Определение по дело №516/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.12.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

13.12.

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

516

По описа за

2022

година.

Производството се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането по подсъдност с Определение № 10290/15.11.2022 г. по а.д. № 10507/2022 г. на ВАС, на жалба от К.С. – *** в Административен съд гр.Смолян, против отказ на административния ръководител-председател на съда да издаде заповед за командироването й във връзка с участие в събитие „***“ от 27.10.2022 г. до 28.10.2022 г.

Предвид така въведеното искане до съда и наличните по делото данни, с Разпореждане № 812/18.11.2022 г., постановено по настоящето дело, депозираната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани констатираната нередовност, като посочи: 1. Трите си имена и адрес, на който да бъдат връчвани съобщенията по делото; 2. Да конкретизира процесния отказ по време, начин на волеизявление и в какъв акт е материализиран същият; 3. Да изложи съображения относно правния си интерес от оспорването.

В указания срок, с Молба-уточнение вх. № 3030/02.12.2022 г., *** С. е изложила твърдения, че оспореният акт е изричния отказ на административния ръководител на Административен съд - Смолян да я командирова за участие в обучение *** състояло се на 27 и 28.10.2022 г., за което е следвало да й издаде командировъчна заповед най-късно на 24.10.2022 г., но такава не е издадена, а вместо това е изготвена резолюция с дата 12.10.2022 г. - „НЕ. Заявката не е съгласувана предварително с административния ръководител“, при което отказът да й бъде осигурено участието за планираното обучение е формиран на 24.10.2022 г. Сочи, че същият е изричен, предвид поставената резолюция с оглед полученото съобщение за подадената заявка. С оглед отнетото й право да повишава квалификацията си с участие в планираните обучения от НИП, за нея бил налице и правен интерес от оспорването независимо, че обучението било проведено, както и с оглед ЗОДОВ.

Излага съображения, че нямало данни резолюцията да й е била съобщена, поради което за нея, от 12.10.2022 г. до датата на депозиране на жалбата, не можело да се приеме, че изтекъл срокът за обжалване на отказа.

Съдът, след като се запозна с наличните по делото доказателство, респ. в това число и представените от административния ръководител на Административен съд – Смолян, намира, че процесната жалба се явява недопустима поради липса на годен за оспорване по реда на АПК акт, както и при липса на правен интерес от оспорването от страна на съдия К.В.С., поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.     

Във връзка с горното, на първо място настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. Видно от съдържанието на процесната жалба, включително и въведените уточнения в така наречената „коригираща жалба“, оспорва се изричен отказ на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян да издаде заповед за командироването на съдия К.С. във връзка с участие в събитие „***“ от 27.10.2022 г. до 28.10.2022 г. Твърди се, отказът е материализиран в изготвена резолюция с дата 12.10.2022 г. - „НЕ. Заявката не е съгласувана предварително с административния ръководител“, който отказ е формиран на 24.10.2022 г., до която дата най-късно е следвало да й бъде издадена заповед за командироване.   

Според съда, по своя характер заповедта за командироване, включително и заповедта за командироване на съдия от административния ръководител-председател на съда, представлява вътрешнослужебен акт, а не индивидуален административен акт. Съгласно правната теория/П.С.; В.К.-Б./,  вътрешнослужебният акт е свързан с осъществяване на ръководните функции на ръководителя на съответната административна структура и има за предмет и цел организацията на работа в тази структура. Вътрешнослужебните актове са израз на управленски правомощия на съответния ръководител на административната структура, вменени му от актовете на организация на работата на съответната структура/орган, поради което не може да се издават от външни на административната структура органи. Вътрешно служебни актове са и актовете, свързани с осъществяване на служебно правоотношение – актове за командироване, указания за начина на изпълнение на конкретни служебни задължения и др. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, не подлежат на оспорване по АПК актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. С други думи, посочената разпоредба предвижда по изключение, вътрешнослужебни актове да се обжалват по административен и съдебен ред, когато се засягат, права, свободи, законни интереси на граждани или организации. Изложено, преценено с оглед нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, обоснова извода, че АПК следва да се прилага както за вътрешнослужебни актове, които имат действие в рамките на службата и се отнасят за подчинени, така и когато те имат действие по отношение на граждани и ли юридически лица, винаги когато е налице засягане в негативен аспект на субектите от изпълнението на вътрешнослужебния акт. Такива биха могли да бъдат например засягане на конкретни параметри на служебното правоотношение с подчинените служители – място на работа, трудови задължения, размер на уговореното трудово възнаграждение и т.н.  

Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, председателят на административния съд/какъвто е и председателят на Административен съд – Смолян/, е административен ръководител на органа на съдебната власт. В чл. 227, ал. 1 от ЗСВ, е посочено, че съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт. В ЗСВ липсва уредба относно командироването на съдия за участие в обучение, поради което съгласно нормата на чл. 229, намира приложение КТ. Очевидно е, че при издаване на заповед за командироване, съответно при отказа да издаде заповед за командироване, административният ръководител на административния съд не действа като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а като административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, поради което заповедта за командироване има вътрешнослужебен характер. С оглед вътрешноведомственото й естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите, поради което съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. В този смисъл - Определение № 15085 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2014 г., VI о.; Определение № 5656/29.04.2009 г. на 5-членен състав на ВАС.

В заключение, актът на командироване, респ. отказът за командироване или прекратяване на командироване от страна на административния ръководител на съд е вътрешнослужебен акт, свързан с организацията и дейността на структурите в органа на съдебната власт и служителите и съдиите в тях. С такъв акт не се засягат защитени от закона права и интереси на жалбоподателя, като с оглед естеството на дейността, то в право на ръководителя е да извърши преценка дали е налице нужда от командироване, къде и за какъв срок, респ. да откаже командироване.

На следващо място, отделно от горното, съдът намира, че в конкретния случай спрямо жалбоподателката не е налице и правен интерес от оспорването на процесния отказ.   Отново следва да се посочи, че предмет на оспорване е отказ да се издаде заповед за командироването на *** С. във връзка с участие в събитие „***“ от 27.10.2022 г. до 28.10.2022 г. В конкретния случай се касае за обучение, което се е осъществило към датата на депозиране на жалбата, т.е. дори и да бъде отменен оспореният отказ, то за жалбоподателката не биха настъпили каквито и да са положителни последици, като посоченият в уточняващата молба Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, е неконкретизиран и въведен като довод, с който формално се цели обуславяне на правен интерес от жалбата.

Във връзка с горното, съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

С процесният отказ не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, като въведените в обратната насока в жалбата и допълнителната молба, са неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна.

Предвид това, настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице годен за оспорване акт по смисъла на АПК и жалбоподателката не установява правния си интерес от провеждане на оспорването, т.е. не са налице положителни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните и липсата им обосновава недопустимост на жалбата и прекратяване на образуваното производство.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.В.С. – *** в Административен съд гр.Смолян, против отказ на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян да издаде заповед за командироването на съдия К.С. във връзка с участие в събитие „***“ от 27.10.2022 г. до 28.10.2022 г., материализиран в изготвена резолюция с дата 12.10.2022 г. - „НЕ. Заявката не е съгласувана предварително с административния ръководител“, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 516/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: