Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-20 Година 2020, 27 февруари гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и седми януари година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1892 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Ален мак – 2002“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.44,
вх.2, ет.6, ап.17, против решение № 2360 от 04.10.2019 г. по гр.д.2168/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от
въззивника исковете против Сдружение „Туристическо
дружество „Ален мак“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Софроний № 23, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 750 лв, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните на 01.01.2010 г. устен договор за изработка с
предмет извършване на строително-монтажни дейности в ресторант в къмпинг
Сарафово; сумата от 5 099,95 лв, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода 13.03.2016 г. – 13.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 16 750 лв от датата
на подаване на исковата молба – 13.03.2019 г., до окончателното плащане на сумите, както и съдебно – деловодни
разноски в размер на общо 1 300 лв. Решението на БРС се обжалва като
неправилно поради нарушение на материалния закон - ЗЗД. По-конкретно се твърди,
че неправилно съдът е приел, че със споразумението от 15.03.2014 г., страните
са новирали вземането по договора за изработка, като са предоговорили падежа
му. Сочи се, че в случая не е налице замяна на задължението, поради което не е
налице новация по смисъла на чл.107, ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че разсрочването на
задължението е в интерес на ответника, тъй като предвижда по-благоприятен за
него режим и падеж на плащането. Сочи се още, че със споразумението не се
признава надлежното извършване на СМР и стойността им, а само се преповтаря
вече постигнато с преден протокол (от 26.04.2010 г.) приемане за безспорно
извършването на възложената работа и стойността й. Твърди се също, че
евентуално може да се приеме, че със споразумението се приема ново,
несъществуващо до момента задължение, в ущърб на ответника – това за договаряне
на обезщетението за забава. На следващо място се излагат твърдения, че
неправилно съдът е приел, че не е налице признаване на задължението от страна
на ответника, довело до прекъсване на давността. Претендира се отмяна на
решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Няма
искания по доказателствата. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законовия
срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Сдружение „Туристическо дружество „Ален мак“, БУЛСТАТ *********, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд
е установил фактическата обстановка в пълнота, а правните му изводи са правилни
и обосновани. Твърди се, по делото не е доказано – на кой обект е правен
ремонт; дали обектът, на който се твърди, че е правен ремонтът, е собственост
на ищеца; дали ответникът е възлагал на ищеца извършването на СМР на какъвто и
да е обект. Сочи се, че от събраните гласни доказателства може да се направи
извод, евентуално, че физическо лице (а не въззивното дружество) е ангажирало
разпитания свидетел. По отношение на представения Протокол от 26.04.2010 г.,
подписан от тогавашния управител на ответното сдружение, се твърди, че с него
не се приемат извършени СМР, а протоколът представлява оферта за извършване на
бъдещи СМР като инвестиции, а ако се приеме, че с него все пак е възложена
работа, то за нея е платен аванс от 2 000 лв, който не следва да бъде
включван в общата стойност на СМР. Твърди се, че по делото не е доказано да е
приемано решение на УС на СНЦ „Ален мак“ за възлагане извършване на твърдените
СМР от страна на „Ален мак 2002“ ООД; не е доказано Георги Йорданов да е бил
упълномощаван да признава задължения на сдружението или да го задължава;
експертизата по делото е установила, че търсените от ищеца задължения не са
счетоводно отразени нито в счетоводството на ищеца, нито в това на ответника.
Твърди се, че споразумението е нищожно
на основание чл.40 ЗЗД, вр.чл.26 ЗЗД, тъй като Георги Димитров е сключил
договора във вреда на туристическото дружество, като за това се е споразумял с
ищеца. Сочи се, че управителят на ищцовото дружество и лицето, подписало
споразумението от името на сдружението – Георги Димитров, са в родствена връзка
– баща и син, откъдето следва извода за недобросъвестност на извършените от тях
действия, за наличието на знание/намерение за увреждане на сдружението. Ето
защо се твърди, че така сключеното споразумение не поражда действие за
представляваното сдружение. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на съдебни разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е
образувано по исковата молба на въззивника „Ален
мак 2002“ ООД за осъждане
на Сдружение с
нестопанска цел „Туристическо дружество „Ален мак“, да заплати
на ищеца сумата от 16 750 лв, представляваща дължимо
възнаграждение съгласно сключен между страните през 2010 г. договор за изработка за
извършване на строително-монтажни работи в ресторант в къмпинг „Сарафово“ в
кв.Сарафово, гр.Бургас; сумата от 5 099,95 лв - обезщетение за забавено
плащане за периода 13.03.2016 г. – 13.03.2019 г., както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумите. Твърди се, че по силата на договор за изработка през 2010 г. ищецът е извършил СМР
в ресторант в къмпинг Сарафово, собственост на ответника, на обща стойност 16 750
лв, като извършените работи са описани в протокол от 26.04.2010 г. и признати в
споразумение от 15.03.2014 г., с което страните са разсрочили плащането на
задължението до 31.03.2015 г.
Предявени са искове с право основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявените искове като
неоснователни. Оспорва се твърдението за наличие на облигационна връзка между
страните; истинността на представения с исковата молба протокол, както и истинността
и на споразумението от 15.03.2014 г. Твърди се, че Георги Йорданов не е имал представителната
власт за подписването му. Твърди се, че протоколът представлява по-скоро оферта
за бъдещи СМР. По отношение на споразумението се твърди, че документът е
антидатиран и подписан от лице без представителна власт. Освен това се твърди,
че споразумението е и нищожно на основание чл. 40 ЗЗД, както и поради липса на
предмет и основание. Навежда се възражение, че исковете са неоснователни и като
са погасени по давност.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете като
е приел, че по делото е доказано наличието на процесното правоотношение, по
силата на което ответното дружество е възложило на ищеца извършването на СМР в
обема и на стойност, отразени в представения по делото Протокол от 26.04.2010
г., с който извършената работа е била приета. Съдът е приел също, че липсва заплащане
от ответното сдружение на дължимата от него сума за извършената от ищеца
работа. Съдът е приел обаче, че задължението е погасено по давност, тъй като
подписаното между страните Споразумение от 15.03.2015 г., с което се признава
съществуването на задължението, е нищожно на основание чл.40 ЗЗД, поради което
то не е прекъснало погасителната давност и задължението е погасено по давност
преди завеждането на настоящия иск.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата
обстановка и изводите му по фактите са обосновани – изградени на база събраните
по делото доказателства.
Ето защо
съдът споделя изводите на първоинстанционният съд, че представеният по делото Протокол вх.№
5/26.04.2010 г., подписан от председателя на ответното Туристическо дружество
„Ален мак“ Георги Йорданов и управителя на ищовото дружество „Ален мак – 2002“
ООД Николинка Димитрова, удостоверява приемането на извършена работа – СМР в
периода 01.01.2010 г. – м.април 2010 г. от ищцовото дружество, възложени му от
ответното туристическо дружество, в собствен на ответника недвижим имот –
ресторант в къмпинг Сарафово, в кв.Сарафово на гр.Бургас. С оглед текста в
Протокола („направени за инвестиции по ресторант в кв.Сарафово“), съдът споделя
извода на първоинстанционния съд, че Протоколът удостоверява приемане на
извършена работа, а не представлява оферта за бъдещи СМР, в какъвто смисъл са твърденията
на ответника. На последно място Протоколът е подписан от Георги Димитров
Йорданов – Управител на ответното сдружение към този момент, поради което
удостоверява волята на възложителя на работата за приемането й без възражения.
Горният
извод не се променя от липсата на отразяване на това задължение в
счетоводството не само на ответника, но и на ищеца, и известната неяснота в
показанията на разпитания св.Георгиев, поради представения двустранно подписан протокол,
валидно подписан от надлежно представляващото сдружението лице (както е приел и
първоинстанционният съд) и липсата на изискване за форма за действителност за
договора за изработка. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че
заключението на вещото лице, че няма отразяване в счетоводството на ищеца и
ответника за сключения договор за изработка, е ирелевантно са действителността
на сключения между страните договор.
Стойността на извършените СМР се установява също от Протокола от 26.04.2010 г., в който работите са описани по пера и
стойност.
На следващо
място съдът приема за доказано, че със Споразумението от 15.03.2014 г., подписано
от Георги Янев Димитров (член на УС на туристическото дружество) и Явор Георгиев
Димитров – управител към този момент на „Ален мак – 2002“ ООД, е направено признание,
че в периода 01.01.2010 г. – 25.04.2010 г. дружеството като изпълнител е
извършило СМР в ресторант на възложителя в къмпинг в кв.Сарафово; работата е
приета без забележки съгласно протокол от 26.04.2010 г.; уговорено е, че цената
ще бъде заплатена на две части – до 31.12.2014 г. в размер на 10 000 лв и
до 31.03.2015 г. – 6 750 лв; и е уговорено заплащане на неустойка в случай
на неплащане на вноските в уговорените срокове, в размер на 0,1% на ден върху
неизплатената част , до окончателното изплащане.
По делото не
е спорно, че подписалите споразумението от 15.03.2014 г. - Георги Янев Димитров
и Явор Георгиев Димитров, са баща и син. Видно от представеното извлечение от
партидата на ищцовото дружество в ТР, Георги Янев Димитров и Явор Георгиев Димитров
са съдружници в дружеството, а Явор Димитров е и негов управител. Установява се
от представените по делото решения по фирменото дело на ответното сдружение, че
Георги Янев Димитров е член на
Управителния съвет на туристическото дружество от вписването му в регистъра (с
решение от 23.07.1993 г.), като за определени периоди той е определен и за
представляващ сдружението. С решение от 27.10.2005 г. като председател на
сдружението е вписан Георги Димитров Йорданов, а Георги Янев Димитров е вписан
като негов заместник. С решение на БОС от 04.02.2009 г. отново са вписани като
председател на сдружението - Георги Димитров Йорданов, а като негов заместник -
Георги Янев Димитров. С решение от 18.09.20112 г. на БОС са вписани промени в
УС на туристическото дружество като Георги Янев Димитров не фигурира в УС. С
решение от 24.07.2013 г. е вписан нов УС, на който Георги Янев Димитров е член,
а за председател е определен Иван Карабаджаков. С решение от 28.11.2014 г. Иван
Петков Карабаджаков е заличен като управител на ответното туристическо
дружество и на негово място като управител е вписан Георги Янев Димитров. С
решение от 25.10.2016 г. Георги Янев Димитров е заличен като член на УС на
сдружението, като към настоящия момент той също не е член на УС на ответното сдружение.
Съдът
споделя извода на районния съд, че след като е прието за доказано,
съществуването между страните на сключен договор за изработка, касаещ ресторант
в къмпинг Сарафово, както и че СМР по този договор са извършени в периода
01.01.2010 г. – 26.04.2010 г. и са приети без възражения от ответника чрез
негов надлежен представител, съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, задължението
за плащане по договора за
изработка е станало изискуемо на 26.04.2010 г. - след
приемане на извършената работа.
Съдът
споделя изводите на първоинстанционния съд за настъпилото погасяване по давност
на задължението за заплащане на възнаграждението по процесния договор за
изработка, в какъвто смисъл е направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за вземането.
С оглед
приетото по-горе по отношение на момента на възникване на изискуемостта на
задължението за плащане на възнаграждението по договора, и предвид разпоредбата
на чл.110 ЗЗД, петгодишната давност за погасяване на задължението, в случая
изтича на 26.04.2010 г.
Настоящият
състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд по отношение на
извода му, че с подписаното на 15.03.2014 г. между страните споразумение, не е прекъсната
давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, както и изводът, че споразумението
нищожно на основание чл.40 ЗЗД, поради това, че е сключено във вреда на представляваното
туристическо дружество.
Съдът не
споделя единствено съображенията на първоинстанционния съд, че споразумението
от 15.03.2014 г. новира старото задължение, тъй като с него задължението по
устния договор за извършване на СМР не е нито прекратено, нито заменено с ново
правоотношение. Променен е единствено срокът за заплащане на задължението,
което не подновява старото задължение (в този смисъл е р.789-2002-V ГО ВКС).
Във връзка с
нищожността на споразумението и по повод наведените във въззивната жалба
оплаквания, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД. На първо място,
доколкото към датата на подписване на споразумението, Георги Янев Димитров е
бил член на УС на сдружението, следва да се приеме, че той има качеството на
представител на ответното сдружение. На второ място съдът приема, че е налице
споразумение във вреда на представляваното сдружение, тъй като с това
споразумение представляващият ответника е признал съществуването на задължение
на сдружението по описания по-горе договор в размер на 16 750 лв; с това
признание е прекъснал погасителната давност година преди тя да изтече; и е
уговорил неустойка, дължима от сдружението при неплащане в срок на
задължението, каквато неустойка до този момент не е имало уговорена между
страните. Разсрочването на задължението не променя извода на съда за
споразумение във вреда на представлявания, тъй като без признаването му с
процесното споразумение, задължението евентуално би се погасило по давност. На
последно място съдът приема, че е налице недобросъвестност по смисъла на т.3 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016
г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2014 г., ОСГТК, при подписване на
споразумението, доколкото подписалите го лица не само са баща и син, но са и
съдружници в ищцовото дружество, т.е.представляващият ответното сдружение при
подписването споразумението, в същото време е и съдружник с мажоритарен дял в
ищцовото дружество. Ето защо съдът приема, че цялото споралучение е нищожно, а
не само отделни негови части, в какъмто смисъл са твърденията на въззивника в
жалбата му.
С така изложените съображения съдът
приема, че споразумението от 15.03.2014 г. като недействително не е прекъснало
давността на вземането, съответно тя е изтекла на 26.04.2015 г., а исковата
молба, предявена на 13.03.2019 г., е предявена след погасяване по давност на
задължението.
Поради
неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.
86 ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящия състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Предвид постановения резултат, на въззиваемия следва
да се присъдят направените във въззивното производство съдебни разноски в
размер на 1200 лв за заплатена адв.възнаграждение съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, като следва да се отбележи, че
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия възнагражедние, не е
направено от въззивната страна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2360 от 04.10.2019 г. по гр.д.2168/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Ален мак –
2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
Изгрев, бл. 44, вх. 2, ет. 6, ап. 17, да заплати на Сдружение
„Туристическо дружество „Ален мак““, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Софроний № 23, съдебно – деловодни
разноски в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева).
Решението е окончателно, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.