Решение по дело №1515/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1141
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20184110101515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

   №......

      гр.*, 26.11.2018г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1515 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно са акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищецът  "Е. - П. П." АД със седалище гр.*, чрез ЮК Д., излага твърдения в ИМ, че ответното ЕООД е негов клиент, потребител на ел. енергия по сключен договор за продажба на ел. енергия при ОУ с клиентски  № ********** и аб.№ 05208139 за процесното място на доставка в гр.*, ул. * № *. Твърди, че ответникът не му е заплатил на падежа исковата сума от 819,19 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактура № **********/09.03.2017 г., ведно със сумата от 56,43 лв. – мораторна лихва за периода от падежа по фактурата до 22.12.2017 г., за които искови суми по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК против ответника –длъжник е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. №228/2018 г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр.чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание  за исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК Д., с писмена молба поддържа предявените искове. Сезира съда с искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, уважено от съда с протоколно определение от 13.11.2018г.

Ответникът "*" ЕООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените срещу него искове. Не сезира съда с претенция за разноски.

Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. Предявените от ищеца по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно са акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,  са вероятно основателни с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. Твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил на падежа паричното си задължение по процесната фактура №**********/09.03.2017г., каквито доказателства по делото не са събрани. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид горното, предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно са акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, следва да бъдат уважени изцяло, като съдът приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 819.19 лв. /осемстотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/ – главница за незаплатена електрическа енергия по фактура №**********/09.03.2017г. за периода от 04.02.2017г. до 04.03.2017г. за обект с абонатен № *, с адрес: гр. *, ул. „*” № *, с клиентски № *, сумата 56.43 лв. /петдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на процесната фактура до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2018 г. до изплащане на вземането, предмет на издадена против ответника заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№228/2018г. по описа на ВТРС.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото исково производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК /от които 75лв. внесена ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на 78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, общо в размер на 175лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът не претендира разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.

На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед основателността на предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК искове, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените в заповедното производство от заявителя съдебни разноски /за внесена ДТ от 25лв. и 50лв. ЮК възнаграждение/, в общ размер от 75лв.

Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "* -1" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*” № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от А. С. Л., че дължи на „Е. -ПРО П.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, район*, *, бул. „*” № *, със законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., сумата 819.19 лв. /осемстотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/ – главница за незаплатена електрическа енергия по фактура №**********/09.03.2017г. за периода от 04.02.2017г. до 04.03.2017г. за обект с абонатен № *, с адрес: гр. *, ул. „*” № *, с клиентски № *, сумата 56.43 лв. /петдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на процесната фактура до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2018 г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №135/17.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№228/2018г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА "* -1" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*” № *, вх.*, ет. *, ап. *, представлявано от А. С. Л., ДА ЗАПЛАТИ на „Е. -ПРО П.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, район *, *, бул. „*” № *, със законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., сумата от  175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни разноски.

ОСЪЖДА "* -1" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*” № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от А. С. Л., ДА ЗАПЛАТИ на „Е. -ПРО П.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, *, район *, *, бул. „*” № *, със законни представители П. С. С., Я. М. Д., Г. К., сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№228/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно решение да се приложи по заповедното производство по Чгр.д.№228/2018г. по описа на ВТРС.

 

 

 

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................