Р Е Ш Е Н И
Е № 260165
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 08. 06. 2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение
в открито заседание от 14. 05. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието
на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия
СПАСОВ т.
дело № 166
по описа на ПАС
за 2021 г.,
установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод
за започването му са две на брой жалби насочени против постановеното по т. дело
№ 10/2020 г. по описа на См ОС решение за следното:
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати на С.О.М., ЕГН **********,***, сумата 80 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от изживени болки, страдания и психически
стрес от получени от него телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
10. 09. 2019 г., което е причинено от водача на товарен автомобил „К. ****“,
рег. № ** **** **, собственост на „В.-*‘‘ЕООД, с. Б., което е било застраховано
в ЗК „Л.И.“АД, гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и сумата 177, 74 лв. обезщетение за причинените имуществени
вреди изразяващи се в разходи за проведено лечение и диагностични процедури,
ведно със законните лихви върху сумата 80 177, 44 лв. от 11.12.
2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.М., ЕГН
********** срещу З.к. „Л.И.“ АД, гр. С., ЕИК ********* иск по чл.
432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от ПТП на 10.09.2019 г. за разликата между претендираните 160 000 лв.п и
присъдените 80 000 лв.
ОСЪЖДА С.О.М., ЕГН ********** да заплати
на З.к. „Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК********* съдебните разноски по водене на делото в
настоящата съдебна инстанция в размер на 449, 50лв. съобразно отхвърлената част
от предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати по сметката на Смолянския окръжен съд дължимата ДТ в
размер на 3 207, 10 лв. съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр. С.,
ЕИК********* да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. И.Г. дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществената защита на ищеца в размер на
2 935, 32лв.
Едната жалба е
подадена от С.О.М., ЕГН ********** и с нея се обжалва постановеното от См ОС
решение в отхвърлителната му част за разликата между дължимите му се
120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и присъдените такива от
80 000 лв., т.е. за сумата от 40 000 лв., респ. в частта осъждаща го
да заплати разноски по съразмерност на застрахователя с оглед отхвърлянето на
претенцията за същата.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част,
поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска за още
40 000 лв.
Другата жалба е подадена от З.к.
„Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК********* и с нея се обжалва осъдителната част от
решението на См ОС за сумата над 50 000 лв., т.е. за разликата
между присъдените 80 000 лв. и дължимите се според застрахователя
50 000 лв., респ. и частта от решението осъждаща го да заплати ДТ и
адвокатско възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА за тази разлика .
В
жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго
отхвърлящо иска за неимуществени вреди за същата.
Всяка
от насрещните по двете жалби страни е изразила становище за неоснователността
им.
Съдът
след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На
06.02.2020 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от С.О.М., ЕГН
**********,*** искова молба против З.к. „Л.И.“ АД, гр. С.,
ЕИК*********.
В
обстоятелствената част на същата се говори, че на 10. 09 .2019 г., на път *** ****при движение от с. Б. към с. Б.,
община Д. на 1 км преди с. Б., В. С. Д. при управление на товарен автомобил „К.
****“, рег.№ ** **** **, собственост на „В.*“ЕООД, с.Б. изгубил контрол върху
управлението на автомобила и той паднал от дясно на моста в реката. Във връзка
с произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
252р1122 от 10. 09. 2019год. и акт за установяване на административно нарушение
на водача.
Едно
от пострадалите от ПТП-то лица бил ищецът, който бил пътник в същия. Сочи се,
че при падането на товарния автомобил в реката ищецът загубил
съзнание за неопределено време, но се свестил след като в гърлото му влязла
вода и се задавил. Изпитвал изключително силни болки в коремната област и
гърба.Първоначално бил транспортиран в ЦСМП, гр.Д. и след преглед там бил
откаран в МБАЛ „Д-р Б.ш.“АД, гр. С.. Оплакванията му били за загуба на съзнание
за неопределен период от време, главоболие, болки в ляво рамо, гръден кош,
кръста и за задух. След извършените изследвания се наложила незабавна
хирургическа интервенция за отстраняване на необратимо увреден орган- слезка. В
тази връзка се твърди, че при отварянето на корема се установило наличие на 1,
5 литра кръв в коремната кухина. Била установена пълна руптура на слезката в
долната третина и хематом в задкоремните тъкани. Прави се извод, че тези
увреждания били опасни за живота, което при липсата на хирургична намеса би
довело до този хеморагичен шок.
Освен
за увреждания в коремната област се споменава за увреждане на лявата раменна
става. То било изключително болезнено,трайно и необратимо. Във връзка със
същото 1 месец след ПТП-то на ищецът бил направен нов преглед при ортопед,който
констатирал деформация на лявата раменна област с данни за тотална луксация на
лявата акромиоклавикуларна става, силна болезненост в същата, дефицит на
движение на раменната става и абдукация до 30 градуса. Твърди се, че тази травма
станала пречка ищецът практически да упражнява ежедневните си дейности. Болката
била постоянна, на моменти много силна, при движение рамото „изскачало“.
Споменава се също, че при спане не можел да се лежи върху
болезнената лява част на тялото, което водело до безсъние и болки в дясната
част на тялото с оглед постоянното й натоварване. Твърди се и че личната
хигиена на ищеца в първите месеци след катастрофата се поддържала от съпругата
му, а по-сериозни трудова дейност изобщо не могъл да извършва или да помисли
тогава, а и сега.
Лечението
на увреденото рамо се свързва с проведени рехабилитационни процедури
първоначално в медицински център „А.-Г.Д.“ ЕООД, а в последствие в
специализирана болница за рехабилитация „О.“ ЕООД, гр. Д.. При приемането в
тази последна болница било констатирано, че ищецът е с отпуснато ляво рамо и
щадяща рамото поза при стоеж. Имал умерено изразен функционален дефицит, поради
намален обем на движение в двете раменни стави с перистиращи оток и болка,
засилващи се при физическо натоварване. Установен бил и ограничен обем на
движение за флексия и екстензия, абдукация и адукция, вътрешна и външна ротация
в раменните стави, повече в лявата с болка усилваща се при съпротивление и
физическо натоварване. Имал и палпаторна болезненост в зоната на залавните
инсерции, снижена мускулна сила и тонус в горните крайници,т рудно движение на
ръцете от рамената и лека мускулна хипотрофия на ляво рамо.
След
рехабилитацията болният бил изписан в по-добро общо състояние при намалени
болки и увеличен обем на движение, но липсвало възстановяване на състоянието от
преди катастрофата.
Така
описаните телесни увреждания и последиците от същите се свързват с изпитване на
физическите болки, болезнено възстановяване, а и претърпян психически и
емоционален стрес. Сочи се, че физическите болки и страдания са се отразили
неблагоприятно върху цялостното душевно състояние на ищеца. Това го накарало да
направи психологическо изследване, според което е налице остро посттравматично
стресово разстройство с голяма гама изразност на симптомите. Отчетени били нива
на умерено-тежка депресия, висока тревожност и наличие на остро посттравматично
стресово разстройство. Психологът констатирал демотивация на ищеца за заемане с
дейности и активности за социална комуникация и реализация като среща с
приятели, гледане на телевизия, разходка в гората и др. Преживеният шок довел
до трайни нарушения в съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на
паметта и вниманието.
Твърди
се, че М. продължава да чувства болки в коремната област и до момента.
Раменната става продължавала да „изскача“ от гнездото си, а това причинявало
значителни болки и страдания. Работоспособността му била незначителна, защото
не можел да извършва никакви дейности извън такива за лично обслужване.В тази
връзка се сочи, че преди инцидента той бил изключително динамичен по цял
ден се е занимавал със селскостопанска работа, добив на дървесина и помагал на
съселяните си. Бил изключително здрав и не посещавал болнични заведения.
Произшествието коренно променило начина му на живот. След него си стоял
предимно в къщи, не се срещал с приятели, социалните му контакти силно се
ограничили. Не бил в състояние да работи и помага, да изкарва допълнителни
приходи.
Всичко
изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени в размер на 170, 74 лв. разходи за лечение и диагностика и
160 000 лв. неимуществени вреди.
В
тази връзка се споменава, че товарният автомобил има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, гр. С., което обуславяло
възможност застраховател да го обезщети за претъпените от произшествието
вреди..
Той
отправил до ответното дружество застрахователна претенция на 26.11.2019 г. С
писмо изх.№ 987 от 28.01. 2020 г. било отказано изплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца с мотива,че няма доказано по безспорен начин виновно
поведение на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ и в случая се
касае за случайно събитие.
Посочено
е, че отказът на застрахователя да заплати дължимото му се обезщетение
обуславяло интереса да поиска осъждането на същия от См ОС за заплащане на
160 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се
в болки, страдания и психически стрес от получените телесни увреждания в
резултат на ПТП-то и 177,74 лв. обезщетение за имуществените вреди
изразяващи се в направени разходи за лечение и диагностика. Претендира се и
присъждане на закона лихва върху двата вида обезщетения от датата на
произшествието-10.09.2019 г.
Ответникът
с отговора изразява становище за неоснователност на предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди, но не оспорва факта, че е
застраховател на МПС-то, с който е осъществено ПТП - то по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Оспорени са обаче твърденията, че ПТП – то е настъпило
единствено поради извършените действия от водача В. Д.. Оспорен е описаният в
исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и твърдението, че то е
станало факт поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Д..
Във тази връзка е направено позоваване на констатациите в образуваното и
прекратено наказателно производство намиращи се по ДП № 194/ 2019 г. по описа
на РУ- Д. и ПП № 649/ 2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Д.. Анализът
на същите е довел ответника до извод, че причина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие е изгасването на двигателя на товарен автомобил
и изчезване на хидравликата,която управлява волана на автомобила. В тази връзка
се прави извод, че не била налице вина от страна на водача за ПТП-то било
налице случайно събитие.
Наред
с това са оспорени и някои от твърденията на ищеца, че описаните телесни и
психически увреждания са в резултат на ПТП от 10.09.2019 г.
В
тази връзка се сочи, че при приемането на ищеца в болницата било установено, че
е в добро общо състояние и в съзнание. Имал травма на далака без открита рана в
корема, контузия на главата и луксация на
акромиоклавикуларната става. Реално са оспорени твърденията за загуба на
съзнание, за това че получената травма на ставата е необратима, че при движение
рамото „изскача” от раменната става. В тази връзка е оспорено и твърдението, че
увреждането на ставата е довело до множество болки и страдания за
непосочен период от време, до невъзможност да се извършват всякакви дейности
извън тези за лично обслужване. Изразено е и мнение за липса на остро
посттравматично стресово разстройство, както и че не може да се говори за
незавършеност на възстановителния период от травмите.
На
тази база е изразено становище, че размерът на исковата претенция за
неимуществени вреди бил твърде завишен.
Наред
с това са изразени и доводи , че ищецът не е ползвал обезопасителен колан,
което било основната причина за настъпване на травмите и може да се говори
за самоувреждане.
Изразено
е и становище, че с оглед разпоредбите на КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на
извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Последният според
застрахователят не бил започнал да тече поради недоказана
основателност на извънсъдебно предявената претенция.
В
ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела становище по направените от
другата защитни възражения и е изразила становище за тяхната неоснователност.
Така
съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
Със
същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на
чл. 432 от КЗ са налице.
В
тази връзка е посочено, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на автомобила, който поради неопитност не е реагирал
правилно и адекватно при изгасване на двигателя на автомобила и вместо да
натисне ръчната спирачка, с която се блокират автоматично всички колела на
автомобила и същият е можел да спре до самата ограда на моста, без да падне в
реката се е опитал да завърти блокирания и твърд волан на автомобила и е паднал
в реката.
Прието
е също, че в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени
руптура /разкъсване на долната третина/ на слезката довело до извършена
спленектомия, луксация на лява акромиоклавикуларна става с разкъсване на
връзките на ставата. След анализ на медицинската експертиза, представените
писмени доказателства и гласните такива е направен извод, че неимуществените
вреди следва да се обезщетят със сумата от 80 000 лв. , а тези за
имуществени вреди в пълния им претендиран размер.
Направен
е извод за липса на съпричиняване.
Така
ответникът е бил осъден да заплати горните суми, а искът за неимуществени вреди
до пълният предявен размер от 160 000 лв.е бил отхвърлен.
Върху
горните суми с оглед чл. 496, ал.3 от КЗ е присъдено обезщетение в
размер на законната лихва от 11.12.2019 г., когато е изтекъл 15 дн. Срок от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и
образуването на преписка по щета №2 001 -1000-02-19-7869 на 26.11.2 019 г.
Недоволни
от постановеното решение са останали и двете страни по спора и са подали
жалбите станали причина за започване на настоящето въззивно производство.
С жалбата си С.М.
обжалва решението в частта, с която се отхвърля исковата му претенция за сумата
над 80 000 лв., като изрично заявява, че размерът за която се обжалва това
решение е равен на разликата между дължимото му се вече според него обезщетение
за неимуществени вреди от 120 000 лв. и присъденото такова от 80 000
лв., т.е. иска да му се присъди още 40 000 лв. В обстоятелствената част на
жалбата се посочват факти и обстоятелства свързани с определяне на размера по
справедливост и с това как претърпените от него травми са се отразили на живота
му, довели са до невъзможност да осъществява обичайните за него професионални
дейности и т.н. Говори се и че не е извършена преценка за ситуацията, при която
е настъпил инцидента и изпитания от него ужас, както и че не е взета
предвид влошената икономическа и здравна обстановка в страната, с оглед
настъпилата пандемия от Ковид.
С въззивната жалба от З.к. „Л.И.“
АД решението се обжалва за разликата между присъдените 80 000 лв. и
дължимите според дружеството 50 000 лв. С оглед на това в нея се излагат доводи
за това, че не са взети предвид характера и вида на телесните травми при
определяне на обезщетението и тяхното отражение на цялостното здравословно
състояние на ищеца. Споменава се и че съдът при определяне размера на
обезщетението не се е съобразил с ППВС № 4/1968 г. и дадените в него критерии
за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Тук
за яснота е нужно да се спомене, че в жалбата се излагат и доводи за липса на
доказателства за елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и на
причинно следствена връзка. В заседанието с оглед на факта, че осъдителният акт
на См ОС не е обжалван изцяло логично е заявено, че тези доводи не се поддържат
и са останали от стара жалба.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи
произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а
досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи,
че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество
на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което
не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма.
Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън
пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за
нищожност не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене,
че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице,
когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е
разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на
ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно
в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
В
чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че
допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът
първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл.
496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно,
че ищецът е предявил претенциите си за обезщетение пред ответното дружество с
молба постъпила в същото на 26.11.2019 г.
По повод н същата на 28.01.2020 г. последното е заявило,
че не са налице основания за изплащане на обезщетение с оглед на това, че
уврежданията били следствие на случайно събитие, а не на виновното поведение на
застрахования в дружеството водач..
От така изложеното следва извод, че за ищеца е
налице интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото
разгледаните от първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за
искове от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен
спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че
основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от наличието
на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл.
477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В
чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното съдържание на решението на СмОС, фактът, че
същото се обжалва от ответника в осъдителната му част частично, т.е.
за присъдената сума над дължимите според него на пострадалия 50 000 лв.
следва извод, че то е влязло в сила в частта присъждаща неимуществени вреди от
50 000 лв. Това води до извод, че вече е налице СПН по въпросите за наличието
на противоправно и виновно поведение от водача на товарен
автомобил „К. ****“, рег.№ ** **** **, собственост на „В.*“ЕООД, с.Б., че следствие на същото ищецът е претърпял
вредите, за които е присъдено обезщетението и те са пряка и непосредствена
последица от произшествието и че този водач е бил застраховано лице по смисъла
на КЗ към момента на произшествието, т.е. налице са предпоставките на чл. 432
от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за виновното и
противоправното му поведение. За ПАС със СПН е разрешен и въпроса за липса на
съпричиняване с оглед на факта, че решението в частта присъждаща обезщетение за
имуществени вреди не е обжалвано и е влезнало в сила.
Горното
съобразено с изложеното в двете жалби /в тази на застрахователя не се говори за съпричиняване/ сочи, че пред ПАС е
пренесен спорът единствено по въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди с оглед начина, по който получените травми
са се отразили на физическото и психическо състояние на ищеца и периода на
неговото възстановяване.
В
чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че
размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което
следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата
обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото и върху физическото
състояние на пострадалия следва да се има предвид и периода, за който то е било
влошено.
От
представената по делото медицинска документация и приетата съдебно медицинска
експертиза следва извод, че от ПТП-то ищецът е получил пълно разкъсване на
слезката/далака/ и луксация на лявата акромиоклавикуларна става. По
отношение на руптурата е посочено, че същата е от пета последна степен, а
настъпването й е свързано с болка в горната лява част на корема,
болезненост при допир, обърканост, световъртеж. Посочено е, че настъпилият
следствие разкъсването вътрешен кръвоизлив от своя страна води до замъглено съзнание,
обърканост, главоболие, чревна пареза, абдоминално раздуване. Относно лечението
на тази травма е посочено, че интензивното такова отнема до 10 дни, а за пълно
възстановяване след операция за отстраняването на слезка са необходими три-четири
месеца, за да се възстанови функционалността на
организма. Експертът уточнява, че в процеса на възстановяване е
нужна почивка на легло и индивидуално избрана диета, защото за възстановяването
на организма е нужно да се консумират по 2 000 килокалории дневно. Наред с
това от заключението става ясно, че ролята на далака в човешкия организъм е
свързана с производството на бели кръвни клетки. Той е своеобразно депо на
кръв, а отстраняването му е свързано с намаляване на имунната защита, повишен
брой на тромбоцитите и дисклетичен синдром. То въпреки, че не е
животозастрашаващо се свързва с невъзможност да бъдат компенсирани изцяло
функциите на този орган от тялото.
Относно
лявата раменна става в експертизата е посочено, че е било налице тотално
разкъсване на връзките между лява ключица и лява лопатка. По повод на тази
травма не била извършена хирургична интервенция поради вероятност да се опорочи
изпълнението й с оглед възрастта на пострадалия. В тази връзка е посочено, че в
този случай при оперативно лечение би могло да се създаде ситуация, при която
изобщо да не се възстанови лявата ръка. Направен е извод, че е болките от това
увреждане ще отшумят за 1-2 месеца, като движенията в засегнатата става ще
бъдат ограничени, а скъсаните връзки не ще се възстановят. Споменава се, че ще
са налице остатъчен дискомфорт от разкъсването на ставните връзки, козметичен
дефект изразяващ се в това, че ключицата стърчи над лопатката и 10-15%
намаляване на силата на лявата ръка.
Сочи
се, че така описаното медицинско състояние е довело до състояние на
депресия,тревожност и посттравматично стресово
разстройство. Появила се и загуба на самооценка, намаляла е и социалната
активност на пострадалия. Получените травми в първите етапи от възстановяването
им с оглед характера им неминуемо са довели до нарушения в обслужването на
пострадалия и изпълнението на ежедневните му задължения.
Данни
препокриващи се с изводите на експерта-медик се съдържат в показанията на
разпитаните по делото трима свидетели. Всички те са съселяни на ищеца и са
имали преки и непосредствени впечатления от живота му преди и след
произшествието. Съответно всеки един от тях пресъздава факти и обстоятелства
даващи основание да се направи извод, че до катастрофата той е бил контактен,
трудолюбив и работоспособен човек, който изцяло е задоволявал своите и на
семейството житейски потребности присъщи на хората от този планински район и
свързани с животновъдство и дърводобив. След инцидента той след дългото и
продължително възстановяване се е затворил в себе си, намалил е контактите с
околните , а за работата, която преди е вършел сам сега викал други хора.
От
така изложеното е видно, че травмите получени от ищеца са довели до
един 4 месечен период на възстановяване. Безспорно е, че възстановяването на
раменната контузия не е пълно при условие, че при нея е налице остатъчен
козметичен дефект, трайни ограничения в движението на ръката, невъзстановяване
на разкъсаните ставни връзки и 10-15% намаляване на силата на лявата ръка. По
отношение на травмата свързана със слезката е безспорно, че до един момент
същата е била животозастрашаваща, причинила е вътрешен кръвоизлив в корема
, замъгляване на съзнанието и т.н. Отстраняването на този орган от
своя страна е довело до негативни промени във функционирането на организма на
ищеца, а и е намалило имунната му защита. Всичко това е било съпътствано с
болки, страдания, невъзможност за обслужване и нужда от чужда помощ в периода
на възстановяване. Наред с това следва да се има предвид и нараненото психично
здраве на пострадалия довело до пълната промяна в неговото поведение за времето
след произшествието, а и рязко намалената работоспособност.
Всичко
това съобразено с икономическата обстановка в страната навежда ПАС до извод, че
размерът на обезщетението за неимуществмени вреди следва да се определи на
80 000 лв.
По
отношение на момента, от който се дължи законна лихва следва да се посочи, че
според чл. 492,
ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице. Посочено е че същите се дължат при условията посочени в ал. 3 на чл. 429
от КЗ. В тази алинея пък е предвидено, че те се плащат от
застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната дата
измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 и тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че
тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения
в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент.
В случая това следва да е момента
на предявяване на застрахователната претенция. Съдът е присъдил такава от по-
късен момент, но жалба от страна на ищеца за тази част от решението липсва.
С оглед на изложеното обжалваното
решение следва да се потвърди, застрахователя на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
следва да бъде осъден да заплати на представляващия С.М. адвокат сумата от 1430
лв. равняваща се на дължимото според Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, възнаграждение с оглед неоснователно за оспорвания
пред ПАС от дружеството размер на присъдено обезщетение за
неимуществени вреди.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
10/2020 г. по описа на См ОС решение в обжалваните пред ПАС части, с които се:
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати на С.О.М., ЕГН **********,*** разликата от 30 000
лв. между присъдените с решението на См ОС 80 000 лв. и дължимите според
застрахователя 50 000 лв., която представлява обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от изживени болки,
страдания и психически стрес от получени от него телесни увреждания в резултат
на ПТП, настъпило на 10. 09. 2019 г., което е причинено от водача на товарен
автомобил „К. ****“, рег. № ** **** **, собственост на „В.-*‘‘ЕООД, с.Б., което
е било застраховано в ЗК „Л.И.“АД, гр.С. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законните лихви върху
същата от 11 .12. 2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.М., ЕГН
********** срещу З.к. „Л.И.“ АД, гр. С., ЕИК ********* иск по чл.
432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от ПТП на 10.09.2019 г. за разликата между сумата от 120 000 лв., която
вече счита, че му се дължи и присъдените 80 000лв.
ОСЪЖДА С.О.М., ЕГН ********** да заплати
на З.к. „Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК********* съдебните разноски за производството
пред См ОС в размер на 449, 50лв. съобразно отхвърлената част от предявения иск
за обезщетение на неимуществени вреди.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати по сметката на Смолянския окръжен съд дължимата ДТ в
размер на 3 207, 10 лв., съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И.Г. дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществената пред См ОС защита на ищеца в размер
на 2 935, 32лв.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,
ЕИК********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И.Г. дължимото
му се адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. с оглед осъществена от
него на С.О.М., ЕГН ********** защита в производството пред ПАС.
Решението
може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.