Р Е Ш Е Н И Е № 294
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 21.10.2019 г .
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 27. 09. 2019 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Н. Богданова, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 309 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от ГПК.
То
е започнало по изходяща от И. В. В. действащ като орган на несъстоятелността-синдик
на „Н.Л.П.“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **,
ет. **, офис *, въззивна жалба против постановеното по т. дело № 789/2016 г. по описа на ПОС решение с което е признато за установено в отношенията между страните по
делото, а на основание чл. 637, ал. 4 ТЗ и в отношенията между длъжника „Н.Л.П.“
ООД, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, че „Н.Л.П.“ ООД, в
несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **, офис *, с наименование
до 16.09.2016 г. „А.Х.“ ООД/, дължи на „К.**.“
АД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. С., ул. „Г.И.“ № ** по силата на договор
за банков кредит, сключен на **********г. с кредитополучател „Г.г.“ ЕООД, /сега„Д.Е.Г.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********/
и подписаните към него единадесет броя анекси, последният от които от
14.01.2013 г., както и по договор за встъпване в дълг от **********г., по който
„Н.Л.П.“ ООД /н./ е встъпил във всички задължения на кредитополучателя „Д.Е.Г.“
ООД, като солидарен длъжник и подписаните към този договор девет броя анекси,
последният от които от 14.01.2013 год., следните суми, за които в полза на „К.Т.Б.“
АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 242 от 09.09.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 543/2016 по
описа на П. районен съд:
- 4 198 875,54 евро изискуема
главница по договора за банков кредит от **********г. за периода от 15.07.2014
г. до 22.04.2015 г.,
- 618 145,24 евро лихви и неустойки
за периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г.,
- 91,07 евро такси и разноски за периода
от 04.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,
- 201 662,66 евро просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г.,
- 37 961,02 евро неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- 749,68 евро разноски по кредита за
периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 02.09.2016
год. до окончателното плащане и
„Н.Л.П.“
ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **,
офис * е осъдено да заплати на „К.**“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.
С., ул. „Г.И.“ № ** сумата 148 903,72 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съставляващо разноски в заповедното производство, развило се по ч.гр.дело № 543/2016
г. по описа на П. районен съд, както и 900 лв. разноски в производството по чл.
422 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
620, ал. 5, вр. ал. 3 ТЗ е осъдено да плати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд П. 395 663,25 лв.
държавна такса.
В жалбата е направено изложение за незаконосъобразност
и неправилност на решението, поискана е отмяната му и отхвърляне на исковете.
От въззиваемите
страни „К**“ АД намира жалбата за неоснователна, а Н.Л.П.“ ООД счита, че тя
следва да се уважи.
Съдът след като
се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за
установено следното:
На 30.11.2016 г. в П. окръжен съд е
постъпила изходяща от „К.**“ АД /в несъстоятелност/ искова молба
против „Н.Л.П.“ ООД.
В обстоятелствената част на
същата става реч, че на **********г. между „К.**“ АД от една страна в
качеството на кредитор и „Д.Е.Г.“ ЕООД /с предходно наименование „Г.г.“ ЕООД/ от друга в качеството на кредитополучател, бил
сключен договор за банков кредит, по
силата на който на кредитополучателя бил отпуснат банков кредит в размер на
4 200 000 евро.
Част от сумата,
предмет на кредита, а именно 3 800 000 евро била предназначена за цялостно
погасяване /рефинансиране/ на кредитните задължения на третите лица „Г.О.“ АД и
„А.Х.“ ООД /със сегашно наименование „Н.Л.П.“ ООД/, възникнали въз основа
на сключен на **********г. договор за
прехвърляне на вземане между банката, като цесионер и
„О**“ АД, като цедент.
Друга част от
сумата в размер на 200 000 евро била предназначена за цялостно погасяване
/рефинансиране/ на кредитните задължения на „А.Х.“ ООД към „Б.П.“ АД, породени
от договор за инвестиционен кредит от **********г.
Последната част
от кредита била предназначена за реконструкция на хотелската база на „И.Х.В.Т.“
с предишно наименование „Г.Х.В.Т.“.
Средствата по
кредита се предоставяли по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита
в банката, от която кредитът бил изцяло усвоен.
Първоначално
срок на договора бил до 15.03.2014 г., а кредитът бил предоставен срещу
задължение да се заплаща годишна договорна лихва в размер на 9 %, платима
ежемесечно на 25-то число. Имало и договорка, че при нарушаване на срока за
погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита върху просрочената
главница се начислявала освен договорената лихва и наказателна надбавка от 10
пункта. Имало и договорка за плащане на неустойка от 10 % годишно при неизплатени
в срок лихви.
Наред с това е
посочено, че при подписване на договора страните се споразумели за 18 месечен гратисен период, в който следвало да се плащат само договорни лихви. Съответно след
изтичането му, кредитът подлежал на погасяване чрез ежемесечни вноски, първата
от които 33 315 евро, платима на 15.10.2008 г., следващите 5 по 33 333
евро, дължими на 15-то число на съответния месец, а останалите 60 вноски, всяка
от които в размер на 66 667 евро дължими ежемесечно на 15-то число на съответния
месец в периода от 15.04.2009 г. до 15.03.2014 г.
Сочи се също
така, че на **********г. между банката, кредитополучателя и „Н.Л.П.“ ООД /с
предишно наименование „А.Х.“ ООД/ бил сключен договор за встъпване в дълг.
Съгласно същият ответникът по настоящето дело встъпил като солидарен длъжник
във всички задължения на кредитополучателя към банката.
Постигнатите
между страните и встъпилите в дълга лица били променяни няколко пъти чрез
анекси. Последният бил под № 11 от 14.01.2013 г.С него бил променен
погасителния план и било договорено непогасената до този момент главница в
размер на 4 198 875,54 евро, да бъде погасена чрез 12 месечни погасителни вноски. Първата в размер на
348 875,54 евро следвало да се плати на15.07.2014 г., а останалите 11 по
350 000 евро на 15-то число на съответния месец, считано от 15.08.2014 г.
до 15.06.2015 г.
По-надолу в
исковата молба се говори, че кредитополучателят не изпълнявал договорните си
задължения. Последното плащане по сделката било частично и направено на 31.05.2014
г. С оглед на това се твърди, че в патримониума на банката-кредитор на
основание чл. 35. 1 .б. „Ж“ от договора възникнало правото да трансформира
кредита в предсрочно изискуем. Това било сторено с нотариална покана, изпратена
до кредитополучателя на **********г. С оглед на така обявената предсрочна изискуемост
на 27.02.2015 г. и на 24.06.2015 г.
банката изпратила до встъпилия в дълга „Н.Л.П.“ ООД покани за доброволно
изпълнение, но от негова страна плащане не последвало.
По повод на така
описаните вземания се споменава, че първоначално имало издадена заповед за
незабавно изпълнение на същите от страна на „Д.Е.Г.“ ЕООД. Той от своя страна с
решение от 18.04.2016 г. на СГС по т. дело № 1318 / 2015 г. бил в открито
производство по несъстоятелност, с начална дата на свръхзадължеността
- 31.12.2009 г. Описаните по- горе вземания били предявени и включени в списъка
на приетите вземания. Същите все още не били погасени.
В тази връзка се
говори и за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и срещу встъпилото в дъга лице „Н.Л.П.“ ООД. Такава била издадена от П. РС
ведно с ИЛ. Срещу нея било подадено възражение в срок, което от своя страна
обуславяло интереса Б.да предяви настоящия установителен иск, с който да
установи съществуването на вземанията срещу него както следва:
- 4 198 875,54 евро изискуема
главница по договора за банков кредит от **********г. за периода от 15.07.2014
г. до 22.04.2015 г.,
- 618 145,24 евро лихви и неустойки
за периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г.,
- 91,07 евро такси и разноски за периода
от 04.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,
- 201 662,66 евро просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г.,
- 37 961,02 евро неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- 749,68 евро разноски по кредита за
периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 02.09.2016
год. до окончателното плащане.
В
отговора на исковата молба от страна на „Н.Л.П.“ ООД се говори за неоснователност
на исковата претенция. В подкрепа на това становище се сочи, че с решение на УС
на Б** от 06.11.2014 г. лицензът на „К**“ АД за извършване на банкова дейност е
отнет, а впоследствие, с решение № 664 / 22.04.2015 г. на СГС по т.д. № 7549 /
2014 г. банката е в открито производство по несъстоятелност. След
прекратяването на дейността на банката за кредитополучателите на „К**“ АД /н./
не съществувало задължение за заплащане на суми, произтичащи от извършването на
банкова по своя характер дейност, като лихви, неустойки и разноски, които
представлявали доход от оползотворяването на чужди /на вложителите/ средства, а
събирането на подобни вземания би противоречало на разпоредби на НК.
Възразява
се също, че не било налице надлежно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на задължението до кредитополучателя. Говори се за липса на
доказателства за предоставянето на кредита, а и за липсата на СПН на издадената
срещу кредитополучателя заповед за незабавно изпълнение и факта, че вземанията
по договора за кредит срещу същия са приети в производството по
несъстоятелност.
В
ДИМ от страна на банката са оспорени направените в отговора възражения.
Съответно е пояснено, че предсрочната изискуемост настъпила с получаването на
изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от
кредитополучателя „Д.Е.Г.“ ЕООД, а ищецът само бил поканен да заплати
изискуемите задължения по договора, след настъпването на предсрочната
изискуемост.
Направено
е и уточнение за начина, по който е формирана претенцията от 618 145,24
евро, съставляваща вземания за лихви и неустойки за периода от 26.05.2014 г. до
25.03.2015 г. и сумата от 749,68 евро разноски.
Отговор
на ДИМ не е подаван.
В
хода на производството по отношение на ответник „Н.Л.П.“ ООД е открито
производство по несъстоятелност с решение № 278 / 14.07.2017 г. по т.дело № 128/
2016 г. на ВТОС. По тази причина на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производството
по делото е било спряно. То е било възобновено при условията на чл. 637, ал.3,
т. 2 от ТЗ с оглед на факта, че след включване на предявените от К** вземания в
списъка с приети вземания срещу него е подадено възражения от „С.Е.П.ф.М.“ ООД
със седалище Щ.Н., С. и от „Р.И.И.“ ООД със седалище
щата Д., С.. Във вече възобновеното производство с оглед споменатите текстове
на ТЗ като участници наред с първоначалния ищец и ответник са били
конституирани възразилите кредитори и синдика.
Така
съдът след като е дал възможност на новоконституираните
страни да вземат становище по иска и след събиране на поисканите от страните и
относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В него след анализ на събрания доказателствен материал е прието, че
кредитополучател по договора е трето за спора лице, което не участва в
настоящото производство. Прието е също, че банката е упражнила правото да
трансформира кредита в предсрочно изискуем чрез надлежно връчено изявление до
кредитополучателя на 30.03.2015 г. От анализът на доказателствата е направено и
заключение, че това право е съществувало в патриомниума
на ищеца с оглед на факта, че кредитът не е обслужван.
По отношение на встъпилия в дълга ответник от страна на съда е посочено, че
неговият дълг е функция на дълга на
кредитополучател, т.е дължи толкова колкото дължи кредитополучателят. По тази причина
е направен и извод, че с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по
отношение на кредитополучателя е настъпила изискуемостта на вземанията и спрямо
солидарно задължилите се с „Д.Е.Г.“ ЕООД лица и не е било нужно да се отправя
отделно уведомление за предсрочната изискуемост на тях. Наред с това е споменато,
че в случая това обстоятелство е без значение по причина, че заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на „Н.Л.П.“ ООД /н./ е
подадено в П. РС на 06.09.2016 г., а към тази дата кредитът е бил изцяло падежиран с оглед на това, че последната вноска е била
дължима на 15.06.2015 г. Това и направените констатации в заключението на ВЛ за
изплатените и неизплатени задължения по процесния договор и изчисленията му за
дължимите съобразно забавите наказателни лихви и неустойки е дало основание да
се приеме, че исковата претенция е изцяло основателна.
Недоволен от решението е останал единствено синдикът на „Н.Л.П.“ ООД, който
е бил конституиран за самостоятелен участник в производството на основание чл.
637, ал.3, т.2 от ТЗ. В жалбата изходяща от същия формално не се оспорва сключването на договора
за банков кредит между „К**“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД /с предходно наименование „Г.г.“ ЕООД/ и фактът, че „Н.Л.П.“ ООД е встъпило в дълга
на първоначалния кредитополучател. Изложените доводи за незаконсъобразност
и непрвилност на решението се свързват с това, че
съдът не се бил съобразил, че след възобновяване на спряното производство на
основание чл. 637, ал.2, т. 3 от ТЗ искът по чл. 422 от ГПК има характер на
такъв по чл. 694 от ТЗ и допустимостта на същия е обусловена от наличието на
идентичност между предявените и приети в производството по несъстоятелност
вземания и тези предмет на възобновеното исково производство. Твърди се също
така, че по делото не бил изследван въпросът за това дали процесния кредит не е
бил погасен доброволно или чрез принудително изпълнение от някой от задължените
по него лица.
С оглед разпоредбата на
чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на
обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в
жалбата.
По повод на така
описаната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното
решение служебно, а досежно правилността
му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено
от ненадлежен състав т.е.
от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от
закона писмена форма. Налице
е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки
не е налице и за нищожност
не може да се говори.
Недопустимост видно от съдържанието
на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск
или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във
всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая от данните по делото до изводи за недопустимост не може да се
достигне.
Реално съдът
е бил сезиран с положителна установителна искова претенция с основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК. От приложеното ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на П. РС е безспорно, че ищецът е инициирал производство
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
процесните вземания и на изпълнителен
лист. Такива са издадени, но длъжникът „Н.Л.П.“ ООД е възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Това съобразено с чл.
415 от ГПК и чл. 422 от ГПК е породило интерес за ищеца
(кредитор) да предяви иск срещу
него за установяване съществуване
на вземанията си, което е станало в предвидения едномесечен
срок от узнаване за подаденото
възражение.
В рамките на започналото съдебно производство
по отношение на длъжникът е било открито
производство по несъстоятелност. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно
чл. 637, ал.1 от ТЗ висящето съдебно
прозиводство се спира.
Съдбата на спряното прозиводдтво при предприети действия по предявяване
на вземането предмет на същото
в прозиводството по несъстоятелност
е уредена в чл. 637, ал.2 и 3 от ТЗ.
В ал. 2 е предвидено, че то се прекратява, ако вземането бъде прието при условията
на чл. 693. Същото
от своя страна подлежи на възобновяване ако вземането не
е включено в списъка на приетите от
синдика вземания или в одобрения от съда списък
по чл. 692 или
ако вземането е включено в списъка
на приетите от синдика вземания,
но срещу него е направено възражение по реда
на чл. 692, ал. 3. В тези случаи от страна на закондателя
е предвидено изискване за конституирането на синдика и в двата случая, а и на
възразилите срещу приемането кредитори във втория случаи.
Анализът на тези законови текстове води до извод, че при
продължаване на производството, допустимостта на решението е обусловена от това
дали вземането предмет на исковата претенция е било предявено в производството
по несъстоятелност. В случая положителния отговор на въпроса следва да данните
по партидата на дружеството ответник в ТР, а и от представената с отговора на въззивната
жалба изходяща от К** АД молба за предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност. От съдържането на същите е видно, че вземанията предмет на
установяване с иска по чл. 422 от ГПК ,т.е. предмет на заповедта за незабавно
изпълнение издадена по ч. гр. дело № 543/2016 г. по описа на П. РС са предявени и приети в същите размери и на същите правопораждащи основания и
в производството по несъстоятелност
на ответника. Те от своя страна са
били оспорени от двама от кредиторите на несъстоятелността,
което води до извод, че предпоставките
за възобновяване предвидени
в чл. 637, ал.3, т.2 от ТЗ са били налице. Това от своя страна прави допустимо и постановеното
след възобновяване на производство решение още повече, че същото е станало след конституирането на предивдените
от законодателя правни субекти.
Това прави обжалвания съдебен акт допустим и налага да
се извърши преценка за неговата правилност. Тя съобразно нормата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е обусловена само от посочените в
жалбата факти и обстоятелства. В нея, както бе споменато
по- горе от страна на
синдика по същество на спора не се оспова
факта на сключване на договора за кредит с трето по настоящето дело лице. Не се
оспорва и факта, че „Н.Л.П.“ ООД е
встъпило в дълга на това трето лице по този договор за кредит и анексите към
него. Липсват оспорвания и на изводите на ПОС за настъпване на предсрочната
изискуемост и предпоставките, при които това е станало, а и относно факта, че и
при липсата на такава се дължи цялото вземане по сделката, защото падежът по
същата е настъпил преди подаване на заявлението за заповед по чл. 417 от ГПК.
Това от своя страна съобразено с казаното по- горе за ограничената преценка на
ПАС при проверката на правилността на съдебния акт води до извод, че тези
констатации на ПОС не следва да бъдат проверявани и ревизирани.
Реално в споменатата въззивна жалба единственото възражение касаещо неправилността на първоинстанционното решение, т.е.
на изводите за основателност на исковата
молба са такива свързани това, че на
база събрания доказателствен материал процесния кредит бил обезпечен в
значителни размери вкл. с ипотеки, задължаване на трети лица и т.н. Това от своя
страна се свързва с факта, че по- делото липсвали и доказателства за това дали
задълженията по кредита не били погасявани доброволно или принудително.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че в отговора на жалбата подаден
от „Н.Л.П.“ ООД са изложени и
допълнителни съображения за неоснователност на исковата молба, но те не следва
да се обсъждат при условие, че самото дружество не е счело за нужно да обжалва
решението на ПОС.
По повод изложените в жалбата
съображения ПАС намира за нужно да спомене, че смисъла на обезпечението на
вземането е да се създаде условия за удовлетворяване на кредитора от
имуществото на длъжника в случаите , при които той не извършва действия по
доброволно изпълнение на поетите задължения. Това от своя страна изключва
извода, че предприемането на множество действия за обезпечаване на процесните
вземания са от значение при формиране на извода за основателност на исковата
претенция. Реално от значение за същата ще е единствено представянето на доказателства, за РЕАЛИЗАЦИЯ на тези обезпечения и погасяване
при същата на процеснатие вземания изцяло или
частично. Тежестта да докаже наличието на такова погасяване е в патримониума на
длъжника. В негова тежест е и ангажирането на доказателсва
за погасяване на задълженията по процесния кредит от него или други солидарни
длъжници.
В случая твърдения в тази насока не са правени пред първоинстанционния съд,
нито от „Н.Л.П.“ ООД с отговора на исковата молба, нито от синдика на
дружеството при конституирането му след възобновяване на производството. Тук за
яснота е нужно да се спомене, че последният е изразил становище признаващо
съществуването на процесните вземания.
Това и липсата на представени в съответните срокове на доказателства
установяващи извършване на действия по погасяване на процесните вземания прави изложенит в жалбата до ПАС доводи напълно неоснователни.
Това съобразено с направените в приетата пред ПОС ССчЕ
констатации за размера на непогасените главници, падежирани
договорни лихви, наказателни лихви, неустойки и такси по процесния договор за
кредит и съвпадането на тези размери със сумите предмет на исковата претенция
прави същата основателна.
Такива са изводите на ПОС и обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а „Н.Л.П.“ ООД, в несъстоятелност на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5, вр. ал. 3 ТЗ следва да бъде осъдено да заплати от масата на несъстоятелсостта в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката
на П. апелтивен
съд 197 831, 63 лв. държавна такса.
Водим от това
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по
т. дело № 789/2016 г. по описа на ПОС
решение с което е признато за установено
в отношенията между страните по делото, а на основание чл. 637, ал. 4 ТЗ и
в отношенията между длъжника „Н.Л.П.“ ООД, синдика и всички кредитори на
несъстоятелността, че „Н.Л.П.“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК **********, гр. П.,
ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **, офис *,/ с наименование до 16.09.2016 г. - „А.Х.“
ООД/, дължи на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. С., ул. „Г.И.“
№ ** по силата на договор за банков кредит, сключен на **********г. с
кредитополучателя „Г.г.“ ЕООД, /сега„Д.Е.Г.“ ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********/ и подписаните към него единадесет броя анекси,
последният от които от 14.01.2013 г., както и по договор за встъпване в дълг от
**********г., по който „Н.Л.П.“ ООД /н./ е встъпил във всички задължения на
кредитополучателя „Д.Е.Г.“ ООД, като солидарен длъжник и подписаните към този
договор девет броя анекси, последният от които от 14.01.2013 год., следните
суми, за които в полза на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********** е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК с № 242 от 09.09.2016 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 543 по описа на П. районен съд:
- 4 198 875,54 евро изискуема
главница по договора за банков кредит от **********г. за периода от 15.07.2014
г. до 22.04.2015 г.,
- 618 145,24 евро лихви и неустойки за
периода от 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г.,
- 91,07 евро такси и разноски за периода
от 04.03.2015 г. до 22.04.2015 г.,
- 201 662,66 евро просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 27.07.2015 г.,
- 37 961,02 евро неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- 749,68 евро разноски по кредита за
периода от 22.04.2015 г. до 16.08.2016 г.,
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 02.09.2016
год. до окончателното плащане и
„Н.Л.П.“
ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **, ет. **,
офис * е осъдено да заплати на „К.Т.Б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********,
гр. С., ул. „Г.И.“ № ** сумата 148 903,72 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съставляващо разноски в заповедното производство, развило се по
ч.гр.дело № 543 по описа на П.районен съд, както и 900 лв. разноски в
производството по чл. 422 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5, вр. ал. 3 ТЗ
е осъдено да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен
съд Пловдив 395 663,25 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „Н.Л.П.“
ООД, в несъстоятелност, ЕИК ***********, гр. П., ул. „Ц.Б.Т.“ № **,
ет. **, офис * да заплати от масата
на несъстоятелността в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката
на П. апелтивен
съд 197 831, 63 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.