РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 214 23.04.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: десети ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 961 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.С.
и Л.Л.С.,***,
със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 50, ет.1, подадена чрез
пълномощник адв.Николай Иванов, против решение № 1294/27.05.2019
г.,
постановено по гр.д.№ 1864/2018 г. по описа на РС-Бургас, поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 651/19.02.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлен иска на В.И.С. и Л.Л.С. против Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И., за делба на следните
съсобствени недвижими имоти: приземен етаж със застроена площ от 202.50
кв.м. – общ за сгради с идентификатори № 67800.502.366.1
и № 67800.502.365.1 по КККР на
гр.Созопол, находящи се в гр.Созопол, ул.“Л.“ № * и *,
при квоти: за В.И.С.
и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена
общност – 19616/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за Д.М.И. –
80340/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за С.М.И. – ¼
ид.ч. от партерния етаж и за Д.Г.И. – ¼ ид.ч. от партерния етаж, и жилищна сграда с
идентификатор № 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол,
находяща се в гр.Созопол, ул.“Л.“ № *, на четири етажа, с площ на всеки етаж от
125.28 кв.м., при квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим
на съпружеска имуществена общност – 19616/99956 ид.ч. от сградата, за Д.М.И. –
80340/99956 ид.ч. от сградата.
Въззивниците изразяват недоволство от
първоинстанционното решение, като считат същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в несъответствие и неправилно тълкуване на
доказателствения материал и на отправеното до съда искане. Посочва се, че с
исковата молба е поискано допускането до делба на два отделни недвижими имота,
между различни лица, обособени в отделни позиции – за делба на приземния етаж
(общ на двете сгради), който е съсобствен между ищците и тримата ответници,
както и за делба на жилищната сграда с идентификатор 67800.502.365.1, която е
съсобствена между ищците и ответника Д.М.. В тази връзка се сочи, че в
обжалваното решение са изложени
разсъждения единствено по искането за делба на приземния етаж, като липсват
мотиви относно недопустимостта или неоснователността на искането за делба на
жилищната сграда. Счита се за неправилен извода на съда, че се иска делба на
идеални части от недвижим имот, като се сочи, че приземният етаж представлява
самостоятелен обект, което е установено от доказателствата по делото и от
приетата експертиза, като в тази насока не е направено и възражение от
ответниците. Според въззивниците, без значение е обстоятелството, че приземният
етаж не може да се индивидуализира с идентификатор, като същественото е, че
същият представлява самостоятелен обект, общ за двете сгради, съсобствен е
между няколко лица, като единственият способ да се прекрати съсобствеността и
да се обособят отделни дялове е настоящото делбено производство. При това се
счита, че евентуалните неясноти за съда е следвало да бъдат изяснени чрез
даване на указания в тази насока за събиране на допълнителни доказателства или
назначаване на експертиза, но не и направо да се постановява решение за отхвърляне
на предявения иск. Оспорва се като неправилен и извода на районния съд за липса
на доказателства относно квотите и за семейния статус на ответника Д.М., тъй
като тези данни се установяват от представеното по делото решение по в.гр.д.№
207/2013 г. на БАС, а за останалите ответници не са налице възражения от тяхна
страна по отношение на посочените в исковата молба квоти от съсобствеността.
Поради това, се счита, че ако за съда тези обстоятелства са били спорни или
неясни, е следвало да даде на страните указания за представяне на
доказателства, а не да отхвърля иска на това основание. Моли се въззивният съд
да отмени обжалваното решение и да допусне до делба заявените с исковата молба
имоти при посочените квоти. Не се правят нови доказателствени искания.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемите-ответници Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И., подаден чрез пълномощник адв.Атанас
Тасков, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се
заявеното с писмения отговор възражение за нищожност на договора за замяна, от
който ищците черпят правата си, като се счита за неправилен извода на районния
съд, че възражението не можело да бъде релевирано от ответниците в рамките на
делбеното производство, поради това, че те били страни по този договор и
неправилно БРС е отказал да се произнесе по него. Излагат се пространни
съображения относно нищожността на договора за замяна поради симулация,
обоснована с неравноценност на договорените насрещни престации и поведението на
страните по него, както и подробни доводи за нищожност на същия договор поради
противоречие с добрите нрави и за частична нищожност на договора, която според
въззивниците не може да се подведе под хипотезата на чл.26, ал.4 ЗЗД. В тази
връзка се сочи, че за доказване на заявените в отговора на искова молба
възражения за нищожност на договора за замяна по делото е приета оценъчна
експертиза на заменените имоти, която е оспорена от ответниците като непълна и
необоснована, като направените от тях искания за извършване на нова експертиза
за допълнителна оценка на имотите с обзавеждането и оборудването в тях,
съгласно договора, както и за допускане на гласни доказателства за установяване
наличността на това обзавеждане, неправилно са оставени без уважение от съда с
мотив, че не са необходими за изясняване на правния спор, като БРС неправилно
не е уважил и молбата им за отмяна на този отказ по реда на чл.253 ГПК. При
това, се счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
основание за събиране на поисканите доказателства във въззивната инстанция. В
заключение се моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело.
В отговора на въззивната жалба въззиваемите са направили
доказателствени искания при условията на чл.266, ал.3 ГПК за
допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени задачи и за допускане до
разпит на един свидетел. Искането е обосновано с отказа на първоинстанционния
съд да допусне надлежно поисканата от ответниците нова експертиза, след като е
била оспорена приетата такава, както и с отказа да събере посочените гласни
доказателства, с мотива, че са неотносими. В тази връзка, във въззивната жалба
се сочи, че исканите доказателства са относими, тъй като същите са пряко
свързани с твърденията за неравноценност на насрещните престации по договора за
замяна с оглед заявеното възражение за нищожност на договора.
С протоколно определение на БОС от
01.10.2019 г., постановено по настоящото въззивно дело, исковата молба е
оставена без движение с указания ищците да конкретизират исковата претенция за
делба, като се посочи по отношение на кои и какви недвижими имоти се иска да
бъде извършена съдебна делба – на сграда или на самостоятелни обекти, като
недвижимите имоти бъдат надлежно индивидуализирани; да посочат на какво
основание е възникнала съсобствеността между страните и основанията, на които е
придобито правото на собственост в общата вещ от всеки един от съделителите,
вкл. и за ответниците С.И. и Д.И., както и да представят доказателства в този
смисъл; да уточнят дали ответниците С.И. и Д.И. са съпрузи, както и да
представят доказателства в този смисъл; да представят доказателства за сключен
между ищците граждански брак, предвид изложените за това твърдения в исковата
молба.
В срока за отстраняване на
нердовностите, с допълнителна молба-уточнение ищците са заявили, че исковата
претенция е за допускане до делба на два отделни недвижими имота – приземен етаж
със застроена площ от 202.50 кв.м., който е общ за двете сгради, построени на
калкан, находящи се в ПИ с идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365 по КККР на гр.Созопол, съсобствен между
ищците и тримата ответници, при квоти: за В.С. и Л.С., в режим на СИО – 19616/99956 ид.ч. от ½ ид.ч.
от партерния етаж, за Д.И. – 80340/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния
етаж, за С.И. и Д.И. – ¼ ид.ч. от партерния етаж за всеки от тях, и жилищна сграда
с идентификатор № 67800.502.365.1
по КККР на гр.Созопол, изградена в ПИ 67800.502.365 над описания по-горе
партерен етаж, състояща се от четири жилищни етажа, с площ на всеки етаж от
125.28 кв.м., която е съсобствена между ищците и ответника Д.И., при квоти: за В.С.
и Л.С., в режим на СИО – 19616/99956 ид.ч. от
сградата и за Д.И. – 80340/99956 ид.ч. от сградата. Посочено е, че приземният
етаж е построен по стопански начин от приобретателите по учреденото право на
строеж от страна на Община Созопол в двата съседни поземлени имота с
идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365,
като двамата братя Д.И. и С.И., заедно с техните съпруги съответно Л. И. и Д.И.
са строили с намерение приземният етаж да бъде общ за двете сгради и да се
ползва от съсобствениците на двете сгради, каквото е реалното фактическо
положение и към настоящия момент. Твърди се, че партерният етаж е самостоятелен
обект със самостоятелно предназначение, установено от приетата пред БРС
експертиза, както и от изявленията на ответника Д.И. по делото за трансформация
на имущество, приключило с решение по в.гр.д.№ 207/2013 г. на БАС, с което
окончателно са установени правата в съсобствеността на този ответник и на
ищците (придобили правото на собственост върху имотите от бившата съпруга на Д.И.).
Уточнено е, че съсобствеността върху процесните имоти е възникнала по силата на
Нотариален акт за замяна № 612/10.12.2008г., нот.дело № 555/2008 г., сключен
между ищците и бившата съпруга на Д.И., с който С. й прехвърлили собствен
недвижим имот в гр.Бургас, а тя им прехвърлила ½ ид.ч. от гореописания
недвижим имот, като впоследствие с решението по цитираното в.гр.д.№ 207/2013 г.
на БАС ответникът е бил признат за изключителен собственик на 60724/99956 ид.ч.
от процесната сграда, а останалите 39232/99959 ид.ч. от имота са били приети за
съсобствени с бившата му съпруга в режим на СИО, поради което тя като
праводател на ищците им е прехвърлила ½ от тези идеални части, или 19616/99956
ид.ч., представляващи 19.624 % ид.ч. от съсобствеността върху процесния
недвижим имот. Изрично е заявено от ищците, че претенцията им е да бъде
допусната до делба цялата жилищна сграда с идентификатор 67800.502.365.1,
изградена над партерния етаж, а не отделни самостоятелни обекти от нея.
Уточнено е също, че по време на учредяването на правото на строеж и строежа на
сградата ответниците С.И. и Д.И. са били съпрузи, като гражданският им брак,
сключен на 11.12.1993 г., е прекратен на 27.11.2012. В тази връзка е направено
доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяването на
въззивниците с копие от съдебното решение за развода или по почин на съда
същото служебно да бъде изискано. Към молбата са представени и писмени
доказателства в изпълнение на дадените от съда указания.
В дадения на въззиваемите срок е постъпило от тяхна страна
становище, с което се възразява по уточнението на иска с допълнителната молба
на ищците. Изложени са съображения, че партерният етаж, макар и общ за двете
сгради, не подлежи на делба като самостоятелен обект, тъй като е с обособени
отделни складови помещения, които би следвало да се допуснат до делба, но
същите са прилежащи към отделните самостоятелни обекти в двете сгради, поради
което имат характер на принадлежност към самостоятелните обекти в процесната
сграда, вкл. и в другата сграда, която не е предмет на делба. При това,
въззиваемите сочат, че принадлежностите не могат да се делят, без в делбата да
е включена съответната главна вещ, поради което в случая до делба следва да се
допуснат само тези отделни складови помещения, които като принадлежности ще се
окажат формално съсобствени между ищците и ответника Д.И., а за останалите складови
помещения, които принадлежат към обектите-еднолична собственост на ответниците С.И.
и Д.И. производството следва да бъде прекратено по отношение на тези ответници.
В тази връзка се счита, че по делото следва да се извърши СТЕ, която да
съобрази проектите за узаконяване на сградата и обяснителната записка към тях,
да определи кои складови помещения (кои идеални части от общия партерен етаж)
принадлежат към отделните две сгради, построени на калкан. Предвид това,
въззиваемите са направили доказателствени искания за назначаване на отделна
архитектурна експертиза, която да отговори на поставените в становището
въпроси. Към становището е представена и обяснителната записка към проекта за
узаконяване на сградите, която се моли да бъде приета като доказателство.
По делото е постъпило и
становище от въззивниците С., с което се оспорват доводите на въззиваемите в
представеното от тях становище, че партерният етаж представлява складови
помещения с обслужващ характер, които принадлежат към обектите в етажите над
партерния, като сочат, че това са нови твърдения от тях, които до този момент
не са излагани и са в противоречие с твърденията им и процесуалното им
поведение по делото, както и с приетата пред районния съд експертиза.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск за делба с правно
основание чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС, като производството е в първа фаза –
по допускане на делбата.
В исковата молба на В.С. и Л.С. против Д.И., С.И. и Д.И. е
отправено искане до съда за допускане на делба на следните недвижими имоти:
1. Приземен етаж, със застроена площ от 202,50 кв.м., който
е общ за две сгради с
идентификатори № 67800.502.366.1
и № 67800.502.365.1
по КККР на гр.Созопол, построени на калкан в поземлени имоти с идентификатори
67800.502.366 и 67800.502.365, при следните квоти: за В.С. и Л.С. –
19616/99956 ид.ч. от ½ от партерния етаж,
в режим на СИО, за Д.И.
–
80340/99956 ид.ч. от ½ от партерния етаж, за С.И.
и Д.И. - по
¼ ид.ч. от партерния етаж за всеки от тях.
2.Жилищна
сграда с идентификатор № 67800.502.365.1 по
КККР на гр.Созопол, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.365, състояща
се от четири жилищни етажа, с площ на всеки жилищен етаж от
125,28 кв.м., при следните квоти: за В.С. и Л.С. – 19616/99956
ид.ч., в режим на СИО, и за Д.И. – 80340/9956 ид.ч.
Ищците
твърдят, че съсобствеността върху горните имоти е възникнала по силата на
договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
612/10.12.2008 г., том ІV, рег.№ 3949, дело № 555/2008 г. на Нотариус
рег. № 409, район на действие БРС, сключен между ищците
и Л. В. И., с
който Л. И. (бивша съпруга на ответника Д.И.) е прехвърлила на съпрузите С.
правото си на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се
в гр.Созопол, ул.“Л.“ № *, а именно – ¼ ид.ч. от приземен етаж, целия с
площ от 202,50 кв.м., който е общ за две сгради, построени на калкан в поземлени имоти с идентификатори 67800.502.366 и
67800.502.365, и ½ ид.ч. от жилищната сграда със смесено
предназначение с идентификатор 67800.502.365.1, състояща се над описания
приземен етаж от четири жилищни етажа, всеки със застроена площ от 128,25
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор
67800.502.365, върху който е построена сградата, ведно с ½ ид.ч. от
цялото намиращо се в сградата обзавеждане. В замяна на прехвърлената им
собственост С. са прехвърлили на Л. И. собствения си недвижим имот, находящ се
в гр.Бургас, ж.к.“З.“, бл.*, вх.*, а именно – апартамент № 1, на ет.1, с площ
от 93,06 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 12 с площ от 10 кв.м. и
1,84 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
върху който е построен жилищния блок. Твърди се, че след придобиването на имота
от ищците с горепосочения договор за замяна, ответникът Д.И. е предявил против тях
и против бившата си съпруга иск за трансформация на имущество, поради влагането
на извънбрачни средства при придобиването му по време на брака, като с влязло в
сила Решение № 157/16.01.2014 г. по в.гр.д. №
207/2013 г. на по описа на Бургаски апелативен
ответникът Д.И. е презнат за изключителен собственик на 60724/99956 ид.ч. от
процесната сграда с идентификатор 67800.502.365.1, а останалите 39232 идеални
части от недвижимия имот са приети за съсобствени между бившите съпрузи в режим
на СИО. Поради това, ищците считат, че с договора за замяна праводателката им Л.
И. им е прехвърлила ½ от останалите 39232 идеални части от недвижимия
имот, или 19616/99956 ид.ч., представляващи 19,624 % ид.ч. от собствеността на
процесния имот.
Във
връзка с дадени от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности по
исковата молба, с уточнителна молба ищците са изложени твърдения, че съсобствеността
върху приземния етаж между страните по делото
произтича от обстоятелството, че същият е построен по стопански начин общо от Д.И.
и С.И., които са преобретатели на учредено от Община Созопол право на строеж
върху двата поземлени имота с идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365. Твърди
се, че двамата братя Д.И. и С.И., по време на браковете им съответно с Л. И. и Д.И.,
са построили приземния етаж с намерение същият да бъде общ за двете сгради и да
се ползва общо от тях за търговски цели, поради което се счита, че приземният
етаж е самостоятелен обект и подлежи на делба като отделен недвижим имот.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците
Д.И., С.И. и Д.И. са оспорили иска за делба с твърдението, че ищците не могат
да се легитимират като съсобственици в недвижимия имот. В тази връзка,
ответниците са заявили възражение за нищожност на договора за замяна от
10.12.2008 г., от който ищците черпят правата си в съсобствеността. Възразява
се, че договорът за замяна е нищожен, поради симулация (привидност), тъй като е
налице явна неравноценност на насрещните престации и неизпълнение от ищците на
уговорките по договора, като се извлича и от поведението на договарящите страни,
за които твърдения са изложени подробни съображения в писмения отговор.
Възразява се, че договорът за замяна е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, като в тази връзка се поддържат твърденията за неравноценност на
насрещните престации и се счита, че тази неравноценност е толкова драстична, че
прави дължимата от ищците престация по договора на практика безпредметна
(нулева). Не се оспорват твърденията в исковата молба за правата на ответниците
в съсобствеността.
По делото са ангажирани от страните писмени доказателства и
експертизи.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че делбените
имоти следва да бъдат точно индивидуализирани като самостоятелни обекти на
собственост с посочването на техните основни белези – местонахождение, вид,
площ, граници, тъй като от изпълнението на това изискване зависи разрешаването
на въпроса за начина на извършване на делбата във втората й фаза. Правата на
съделителите в съсобствеността на общата вещ се изразяват с обикновени дроби
/съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто
сбор е равен на единица. Правата, които е придобил всеки от
съделителите в зависимост от придобивното си основание следва да са отразени
чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на
единица. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и
трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите
предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на
имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. Недопустим се
явява иск за делба на идеална част от идеална част на вещ. Отделните идеални
части на вещта не представляват самостоятелна, обособена вещ като вид обект на
правото на собственост. В хипотезата на чл.345 ГПК, прекратяването на
съсобствеността се отсрочва до извършване на делба с третите лица. Съдебно
решение, с което съдът се произнася по иск за делба на идеална част от недвижим
имот е процесуално недопустимо. В случай, че квоти на съсобствениците са
определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от
тези дроби е по-голям или по-малък от единица, не е налице възможност за
правилна преценка за придобитите от всеки съделител права. Във връзка с горните
съждения, БРС е приел, че по делото
не са ангажирани доказателства за твърдяните в исковата молба квоти от
съсобствеността в полза на посочените лица по отношение на приземния етаж на
двете сгради. Не са установени правата на съделителите в делбеното имущество
като не са представени заверени преписи от влезли в сила съдебни актове и
доказателства за прекратяването на граждански брак между ответния съделител и
прехвърлителя И.. Твърдените квоти от право на собственост не са надлежно посочени,
за да послужат за прекратяване на правото на собственост в процесния случай. Не
е налице надлежна индивидуализация на делбената маса съобразно актуален статус,
като същата не представлява годен обект за делба. Прието е също, че е недопустимо
в рамките на делбеното производство да се уточняват обектите, които са предмет
на делба, респ. да се установяват нови такива от ищците, да се установява чия
собственост са и законно изградени ли са, както и да се прецизират квотите, при
които следва да бъде допусната делбата. Не е установено надлежното качеството
на ответните съделители С.М.И. и Д.Г.И. и размерът на квотите им. За пълнота е посочено
в решението, че е недопустимо да се релевират от съсобственик възражения за
нищожност на прехвърлителна сделка с идеална част от имота, извършена от друг
жив съсобственик. Границата, до която могат да бъдат упражнявани надлежно
процесуалните права от страните е съобразно материалните гражданските
субективни права на ищеца. По горните мотиви, районният съд е отхвърли
предявения иск за делба като неоснователен.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият съд намира
обжалваното решение за неправилно.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че евентуалните неясноти за районния съд е следвало да
бъдат изяснени чрез даване на указания в тази насока, за събиране на
допълнителни доказателства или назначаване на експертиза, а не искът да бъде
отхвърлян на това основание. В тази връзка, въззивният съд е оставил исковата
молба без движение за отстраняване на нередовности и уточняване на исковата
претенция за делба, като с допълнителна молба-уточнение дадените указания са изпълнени
от ищците.
От събраните пред районния съд и във въззивното производство доказателства
се установяват следните релевантни за спора факти:
Между страните
по делото не се спори, че процесната сграда с идентификатор 67800.502.365.1 по
КККР на гр.Созопол е построена от ответника Д.М.И. по време на брака му с Л. В. И. въз основа
на Договор за отстъпено право на строеж от 27.05.1998 г. върху УПИ ХХХVІ –
общински, кв.53 по плана на гр.Созопол, представляващ понастоящем ПИ 67800.502.365
по КККР на гр.Созопол.
Не се спори
също, че гражданският брак между Д.И. и Л. И., сключен на 20.12.1995 г., е
прекратен с решение № 1203/21.07.2008 г. по гр.д.№ 750/2008 г. на РС-Бургас
(съпругата е възстановила предбрачната си фамилия С.).
С Нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 612/10.12.2008 г., том ІV, рег.№ 3949, дело №
555/2008 г. на Нотариус рег.№ 409 и
с район
на действие БРС, Л. В. И. (бившата съпруга на
ответника Д.И.) е прехвърлила на ищците В.И.С. и Л.Л.С.
правото си на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се
в гр.Созопол, ул.“Л.“ № *, а именно – ¼ ид.ч. от приземен етаж,
целия с площ от 202,50 кв.м., който е общ за две сгради, построени
на калкан в поземлени имоти с идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365, и ½ ид.ч. от
жилищната сграда със смесено предназначение с идентификатор
67800.502.365.1, състояща се над описания приземен етаж от четири жилищни
етажа, всеки със застроена площ от 128,25 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 67800.502.365, върху
който е построена сградата, ведно с ½ ид.ч. от цялото намиращо се в
сградата обзавеждане. А в замяна В.С.
и Л.С. са
прехвърлили на Л. И. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“З.“,
бл.*, вх.*, а именно – апартамент № 1, на ет.1, с площ от 93,06 кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение № 12, с площ от 10
кв.м. и 1,84 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
имота, върху който е построен жилищния блок.
С влязло в сила решение
№ 157/16.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 207/2013 г. по описа на Апелативен
съд-Бургас, частично отменящо решение № 29/12.03.2012 г. по гр.д.№ 489/2011 г.
по описа на ОС-Бургас, е прието за установено по отношение на Л. В. С., В.И.С.
и Л.Л.С., че Д.М.И. е изключителен собственик поради трансформация на лично
имущество при придобиването на следния недвижим имот, находящ се в гр.Созопол, ул.“Л.“
№ *, а именно: 60724/99956 ид.ч. от четириетажна жилищна сграда със смесено
предназначение с идентификатор 67800.502.365.1, състояща се от четири жилищни
етажа и приземен етаж, със застроена площ по кадастрална карта 100 кв.м.,
построена въз основа на отстъпено право на строеж от Община Созопол с договор
от 27.05.1998 г. в имот с идентификатор 67800.502.365 (общински) по КККР на
гр.Созопол.
Предвид установените със съдебното решение права на бившите
съпрузи, следва да се приеме, че 60724/99956 ид.ч. от процесната жилищна
сграда са лична собственост на ответника Д.И., а 39232/99956 ид.ч. от сградата
са останали съсобствени между бившите съпрузи в равни дялове, придобити през
време на брака им в режим на СИО, или по 19616/99956 ид.ч. за всеки от тях.
Следователно,
ответникът Д.И. се легитимира като собственик на 80340/99956 ид.ч. от
процесната жилищна сграда с идентификатор 67800.502.365.1., а праводателката
на ищците не е могла да им прехвърли повече права, отколкото притежава, поради
което по силата на договора за замяна от 10.12.2008 г. В.С. и Л.С. се легитимират
като собственици на 19616/99956 ид.ч. от същата сграда, придобити от тях в режим
на СИО.
По делото не се спори също, че жилищна сграда с
идентификатор 67800.502.365.1 е построена от Д.И. на калкан с жилищна сграда с
идентификатор 67800.502.366.1, последната изградена от брат му – ответника С.И.
по време на брака му с ответницата Д.И., също въз основа на договора за
отстъпено право на строеж от 27.05.1998 г., с който на двамата братя е било
отстъпено правото да построят две жилищни сгради в УПИ ХХХVІ и УПИ ХХХVІІ,
кв.53 по плана на гр.Созопол, понастоящем представляващи поземлени имоти с
идентификатори съответно 67800.502.365 и 67800.502.366 по КККР на гр.Созопол. В
тази връзка между страните не е налице спор, че след построяването на сградите
едната сграда е станала собственост на Д.И. и съпругата му, а друга е станала
собственост на С.И. и съпругата му Д.И., които са собственици и на ½
ид.ч. от общия за двете сгради приземен етаж, или на ¼ ид.ч. за всеки един
от тях.
От
заключението на приетата
пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза на
в.л.Раканова, както и от приетата във въззивното производство експертиза на
в.л.П., се установява, че за изградените жилищни сгради с
идентификатори 67800.502.365.1 и
67800.502.366.1
в поземлени имоти с идентификатори
67800.502.365
и 67800.502.366 по КК на гр.Созопол, е
изработен архитектурен проект за узаконяване, одобрен на 16.12.2004 г. от
гл.архитект на Община Созопол, на името на Д.М.И. и С.М.И.. По одобрения архитектурен проект двете сгради са пететажни
еднофамилни на калкан с общ приземен етаж, който е складов етаж с обща площ за
двете сгради от 202,50 кв.м., разпределена спрямо калканната линия по равно –
по ½ част в двата съседни поземлени имота. Приземният етаж е със
самостоятелен достъп-вход при източната фасада и изходи при южната фасада,
същият е разработен с характеристиката на склад с общо предназначение, съдържащ:
*основна площ –незатворена складова площ с общ коридор (коридорна система), с
общ вход при източната фасада и изход при южната фасада; *спомагателна площ –
предверие и санитарни помещения- два броя клетки с изолационни предверия,
достъп- вътрешен вход и отделен вход при южната фасада. От изслушването на
в.л.Раканова пред БРС става ясно, че за приземния етаж има самостоятелен вход
от стълбищна площадка, която е различна от тази за стълбището към жилищните
етажи, като липсва пряк достъп от жилищните етажи до този етаж, който няма
характер на обслужващ жилищните етажи. В същия смисъл е и заключението в.л.П.,
съгласно което по архитектурно разпределение приземният етаж съдържа един
самостоятелен обект със застроена площ от 202,50 кв.м., който по устройство е с
характеристика на склад с общо предназначение, като по одобрения проект общият
процесен складов етаж не е предвиден да изпълнява функции, обслужващи обекти в
жилищните етажи на двете съседни сгради на калкан и няма предвидено складово
помещение в приземния етаж с характеристика на прилежащо помещение към обект в
жилищните етажи на някоя от двете сгради.
В
експертните заключения на в.л.Раканова и на в.л.П. е дадено описание на
процесната жилищна сграда с идентификатор 67800.502.365.1, която се състои от: приземен етаж –
застроена площ от 202,50 кв.м., която е обща площ за двете сгради, с посочените
по-горе характеристики на складов етаж; първи жилищен етаж – застроена
площ от 125,28 кв.м., състои се от един апартамент – дневна-столова, кухненски
бокс, две спални с общ санитарен възел, санитарен възел, две тераси, входно
антре и стълбищна клетка; втори
жилищен етаж – застроена площ от 125,28 кв.м., състои се от един
апартамент – дневна, спалня и санитарен възел, две стаи за гости със
самостоятелни санитарни възли, общо входно антре и стълбищна клетка; трети жилищен
етаж – застроена площ от 125,28 кв.м., състои се от един
апартамент – дневна, спалня и санитарен възел, две стаи за гости със
самостоятелни санитарни възли, общо входно антре и стълбищна клетка; четвърти
жилищен етаж – застроена площ от 125,28 кв.м., състои се от две
ателиета от по две стаи със самостоятелни санитарни възли, санитарен възел, две
тераси, антре и стълбищна клетка; подпокривно пространство
– необитаемо, разделено от съседната сграда с противопожарен зид, достъпът е
чрез стоманобетонови стъпала от стълбищната клетка. От приетата пред
първата инстанция съдебно-техническа експертиза на в.л.Мавродиев се установява,
че в процесната жилищна сграда съществуват фактически обособени самостоятелни
обекти, както следва: на първия етаж има два апартамента, които отговарят на
изискванията за самостоятелни обекти; втория и третия етажи са идентични и се
състоят от обособени хотелски стаи със санитарен възел; четвъртия етаж се
състои от склад и от два обекта с преходни стаи и санитарни помещения.
При така установените факти, въззивният съд намира предявения
иск за делба за основателен, като приетият в обратния смисъл извод от БРС е
неправилен.
От доказателствата по делото се установява по
категоричен начин наличието на съсобственост между страните по делото по
отношение на делбените имоти. Безспорно е между страните, че жилищната сграда с
идентификатор 67800.502.365.1 по КК на гр.Созопол е построена на калкан със
съседната жилищна сграда с идентификатор 67800.502.366.1, последната собственост
на ответниците С.И. и Д.И., придобита от тях в режим на СИО, като двете сгради са
построени с общ приземен етаж, от който тези ответници притежават ½
ид.ч., равняваща се на 50 % от приземния етаж, или по 25 % за всеки от тях. По
делото е безспорно установено също, че съсобственици на процесната сграда с
идентификатор 67800.502.365.1, състояща се от партерен етаж и четири жилищни
етажа са ответникът Д.И. (на основание отстъпеното право на строеж), както и
ищците В.С. и Л.С., които се легитимират
като собственици на основание договора за замяна от 10.12.2008 г., обективиран
в нотариален акт № 612, т.ІV, дело № 555/2008 г. В тази връзка, с оглед
влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 207/2013 г. на Апелативен съд-Бургас,
безспорно е установено, че Д.И. е собственик на 80340/99956 ид.ч. от процесната
сграда с партерен етаж (60724/99956 ид.ч. лична собственост + 19616/99956 ид.ч.
придобити в режим на СИО), които се равняват на 80,38 % ид.ч., а ищците В.С. и Л.С.
са собственици на 19616/99956 ид.ч., придобити в режим на СИО на основание
договора за замяна, равняващи се на 19,62 % ид.ч.
Във връзка с горното, по направеното от ответниците
възражение за нищожност на договора за замяна от 10.12.2008 г., от който ищците
черпят права, поддържано и в отговора на въззивната жалба, въззивният съд
намира същото за недопустимо, поради липса на правен интерес. В случая,
ответниците-въззиваеми оспорват договора за замяна като нищожен, поради
симулация и противоречие с добрите нрави, като и двете основания са обосновани
с доводи за нееквивалентност на насрещните престации и неизпълнение на поетите от
страните по договора задължения.
По въпроса относно допустимостта на възражението за
нищожност в делбеното производство е налице практика на ВКС, която се споделя
от настоящия съдебен състав – Решение № 105/05.10.2018 г. по гр.д.№ 4239/2017
г. на ІІ г.о., Решение № 269/22.10.2012 г. по гр.д.№ 307/2012 г. на ІІ г.о., в които
е прието следното – „В делбеното производство е допустимо разглеждането на
възражения за нищожност на договори, когато тези възражения бранят
правата на лицето, което релевира това процесуално средство за защита, но не и
възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в
делбеното производство, тъй като единствено от волята на лицето, чиито права
възражението брани, зависи дали същото ще се позове на последиците от
нищожността. Това
следва от принципното положение, че позоваването на нищожността предполага
правен интерес, както и на установената в
чл.26, ал.1 ГПК принципна забрана за предявяване
от свое име на чужди права пред съд Съделител може да се позове на нищожността
на сделката в полза на друг съделител единствено в случай, че основателността
на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера, т.е. би
обусловила извод за по-голям обем на правата му в съсобствеността или за негови
изключителни собственически права. Позоваване на нищожността, което би имало за
резултат включване на трето лице в кръга на съделителите, без това да се отрази
по благоприятен начин на правното положение на страната, направила
възражението, е лишено от правен интерес, поради което не ангажира
компетентността на делбения съд.“. В
същия смисъл е и Определение № 53/06.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 4727/2019 г. на ІV
г.о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието, че трето на сделката
лице не разполага с правен интерес от установяване на нейната нищожност, дори
да е съсобственик на недвижимия имот, предмет на сделката, тъй като пороците,
засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата идеална част не
влияят върху правната му сфера, която не е засегната от извършеното
разпореждане.
С оглед дадените разрешения с цитираната практика на
касационната инстанция, въззивният съд намира, че за ответниците не е налице
правен интерес от установяване нищожността на договора за замяна от 10.12.2008
г., по силата на който ищците са придобили от бившата съпруга на Д.И. (която е
била съсобственик) собствените й идеални части от процесния недвижимия имот.
Това е така, тъй като това възражение за нищожност брани единствено правата на
прехвърлителката-съсобственик и само от нейната воля зависи дали да се позове
на последиците от нищожността, като уважаването на възражението не би довело до
увеличаване на дела на ответниците в съсобствеността и по никакъв начин не би
се отразило върху правната им сфера. Ето защо, направеното от ответниците
възражение за нищожност е недопустимо, поради липса на правен интерес, поради
което не следва да бъде разглеждано от съда в настоящото делбено производство.
Предвид
изложеното, настоящият съд намира, че четириетажната жилищна сграда с
идентификатор 67800.502.365.1 по КК на гр.Созопол е съсобствена между ищците С.
и ответника Д.И., поради което същата следва да се допусне до делба между тези
съделители и при следните квоти: за В.С. и Л.С. – 19,62 % ид.ч. (19616/99956 ид.ч.) в режим на СИО и за Д.М.И. – 80,38 % ид.ч. (80340/99956 ид.ч.).
Въззивният съд намира за основателен и иска за делба на
приземния етаж с площ от 202,50 кв.м., общ за двете сгради с идентификатор
67800.502.365.1 и 37800.502.366.1 по КК на гр.Созопол, като самостоятелен обект
на собственост. В практиката на ВКС – Решение № 80/27.07.2018 г. по гр.д.№ 3114/2017 г., ІІ
г.о., е прието, че част от основните характеристики на „самостоятелния обект“
на правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени
обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се
използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който
обслужва, като изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото
обстоятелства, които трябва да се изследват във връзка с особеностите на
конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера
и предназначението на обекта. Предмет на самостоятелно придобиване може да бъде
само такава част от жилищната сграда, която е обособена като самостоятелен
обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв
обект, и не е функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното
дворно място друга сграда, индивидуална собственост. Във всички случаи обаче
обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, т.е. да е отграничен от
другите такива. В
същия смисъл е и Решение № 261/23.10.2013 г. по
гр.д.№ 3777/2013 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че по аргумент от чл.39 ЗС основната
характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му
като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно, да е обособен от
останалите съседни обособени обекти на собственост – да е етаж, или част от
етаж със самостоятелен вход за него.
В случая, от
приетите по делото съдебно-технически експертизи, както пред БРС, така и пред
БОС, неоспорени от страните и които съдът кредитира като обективни, обосновани
и дадени от лица със специални знания, се установява, че по одобрения
архитектурен проект процесният общ за двете сгради приземен етаж е складов със санитарни възли, същият съдържа един
самостоятелен обект с площ от 202,50 кв.м., който е с характеристика на склад с
общо предназначение, не е предвиден да изпълнява функции, обслужващи обекти в
жилищните етажи на двете съседни сгради на калкан и няма предвидено складово
помещение в приземния етаж с характеристика на прилежащо помещение към обект в
жилищните етажи на някоя от двете сгради. От експертизите се установява също,
че за приземния етаж има самостоятелен вход от стълбищна площадка, която е
различна от площадката за стълбището към жилищните етажи, като липсва пряк
достъп от жилищните етажи до приземния етаж. С оглед установеното от вещите
лица, съдът намира, че процесният приземен етаж не е предвиден като обслужващ
жилищните етажи на двете сгради, а има самостоятелно функционално предназначение
на склад и като такъв представлява самостоятелен обект, който може да бъде
предмет на делба. В тази връзка, съдът съобрази нормата на § 5, т.39 от ДР на
ЗУТ, съгласно който „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР, както и нормата на § 1, т.1 ЗКИР, според който
самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по
смисъла на Глава ІV от ЗС. Ето защо и с
оглед изложените съображения, настоящата инстанция приема, че процесният общ за двете
сгради приземен етаж – складов етаж отговаря на
законовите изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост.
По делото е
безспорно между страните, че ответниците С.И. и Д.И. са собственици на ½
ид.ч. от приземния етаж с площ от 202,50 кв.м., общ за двете жилищни сгради,
поради което всеки от тях притежава квота в съсобствеността по ¼ ид.ч.,
или по 25 % ид.ч. С оглед влязлото в сила решение по
в.гр.д.№ 207/2013 г. на Апелативен съд-Бургас, Д.И. е собственик на 80340/99956
ид.ч., които се равняват на 80,38 % ид.ч., а ищците В.С. и Л.С. са собственици
на 19616/99956 ид.ч., придобити в режим на СИО на основание договора за замяна,
или 19,62 % ид.ч. При това положение и съотнесено към общата площ на приземния
етаж, квотите им са следните – 9,81 % ид.ч. за ищците в режим на СИО и 40,19 %
ид.ч. за ответника Д.И..
Предвид
горното, настоящият съд намира, че процесният приземен етаж със
застроена площ от 202,50 кв.м., общ за двете сгради с
идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на
гр.Созопол, построени на калкан в поземлени имоти с идентификатори
67800.502.366 и 67800.502.365 по КК на гр.Созопол, е съсобствен между ищците С. и
ответниците Д.И., С.И. и Д.И., поради което същият следва да се допусне до
делба между тези съделители и при следните квоти: за В.С. и Л.С. – 9,81 % ид.ч.
в режим на СИО, за Д.М.И. – 40,19 % ид.ч., за С.И. – 25 %
ид.ч. и за Д.И. – 25 % ид.ч.
С оглед
изложеното и поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да
бъде допусната делба на: 1/. четириетажна жилищна сграда с идентификатор
67800.502.365.1 по КК на гр.Созопол между ищците С. и ответника Д.И., при
следните квоти: за В.С. и Л.С. – 19,62 % ид.ч. (в режим на СИО и за Д.М.И. – 80,38 % ид.ч., както и 2/. приземен
етаж със застроена площ от 202,50 кв.м., общ за двете сгради с
идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на
гр.Созопол, построени на калкан в поземлени имоти с идентификатори 67800.502.366
и 67800.502.365
по КК на гр.Созопол, между ищците С. и ответниците Д.И., С.И. и Д.И., при
следните квоти: за В.С. и Л.С. – 9,81 % ид.ч. в режим на СИО, за Д.М.И. – 40,19 % ид.ч., за С.И. – 25 % ид.ч. и за Д.И. –
25 % ид.ч.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1294/27.05.2019 г., постановено
по гр.д.№ 1864/2018 г. по описа на РС-Бургас, поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 651/19.02.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлен иска на В.И.С. и Л.Л.С. против Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И., за делба на следните съсобствени недвижими
имоти: приземен
етаж със застроена площ от 202.50 кв.м. – общ за сгради с
идентификатори № 67800.502.366.1 и № 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, находящи се в гр.Созопол, ул.“Л.“
№ * и *,
при квоти: за В.И.С.
и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена
общност – 19616/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за Д.М.И. –
80340/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за С.М.И. – ¼
ид.ч. от партерния етаж и за Д.Г.И. – ¼ ид.ч. от партерния етаж, и жилищна сграда с
идентификатор № 67800.502.365.1 по КККР на
гр.Созопол, находяща се в гр.Созопол, ул.“Л.“ № *, на четири етажа, с площ на
всеки етаж от 125.28 кв.м., при квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност –
19616/99956 ид.ч. от сградата, за Д.М.И. – 80340/99956 ид.ч. от сградата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите В.И.С. с ЕГН **********, Л.Л.С. с ЕГН **********, Д.М.И.
с ЕГН **********, С.М.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И.
с ЕГН **********, на основание чл.34 ЗС, по отношение на съсобствения
им недвижим имот – приземен етаж със застроена площ 202,50 кв.м., общ
за две жилищни сгради с
идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1
по КККР на гр.Созопол, построени на калкан в поземлени
имоти с идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365 по КККР на
гр.Созопол, при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С.
– 9,81 % ид.ч. в режим на
СИО, за Д.М.И. – 40,19 % ид.ч., за С.М.И. – 25 % ид.ч. и за Д.Г.И. – 25 % ид.ч.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите В.И.С. с ЕГН **********, Л.Л.С. с ЕГН ********** и Д.М.И.
с ЕГН **********,
на основание чл.34 ЗС, по отношение на съсобствения им недвижим имот – четириетажна жилищна
сграда с идентификатор 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, с
административен адрес гр.Саозопол, ул.“Л.“ № *, построена в поземлен имот с
идентификатор 67800.502.365 по КККР на гр.Созопол, при граници на имота: ПИ
67800.502.366, 67800.502.415, 67800.502.16 и 67800.502.358, със застроена площ
от 100 кв.м., брой етажи – 4, предназначение – жилищна сграда със смесено
предназначение, състояща се от: първи жилищен
етаж – с площ от 125,28 кв.м., състои се
от един апартамент – дневна-столова, кухненски бокс, две спални с общ санитарен
възел, санитарен възел, две тераси, входно антре и стълбищна клетка; втори
жилищен етаж – с площ от 125,28 кв.м., състои се от един апартамент – дневна,
спалня и санитарен възел, две стаи за гости със самостоятелни санитарни възли,
общо входно антре и стълбищна клетка; трети жилищен етаж – с площ от 125,28
кв.м., състои се от един апартамент – дневна, спалня и санитарен възел, две
стаи за гости със самостоятелни санитарни възли, общо входно антре и стълбищна
клетка; четвърти
жилищен етаж – с площ от 125,28 кв.м., състои се от две ателиета от по две стаи
със самостоятелни санитарни възли, санитарен възел, две тераси, антре и
стълбищна клетка, при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С.
– 19,62 % ид.ч. в режим на СИО и за Д.М.И.
– 80,38 % ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.