Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.10.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при
секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №14763/2019год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К.Д.Б. излага в исковата молба, че на
24.07.2013г. ответникът извършил въвод във владение в апартамент, находящ се в
гр.София, ул. "******, в който останали собствените му движими вещи,
описани в исковата молба, на стойност 131 548,80лева, за което е представена
фактура № **********/08.03.2009г. След
многократно провеждани разговори със служители на ответника и представители на
ръководството му, не му е предоставена възможност да демонтира и изнесе вещите
си. Подал молба с рег.№841 от
07.08.2013г. по изп.дело№ 6876/2011г. по
описа на ЧСИ М., но не получил отговор. Подал молба с вх. №109828-17 от 21.04.2017г. до
ръководството на ответника, по която получил отговор, че не е представил
доказателства за собственост на движимите вещи. По негов сигнал е образувано
досъдебно производство №193/2018г. на Софийска районна прокуратура, което било
прекратено с постановление, в което е прието, че спорът е с гражданско-правен
характер.
Предвид
изложеното ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 131 548, 80лева, представляваща
имуществени вреди, равняващи се на стойността на описаните в исковата молба
движими вещи, съгласно фактура № **********/08.03.2009г., настъпили в резултат
от невръщане им от ответника. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът "О.б.б."АД в писмения си отговор
излага съображения за неоснователност на исковете. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност, тъй като са изминали повече от пет години
след въвода във владение, извършен на 24.07.2013г., по изп. дело
№20118410406876/2011г. на ЧСИ Н.М.. Не оспорва, че е извършен посоченият
въвод, след придобиване на недвижимия
имот от банката на публична продан по изпълнителното дело. Твърди, че в
протокола за въвод във владение, изготвен от помощник ЧСИ Х., на длъжника по
изп. дело е определен двуседмичен срок, в който да изнесе движимите вещи,
описани в протокола. Посочено, че ако длъжникът не предприеме действия по
демонтиране и изнасяне на движимите вещи, същите ще се считат за изоставени и
ще бъдат на разположение на собственика на апартамента. Твърди, че ищецът е
присъствал на въвода и е подписал протокола, поради което му е известно, че е
предоставена възможност за изнасяне на движимите вещи в посочения срок. Излага
доводи, че предмет на въвода във владение
бил само недвижимият имот, без обзавеждането, поради което същото е описано в
протокола и е определен срок за неговото изнасяне. Прието е, че същото е
собственост на длъжника по изпълнителното дело, а ищецът не разполагал с
документ за собственост за движимите вещи, намиращи се в него. Ищецът подписал протокола за въвод във владение, с
което е уведомен за определения срок за изнасяне на вещите, но не е предприел
никакви действия в тази връзка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Представена е фактура № 572/08.03.2009г.,
в която е удостоверена покупка на "Цялостно обзавеждане и мебелировка по
опис от 01.03.2009г. на ап.****, ул."******, гр.София" от ищеца за
сумата от 131 548,80лева с ДДС. Съдът констатира, че във фактурата се съдържа
поправка, като е посочено наименование на издателя й, който е юридическо лице,
адрес и посочено материално отговорно лице К.Б., като името е поправено и е
посочено друго име К.В., който е подписал фактурата от името на издателя.
Представен е опис на цялостно обзавеждане
и монтиране на мебели по индивидуален проект в апартамент /мезонет/, находящ се
в гр.София, ул."******, в който са описани движими вещи. Посочено е, че
описът е изготвен от И.Г.на 01.03.2009г.
Установява се, че на 21.04.2017г. ищецът
е подал молба до изпълнителния директор
на ответното дружество с искане да бъде разпоредено в тридневен срок да бъде
уведомен и да му бъде предоставен достъп до апартамента, за да демонтира и
изнесе собствените си вещи. В уведомление
до ищеца от ответното дружество е посочено,
че след справка по изпълнителното дело, не са установени доказателства, че Б. е
собственик на движимите вещи, намиращи се в апартамента.
На 07.08.2013г. ищецът подал молба до ЧСИ
М. по изп. дело № 6876/2011г., с която го уведомява, че до датата на молбата-07.08.2013г. не е могъл да осъществи контакт с
представители на купувача, поради което не могъл да изпълни договорката при
извършване въвод във владение за изнасяне на
собствените му вещи в 15-дневен срок, поради което поискал срокът да
тече от 12.08.2013г.
От протокол за принудително отнемане на
недвижим имот - въвод във владение от 24.07.2013г. по изп.дело 6876/2011г. на
ЧСИ М., се установява, че е извършен на оснoвание
постановление за възлагане на недвижим имот от 20.05.103г., влязло в сила на
06.06.2013г., издадено в полза на купувача "ОББ"АД, като в
присъствието на подписалите протокола лица е отнет от длъжника и предаден на
купувача недвижим имот, собственост на длъжника Б.К.П., представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, район
"Лозенец", ул."******,
подробно описан в постановлението. Посочено е, че при въвода във владение са присъствали К.Д.Б.
, представители на взискателя и купувача, М.Х. -помощник ЧСИ. При влизане в
апартамента е констатирано, че не са изнесени от него движимите вещи, които са
подробно описани. Посочено е, че в двуседмичен срок длъжникът Б.П.следва да
изнесе движимите вещи от апартамента, след предварителна уговорка за ден и час с купувача. Посочено е, че ако в
определения срок бившият собственик не
изнесе движимите вещи, същите ще се считат за изоставени и новият собственик ще
може да разполага с тях, както намери за добре, включително да ги изнесе и
остави извън апартамента. Протоколът е подписан
от ищеца К.Б., който е присъствал на въвода във владение.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ц.,
който е присъствал по време на описа, като представител на "ОББ"АД и
експерт в дирекция "Управление на активи за продажба", на който
присъствал и ищецът. Същият бил уведомен за срока, в който може да изнесе
движимите вещи, намиращи се в апартамента и описани в протокола. След
подписване на протокола Б. се свързал с него и казал, че не може да спази
двуседмичния срок, обадил се няколко пъти през следващите месеци. Помолили го
да изнесе вещите, тъй като апартаментът бил купен с цел продажба и му казали,
че към момента не е проблем вещите да останат, тъй като нямали купувач. Знае,
че вещите не са собственост на банката, те отговаряли само за недвижимия имот. Свидетелства,
че в такъв случай се действа по процедура, която предвижда, ако не намерят
собственика на вещите, да му се начислява някакъв магазинаж или да се изнесат,
ако има къде да ги съхраняват. За тези вещи не начислили магазинаж, тъй като са
описани и е даден срок за изнасяне. Не
са признали за собственик ищеца, поради което не можели да му предадат вещите.
От нот.акт №174/14.12.2016г. се
установява, че "ОББ"АД е продала на трето лице недвижимия имот,
описан в протокола за въвод във владение.
Представено е досъдебно производство, образувано
по сигнал на ищеца за противозаконно
присвоени движими вещи, което е приключило с постановление за прекратяване от 23.05.2018г., в което е прието, че спорът
е гражданско-правен.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Основен принцип
в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е
предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението й. За възникване на
отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява и между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че на 24.07.2013г. по изп. Дело №20118410406876/2011г. на ЧСИ М.
е извършен въвод във владение на ответника като купувач, въз основа на влязло в
сила постановление за възлагане, върху недвижим имот, описан в протокола за
въвод във владение. От съдържанието на същия се установява, че при въвода са
присъствали представители на купувача и
ищеца, както и че в апартамента са намерени движими вещи, които не са предмет
на изпълнението. Даден е срок на длъжника по изпълнителното дело и бивш
собственик на предавания недвижим имот, да ги изнесе. Не е спорно, че в
определения двуседмичен срок вещите не са изнесени от техния собственик, както
и че към датата на исковата молба това не е направено. Следователно ответникът
е въведен законосъобразно в недвижимия имот, при спазване на чл. 498, ал.1 от ГПК, който предвижда, че купувачът
се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото
в сила постановление за възлагане.
Установява се, че ищецът е
присъствал при въвода във владение и е
уведомен за дадената възможност на собственика да изнесе движимите вещи от
недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение. Този срок е изтекъл на 07.08.2013г.
На тази дата ищецът е подал молба до ЧСИ М. с искане да му бъде продължен
срока за изнасяне на движимите вещи, тъй
като не е могъл да осъществи контакт с представител на купувача - "ОББ"АД. Поискал срокът да започне да тече от
12.08.2013г. Не се установява ЧСИ М. да
се е произнесъл по посоченото искане, но
липсват доказателства ищецът да се е легитимирал като лице, имащо право да
получи движимите вещи. Същият не е представил документ за собственост или
пълномощно от собственика за получаване на вещите.
От събраните гласни
доказателства се установява, че ищецът се е свързал по телефона със свидетеля Ц., като началник на дирекция „Управление на
активи за продажба“ при ответника, след подписване на протокола за въвод във
владение, като си разменили телефонните номера. Обадил се няколко пъти през
следващите месеци и при разговорите бил уведомен от свидетеля за желанието на ответното
дружество движимите вещи да бъдат изнесени, което не било направено.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират, тъй като са подкрепени от събраните
по делото доказателства, като съдът ги преценява по реда на чл.172 от ГПК.
Ангажирани са писмени
доказателства за това, че ищецът е подал молба до ответното дружество на
21.04.2017г. с искане да му бъде определен срок, в който да изнесе вещите си,
но по делото не е установено към тази молба да е приложен документ за
собственост. Следва да се направи извод, че такъв не е представен, тъй като е
изпратен отговор от ответника, с който е отказано предаване на вещите, поради
липса на доказателства за собственост.
С оглед на изложеното съдът
приема за установено, че ищецът не е предприел действия за получаване на
процесните движими вещи в рамките на определения му двуседмичен срок. Подадената в рамките на този срок молба
по изпълнителното дело, не е придружена с документ за собственост или
пълномощно от предишния собственик на недвижими имот, от които да се установи в
какво качество ищецът претендира продължаване на срока и получаване на вещите.
Дори и да е провеждал разговори със служители на ответника, не са налице
основания да се приеме, че за него е възникнало задължение да предаде на ищеца
движимите вещи. Такова задължение не е възникнало и след подаване на молбата от
21.04.2017г. до ответника по същите съображения.
Предвид изложеното не се
установява противоправно поведение от длъжностно лице на ответното дружество,
което да даде основание за ангажиране на отговорността му за заплащане
обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на вещите, а предпоставките
за уважаване на предявения иск са кумулативни и неустановяване на една от тях е
достатъчно основание за неговото отхвърляне. В тази връзка не следва да се
обсъжда дали представената от ищеца фактура го легитимира като собственик на движимите
вещи, както и дали представлява доказателство за тяхната стойност, тъй като не
се установява същата да е представена на ответното дружество и да е направено
подкрепено с доказателства волеизявление от страна на ищеца, което да породи задължение
за банката да му предаде движимите вещи.
Предвид изложеното
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените
по делото разноски, но в последното открито съдебно заседание представителят му
е заявил, че не претендират такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Д.Б. с ЕГН********** срещу "О.Б.Б."АД с ЕИК ******иск
с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 131 548,80лева, представляваща
имуществени вреди, равняващи се на стойността на описаните в исковата молба
движими вещи, съгласно фактура № **********/08.03.2009г., настъпили в резултат
от невръщане им от ответника.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: