МОТИВИ по НОХД № 2155/15г.по описа на ПОС.
Срещу подс.А.Б.Ч. е повдигнато
обвинение по чл.343, ал.3, пр.5 и пр.7
б.Б,вр ал.1 б.В,вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на *****г. на път ІІІ-8602
км.20+500 гр.К.- с.У., обл.П.при управление на МПС, лек автомобил „ Форд Кугър“
с номер на рама *********** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.6, т.1, т.1 от ЗДвП, чл. 47 ал.3 от
ППЗдП, чл.8 ал.1,чл.15 ал.1,чл.16 ал.1 т.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Е. Е. А. и
Н. М. Т., като деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
Прокурорът поддържа обвинението и
счита,че следва да се наложи наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и наложеното наказание се изтърпи при първоначален общ режим.
Частният обвинител Е.А.,чрез своя повереник
поддържа обвинението и тезата на
държавния обвинител относно необходимостта от ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода при размер от 8 години, близо до баланса между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Частният обвинител С. Д. поддържа
същото.
Повереникът на частния обвинител М.Н.Т.
считат,че следва да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства
между 8 и 10 години лишаване от свобода.
Частният обвинител М.Т.,чрез своя
повереник считат,че следва да бъде наложено наказание ориентирано
към максималния размер на предвиденото в
закона наказание.
Подсъдимият не признава вината си, но излага по
същество обяснения от фактическа страна,които го уличават частично в извършване
на вмененото му обвинение. Заявява,че желае наказание,което да не изтърпява
ефективно.
Граждански искове в
наказателния процес не са предявени.
Съдът, възоснова на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият А.Ч. е роден на ***г***,български гражданин от
цигански произход,жив. гр.К.,обл.П.,неженен,неосъждан
с ЕГН **********.
Към инкриминираната дата *****г. подс. Ч.
не бил посетил курс за обучение на
водачи на МПС, не притежавал свидетелство за управление на МПС, а с това и
правоспособност да управлява такова от
категорията В- моторни превозни средства с допустима максимална маса не
надвишаваща 3 500 кг,проектирани и конструирани за превоз на не повече от
8 пътници плюс водача. През м. април 2015г бащата на подсъдимия закупил
лек автомобил „Форд Кугър“, който не бил регистриран все още в КАТ- Пловдив и
бил снабден с германски регистрационни табели ****** и с наличен номер на рамата ********.
Подсъдимият често ползвал МПС,които управлявал,като на два пъти през 2013г бил санкциониран от служители на МВР за
управление без нужната правоспособност. С покупката на инкриминирания автомобил „ Форд Кугър“ подсъдимият започнал
да го управлява,като хора живущи в
квартала на подсъдимия забелязали тези негови действия по управлението на този
автомобил.
На ******г. отново управлявайки автомобила и към 20.30 часа се срещнал случайно с пострадалите
и свои приятели Н. Т. и Е.А..Първоначално срещнал А. и заедно посетили дома на Т..След
това тримата отишли с автомобила
управляван през това време от подсъдимия
на сватбено тържество в друг квартал на града. Там Т. и А. изпили по
една бира,почерпени от подс. Ч.,а последния пил кафе. Решили да се разходят до
с. У. и поели по пътя К.-У.,като
подсъдимия управлявал автомобила, до него на предна дясна седалка се
возил Е. А., а на задната седалка седял
Н. Т.. Никой от тримата не си бил сложил предвидения за съответното место в
купето на автомобила предпазен колан. Пътят бил с асфалтово сухо покритие и
запазена цялост,като в посоката на движение на автомобила и след напускане
границите на града той бил с двупосочно
движение, без положена пътна маркировка,но с
поставени пътни знаци А3 – „Последователни опасни завои“ и В26 и
означение 60- „Забранено движението със скорост по-висока от означената“. В
участъка от пътя км.20+500,през който
тримата преминавали имало
поставени знаци А3 „Последователни
опасни завои от които първия е надясно“
и знак В26.
В часовия
период 21.20-21.25 часа в този участък,
в обратна посока от с.У. за гр.К. се
придвижвал товарен автомобил „Камаз“ с ДКН ******,управляван от св. Ю.Ч.. Зад товарния автомобил се движил лек
автомобил управляван от св.С.Ч. и св. Б.Л.,като последните съпровождали
товарния автомобил,който имал монтиран кран и бил самонатоварен с лек автомобил
марка „БМВ“. Така приближавайки се към този десен завой подс.Ч. го насочил в него,
като се придвижвал със скорост от 119 км/ч. При движението си с тази
несъобразена скорост, предвид указателния знак АЗ, подсъдимият не задействал
спирачките,за да убие скоростта и под
въздействие на центробежните сили автомобилът се насочил към лявата лента на
насрещното движение. Така вече изгубилия контрол от водача автомобил се насочил
с предната си част към идващия насреща товарен автомобил. Свидетелят Ч.
забелязал идващия срещу него лек автомобил и задействал спирачната уредба на
камиона,но независимо от това последвал удар между предната част на лекия
автомобил „Форд Кугър“ и товарния автомобил на
4.5-5.8 метра от южния крой на
плътното за движение изцяло в северното платно за движение на товарния
автомобил. В момента на удара скоростта на товарния автомобил била 10 км/ч, а
на лекия 120 км/ч.,както бил отчетен
върху километража на таблото на лекия автомобил. След удара двата автомобила се установили без повече да
предприемат друго придвижване.
Свидетелят Ю.Ч. веднага слязъл от
камиона и се приближил до лекия автомобил,който с предна част на торпедото си се намирал почти
под предната броня на товарния
автомобил. До него се приближили свидетелите С.Ч. и Б.Л.,пътуващи с леката кола зад товарния. Тримата
първоначално усвоили в купето на катастрофиралия „Форд“ две лица на предните седалки,които не
давали признаци на живот. Л. и С.Ч. позвънили на тел.112 и започнали да спират
движението.
За произшествието в периода 21.00 -
21.30 часа дежурния на РУ МВР гр. Стамболийски се обадил на екип от автопатрул
със свидетелите П., Б. и О.,които
веднага се насочили към ПТП. Там пристигнали едновременно с екип на медицинска помощ.
Забелязали, че вътре в лекия автомобил има три лица,като две от тях - този на
предна дясна седалка и на задната седалка не дават признаци за
живот, но шофьорът дишал. Част
от полицейските служители установили,че никой от лицата в лекия
автомобил не е със сложен предпазен колан. Малко след това подсъдимият Ч. казал
двете си имена на полицаите,които вече
били усвоили липсата на спирачни следи
върху пътното платно,които да се оставени от лекия автомобил и
обясненията на св. Ю.Ч. за случилото се.
Пристигналия на место медицински екип на „Бърза помощ“
констатирал местоположението на двата катастрофирали автомобила,като
лекаря-ординатор св.К. последователно установил липсата на жизнени процеси у
починалите Е.А. и Н. Т.,тяхното
местоположение в автомобила и видимите
наранявания. Свидетелят установил,че
подсъдимият седи на шофьорската седалка и е жив, след което като бил
изваден от лекия автомобил и откаран с линейката в болница в гр.Пловдив. По
пътя св. К. провел разговор с подсъдимия и разбрал неговото име,наред с
оплакванията от претърпените травми. Произшествието било посетено и от св. М., който
като автоконтрольор при РУП Стамболийски бил изпратен там.Установил наличието
на двамата починали в автомобила и че подсъдимия Ч. вече е отведен от лекарския екип. Тествал св. Ю.Ч.,като водач на товарния автомобил за
алкохол и пробата била отрицателна. М. усвоил състоянието на двете превозни
средства,тяхното местоположение на пътното платно и начина,по който те се ударили. Констатирал,че
предпазните въздушни възглавници на
лекия автомобил били задействани и отразената върху циферблата на лекия
автомобил скорост непосредствено преди настъпване на ПТП.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на
свидетелите С.Д.,
Е.А., М.Т., К.М.,Т.М., Ю.Ч., С.Ч., И.П.,
С.Б., А.О., Н.К., Б.Л. и К.С.,частично и от обясненията на подс.Ч., а така също и от материалите по делото - Том 1 от ДП: протокол за оглед на местопроизшествие- л. 9-14,фотоалбум-л.15-22,
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум- л. 23-28, протокол за оглед
с фотоалбум- л.29-35, св.съдимост-л.37, протокол за оглед на ВД с фотоалбум-л.
72-77,справка,протокол и снимков материал от Областно пътно управление-л.79-82,
медицински документи-л.84-86, справка от НИМХ при БАН- л. 88,смъртен акт, удостоверения
за наследници- л. 91,92,93,94, извлечение от електронна памет на апарат „Дрегер алкотест“-л.100,удостоверение
за раждане- л.113,характеристична справка-л.118.
Том2
от ДП: АТЕ-л.3-15, ДАТЕ-л.22-26, СМЕ-л.32-35,СМЕ-л. 40-43, СХЕ-л.47, 52,56,
СТЕ-л. 60-61, л. 65,справка от КАТ за нарушител/водач-л.67,л.68,л.70,преписи от
НП-л.71,72, техническа документация на автомобил- л.76-82, л. 86,л.88,л.89 и
медицински документи-л.105-107, справка от ЦПЗ- Пловдив ЕООД- л.144 и ДАТЕ- л.
146-177 от съдебното следствие.
От заключението на вещите лица
инж.М.,инж.П. и инж.С. по назначената на досъдебното производство АТЕ се
установява, че мястото на удара между двата автомобила е настъпил в лявата северна лента на платното
за движение,по което се е придвижвал товарния автомобил.Скоростта на движение
на товарния автомобил в момента на удара е била
приблизително 10 км/ч, а на лекия автомобил 120 км/ч. Максималната скорост,с която от
техническа гледна точка е било възможно да се преодолее завоя е била 126 км/ч, а комфортната такава,без опасност
от максимално странично ускорение 101 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил е била технически несъобразена с движението по завоя,поради което под
въздействие на центробежните сили лекия автомобил се е насочил към лявата
лента. Водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да избегне произшествието, предвид навлизане на
лекия автомобил в неговата лента на
движение. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне произшествието,ако се е движил в
собствената лента за движение и премине десния завой с технически съобразената скорост, като установената скорост
на движение на лекия автомобил е основна причина за настъпилото произшествие-
л. 3-15 Т.2.
От заключението на вещите
лица инж.М.,инж.П. и инж.С. по назначената на досъдебното производство допълнителна АТЕ се установява,че причина за
деформацията на джантата и разкъсване на предна дясна гума на лекия автомобил Форд Кугар е в
следствие на настъпилия удар между тях с
предния десен подкалник на автомобила,в посока отпред назад и довел до
деформацията на джантата и разкъсване на гумата. Деформацията на
джантата и гумата от тяхната вътрешна страна е в следствие на удара в
товарния автомобил- л. 22-26 Т.2
От заключението на вещото
лице д-р Ш. по назначената СМЕ на труп
се установява,че причината за смъртта на Н. Т. е тежката и несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма, с разтрошаване на черепните кости,тежка контузия на
мозъка и разрушаване на мозъчно вещество.Травматичните увреждания са били
прежизнени. Те са причинени по механизма от действието на твърд тъп предмет и добре
отговарят по време и начин да са
получени при ПТП по механизма вътре в купето на автомобила.
Смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка със станалото
транспортно произшествие- л. 32-35 Т.2
От заключението на вещото
лице д-р Ш. по назначената СМЕ на труп
се установява,че причината за смъртта на Е.А.
е тежката черепно-мозъчна травма, с напречно счупване на черепната основа.От
това е последвало масивна аспирация на кръв и запушване на дихателните
пътища,което е довело до механична асфикция. Травматичните увреждания са били
прежизнени. Те са причинени по механизма от
действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при ПТП по
механизма вътре в купето на автомобила. Смъртта на пострадалия е в пряка
причинно-следствена връзка със станалото транспортно произшествие- л. 40-43 Т.2
От заключението на вещото
лице П.В. по назначената СХЕ в пробата
от кръв иззета от подс. Ч. не се доказва наличие на етилов алкохол- л. 47 Т.2.
От заключението на вещото лице А. по назначената СХЕ в пробата от кръв иззета от Н.Т. се
доказва наличие на етилов алкохол в количество 0.20 промила-л.52 Т.2
От заключението на вещото
лице А. по назначената СХЕ в пробата от кръв иззета от Е.А. се доказва наличие на етилов алкохол в
количество 0.36 промила-л.56 Т.2
От заключението на вещото
лице Ч. по назначената техническа експертиза се установява,че изследваните 2бр. регистрационни табели са
истински-л. 60-61 Т.2
От заключението на вещото
лице К.В. по назначената техническа
експертиза се установява,че изследвания номер на рамата върху лекия автомобил
Форд Кугър е изпълнен с оригинален шрифт,без следи и поправки- л.65 Т.2
От заключението на вещите
лица инж.М.,инж.П. и инж.С. по назначената по хода на съдебното следствие допълнителна АТЕ се установява, че
изследваните четири предпазни
колани,поставени на леки автомобил „Форд Кугър“ са изправни. Документацията на
товарен автомобил „Камаз
53212“ отразява, че към
настъпване на транспортното произшествие е бил с валидно удостоверение за техническа изправност.
Състоянието на изследвания лек автомобил не позволява провеждането на
функционални проби за установяване на неговата техническа изправност, наред с
липсата на документ удостоверяващ техническото състояние на автомобила към
момента на ПТП. Скоростта на товарния
автомобил предвид допълнителната тежест
от поставения в него товар в момента на удара е бил 11 км/ч. От техническа
гледна точка представените от подс. Ч.
факти/ относно действията на возещия се до него на предна дясна седалка пътник, непосредствено
преди удара в товарния автомобил/ са
недостоверни,тъй като не кореспондират с обективните данни по делото и разположението
на двете превозни средства върху пътното
платно. Основна причина за ПТП от
техническа гледна точка е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил
при преминаване на през десен завой и от
това навлизане в лявата лента.Технически съобразената скорост без максимално
странично ускорение е била всяка скорост по-малка от 101 км/ч.При преминаване
на завоя с максимално разрешената скорост от 60 км/ч водачът на лекия автомобил
би преминал завоя без да навлезе в
лявата лента и без да задейства
спирачната система. Изследванията за степента за защита при използване на
предпазни колани се правят при скорост
от 50 или 64 км/ч при удар в неподвижна
деформируема преграда, наподобяваща удар с друг лек автомобил. При установената
по делото скорост на лекия автомобил от 119 км/ч и последвалия удар в товарния
автомобил, ускоренията които действат върху хората в лекия автомобил нарастват
със над 80-90 G и могат да доведат до
фатални травми. В случая както със сложени,така и без сложени предпазни колани
действащите ускорения в момента на удара
върху хората в лекия автомобил винаги са можели да доведат до фатални травми-
л. 146-177 от съдебното следствие.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица,понеже те са изготвени професионално и с
необходимия опит в съответната област от човешкото познание.
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че
подс. А.Б.Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните
признаци на 343, ал.3,пр.5 и пр. 7 б.„Б”, вр. ал.1 б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК
за това, че на *****г. на път ІІІ-8602
км.20+500 гр.К. - с.У. обл.П. при управление на МПС- лек
автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама *********** е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 47 ал.3 от
ППЗдП, и чл. 20, ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Е. Е. А. и
Н. М. Т., като деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост,чрез осъществяване първата форма на несъзнаваната непредпазливост-небрежност,
тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпване
на обществено опасните последици от деянието,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира,че повдигнатото
обвинение за нарушаване на чл. 20
ал.1от ЗДвП е доказано по несъмнен и категоричен начин.Материалния
закон изисква задължението водачите да контролират непрекъснато ППС,които
управляват. Тоест законодателят е поставил
задължението за непрекъснат контрол на водача на ППС върху възприятията му за пътната обстановка и
промените в нея, точното,бързо и своевременно
оценяване на тези промени и съответно правилно решение за начина на
управление на превозното средство при
тези условия. При възникналата инкриминирана ситуация подс.Ч.,след като
не е съобразил,че навлиза в десен завой със скорост почти два-пъти над
максимално допустимата от 60 км/ч, ограничена изрично с пътен знак В26-
означена с цифрата 60 в едни момент на управлението си изгубил контрол над МПС, не е успял да го овладее,като с това
и да не застраши останалите участници в
движението.
Според съда дори изложената
от подсъдимия теза в хода на съдебното следствие,че при извършването на маневрата завой надясно
возещия се до него пострадал Е.А. внезапно се присегнал и въздействал с ръка
върху волана на автомобила,което довело
до загубата на контрол над автомобила, не изключва задълженията на подсъдимия на водач. Пред него е била налице възможността да установи
контрол над превозното средство
за един период от време,който според
вещите лица дали заключение по АТЕ е бил 1.7 секунди. В случая според съда
решаваща роля е изиграло обстоятелството за липсата на достатъчно опит у подсъдимия да направи адекватна преценка и реагира на възникналата ситуация чрез използването на други екстремни действия за
предотвратяване или намаляване силата на
челния удар и възникналите от него
увреждания на пострадалите лица. С това
допуснатото нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП се намира в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Допуснатото нарушение на чл.
47 ал.3 от ППЗДвП от подсъдимия има основно
значение към причинения вредоносен резултат и обвързва повдигнатото обвинение
от неговата обективна страна. При навлизането си с несъобразена скорост в
десния завой,подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от субективна страна,но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Ето защо според съда двете нарушения на правилата за движение
допуснати от подс. Ч. обвързват
обективната страна на извършеното от него престъпление и се намират в пряка връзка с настъпилите обществено опасни последици предвидени в чл.
343 и чл. 342 от НК.
Вмененото обвинение за нарушаване правилата за движение
по чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП не е осъществено
от подс.Ч.,тъй като законът определя задължението на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно
средство да не навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. Тоест законът забранява безпричинно движение в лентата за насрещно
движение,поставяйки изричните разрешителни
основания за това,каквито не са стояли пред подсъдимия. По делото по
несъмнен начин е установено,че посоката на движение на автомобилът управляван
от подс.Ч. е било в сух участък от пътя,при
ясно време и без препятствия или
ограничения на видимостта на движение. Но непосредствено преди удара си с
другото МПС и при извършване на
маневрата завой надясно се движил със скорост
от 119 км/ч,която е била
технически несъобразена и е надвишавала
почти два пъти максимално разрешената
от 60 км/ч.скорост,което е довело до загуба върху контрола на лекия
автомобил,последвала промяна на неговата траектория на движение с движение наляво, с навлизане изцяло в лентата
за насрещно движение,където настъпил и удара с насрещно движещия се товарен автомобил.
Според съда установените действия на подсъдимия не може да бъдат обективирани с
общата бланкетна норма на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и посоченото в тази норма нарушение не се
намира в причинно–следствена връзка с причинения вредоносен резултат, с което
това обвинение се явява незаконосъобразно. Разбирането на съда относно
вменените в обвинителния акт други нарушения на правилата за движение по чл. 6 т.1,чл. 8 ал.1 и чл. 15 ал.1 от ЗДвП
е за незаконосъобразно приложение на
материалния закон. Съдържанието на тези
норми определя задължението на водача да
се съобразява със съответната сигнализация,пътни знаци и маркировка,да използва
дясната половина на пътя по посоката си на движение,освен при изрично
определени условия и задължението да се
движи най-вдясно по платното за движение
или в най-дясната свободна лента. Не е налице законово основание да се
възприема нарушаване на тези норми на
закона от подсъдимия,предвид липсата на
причинно–следствена връзка с причинения вредоносен резултат с тези бланкетни
норми от материалния закон. Предвид това
съдът намира,че е налице основание подс. Ч. да бъде признат за невинен в
извършването на посочените нарушения на
правилата за движение и оправдан по тази част от повдигнатото му обвинение.
Съдът кредитира частично обясненията
на подс. Ч. в частта им относно периода
от време,през който той е управлявал
инкриминираното МПС, срещата му с двамата пострадали,периода от време
преди да потеглят тримата в посока с. У. и разположението на двамата пострадали в купето на автомобила
непосредствено преди удара с товарния автомобил. Наред с това по хода на делото се събраха противоречиви
данни относно обстоятелството дали подс.Ч. в няколкото дни преди инцидента е
управлявал въпросния автомобил. Част от свидетелите подкрепящи обвинението излагат данни в
положителна насока на този въпрос, докато подсъдимият заявява веднъж,че я е
управлявал от три дни,а в последствие твърди,че за първи ден е управлявал
автомобила. Според съда изясняването
на обективната истина за тези данни няма отношение както към обективната,така и към субективна
страна на деянието,нито по отношение причинно-следствената връзка с вредоносния
резултат, нито и по отношение размера на наказанието. Този извод на съда
обосновава необходимостта да се възприемат като достоверни обясненията на
подсъдимия в кредитираната им част
относно управлението над инкриминирания
автомобил от подсъдимия преди ПТП,наред с неговото нормално физическо и
психично състояние преди инцидента. Поради това не е налице необходимост да се изяснява от обективна страна фактите
относно общото времетраене,през което подс. Ч. е управлявал лекия автомобил до
настъпване на ПТП. времетраенето
Съдът не възприема за
достоверни обясненията на подс.Ч. в частта им относно описаната от него
ситуация непосредствено преди ПТП, за което твърди,че возещия се до него на предна дясна седалка Е.А.
внезапно за него и рязко „дръпнал“
волана от ръцете на подсъдимия,което
според последния станало в посока
на ляво,след което последвал удара в товарния автомобил.Представения отговор от
вещите лица по назначената допълнителна АТЕ за невъзможността от техническа
гледна точка да настъпи констатираното
ПТП,така както го обяснява подсъдимия е обвързан с изследването върху пътя,който
следва да измине лекия автомобил,за да се премести от дясната в лявата лента
при констатираната скорост на движение и стойности на ускорение,коефициент на странично сцепление
върху сух асфалт,напречно преместване на автомобила, с оглед на които те са
възприели,че лекия автомобил следва да измине път от 56.14 метра, за което ще е
необходимо време от 1.7 секунди. В края на тази маневра би следвало да се
получи ъгъл на завиване,който не е
констатиран при това ПТП. В действителност лекия автомобил се е движил в права
посока между 19-20 метра,а не 56 метра. При възникване на подобно „дръпване“ на
волана от пътника,според вещите лица би се получил ъгъл от около 90 градуса
между оста на лекия автомобил с оста на товарния,а не каквато е констатацията
от огледа и направените снимки от него. Вещите лица възприемат навлизането на
лекия автомобил в насрещната–лява лента за движение поради възникването на
центробежните сили,които са влияели върху автомобила,предвид скоростта на
движение,която е била близо до критичната и от техническа гледна точка е било
налице недостатъчно завиване надясно, а не завиване наляво. Съдът изцяло
възприема изложения подробен анализ на
вещите лица,които категорично отхвърлят от техническа гледна точка да е
възможно описаното от подс. Ч. „дръпване“ на волана, и счита представеното от
подсъдимия,като опит да се избегне наказателната отговорност. Извън кредита на доверие у съда остават и частта от
обясненията на подсъдимия, че е управлявал
автомобила с нормална скорост, каквато не се доказа по хода на съдебното следствие.
В тази
насока съдът не възприема множеството
доводи изложени от защитата,че деянието макар и съставомерно с
оглед вмененото обвинение за управление
с несъобразена скорост ще следва да се отчете фактът за съпричиняване, касаещ
виновното действие или бездействие на пострадалите,които не са били със сложени
предпазни колани. В подкрепа на това защитата представи правни и технически
аргументи определящи възможността при поставени
предпазни колани да бъдат постигнати по-леки увреждания от причинените.
Съдът не възприема тезата
на защитата, за наличието на съпричиняване
в конкретния случай. Наказателната доктрина разглежда съпричиняването като юридически факт,който установява
наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и това на дееца,като
основно се обобщава,че съдържанието на този факт се установява с оглед
спецификата на всеки отделен случай. Винаги съпричиняването се разглежда като поведение на
пострадалия,което се намира в пряка причинна връзка с постигнатия вредоносен
резултат е се оценява приносът от проявените действия или бездействия на увредения
към настъпилите вреди. Спецификата на случая определя,че при скоростта
на движение на лекия автомобил от 119
км/ч непосредствено преди удара в товарния се получава сила на земното
ускорение от стотици единици. В тази
връзка представеното заключение на
вещите лица по назначената ДАТЕ по хода на съдебното следствие отчита,че от
техническа гледна точка ускорения от над
80-90 G винаги водят до достигане
в „червената зона“ и от фатални травми със или без използването на предпазни
колани.Тоест дефинираното нарушение на
правилата за движение на пътуващите в лекия
автомобил по чл. 137а ал.1 от ЗДвП относно задължението им да са поставили предпазните колани по време на движение,което
от фактическа страна е доказано по делото,че не е било осъществено в случая, не
може да бъде възприето като допринасяне към вредоносния резултат.
Основният извод,който следва да бъде
направен е че в случая липсва съпричиняване, тъй като пострадалите не са знаели
и не сам могли да предвидят обществено опасните действия на подсъдимия при
управление на МПС.
При така посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целите на специалната и генералната
превенция и на обстоятелствата посочени
в чл.54 от НК съдът намира,че наказанието на подс. Ч. следва да се определи при наличие на превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат,младата възраст, семейно
положение на баща с дете и чисто съдебно минало. Отегчаващи обстоятелства се явяват
наложените наказания по ЗДвП и проявена упоритост да управлява МПС
без необходимата квалификация за правоспособност.
Най-справедливо е на подс. Ч. да бъде наложено наказание в
размер от шест години и шест месеца лишаване от свобода,тъй като целите на чл. 36 от НК определящи генералната превенция могат да бъдат спазени предвид
преценката за високата степен на обществена обществената опасност на деянието. Допуснатото
престъпно деяние не се отличава по своята тежест и вредоносен резултат от
типичните нарушения в предписаната квалификация на материалния закон. В случая
необходимото въздействие на закона може да
се отрази положително върху дееца
и членовете на обществото само, ако наказанието е лишаване от свобода по реда и условията на чл. 54 от НК. Според
съда размера на наложеното наказанието лишаване от свобода изцяло отразява
и доминиращата обществена негативна нагласа към този род престъпни деяния и обективната
законова предпоставка наложеното наказание лишаване от свобода да се явява законосъобразно и справедливо,предвид целите на чл. 36 от НК.
Не са налице основанията чл. 343 Г,
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 от НК
подсъдимия Ч. да бъде лишен от право да управлява МПС, тъй като не притежава свидетелство за управление на
МПС и необходимата правоспособност.
Налице са основанията на чл. 61, т.3, във връзка с чл.59
ал.1 от ЗИНЗС,така наложеното наказание
от шест години и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимият А.Б.Ч., предвид на това че е осъществил
непредпазливо деяние да се изтърпи при първоначален „ОБЩ ” режим в
затворническо общежитие от „открит” тип.
Вещественото
доказателство 1бр. автомобил „Форд
Кугър“ с немска регистрация и наличен номер на рама ***********,оставен на
съхранение при домакина на РУ МВР гр.
Стамболийски, следва да се върне на Б.А.Ч.
род. На ***г след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК подс.Ч. следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в
полза на Държавата сумата от 1516.28 лева разноски на досъдебното производство.
Подсъдимият следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив в полза на
Съдебната власт сумата от 1312 лева
разноски за експертизи.
Причини за извършване на престъплението занижен
самоконтрол.
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:/П/