№ 122
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Й. М. Гр.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600049 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 13.00 часа, поради участие на част от
настоящия съдебен състав – съдия Цолова и съдия Марков в разглеждане на
ВНОХД № 87/2022г. и участие на съдия Марков по НВОХД № 98/2022г. и
ВНАХД № 101/2022г. в същата зала.
Жалбоподателят подсъдим И. се явява лично и със своя упълномощен
защитник адв.А..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Г..
Явява се свидетелят П. К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът установи, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Продължава съдебното следствие във въззивната инстанция.
1
Съдът докладва получено служебно изисканото НОХД № 263/2022г.
по описа на БОС.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме полученото дело.
АДВ.А.: Не възразявам да се приобщи делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
След съвещание и с оглед становищата на страните, съдът счита, че
следва да приложи и приобщи към делото всички съдържащите се в НОХД №
263/2022г. по описа на БОС документи, поради което и на основание чл.283 от
НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА документите, съдържащите се в НОХД №
263/2022г. по описа на БОС.
Съдът пристъпи към разпит на допуснатия свидетел К..
Съдът сне самоличността на свидетеля, както следва:
П. К. - по представения паспорт *** издаден на *** от Р.М. валиден до
*** работи във фирма ***
След справка, паспортът бе върнат на свидетеля.
Съдът запозна свидетеля с разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК. Съдът
предупреди свидетеля за отговорността, която носи по смисъла на чл. 290 НК.
Свидетелят обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Владея български език писмено и говоримо. Аз съм
бесарабски българин. Временно пребиваващ съм в България, но искам да си
уредя документите за постоянно пребиваващ в България.
Запознат съм с правото ми да не отговарям на въпроси, които биха ме
уличили в извършване на престъпление, както и мои близки хора, но това
изрично ще го заявя, ако е необходимо при някой въпрос, по време на
разпита.
Зная как се казва подсъдимият, казва се Г.. С него се запознах във В.,
през лятото на 2019г. Мина време и се обединихме заедно да работим за
иманярство. Обединихме се да работим заедно, това беше след нова година на
2019/2020г. – м.януари 2020г. Отидохме за няколко дена в мястото, където ни
2
намериха полицаите. Г. ми показа това място. До там се придвижихме с кола
марка „***“. Не мога да кажа колата с каква регистрация беше, управляваше я
Г.. Нямам спомен от къде сме тръгнали, беше преди време. Г. ми показа
мястото и ми казваше къде да копая. Изкопах една дупка. Там нямаше нищо.
После ни взеха полицаите. Като копаех дупката, Г. ми помагаше, ако имаше
някакви тежки камъни за изваждане. Основно копаех с кирка и лопата.
Каквото беше там при дупката всичко е описано при извършения оглед.
Полицаите ни намериха по светло време. Кирките и лопатите не бяха мои. Аз
нямах мои инструменти. Инструментите ми ги даде Г..
Г. ми каза къде да копая. Не съм виждал металотърсач. Спахме на
хижата. Не си спомням името на хижата, но хижарят се казваше Р.. С Г.
спахме в отделни стаи. Аз пари за хижата не съм давал. Не сме спали в
хижата повече от една седмица, до една седмица.
Не знам на кой е колата, но Г. я караше и с нея се придвижвахме.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ.А.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не съм вниквал в иманярството. Търсихме нещо да
излезе – злато да излезе.
Нямам специално образование, което да ми позволява търсенето на
предмети.
Не съм казвал на Г., че имам разрешение да копая и да търся такива
старинни предмети, които се намират в земята.
Не познавам лице И.И.К.. Не съм купувал металотърсач и не съм
молил друго лице да закупи, за да мога аз да го ползвам.
На мен ми викат П..
С Г. копахме само една дупка. Не си спомням да сме копали повече от
една дупка. Когато дойдоха полицаите аз бях в дупката и копаех. В този
момент Г. правеше колата. Имаше нещо счупено на колата, не знам какво й
беше.
Там, където копаехме имаше нещо подобно на свинска глава, мястото
беше такова. Аз я видях.
Нямам спомен да е бил замесен още някой човек. Г. ми каза, че ако
намерим нещо, ще имаме някакви пари. Уговорката ни беше, ако изкараме
3
нещо, т.е. ако намерим нещо в земята, ще го поделим с Г. по някакъв начин.
Конкретна уговорка не сме имали как ще го делим.
НА ВЪПРОСИ НА ПОДСЪДИМИЯ
СВИДЕТЕЛЯТ: Лятото на 2019г. бях в България, тогава пристигнах от
М.. Аз дойдох в България по друга работа, но след като се запознах с Г., през
зимата на 2020г. направихме работата.
На мен никой не ми е плащал.
Страните заявиха поотделно, че нямат други въпроси към свидетеля.
Свидетелят остана в залата.
АДВ.А.: Подсъдимият желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. Ние с П. не се познавахме.
Запозна ни М.Д. от М.. Преди това с М. имаше други работници, аз също бях
работник като поддръжка. След като тези момчета се отказаха от М. да му
копаят, той каза, че ще звънне до М., имал приятел „П.“. П. беше дошъл от С.
една вечер. Не се познавахме до тогава. Тези момчета, когато се отказаха от
М., защото не им плащаше достатъчно, той каза, че ще звънне в М.. Звънна на
П. К., той дойде в България. Той всичко знаеше, М. всичко му е обяснил.
Колата е на М., инструментите също са на М.. Даже М. с П. са ходили във В.,
в „П.“, да купуват хилтита и други инструменти. Металодетекторът го
поръчват с И.К.. Те ми го показаха, той не беше използван, никой не можеше
да борави с него. Главният инициатор е М., който нае и П. К. с негово
съгласие, не беше насила. Каква е била уговорката им, аз не знам. М. ми
купуваше яденето и цигарите, както и на П. К.. Всяка вечер П. и М. отиваха
във В. при любовницата на М., от където взимаха ядене и всеки ден пътуваха
от В. до местността „С.г.“. Р., хижарят, познава М.. Освен това много други
хора познават М.. Има свидетели, които могат да го потвърдят. Даже И.К.
познава М.. Те си бяха от самото начало заедно.
Него ден, когато дойдоха полицаите, колата беше развалена, аз
поддържах техниката и колите. Това ми беше работата. Аз не съм копал, не
съм използвал металотърсача. Него ден филтърът на колата беше задръстен,
трябваше да се смени и аз го смених. Колата е с немски номера. Доколкото си
спомням предният и задният номер бяха различни, но все немски. Хванах се
за тази работа, защото М. ми плащаше квартирата, плащаше ми яденето и
4
цигарите, даже и тока в Д., където живея.
Аз пред полицаите нищо не съм го казал. Казах, че маталотърсачът не е
мой, инструментите не са мои. Не разказах за М., за да не усложнявам
нещата, но след като се получават разногласия, всичко ще кажа.
Колко пъти казвах на разследващия полицай, че металотърсачът има
документи за собственост, но аз не знам къде са. Адв.Д. отначало ми беше
адвокат, даже влязохме в пререкания с Е.М., защото се е подписала на
протокола за задържане вместо мен, че съм се отказал от адвокат.
В тази стая в хижата спяхме М. и аз, и металодетекторът го намериха в
тази стая. Стаята беше с три или четири легла, не си спомням. Стаите имаха
обща баня и тоалетна. Леглата в нашата стая бяха разположени две по две,
доколкото си спомням. Подписът на протокола за доброволно предаване от
29.01.2020г. е мой.
Друго няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ.А.: Моля да се извърши допълнителен разпит на свидетеля във
връзка с обстоятелството, дали познава лицето М.Д..
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът допуска допълнителен разпит на свидетеля П.
К..
СВИДЕТЕЛЯТ: Помня това момче М.Д.. Ние сме от един град Т. с
него, от там още го познавам. Не ме е викал той в България. Аз дойдох по
своя работа в България. Работех в С., рязах камъни. Не знам М. с какво се е
занимавал.
Когато работех на З.п. през 2017г., тогава видях М. там, който
почиваше. Когато пристигнах през лятото на 2019г. до момента, в който ме
хванаха полицаите в дупката, не съм виждал М.. Не знам къде е бил той, не ни
е плътна връзката. С него не сме разговаряли на тема иманярство. Нямам
спомен М. да има някаква връзка с иманярството и с този случай.
Мисля, че на Г. му хрумна да ни свърже с М., защото сме от един град.
Той знае от кой град съм аз и щом познава и М., знае и той от кой град е, и
така ни свързва в обясненията си.
5
Страните заявиха поотделно, че нямат други въпроси към свидетеля.
Съдът запита страните имат ли други искания във връзка с
доказателствата и приключване на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
АДВ.А.: Нямам други искания. Да се приключи съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:Уважаеми апелативни съдии, преди да взема отношение
по съществото на жалбата, бих искала да поставя въпроса по делото, дали
делото разгледано от БОС е с допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в частта на изискването на чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3
т.1 от НПК, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице,
което евентуално не би могло да бъде отстранено от настоящата инстанция.
Защо считам, че това е така. Видно от хронологията на проведените съдебни
заседания по НОХД № 1016/2020г. на БОС, по делото няколкократно са били
заменяни съдебни заседатели от съдебния състав. Конкретно на 16.07.2021г.
новият втори по ред, условно казано, съдебен състав, след провеждане на
разпоредително съдебно заседание дава ход на делото, провежда съдебно
следствие, но не приключва същото. След постъпила молба от съдебен
заседател Николова, същата е заменена с нов съдебен заседател и на
15.10.2021 г.новият по същество условно казано трети съдебен състав
приключва съдебното следствие, съдът се произнася с присъда – л.167 и сл.
по делото. Факт е обаче, че този трети по същество съдебен състав не
провежда разпоредително заседание по смисъла на чл.247 от НПК. Съдебната
практиката и доктрината са единодушни относно схващането, че
основополагащите принципи за непосредственост, гласност, са спазени,
6
когато е персонално идентичен състава на съда, който е провел съдебното
следствие и постановили присъдата. В случая обаче, условно приетият трети
по ред съдебен състав по делото, от месец септември 2020г. в
разпоредителното си заседание е обсъждал всички изискуеми от закона
основания, включително се е произнесъл с определение по възражение на
защитата за твърдяно нарушение на подсъдността и на второ място е държано
определение за прекратяване на делото и връщане на същото на прокурор
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това
определение е отменено от БАС. На трето място, вторият съдебен състав е
връчил на подсъдимия и нов обвинителен акт, изготвен от Окръжна
прокуратура-Бургас, поради установена и призната от страните фактическа
грешка в текста на първоначалния обвинителен акт. Тоест, по същество
считам, че след като третият съдебен състав не е извършил разпоредително
заседание и не е допуснал възможността подсъдимият и неговата защита да
предявят непредявени до този момент възражения за допуснати съществени
или други процесуални нарушения, по които вече до този момент
предходните два състава са взели отношение, е преклудирал на практика тази
възможност за подсъдимия и неговия защитник в хода на проведеното
заседание. В този смисъл считам, че не е приложимо Решение на Съда на ЕС
от 21.10.2021г. по дело № С-282/20 по преюдициален въпрос на
специализирания съд. Така посочената преклузия считам за допуснато
нарушение на изискванията на чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е
довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия и неговия защитник
и това нарушение не би могло да бъде отстранено от настоящия съдебен
състав. В случай, че приемете това предисловие за основателно, следва
настоящото производство да бъде върнато на БОС за разглеждане по
същество от нов състав.
В случай, че не приемете доводите ми за основателни, считам
въззивната жалба, макар и допустима за неоснователна, поради следните
съображения: На първо място, по отношение на становището на защитата за
това, че е налице нарушение на местната подсъдност. Това възражение
считам за неоснователно и това е така, т.к. безспорно по делото се доказва, че
деянията са извършени именно в землището на с.Д., общ.Р-. В тази насока е
отразения надпис на скалните образувания във фотоалбума по делото, като
част от протокола за оглед, показанието на свид.Х., който е местен служител
7
при РУ МВР Р. и косвено от показанието на свид.Р.И. – стопанисващ хижата,
в която са били отседнали подсъдимия и свид.К.. Горните доказателства са
кореспондиращи и безпротиворечиви и като такива, моля да ги кредитирате,
както това е сторил и ОС Бургас. Предвид гореизложеното, считам че по
делото местната подсъдност е спазена, респективно не е налице процесуално
нарушение в тази насока.
На второ място, отново по жалбата и във връзка с направеното искане
за постановяване на оправдателна присъда от защитата, от обективна страна,
моля да приемете, че деянието по смисъла на чл.277а ал.3, вр.ал.1 от НК е
доказано безспорно от обективна и субективна страна. В тази насока са не
само кореспондиращите показания на свидетелите Х., А. и Ц., в настоящото
съдебно заседание показанията на свид.К., но и съответстващите с тях
показания на свид.Р.И.. Следва да се отчете, че пред всички тези свидетели,
включително и пред свидетелите А. и Ц., подсъдимият откровено е заявил, че
търси археологически находки, или както той се е изразил -
имането/богатството на А.С. войвода, или както подсказва името на тази
личност, очевидно е от епохата на Османското владичество. Видно от
приложената справка от Министерство на културата и двамата – свид.П. К.,
осъден с влязла в сила присъда и подсъдимият, не са имали нормативно
разрешение за това. Моля да приемете като доказан и факта, че това търсене
на археологически обекти е извършено с техническо средство – къртачи и
МПС, описани по делото. Автомобилът е служил както за придвижване до
мястото на търсенето, така и за пренасяне на къртачите, мотиките и другите
технически средства за прокопаване. Факт е, че автомобилът е бил в
непосредствена близост именно до разкопките, сочи на обстоятелствата
относно неговото ползване от подсъдимия конкретно за целите на деянието.
В тази насока е фотоалбумът по делото, протокола за оглед на
местопроизшествие, показанието на свид.Р.И. и полицейските служители,
както и определението на ОС-Бургас за одобрение на споразумение с П. К. за
същото престъпление. От субективна страна деянието е сторено при форма на
вината пряк умисъл, съгласно чл.11 ал.2 от НК, като подсъдимият е искал,
желаел и целял настъпването на общественоопасния резултат, именно търсене
на археологически обекти. Следва да се даде вяра на показанията на
полицейските служители, възпроизвели личните си възприятия за
обстановката на мястото на събитието, забелязаните предмети, действията на
8
лицата и действията конкретно при задържането на подсъдимия И..
Цитираните по-горе полицейски служители не са осъществявали процесуални
действия по разследването и не е съществувала забраната по чл.118 ал.2 от
НПК да дават показания за подлежащите на доказване факти по делото.
Следователно, няма процесуална пречка тези показания да се приемат при
формиране на вътрешното убеждение на съда. Хармоничното единство на
ценените за достоверни доказателства позволява заключение за извършените
деяния от подсъдимия И., включително и по отношение на състава на
престъплението по чл.277а ал.7 предл.2 от НК, от обективна и субективна
страна.
Използваният металодетектор, който има недвусмислена техническа
характеристика да посочва метални предмети на дълбочина до 4 метра,
представлява оръдие за търсене на археологически обекти и именно с тази
цел е бил държан от подсъдимия. В тази насока е обяснението на подс.И. по
протокола за доброволно предаване на металодетектора на полицейските
служители и показанията на свид.Р.И.. Следователно, материалният закон и в
тази му част не е нарушен - същият е приложен правилно.
По отношение на атакуваната присъда като цяло, считам че изводите
на съда не почиват на недопустими предположения, т.е. спазени са
изискванията на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. Съдът
по същество не е внесъл с присъдата изменение в обема от факти, които са
били включени в предявеното на подсъдимия обвинение и по които той е
имал възможност ефективно да се защитава. Тоест, не е налице нарушаване
на правото на защита на подсъдимия както на досъдебното, така и в хода на
съдебното следствие.
По отношение на определените наказания - в случая е без правно
значение обстоятелството, че подсъдимият И. и осъденият К. не са открили
археологически обекти, т.к. самият законодател не е извел наличието на
престъпен резултат при реализация на престъплението, т.е. деянието е
формално, а не резултатно. Предвид последното, не споделям съображението
на ОС-Бургас за това, че този факт е възведен като смекчаващо отговорността
обстоятелство за подс.И.. Ето защо, при кредитиране на останалите обективно
възведени в мотивите на първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, то би следвало размерът на наказанията за
9
всяко едно от деянията да бъдат определени при баланс към средата на
предвидените в закона наказания. Предвид липсата на протест в тази насока,
моля да приемете пледоарията ми в светлината на необходимостта от правна
обективност.
В дадения случай деянията носят белега на високата степен на
обществена опасност, предвид значението им за съхраняването на културното
и историческото наследство на Република България. В конкретния случай,
престъплението по чл.277а ал.3, вр.ал.1 от НК е с по-висока степен на
обществена опасност и поради факта, че е извършено в съучастие от
подсъдимия и осъдения К., след предварително проучване на особеностите на
мястото и съответната подготовка, свързана с набавяне на
високотехнологично техническо средство. В заключение считам, че
наложеното общо наказание не разкрива основание за явна несправедливост.
Предвид изложеното, моля да постановите своя съдебен акт.
АДВ.А. Уважаеми апелативни съдии, по отношение искането на
прокуратурата за връщане на делото, изцяло съм съгласен с това становище,
тъй като ние също считаме, че е нарушено правото на защита. Ние считаме, че
същото следва да бъде върнато на фаза ДП, предвид новите факти и
обстоятелства станали известни на съда, а именно за съпричастността на
трето лице.
По съществото по жалбата. Аз изрично съм посочил и в допълнението
към жалбата, като на първо място ще насоча вниманието Ви по отношение на
деянието по чл.277а ал.3 от НК, а именно, че в съучастие с П. К. е търсил
археологически обекти. Липсват доказателства в тази връзка, че местността,
където е осъществено деянието е такава, която да притежава статут на
национална недвижима културна ценност с категория от национално
значение и да е част от националния регистър на недвижимите културни
ценности, което да я прави археологична по своето значение. Не само това, но
и с писмо № ***. на Зам.кмета на Община-Р. се сочи, че в този район изобщо
липсват обекти, които да се квалифицират като археологични. Това писмо е
приложено в към материалите по ДП - л.106.
На следващо място, по отношение на деянието, което прокуратурата
счита, че е съставомерно по чл.277а ал.7 от НК, или държането на
металодетектора – искам да изразя становище, че там има препращаща норма
10
към Наредба № Н-00-0001/14.02.2011г. на Министерство на културата, в
която се сочи, че министерството води регистър само на специалните
технически средства. След справка се е установило, че това не е специално
техническо средство, още повече, че и от изготвената техническа експертиза
не се установява по категоричен начин това средство да е специално
техническо така, както го изисква закона. В тази връзка съм изложил
подробно становище, като Ви моля да отмените присъдата на БОС и
оправдаете подс.И. като невиновен за осъществяване на двете престъпления,
за което му е повдигнато обвинение.
Ако все пак счетете, че са налице данни и доказателства за
осъществени престъпни деяния, то моля да бъде прецизирана нормата на
чл.55 НК като намалите същите под предвидения от закона минимум, тъй
като са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, започнали още
при предварителното разследване по ДП.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия И..
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към казаното от моя адвокат. Не
се считам за виновен, моля да бъда оправдан.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Не се считам за виновен,
моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл.340 ал.2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11