РЕШЕНИЕ
№ 527 дата 08
април 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІI-ти
състав,
в публично заседание на 18 март 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 424 по
описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на КОСТОВ И СИНОВЕ ООД, гр.Бургас против Решение №
260647/30.12.2020г., постановено по НАХД № 4318/2019г. на Районен съд – Бургас,
с което е изменено наказателно постановление № Б-10-ДНСК-74/14.08.2019г.
издадено от заместник-началник на ДНСК-София, с което касатора за нарушение на
чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ вр. с ал.3, т.1, предл.1 от с.з. вр. с чл.168, ал.1,
т.5 от ЗУТ и на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева, като съдът е изменил санкцията на 1 000лв. и е
потвърдил в останалата му част.
Съдебното решение се обжалва като постановено
при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът оспорва съставомерността
на вмененото му нарушение, поради което счита, че неправомерно е била ангажирана отговорността
на дружеството. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по
същество, като се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, чрез пълномощник, поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Претендира разноски.
Ответникът по касация се
представлява от пълномощник, който моли за оставяне в сила на съдебния акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е
основателна.
Административният съд обсъди
доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК,
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на постановеното решение с материалния закон.
Отговорността на
касатора КОСТОВ И СИНОВЕ ООД, гр.Бургас е ангажирана в качеството му на лице упражнявало строителен надзор по сключен договор от
30.01.2018г. с възложителя „ГБС - Турс“ ЕАД, за това, че не е изпълнило вмененото му с чл.168, ал.1,
т.5 от ЗУТ задължение за недопускане на увреждане на трети лица и имоти,
причинени вследствие на строителството. Нарушението е установено след
извършена проверка
на място 31.01.2019г. от служители на РО-НСК - Бургас и от представени
геодезически заснемания от РИОСВ – Бургас и СГКК – Бургас на строеж:
„к.к.”Алепу вилидж” - етапно строителство, първи етап - „укрепване на свлачище“
и втори етап - „курортен комплекс“, със ЗП- 1236,50м2, находящ се в УПИ
IV-770,799,807,830 (поземлен
имот 67800.49.27) по КК на
м.”Алепу”, землище на гр. Созопол, като е било констатирано, че в хода на
строителството е бил изпълнен подход /път/ рампа/ от земни маси за достъп на
строителната техника до гореописания строеж, който подход навлизал и частично
увреждал съседен имот ПИ 67800.49.11, представляващ местообитание 2110 - плажна
ивица морски плаж, изключителна държавна собственост, като е посочено, че имотът
не може да бъде използван по предназначение за морски плаж. За горните
констатации е съставен АУАН, а впоследствие
издадено и НП № Б-10-ДНСК-74/14.08.2019г.,
като деянието е квалифицирано като такова чл.169, ал.1,
т.3 от ЗУТ, във вр. с чл. 169, ал.3, т.1, предл. първо от с.з. и чл. 168, ал.1, т.5 от ЗУТ и на дружеството,
на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лева.
Районен съд – Бургас е обосновал
извод за съставомерност на деянието, като
е преценил, че от събраните по делото доказателства се установява
неефективен контрол върху изпълнението на строежа, вследствие на което е
причинено увреждане на ПИ 67800.49.11, по КК местност „Алепу“, землище на гр.
Созопол, представляващ морски плаж, чрез изпълнен частично върху имота подход
/път/ от земни маси за достъп на строителната техника, с което се ограничава и
прави невъзможно ползването на същия съобразно предназначението му. Наложената
имуществена санкция съдът е намерил за неправилно определена в средния размер
при диапазон предвиден от законодателя от 1 000 до 10 000лв. Предвид липсата на
мотиви обосновали налагане на санкция в този размер, непосочване на отегчаващи
отговорността обстоятелства или данни за допуснати други такива нарушения от
дружеството, съдът е преценил, че целите на наказанието могат да се постигнат и
с минималната предвидена санкция, а именно 1 000 лева.
Решението е неправилно.
При постановяването му съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения, като не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, в резултат на което материалният закон е неправилно
приложен. Съдът нито е обсъдил изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, нито е изложил мотиви защо не следва да я обсъжда. След като в
подадената жалба дружеството е твърдяло, че констатираният насип от земни маси
е в резултат на естествен свлачищен процес започнал много преди започването на
строежа, респ. ангажирането на дружеството като такова упражняващо строителния
надзор за строителството и поради това е настоявало, че не се касае за
поведение по неупражняване на строителен надзор, за установяването на тези
твърдения е ангажирало съдебнотехническа експертиза, вещото лице по която е
дало заключение, че случаят е именно такъв – в изготвен през 2016г. геоложки
доклад насипът е бил заснет и обозначен на чертежа с условен знак за свлачищен
вал. Той почти изцяло съвпада с насипа установен при проверката през 2019г.,
като вещото лице посочва, че той не е изграден по време на строителството.
Освен това, в резултат на извършените измервания е констатирало, че насипът не
попада в сочения от наказващия орган имот, представляващ морски плаж, а в имот
с предназначение за второстепенна улица, т.е. по същество не се констатира
твърдяното увреждане на имота посочен от органа. Видно е, че констатациите на
експерта опровергават фактическите констатации на контролния орган, но тази
експертиза не е обсъдена и съобразена от съда, поради което, като е приел, че
нарушението е безспорно доказано, съдът е постановил неправилен съдебен акт,
който не съответства на установените по делото факти. Това налага съдебното
решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
издаденото наказателно постановление се отмени. Съобразно този изход на процеса
в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските по делото в общ размер
от 1524,20лв.
С оглед изложените мотиви и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260647/30.12.2020г., постановено по НАХД № 4318/2019г. на Районен съд –
Бургас.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № Б-10-ДНСК-74/14.08.2019г. издадено от заместник-началник на
ДНСК-София.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален и строителен контрол, гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 47 ДА
ЗАПЛАТИ на КОСТОВ И СИНОВЕ ООД, гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 87, ет.1, с
ЕИК *********, сумата от 1524,20лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: