Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1458 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Либретиста“ ЕООД, предявена чрез пълномощника на
дружеството адвокат Р.Д. ***, срещу заповед № 164-ФК/08.05.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 10 дни на
стопанисвания от него търговски обект: механа „Калимански хан“, находящ се в с.
Калиманци, ул. „Втора“ № 26, и е забранен за същия срок достъпът до него, на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС. По пространно изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт поради отсъствието
на предпоставки за налагане на ПАМ, несъответствието й с прокламираните в чл.
22 ЗАНН цели, нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и липса на
мотиви относно срока за налагане на ПАМ, се иска заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС да бъде отменена от съда и на жалбоподателя се присъдят сторените по
делото разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания страните, редовно призовани, не се представляват. С писмена
молба с. д. № 10988/09.07.2019 г. пълномощникът на жалбоподателя адвокат Д. поддържа
изцяло жалбата от името на доверителя си. С писмени бележки с. д. №
9977/21.06.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1
предл. второ АПК, оспорва жалбата чрез пълномощника си юрисконсулт Г. и моли
при отхвърлянето й в полза на ТД на НАП – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално
легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, намира
производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за подлежащо
на разглеждане по неговата основателност. При преценката за спазването на срока
по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка на л. 19 от
адм. преписка обжалваната заповед е връчена на управителя на „Либретиста“ ЕООД на
датата 14.05.2019 г., а жалбата срещу нея според поставения печат на Адм. съд -
Варна е предявена направо в съда на 28.05.2019 г.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
164-ФК/08.05.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол сер. АА № 0280260/03.05.2019
г. е наложил на „Либретиста“ ЕООД принудителна административна мярка по чл. 186
ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 10 дни на стопанисвания от дружеството
търговски обект: механа „Калимански хан“ в с. Калиманци, ул. „Втора“ № 26, и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи при проверката им в
търговския обект на 03.05.2019 г. заплащане в брой на поръчани от тях храни и
напитки на обща стойност 55,30 лв. без за покупката да е издаден фискален касов
бон от функциониращото в обекта фискално устройство с ИН на ФП 44330247. Посочено
е, че сумата от 55, 30 лв. е заплатена на сервитьорката в обекта Светлана Иванова
Иванова с шест банкноти, всяка по 10 лв., като плащането е прието и е върнато
ресто в 16:58 часа. Според мотивите на заповедта за продажбата на горната
стойност е издадена единствено нефискална бележка № 43424 в 16:53 часа. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изложени са мотиви във връзка с определената
10-дневна продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в съставения от тях в присъствието на
сервитьорката в обекта С.И.И. протокол сер. АА № 0280260/03.05.2019 г., в който
нарушението е индивидуализирано по идентичен начин /л. 2 – 4 от преписката/. В
протокола е посочено още, че при проверката е разчетена касова наличност от ФУ
на стойност 61, 50 лв. и фактическа наличност на стойност 116, 80 лв. /без налична
сума на парични средства в началото на работния ден и без служебно въвеждане и
извеждане на пари от каса/, при което е установена положителна разлика между
двете от 55, 30 лв. Установената разлика между разчетената касова наличност от
ФУ и фактическата наличност по каса, без използване на операциите за служебно
въвеждане и извеждане на суми, съотнесена към конкретния случай на нерегистрирана
във ФУ продажба, е индиция, че в обекта за не всички заплатени в брой продажби
е издаван документ от ЕКАФП.
Обстоятелствата по протокола се
потвърждават изцяло от останалите събрани и приложени по преписката писмени доказателства:
1/ изготвен на 03.05.2019 г. от
управителя на „Либретиста“ ЕООД С.Д.Р. писмен опис на паричните средства в
касата на търговския обект към момента на започване на проверката, в който е
отразена фактическа наличност на паричните средства в касата на ФУ в размер на 116,
80 лв. /л. 10/; 2/ изведен на
03.05.2019 г. в 17:18 часа дневен отчет с регистриран във ФУ общ оборот към
този час на стойност 61, 50 лв. /л. 7/, при което разликата между разчетената в
началото на проверката фактическа касова наличност от 116, 80 лв. и
регистрирания във ФУ общ оборот за деня действително възлиза на 55, 30 лв.
/точно толкова, колкото е стойността на нерегистрираната във ФУ продажба/; 3/ издадена на 03.05.2019 г. в 16:53
часа нефискална бележка № 43424 за поръчани напитки и храни на обща стойност
55, 30 лв. /л. 7/; 4/ изведен КЛЕН
от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, от който е видно, че във ФУ преди
извеждането на дневния финансов отчет няма регистрирана продажба на стойност
55, 30 лв. /л. 8/; 5/ справка от НАП
за лицата, работещи по ТПО към 03.05.2019 г. в стопанисвания от „Либретиста“
ЕООД обект „Калимански хан“, между които е и лицето С.И.И. по трудов договор за
длъжността сервитьор /л. 11/.
По преписката са приложени още
съставеният за нарушението АУАН № F486480/14.05.2019 г. /л. 14-15/ и заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагането на принудителни административни
мерки по чл. 186 ЗДДС /л. 20/.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията за налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган е изложил в заповедта мотиви, обусловили прилагането на
ПАМ, включително и относно срока на нейното действие, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което обуславя
необходимост във всеки отделен случай да се обоснове конкретно избраната му
продължителност. В случая тя е три пъти по-малка от максимално посочената в
закона.
Принудителната административна мярка
е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в процесния
търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл. 110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея на
основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия сер. АА № 0280260/03.05.2019
г., обективиращ установените при проверката факти и обстоятелства. Съгласно чл.
50 ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и
от присъствалото по време на проверката лице, изпълняващо длъжността сервитьор
в обекта. Съответно на изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при
проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по
административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези обстоятелства
обуславят извод, че в процеса на установяване на административното нарушение,
довело до прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка „запечатване на обект
за срок до 30 дни“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда
и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС
е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Пар. 1
т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по
чл. 118 ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в издадената от министъра на
финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на която
изрично е предвидено задължение за лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при
всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи, а именно: когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3 ал. 1.
След като в случая е безсъмнено,
че процесният обект – механа „Калимански хан“, отговаря на легалното дефиниране
за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на
продажби в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл.
118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването на
това задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната по делото ПАМ, е установено в случая със съставения от контролните
органи протокол серия АА № 0280260/03.05.2019 г., който като изготвен по
установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им
правомощия представлява на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за
установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят
изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка
писмени доказателства, от които обосновано може да се заключи, че работещата в
обекта сервитьорка С.И.И. е приела на 03.05.2019 г. в 16:58 часа заплащане в
брой от контролните органи /преди легитимацията им като такива/ сумата 55,30
лв. за закупени от тях храни и напитки като не е издала за продажбата фискална
касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство.
За това обстоятелство в изготвения и приложен по преписката опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката се съдържа и
извънсъдебно признание на представляващия търговското дружество, който
собственоръчно е написал като обяснение, че е
допусната грешка от сервитьорката като е издаден служебен бон, а не
фискален.
При това положение е
неоснователно и лишено от правна логика оплакването в жалбата, според което при
издаването на заповедта не са били налице предпоставки за запечатването на
обекта. Според жалбоподателя „единствено наличието на опасност с висока степен
на вероятност от реално увреждане предопределя задействането на принудителна
административна мярка“ /цитат от жалбата/. Чл. 186 ал. 1 ЗДДС в пет отделни точки
изчерпателно регламентира в кои случаи и при наличието на какви конкретни предпоставки
следва да се приложи принудителната административна мярка „запечатване на
търговски обект“ като всяка от законодателно уредените хипотези има за
последица упражняването на правомощието на компетентния административен орган
по запечатването. При това той действа в условията на обвързана компетентност,
извод за което може да се направи от лексическото тълкуване на разпоредбата, в
която е използван изразът „се прилага“, а не „може да се приложи“. Проявление
на оперативната му самостоятелност е единствено изборът на продължителност на
срока, за който следва да се приложи ПАМ, в рамките на нормативно зададената му
горна граница от 30 дни. Както изрично е посочено в чл. 186 ал. 1 ЗДДС,
запечатването на търговския обект при наличието на която и да било от уредените
в разпоредбата хипотези се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, което ще рече, че прилагането на ПАМ не е обвързано от
ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Последното се извършва по реда на ЗАНН с издаването на наказателно
постановление, с което на нарушителя се налага административно наказание за установеното
с АУАН административно нарушение, докато налагането на ПАМ се извършва със
заповед на компетентния административен орган при съблюдаване на правилата на
АПК.
След като в случая е безсъмнено
доказано осъществяването с процесното деяние на фактическия състав на чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, то законосъобразно, действайки изцяло в условията на
обвързана компетентност, началникът на
отдел „Оперативни дейности“ е наложил предвиденото в разпоредбата запечатване
на обекта, в който е извършено нарушението. Относно продължителността на срока
на действие на ПАМ, която, както се посочи, в случая е три пъти по-малка от максималната
нормативно предвидена, в заповедта са изложени конкретни мотиви, с които в
достатъчна степен е аргументирано избраното 10-дневно времетраене на мярката. С
него по никакъв начин не е нарушен прокламираният с чл. 6 АПК принцип за
съразмерност, тъй като евентуалните вреди от запечатването на обекта не биха
били несъизмерими с преследваната цел по чл. 22 ЗАНН – да се предотвратят за в
бъдеще други подобни нарушения на финансовата дисциплина, както и да се
предотвратят вредните последици от тях, които поради това че са свързани с неотчитането
на приходи се отразяват негативно върху държавния бюджет.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното с писмени
бележки с. д. № 9977/21.06.2019 г. искане на пълномощника на ответника за
разпределяне на отговорността за разноски, на основание чл. 143 ал. 4 АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна
юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева
съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Либретиста“
ЕООД, ЕИК *********, срещу заповед № 164-ФК/08.05.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на „Либретиста“ ЕООД е наложена
принудителна административна мярка запечатване за срок от 10 /десет/ дни на
стопанисвания от дружеството търговски обект: механа „Калимански хан“, находящ
се в с. Калиманци, ул. „Втора“ № 26, и е забранен за същия срок достъпът до
него, на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС
ОСЪЖДА „Либретиста“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: