Р Е Ш Е Н И Е № 4516
28.11.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4516 по описа за 2014г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
Ищецът Г.П.Ч. чрез адв. А.Й. твърди, че притежава 7/27 ид.части от поземлен имот с индентификатор ***** с площ от 610 кв.м с административен адрес: гр. П.*****, който имот представлява УПИ *** от кв.***по плана на Първа градска част – гр. П. Изложено е че на 06.10.2008г. с останалите съсосбственици върху поземления имот било учредено право на строеж – нотариален акт № *** в полза на дружество „Рамина” ООД. Дружеството изградило жилищна сграда и разпродало обектите в нея ведно с общите части от сградата и от правото на строеж. Ищецът посочва, че ответниците Ю.И.М., Р.Ц.Ч., М.Д.Г. – К., Г.А.Ч. са закупили жилищни имоти в изградената жилищна сграда, но върху дворното място са собственици само на правото на строеж и не са придобили право на собственост върху ид.части от него. Ответник Ю.М. ползва реална част от дворното място, където паркира автомобил марка „Рено” с рег. № *****. Ответник Р.Ч. ползва дворното място също за паркиране на автомобил „Мерцедес” с рег. № *****, както и втори автомобил „Фолксваген” с рег. № *****. Третият ответник М.Г. – К. паркира автомобил „Фиат” *****, а четвъртият Г.Ч. - автомобил „Тойота” *****. Ищецът посочва още, че имал сключен договор за наем по силата на който се бил задължил да осигури на наемодателя си възможността да ползва 6 паркоместа в дворното място, при месечна наемна цена от 40 лева или общо 240 лева месечно но поради отказа на ответниците да освободят дворното място не могъл да изпълни задължението си по наемния договор и наемодателят прекратил правоотношението с него. Ето защо иска от съда да се осъди всеки един от ответниците да заплати обезщетение на ищеца затова, че ползва реални части имота му, съответни на притежаваните от него 7/27 ид.части без правно основание както следва:
1. ответник Ю.И.М. да бъде осъден да заплати обезщетение за периода от 01.02.2013г. до 01.02.2014г. в размер от общо 100 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 21.03.2014г. до окончателното му изплащане
2. ответник Р.Ц.Ч. да бъде осъден да заплати обезщетение за периода от 01.02.2013г. до 01.02.2014г. в размер от общо 120 лева, тъй като е паркирал два автомобила, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното му изплащане;
3. ответник М.Д.Г. – К. да бъде осъдена да заплати обезщетение за периода от 01.10.2013г. до 01.02.2014г. в размер от 20 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното му изплащане;
4. ответник Г.А.Ч. да бъде осъден да заплати обезщетение за периода от 01.12.2013г. до 01.02.2014г. в размер от 10 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното му изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Ю.И.М. чрез адв. М.К. не признава предявения иск. Счита, че същият е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца да води настоящия иск, тъй като не е носител на правото на ползване върху паркоместото, а освен това ползваното паркомясто е това на съсобственика П.С.М.. Оспорва иска и по отношение на неговата основателност, тъй като на ищеца не притежава реални части от дворното място и конкретни паркоместа. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответник Р.Ц.Ч. и Г.Ч. чрез адв. Г. Н. не признават предявения иск считат, че отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл.32, ал.1 ЗС. Твърдят, че МПС – тата се паркират в идеалните части на друг съсобственик, а освен това ищецът не бил овластен от името на другите съсобственици да предупреждава ответниците да не ползва дворното място, липсвало и изрично несъгласие на останалите съсобственици с поведението на ответника във връзка с паркирането на автомобила. Освен това не били ясни и доказани пропуснатите ползи за ищеца, както и обстоятелството, че ответниците не са се били обогатили, тъй като паркирането в дясната част на ул. ***** било свободно. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответник М.Г.-К. оспорва предявения иск. Твърди, че собственик на МПС – то което се паркира в двора е не тя, а съпругът й като вещта била в режим на СИО. Именно съпругът управлявал процесното МПС и паркирал. Твърди, се че ищецът не бил овластен от името на другите съсобственици да предупреждава ответника да не ползва дворното място, липсвало и изрично несъгласие на останалите съсобственици с поведението на ответника във връзка с паркирането на автомобила. Освен това не били ясни и доказани пропуснатите ползи за ищеца, както и обстоятелството, че ответниците не са се били обогатили, тъй като паркирането в дясната част на ул. ***** било свободно. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното.
По делото се установи, че ищецът Г.П.Ч. е собственик на 7/27 идеална части от процесния имот. Видно от представените нотариални актове, имотът е бил закупен от дядото на ищеца – П.И.М.. След неговата смърт той оставил като наследници – Е.П.Ч. – негова дъщеря, която получила 1/3 идеална част от имота, В.П.М. – негов син, който получил 1/3 идеална част от имота и П.С.М., по право на заместване – внук на праводателя, който получил също 1/3 идеална част от имота. На 27.06.1975 с договор за дарение Е.П.Ч. дарила притежаваната от нея 1/3 идеална част от процесния имот на ищеца – Г.П.Ч.. По-късно – на 29.10.1999 г., ищеца дарил на двамата си синове – П.Г.Ч. и В.Г.Ч. по 1/9 идеална част за всеки от тях от процесния имот. Така за ищеца останали 7/27 идеални части от имота.
От
разпита на свидетеля Г.С. се установява, че ответниците са паркирали
автомобилите си в процесното дворното място, което според свидетеля попречило
на ищеца да осигури ползването на имота и което довело до прекратяването на сключения между
ищеца и „Пламивет” ЕООД /сега ООД/ договор за наем.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, защото същите кореспорндират
с показанията и на другия свидетел – Ф.Ф. Според последния до общото събрание в
началото на 2014 г. всички са паркирали колите си вътре в дворното място –
както ответниците, така и други хора.
Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, наемът, който се дължи върху 7/12 идеални части от двора за паркиране на автомобил за автомобил за дванадесет месеца е 109 лева, за четири месеца – 36 лева, а за два месеца – 18 лева.
Относно възраженията на ответника Ю.М.:
По делото не се установи в периода от 01.12.2012 до 01.02.2014 г. съсобствениците на недвижимия имот да са разпределили правото на ползване помежду си. В чл. 30 от ЗС е посочено, че правото на собственост може да принадлежи едновременно на две или повече лица. При съсобствеността никой не може да индивидуализира частта от своето право на собственост. Неоснователни са възраженията за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация, тъй като ищецът не е носилтел на правото на ползване на паркомястото. Ищецът е носител на правото на собственост, следователно същият е носител и на правото на ползване. По делото не се установи къде точно е паркирал ответника Ю.М. и как това паркомясто е точно паркомястото на собственика П.С.М.
Относно възраженията на ответницте Р.Ц.Ч. и Г.Ч..
Основно
правило е че общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В настоящия
случай не е установено наличие на решение на съсобствениците за предоставяне на
дворното място за паркиране на автомобили. След като по делото няма данни за
наличие на договор или съдебно решение, с което да е разпределено правото на
ползване между съсобствениците, то всеки от тях владее имота съобразно
идеалните части, които притежава, но те не са реално определени. И точно поради
тази причина не е нужно да се дава изрично несъгласие от останалите собственици
за използването на общата вещ.
Относно възражението, че не са
доказани пропуснати ползи. Институтът пропуснати ползи е характерен за деликтната отговорност. Съдебната практика е константна, че
отношенията между собственик, лишен за определено време от ползването на своя
имот, от несобственик се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Това е така, защото тези отношения се характеризират именно с
неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум
в друг, при което поначало не е налице виновно увреждане на едно лице от друго
лице. При
тези отношения не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Отнсно обстоятелството, че паркирането от дясната част на ул. „***” било свободно, съдът намира, че е ирелевантно за спора, защото независимо, че паркирането е било свободно на друго място, ответниците са избрали да паркират автомобилите си именно в дворното място, което се доказа от показанията на свидетелите по делото.
Относно възражението на ответника М.Г.-К.. Съгласно чл. 32 от СК: „Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.” Следователно ищецът може да насочи претенцията си както срещу ответницата, така и срещу съпругът и като и двамата следва да изпълнят. Относно възраженията за несъгласието на останалите собственици и че ответниците не са се обогатили, тъй като паркирането в дясната част на улицата било свободно, важи обясненото по-горе. В допълнение оспореният договор с „Пламивет” ЕООД е валиден. Дори да се приеме, че същият не е подписан от управителя, а от лице без представителна власт този порок се санира по реда на чл.301 ТЗ – в случая се установи, че дружеството е узнало за договора и не се е противопоставило.
Тъй като, както
обедняването на ищеца (изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва
сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период), така и обогатяването на ответника
(изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната вещ през процесния период от време) се съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната
вещ през процесния период от време, относно размера на исковата претенция
следва да се възприеме заключението на вещото лице относно размера на търсеното
обезщетение.
По делото се доказа, че ищецът е собственик на 7/27 идеални части от дворното място, както и че ответниците са ползвали за исковия период съответни реални части от дворното място, поради което искът се явява основателен и доказан. Ищецът претендира следните суми: от Ю.И.М. – 100 лева, от Р.Ц.Ч. – 120 лева, от М.Н., Г.К. – 20 лева и от Г.А.Ч. – 10 лева. Експертизата показва, че за процесния период за паркиране на лек автомобил „Рено” рег. № ***** наемът е 109 лева, за лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***** наемът е 109 лева, за лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ***** наемът е 36 лева, а за лек автомобил „Фиат” с рег. № ***** наемът е 36 лева. Следователно претенциите следва да бъде уважена изцяло, тъй като претендираното обезщетение се явява даже по-ниско от средната пазарна цена на паркоместата.
На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 300 лева / платено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.И.М., ЕГН: **********,***, с пълномощник адв. М.К. да заплати на Г.П.Ч., ЕГН: ********** с пълномощник адв. А.Й. сумата от 109 лева, представляваща обезщетение за неправомерно използване на 7/27 идеални части от поземлен имот с индентификатор ***** с площ от 610 кв.м с административен адрес: гр. П.*****, който имот представлява УПИ *** от кв.*** по плана на Първа градска част – гр. П. за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2014 г, ведно със законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.Ц.Ч., ЕГН: **********,***, с пълномощник адв. Г.Н. да заплати на Г.П.Ч., ЕГН: ********** с пълномощник адв. А.Й. сумата от 109 лева, представляваща обезщетение за неправомерно използване на 7/27 идеални части от поземлен имот с индентификатор ***** с площ от 610 кв.м с административен адрес: гр. П.*****, който имот представлява УПИ ***** от кв.*** по плана на Първа градска част – гр. П. за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2014 г., ведно със законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
М.Д.Г. - К., ЕГН: **********,***, с пълномощник адв.
Д.Д. да заплати на Г.П.Ч., ЕГН: ********** с пълномощник адв. А.Й. сумата от 20 лева, представляваща
обезщетение за неправомерно използване на 7/27 идеални части от поземлен имот с
индентификатор ***** с площ от 610 кв.м с
административен адрес: гр. П.*****, който имот представлява УПИ ***** от кв.***
по плана на Първа градска част – гр. П. за периода от 01.10.2013 г. до
01.02.2014 г., ведно със законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.А.Ч., ЕГН: **********,***, с пълномощник адв. Г.Н. да заплати на Г.П.Ч., ЕГН: ********** с пълномощник адв. А.Й. сумата от 10 лева, представляваща обезщетение за неправомерно използване на 7/27 идеални части от поземлен имот с индентификатор ***** с площ от 610 кв.м с административен адрес: гр. П.*****, който имот представлява УПИ ***** от кв.*** по плана на Първа градска част – гр. П. за периода от 01.12.2013 г. до 01.02.2014 г., ведно със законната лихва от 21.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю.И.М., ЕГН: **********,*** с пълномощник адв. М.К., Р.Ц.Ч., ЕГН: **********,*** и Г.А.Ч., ЕГН: **********,*** и двамата с пълномощник адв. Г.Н., и М.Д.Г. - К., ЕГН: **********,***, с пълномощник адв. Д.Д. да заплатят на Г.П.Ч., ЕГН: ********** с пълномощник адв. А.Й. сумата от 300 лева разноски в настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД