Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260002
гр. Севлиево,
08.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на десети
август
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Рефузе Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 259 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Й.Е.Г. *** е обжалвал наказателно постановление № 20-0341-000183 от 19.05.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от същия закон
му е наложена глоба в размер на 20,00 лева, и за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. «в» от ЗДВП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от един месец. В жалбата се твърди, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление.
За ответника по жалбата – РУ
на МВР - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане
на делото. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се
прави искане жалбата да се остави без последствиe и наказателното постановление
да се потвърди.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 23.03.2020 година вечерта
около 19:52 часа жалбоподателят спрял управлявания от него автомобил «Мазда
323» с рег. № ***на бензиностанция «Лукойл», намираща се на ул.
«Великотърновско шосе» в гр. Севлиево, за да зареди с гориво. При потеглянето
си и като се движел на заден ход, жалбоподателят ударил с автомобила си метален
кош, в резултат на което същият се деформирал. След това напуснал
бензиностанцията.
След 22:00 часа същата вечер
свидетелката Е.Р. – служител на бенциностанцията, забелязала, че кошчето било
деформирано, и уведомила колежката си за това. В последствие записите от
камерите били прегледани и се установило, че кошчето е било блъснато от
автомобила, управляван от жалбоподателя. Тъй като същият бил познат на свид. Д.Д.–
касиер в бензиностанцията, същата му се обадила по телефона и го помолила да
дойде на бензиностанцията. По – късно на 24.03.2020 година същият отишъл там,
където били и полицейски служители, сред които свид. Я.Д.. След преглед на
записа от видеокамерите свидетелят Д. съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 23.03.2020 година
около 19:52 часа управлявал лек автомобил «Мазда 323» с рег. № ***, собственост
на С.С., като при движение на заден ход не се убедил, че пътят зад него е
свободен и се ударил в метален кош, при което го деформирал. Настъпило ПТП с
материални щети, а водачът Г. напуснал произшествието, без да уведоми службите
за контрол на МВР.
Актосъставителят квалифицирал
описаните от него деяния като нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. «в» от същия закон.
След съставянето на акта
същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, при
което същият не посочил възражения в графата за такива. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на този АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление на Началник сектор към ОД МВР
Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-000183 от 19.05.2020 г., в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушенията, въз основа на което за извършеното нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на
осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата му е наложил наказание глоба в размер на 20.00лева, и за извършеното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 50,00 лева и го е лишил от право
да управлява МПС за срок от един месец.
При така установената
фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 18.06.2020 г. Жалбата е
подадена по директро в РУ на МВР – Севлиево на същата дата, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от
него длъжностно качество.
За деянието по чл. 40, ал.16 от ЗДвП:
В пункт
първи от НП на жалбоподателя Й.Г. е наложена глоба в
размер на 20,00 лева за това, че на инкриминираната дата при движение на заден ход с
автомобила си, не се убедил, че пътят зад него е свободен, при което се ударил
в метален кош. Това деяние е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба: „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“. По делото безспорно се установи от разпита на свидетелите, че именно
жалбоподателят е ударил с автомобила си при движение назад металния кош,
намиращ се между бензиноколонки 5 и 6. Този факт не се оспорва и от самия
жалбоподател. При това положение и съобразявайки събраните по делото
доказателства и липсата на оспорване на установените фактически обстоятелства
от страна на самия жалбоподател, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно. Определената от наказващият орган
санкция в размер на 20,00 лева е единствената такава, предвидена в разпоредбата
на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, поради което същата не подлежи на изменение в
случай, че са налице основанията за това.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
За деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП:
В пункт втори от НП
на жалбоподателя Й.Г. е наложена глоба в размер на 50,00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от един месец за това, че след като е ударил
металния кош е напуснал произшествието, без да уведоми службите за контрол на
МВР. Това деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Тази норма на закона задължава водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не
напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнява дадените им указания.
Наказващият орган
е наложил на жалбоподателя санкциите, предвидени в разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП. За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на
задълженията му по чл. 123 от ЗДвП,
като участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна е
необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на
нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на
съставомерните елементи, в т. ч. субективния състав на нарушението, което може
да бъде извършено само при пряк умисъл.
Според
дефиницията, дадена с нормата на § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се приеме, че
е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от
задълженията по чл. 123 от ЗДвП,
след като е възприел настъпилия противоправен резултат, изразен в някоя от
посочените от § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП последици.
От данните по
делото е видно, че в случая първо се касае за грешна квалификация, доколкото в
случая не можем да говорим за наличие на разногласие относно обстоятелствата за
ПТП между участниците в ПТП - то, и нарушението следва да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП, при което Г. няма задължение да уведомява
контролните органи, а само да окаже съдействие за установяване вредите от да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Горните обективни
данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието
на водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на
нарушението по чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че деянието е обективно и
субективно несъставомерно и жалбоподателят неоснователно е санкциониран. Като е
стигнал до друг извод, АНО е постановил неправилно НП, което следва да се
отмени в тази част.
Предвид изхода на
делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски по делото съобразно уважената част на жалбата за отмяна на
наказателното постановление в частта му, с която е наложена глоба в размер на
50,00 лева, в размер на 85,71 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0341-000183 от 19.05.2020 година на
Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, в ЧАСТТА, с която на Й.Е.Г.,
ЕГН: **********,***, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. «в» от ЗДВП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 50,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Габрово да заплати на Й.Е.Г.
направените по делото разноски в размер на сумата от 85,71лв. /осемдесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки/.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: