Решение по дело №50839/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6808
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20211110150839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6808
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110150839 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЕС.
Ищецът „У--------” ЕООД (с предходно наименование „---“ ЕООД) твърди, че по силата на
договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. е придобил вземанията на „Б-----” ЕАД
по договор за мобилни услуги с ответницата, сключен на 11.12.2015 г. за два мобилни
номера с клиентски номер -----. Поддържа, че за отчетните периоди от 15.05.2017 г. до
15.08.2017 г. ответницата не е заплатила месечните си абонаментни такси, обективирани в
описаните фактури, поради което договорът е бил едностранно прекратен от мобилния
оператор, считано от 29.08.2017 г. Счита, че длъжникът следва да се счита уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, поради което претендира сумата от 71,09 лв., представляваща
стойност на доставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
11.12.2015 г. за отчетен период от 15.05.2017 г. до 15.08.2017 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на договори за цесия, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2020 г. по
гр.д. № 32538/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответницата Р. Н. К., чрез назначения особен представител адв. Ю. С., оспорва исковете при
твърдението, че не е била надлежно уведомена за твърдяната цесия на вземания, както и че
1
не е била уведомена дали и кога вземанията са станали изискуеми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента и
ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за мобилни услуги, по
силата на който ищецът е доставил на ответника електронни съобщителни услуги на
претендираната стойност за посочените периоди, както и че вземанията са били
прехвърлени в полза на ищеца по силата на валидно сключени договори за цесия, за които
длъжникът е бил уведомен. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Р. Н. К. е сключила с
„Б-----” ЕАД договор за мобилни услуги от 11.12.2015 г. за мобилни номера ********** и
**********, включени в обща сметка под клиентски номер -----, по силата на който е
уговорено доставянето на мобилни услуги чрез две СИМ карти при месечна абонаментна
такса за всяка една от тях в размер на 23,99 лв. с ДДС, при отстъпка за двугодишния срок на
договора от 25 %, т.е. уговорена промоционална месечна абонаментна такса от 17,99 лв. с
ДДС за всеки от двата мобилни номера. В срока на договора са издадени фактури, както
следва: за отчетния период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. фактура № **********/15.06.2017 г.
за сумата от 37,87 лв. с ДДС, която включва месечна абонаментна такса за всеки от двата
мобилни номера в общ размер от 35,98 лв. с ДДС, както и такса за възстановяване на
клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане в размер на 1,89 лв. с ДДС; за
отчетния период 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г. фактура № **********/15.07.2017 г. за сумата
от 35,98 лв. с ДДС, която включва месечна абонаментна такса за всеки от двата мобилни
номера (по 17,99 лв. за всеки от тях); както и за отчетния период 15.07.2017 г. – 14.08.2017 г.
фактура № **********/16.08.2017 г. за сумата от 9,41 лв. с ДДС, която включва месечна
абонаментна такса за всеки от двата мобилни номера (в намален размер). Следователно,
видно е, че за процесните отчетни периоди ответницата не е потребявала
далекосъобщителни услуги – в приложението към всяка фактура е посочено нулево
потребление, като предвид условията на договора между страните Р. Н. К. дължи само
начислените месечни абонаментни такси за предоставения достъп до далекосъобщителната
мрежа. Същите се претендират в по-малък размер от уговореното в договора (съобразно
който за три месеца дължимият абонамент за двата мобилни номера е в общ размер от
107,94 лв. с ДДС), поради което съдът намира за доказано, че в полза на цедента е
възникнало изискуемо вземане за стойността на потребените в периода 15.05.2017 г. –
15.08.2017 г. далекосъобщителни услуги в размер на търсената сума от 71,09 лв. с ДДС, като
за основателността на исковете следва да се установи, че същото е било валидно
2
прехвърлено на ищеца.
От приетите писмени доказателства е видно, че с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г. „-------“ ООД е придобило вземания на „Б-----” ЕАД, произтичащи от
договорите за мобилни услуги с лица, посочени в Приложение № 1, които пък са били
прехвърлени на ищеца по договор за цесия със „-------“ ООД от 01.10.2019 г. Макар по
делото да не е представено цитираното приложение към договорите, от извлечението от
05.08.2021 г. и потвърждението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 12 от делото), издадени от цедентите,
се установява, че в предметния обхват на процесните договори за цесия се включва
вземането на „БТК” ЕАД към Р. Н. К. в размер на 71,09 лв., произтичащо от договор за
мобилни услуги и съществуващо към 01.10.2019 г.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и цедента, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, няма
пречка това правно действие да бъде извършено от новия кредитор по силата на изрично
упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде уведомен за
учредената в полза на цесионера представителна власт, съобщението, изпратено от новия
кредитор, е достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право
(завършва фактическия състав на придобиването на вземането от страна на цесионера срещу
длъжника), поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при
решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и
постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
т.о.
В договорите за цесия (чл. 5) е уговорено цесионерът сам да извърши съобщаването от
името на цедента и за своя сметка, като за целта „Б-----” ЕАД изрично е упълномощило „С.Г.
Груп” ООД да уведомява длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с правото да подписва
изпращаните до тях уведомителни писма. Договорите за цесия, заедно с писменото
пълномощно и извлечението от стария кредитор, установяващи прехвърлянето на
процесното вземане и правото на цесионера – ищец по делото да съобщи за него на
длъжника, са връчени на Р. Н. К. като приложения към исковата молба в настоящото
3
производство редовно по реда на чл. 47 ГПК – лицето е било търсено на регистрираните му
постоянен и настоящ адрес повече от три пъти в рамките на повече от един месец, като са
събрани данни, че е напуснало адреса преди 10-11 години, а не е бил известен адрес на
месторабота по действащ трудов договор, поради което съдът е установил редовността на
връчването на исковата молба и книжата към нея, разпоредил е съобщенията да се приложат
по делото (с определение от 24.02.2022 г.) и е назначил особен представител на ответника за
целите на защитата му в процеса на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Във връзка с възраженията
в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че уведомлението за извършената цесия
е връчено на ответницата не чрез адв. Ю. С. като неин особен представител, осъществяващ
единствено процесуално представителство в настоящото исково производство, а въз основа
на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, която на общо основание намира приложение в
материалноправните отношения между страните по договора. В този смисъл - Решение № 25
от 03.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II г. о., Решение № 148 от 02.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о. и др. Допустимо е фактическият състав на връчването
чрез залепяне на уведомление да бъде изпълнен и извънсъдебно от кредитора, който чрез
изпращането на нотариална покана или връчване на уведомлението чрез ЧСИ при спазване
на разписаните в чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК изисквания да цели да информира длъжника за
настъпилата цесия преди завеждане на делото. В случай на невъзможност за лично връчване
поради бездействието на длъжника (който е променил местоживеенето си и не е уведомил
насрещната страна по договора за различния си адрес с оглед размяна на кореспонденция
между тях) не може да се отрече правото на кредитора да осъществи фингирано връчване
при спазване на нормативно регламентираната процедура на чл. 47 ГПК, доколкото в
противен случай длъжникът би черпил права от собственото си недобросъвестно поведение,
което е недопустимо. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
уведомлението за извършена цесия може да бъде редовно връчено на длъжника по реда на
чл. 47 ГПК както извънсъдебно, така и в хода на процеса, поради което Р. Н. К. е била
уведомена надлежно в рамките на настоящото производство за цедирането на вземанията
срещу нея с връчването на исковата молба и приложенията към нея на основание чл. 47, ал.
5 ГПК.
Ето защо, сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника и надлежен
кредитор на вземанията по процесния договор за мобилни услуги към настоящия момент е
ищцовото дружество. Следователно, при установеното съществуване на непогасено парично
вземане по посочения договор в размер на 71,09 лв., исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: сумата от
162,65 лв., разноски в заповедното производство (за платена държавна такса и адвокатско
4
възнаграждение, съобразявайки и частта от заповедта за изпълнение, която е обезсилена
поради непредявяване на иск в срока по чл. 422 ГПК за присъдената лихва за забава), както
и сумата от 505 лв., разноски в исковото производство за платена държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „У--------“ ЕООД (с предишно
наименование „---“ ЕООД), ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С----, срещу
Р. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЕС, че Р. Н. К. дължи на „У--------“ ЕООД
сумата от 71,09 лв., представляваща стойност на доставени далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни услуги от 11.12.2015 г. за отчетен период от 15.05.2017 г. до 15.08.2017
г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договори за цесия, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 22.07.2020 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2020 г. по гр.д. № 32538/2020 г. по описа на СРС, 26
състав.
ОСЪЖДА Р. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, да заплати на „У--------“ ЕООД (с
предишно наименование „---“ ЕООД), ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С-
---, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 162,65 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 505 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5