Решение по дело №196/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 152
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 06.08.2018 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на шестнадесети юли  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ – РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

и при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова НАХД № 196 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.

            „Ф............“ ООД, ЕИК ......., гр. К......., ул.  „И.....“ № 1 е обжалвало  НП № .....2017 на заместник директора на ТД на НАП С…., с което за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите във връзка с чл. 118, ал. 8 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и порцесуалния закон. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган. Навеждат се доводи за това, че при съставянето на акта е пропуснат срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Алтернативно се сочи, че в случая са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

            Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:

            На ………...2017 г. служителите на ТД на НАП Л.Д. и Х. А..... извършили оперативна проверка във връзка със спазване на данъчното и осигурителното законодателство на „Ф............“ ООД в гр. К......., което е предприятие за производство на огнеиницииращи и топлоотдаващи продукти, като най-вече проследявали и анализирали доставката на гориво. За проверката е бил съставен надлежен протокол  № ......2017 г.

Във връзка с резултатите от проверката на 22.08.2017 г. в гр. София в присъствието на упълномощен представител на  „Ф............“ ООД  бил съставен акт за установяване на административно нарушение № .............2017 г., в който актосъставителят е посочил, че при извършената на .............2017 г. оперативна проверка били установени на територията на предприятието налични два съда за съхранение на течни горима: стационарна цистерна с вместимост ............литра, в която са се съхранявали ............кг. Горимо – мазут и стационална цистерна с вместимост ............литра, в която са се съхранявмали ............ литра гориво – изопар. Според актосъставителя след като съдовете са били свързани с инсталацията за производство, то „Ф............“ ООД  е било задължено лице по чл. 118, ал. 2 ЗДДС и данните за двата съда не се дзекларирани в НАП, а са ползвани от 2014 г., което представлява  нарушение на чл. 118, ал. 8 ЗДДС, вр чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление № НП № .....2017 г. на заместник директора на ТД на НАП София, с което на  „Ф............“ ООД, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

От представената справка за актуалното състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения се установява, че  двете цистерни са били регистрирани на .............2017 г.

От представената заповед ............12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява материалната компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Жалбата е допустима, като е подадена в законоустановения срок.    

Съдът приема, че възражението на жалбоподателя за допускане на съществено отклонение от процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е основателно.

Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, в случаите на данъчни нарушения.  Двете възможни хипотези на чл. 34, ал. 1 ЗАНН се намират в отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респ. прекратяване на образуваното административнонаказателно производство. Затова и процесуално нарушение ще е налице както когато актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на двегодишния срок от извършване на нарушението, така и когато актът е съставен в двегодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане на три месеца от откриването на нарушителя. Моментът, от който започва да тече тримесечният срок за съставяне на акта е този на откриването на нарушението и нарушителя. Във втората хипотеза на чл. 34, ал. 1 ЗАНН срокът за съставяне на АУАН започва да тече от момента на извършване на нарушението.

Не е спорно, че „Ф............“ ООД стопанисва две цистерни, в които се съхранява гориво, нужно за производството на предприятието, които към 18.08.2017 г. не са били декларирани в ТД на НАП .

Съгласно чл. 118, ал. 8 ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането, а в чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са посочени данните, които данъчно задълженото лице подава до ТД на НАП За всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво.

Разпоредбата на чл. 59в, ал. 2 от Наредбата е приета с Наредба за допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм и доп), и е в сила от 23.02.2015 г., като съобразно § 3 от допълнителните й разпоредби в 14-дневен срок лицата по чл. 118, ал. 8 ЗДДС подават данни по чл. 59в в НАП. Това означава, че  „Ф............“ ООД в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС е имало задължението в срок до 09.03.2015 г. да регистрира двете цистерни за съхранение на гориво и като не е сторило това е допуснало нарушение на данъчното законодателство. В случая, обаче към датата на констатиране на нарушението – 18.08.2017 г. са изтекли две години от извършване на нарушението, т.е. неправилно е образувано административнонаказателно производство.

Ето защо настоящият състав приема, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

            Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № .....2017 на заместник директора на ТД на НАП София, с което на „Ф............“ ООД, ЕИК ......., гр. К......., ул.  „И.....“ № …. за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите във връзка с чл. 118, ал. 8 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/