№ 20303
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110143320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът Р. З. К. твърди, че сключили граждански брак с ответника Д. Н. К. на
10.03.2023г. в гр. София, от който нямали родени общи деца. Страните се запознала чрез
социалните мрежи. Преди връзката си живели отделно - ищцата в гр. Мейдстоун, Англия, а
ответникът в гр. Брюксел, Белгия. Прекарвали по няколко нощи заедно, когато ищцата
гостувала в Белгия. Двамата се разбирали добре и решили да сключат брак. След
сключването му на 10.03.2023г. ищцата заминала за Англия, за да приключи там наемни и
трудови правоотношения и отишла пир съпруга си на 01.06.2023г. Двамата за първи път
заживели заедно и да съжаление скоро установили, че имали коренно различно възприятие
за живота и пълно несходство в характерите. Отношенията им се обтегнали значително и
необратимо. Двамата вата стигнали о извода, че прибързано са сключили брак и взели
решение да се разделят. На 21.06.2023г. ищцата се върнала в Англия и оттогава съпрузите
били във фактическа раздяла. Твърди, че бракът с ответника е напълно изпразнен от
съдържание към настоящия момент и съществува само формално. Моли съдът да прекрати
брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да издирва и да се
произнася по въпроса за вината. Моли за възстановяване на предбрачното й фамилно име –
Георгиева. Не претендира разноски в производството.
Ответникът Д. Н. К. е депозирал отговор на исковата молба, в която потвърждава
изнесеното в нея. Твърди, че с ищцата не могат да живеят като семейство и заявява желание
за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните Р. З. К. (Георгиева, преди брака) и Д. Н. К. са сключили граждански брак
на 10.03.2023г. в гр. София. При сключването му съпругата е приела да носи фамилното име
на съпруга си - К., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 3101/10.03.2023г. на Столична община – Район „Красно
село“. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си си, което се установява от
извършената справка в НБДН.
1
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Цветелина
Павлова Лишкова (леля на ищцата), които съдът кредитира изцяло, се установява, че
страните се запознали по интернет в края на 2022г. Имали кратна връзка чрез социалните
мрежи и през месец март 2023г. се оженили. Ищцата продължила да живее в Англия, а
съпругът й се върнал в Белгия като били разделени три месеца. След това ищцата отишла в
Белгия при съпруга си и била много разочарована от отношенията им, често се обаждала да
се оплаква на свидетелката. Страните имали пререкания, скандали и различни възгледи за
нещата. Радостина останала там две седмици и се прибрала в Англия. В момента тя живеела
там, а съпругът й в Белгия. Според свидетелката, която ги била виждала само на сватбата и
говорила с двамата общо два-три пъти страните били коренно различни и не можело да
живеят заедно. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са живеели
общо заедно като семейство двадесет дни и са във фактическа раздяла от 21.06.2023г. и не
общуват помежду си, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от
задължението си за общата грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което
и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание се
потвърждава и от заявеното от ответника желание за прекратяването му. Бракът, според
чл.46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите
имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на
брачните отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето доколкото по делото се
установява, че брачната връзка дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само
формално, двамата съпрузи са категорични в нежеланието си тази обвързаност да продължи,
бракът между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че
разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако
разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг
настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ",
не е възпроизведена в новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината,
доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един от тях не е
заявил искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. на основание чл.326 ГПК, съдът следва с решението за
развод да разреши и въпроса за фамилното има, което съпрузите ще носят след развода.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос. Ищцата е заявила, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име. С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира че следва да бъде уважена претенция
2
на жената, за която се установи, че е променила фамилното си име при сключване на брака,
като бъде постановено след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си
фамилно име –Георгиева.
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а и
страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК,
платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е
заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от
страните следва да заплати по сметка на СРС всеки от тях по 25,00 лева-окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл.6, т.2 от тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
3101/10.03.2023г. на Столична община – Район „Красно село“, между Р. З. К., ЕГН
********** и Д. Н. К., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Р. З. К., ЕГН ********** , да възстанови
предбрачното си фамилно име – ГЕОРГИЕВА, на основание чл.53 СК.
ОСЪЖДА Р. З. К., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 477 А,
вх. 1, ет. 6, ап. 29 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2
от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ № 78,
ет. 15, ап. 70 , да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3