура
**********/ 20.01.2021 г. и е изчислило размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва / таблица 7/. Съдът дава вяра на експертното заключение, поради и което
намира, че иска за лихва за забава е основателен за размера от 33,07 лв. за периода от
28.02.2020 г.- 11.02.2021 г. при съобразяване с падежа на всяка от фактурите, издадени в
периода от 28.01.2020 г. до 20.01.2021 г. Искът за лихва за забава следва да бъде отхвърлен
за разликата над размера от 33,07 лв. до пълния претендиран размер от 396,39 лв. и за
периода от 05.01.2020 г. до 27.02.2020 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има и двете страни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в исковото производство 134,06
лв.- държавна такса, 150,00 лв.- депозит за ССчЕ, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената
4
част от иска, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 61,28 лв.-
разноски в исковото производство.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата
молба, но не е представил доказателства за реалното заплащане на такива.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 99,93 лв.- държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да
се присъди сумата от 23,92 лв.- разноски в заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски в заповедното
производство, поради което и такива не му се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СВ. СТ. Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***дължи на „В***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
764,16 лв. – главница, представляваща стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги в
периода от 05.12.2019 г.-19.01.2021 г. ., отчетени по партида с аб.№ ***за обект, находящ се
в гр. ***, ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда – 19.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 33,07 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 28.02.2020 г.- 11.02.2021 г. при
съобразяване с падежа на всяка от фактурите, издадени в периода от 28.01.2020 г. до
20.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед № ***/22.02.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г.
на РС Варна
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от
764,16 лв. до пълния претендиран размер от 4599,84 лв. – стойност на фактура
**********/06.12.2019 г. с период на потребление, посочен във фактурата от 05.12.2018 г.-
05.12.2019 г., както и иска за лихва за забава за разликата над размера от 33,07 лв. до пълния
претендиран размер от 396,39 лв. и за периода от 05.01.2020 г. до 27.02.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, СВ. СТ. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
***да заплати на „****, със седалище и адрес на управление: гр. ** сумата от 61,28 лв.-
разноски в исковото производство и сумата от 23,92 лв.- разноски в заповедното
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5