Решение по дело №1437/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2303
Дата: 17 май 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110201437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2303
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря В. Н. В.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело
№ 20231110201437 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г.

при участието на секретаря В. В., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №1437 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-2200393/14.11.2022 г. на ИД директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на „К....." ЕООД е
1
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв. на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
В депозираната пред съда жалба „К....." ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените в процеса разноски
и адвокатски хонорар.
„К...." ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.М., която
поддържа жалбата, претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител,
юрк.Д......, която пледира да се потвърди наказателното постановление.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
16.06.2022 г. в ресторант „К.", находящ се в ***********, стопанисван от
„К..... ЕООД. Там бил заварен Б. Ш., ЛНЧ ***********., да работи като
готвач от шест месеца, с определено работно време - от единадесет часа, с
почивни дни в седмицата - два дни, с размер на заплатата от 710 лв.
С писмо от Дирекция „Миграция" са уведомили Д „ИТ"-София, че на
*********** е с отказан статут на бежанец от 2021 година.
Съставен е АУАН на „К......" ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.Г. и от
писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира всички събрани по делото доказателства, които са
непротиворечиви, поради което не се налага да бъдат анализирани поотделно
и оценявани относно тяхната достоверност.
Съдът не намери за необходимо да събира други доказателства, а и
страните не са посочили такива.
Ето защо съдът прие, че събраните по делото доказателства са достатъчни,
за да бъде постановено решение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, доколкото липсва
разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
Съдът намира, че соченото от наказващият орган нарушение не е
извършено на 16.06.2022 г., защото изрично наказващият орган сочи в
постановлението, че това е датата на констатирането му при извършената
проверка.
От фактическата обстановка, посочена в постановлението следва изводът,
че деянието е извършено шест месеца по-рано, когато ******** е нает да
работи като готвач.
Налице е съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
свързано с неточно посочване на датата на нарушението.
Горното съществено процесуално нарушение е от категорията на
абсолютните предпоставки за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, поради накърняване на правото на защита на
жалбоподателя.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Искането на „К......." ЕООД за присъждане на разноски, не следва да се
уважи, поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 по описа за
2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство.
В случая изобщо липсва списък с разноски, а представеното от адв.М.
извлечение не е документ и в него изрично е отразено, че не представлява
3
официална банкова референция.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №22-2200393/14.11.2022 г. на ИД директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - София като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на „К........ ЕООД за присъждане на разноски като
НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-2200393/14.11.2022 г. на ИД директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на „К...." ЕООД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв. на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
В депозираната пред съда жалба „К........" ЕООД се иска отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените в процеса разноски
и адвокатски хонорар.
„К......." ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.М......, която
поддържа жалбата, претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител,
юрк.Д........., която пледира да се потвърди наказателното постановление.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
16.06.2022 г. в ресторант „К.", находящ се в гр.С*********, стопанисван от
„К.... ЕООД. Там бил заварен Б. Ш., ЛНЧ ******** гражданин на **********
г., да работи като готвач от шест месеца, с определено работно време - от
единадесет часа, с почивни дни в седмицата - два дни, с размер на заплатата
от 710 лв.
С писмо от Дирекция „Миграция" са уведомили Д „ИТ"-София, че на
******** е с отказан статут на бежанец от 2021 година.
Съставен е АУАН на „К......" ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.Г....... и
от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира всички събрани по делото доказателства, които са
непротиворечиви, поради което не се налага да бъдат анализирани поотделно
и оценявани относно тяхната достоверност.
Съдът не намери за необходимо да събира други доказателства, а и
страните не са посочили такива.
Ето защо съдът прие, че събраните по делото доказателства са достатъчни,
за да бъде постановено решение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, доколкото липсва
1
разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
Съдът намира, че соченото от наказващият орган нарушение не е
извършено на 16.06.2022 г., защото изрично наказващият орган сочи в
постановлението, че това е датата на констатирането му при извършената
проверка.
От фактическата обстановка, посочена в постановлението следва изводът,
че деянието е извършено шест месеца по-рано, когато ********е нает да
работи като готвач.
Налице е съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
свързано с неточно посочване на датата на нарушението.
Горното съществено процесуално нарушение е от категорията на
абсолютните предпоставки за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, поради накърняване на правото на защита на
жалбоподателя.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Искането на „К......." ЕООД за присъждане на разноски, не следва да се
уважи, поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 по описа за
2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство.
В случая изобщо липсва списък с разноски, а представеното от адв.М.....
извлечение не е документ и в него изрично е отразено, че не представлява
официална банкова референция.

2