РЕШЕНИЕ
№227
гр. Велико Търново, 03.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №110 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на М. М. Ш. ***
срещу Заповед №803/05.04.2006г. на кмета на Община Свищов. Жалбата е била подадена
до Великотърновския окръжен съд, където е било образувано производство по гр.
д. №127/2023г. С Определение №179/20.02.2023г. състав на ВТОС е прекратил
производството по делото и е препратил жалбата на М.Ш. по подсъдност на АСВТ
като е приел, че се касае за оспорване на административен акт.
Жалбоподателят
твърди, че счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като в същата не
са посочени причините, довели до невъзможността да бъде обитаван посоченият в
заповедта имот, а назначената със Заповед №709/28.03.2006 година на кмета на
община Свищов комисия е посочила само, че постройката е застрашена от самосрутване. Моли съда да отмени обжалваната заповед
С определение
на съда в съдебно заседание от 10.04.2023 година на жалбоподателя е предоставена
правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като
назначеният му служебен пълномощник – адвокат оспорва подадената жалба като
незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбите на ЗУТ и моли за
нейната отмяна. Не претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата
– кмета на Община Свищов с представените по делото писмени становища от
пълномощник, оспорва подадената жалба като недопустимо поради просрочие, като
моли съда да прекрати производството по делото на това основание. При условията
на евентуалност развива съображения за неоснователност на подадената жалба и
законосъобразност на оспорваната заповед на кмета на общината. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със Заповед №803/05.04.2006 година издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ /ред. ДВ бр. 94/2005г./ е наредено да се премахне опасна сграда, силно
компрометирана и застрашена от самосрутване,
представляваща полумасивна жилищна сграда, находяща се в ПИ №3058, с административен адрес гр. С.. Упомената
постройка е освидетелствана от комисия от служители на община Свищов, назначена
със Заповед № 709/28.03.2006 година на
кмета на община Свищов. Комисията е извършила оглед на място и издала
Решение от 03.04.2006 година, с което е констатирано, че по носещите стени на сградата са налице
пукнатини и силно овлажняване, южна фасада е засипана със земна маса,
вследствие на ерозията. Направен е фактически извод, че жилищната сграда е
негодна за обитаване и застрашена от самосрутване,
поради което комисията на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ /в приложимата
редакция/ е приела решене сградата да бъде премахната за сметка на
собствениците.
По делото не е налице спор, че теренът и постройката са собственост на жалбоподателя
М.Ш.. Не е спорно и видно от приложените многобройни молби и жалби от оспорващият
до Община Свищов, че Ш. няколкократно е уведомявал администрацията на ответника
за наличието на проблем в процесния имот, като е
претендирал да бъде настанен в общинско жилище, респективно да получи
равностойно обезщетение за собствения си имот, който не може да ползва.
По делото са налице данни че са се развили отделни административни
производства във връзка с подадените от Ш. искания за настаняване в общинско
жилище, които не са предмет на спора по делото.
На 15.02.2023 година М.Ш. е подал до ВТОС жалба против Заповед
№803/05.04.2006 година на Кмета на Община Свищов, с искане заповедта да бъде
отменена като незаконосъобразна, а вместо нея да бъде издадена друга с посочено
в жалбата съдържание.
Видно от приложената по делото административна
преписка оспорваната заповед е била посочена като основание за провеждане на
друго административно производство – това по издаване на Заповед №157-РД-01-03/25.02.2013г./където
е цитирана изрично/ на кмета на Община Свищов, както и се споменава в отправяните
от жалбоподателя молби и декларации до общината. Независимо от това обаче, по
делото не са представи никакви доказателства за връчване на оспорваната заповед
на жалбоподателя, независимо от дадените указания с разпореждания на съдията
докладчик. Няма данни, освен твърдения от страна на пълномощниците на ответната
страна, че оспорваната заповед е била връчена на жалбоподателя по реда, визиран
в чл. 17, ал. 2 от ЗАП/отм/. Разпоредбите на тогава
действащия закон са изисквали издадения административен акт да бъде съобщен на
заинтересованите страни, като съобщаването е възможно да бъде извършено устно,
което се удостоверява с подпис. Доказателства за изпълнение на тази процедура
по делото няма. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 изр. посл.
от ЗАП/отм./ дава възможност административния акт да бъде съобщен и по друг
обичаен начин, като обаче законът отново изисква това обстоятелство да бъде надлежно
удостоверено и документирано. Вярно, че в отправените искания, молби и жалби до
Община Свищов преди образуване на настоящото производство, жалбоподателят е
цитирал оспорваната заповед, която също така се споменава и в последващи издавани административни актове от органи на Община
Свищов. Споменаването обаче на заповедта, посредством означаване на нейния
номер и дата, по никакъв начин не означават запознаване на адреса с нейното
съдържание „по друг обичаен начин“, както изисква цитираната разпоредба от
закона. Извън това, както се посочи, не са налице никакви доказателства, които
да обективират запознаване на жалбоподателя със
съдържание на заповедта, вкл. и негово признание за това.
Предвид посочените обстоятелства, съдът не може да
приеме за обективно установено редовно връчване на оспорвания административен
акт така, както са изисквали процесуалните правила на действащия тогава закон,
нито се установява заповедта да е била в последствие връчвана по реда на
действащите в момента разпоредби на АПК.
По тези съображения, съдът приема, че не е изтекъл
срокът за оспорване на заповедта. Жалбата е подадена от лице, адресат на
оспорваната заповед, при наличие на правен интерес от обжалване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност,
съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/ред. ДВ бр. 94/2005г./.
Обжалваната заповед на кмета на Община – Свищов е издадена в предвидената
от закона писмена форма за валидност по чл. 15, ал. 2 от ЗАП/отм./ с оглед
липсата на изрични правила за съдържанието на акта в чл. 195 от ЗУТ. По същество в оспорваната заповед се съдържат фактически
констатации и препращане към тези, посочени в одобреното по реда на чл. 195 ал.
5, вр. с ал. 4 от ЗУТ/в приложимата редакция/ решение
на комисията, назначена със Заповед №709/28.03.2006г./вж. стр. 16 от
делото/.
Същата има предвидените от закона реквизити, вкл. разпоредителна част,
посочени са адресатите на същата, както и възможността за нейното обжалване в законоустановения срок пред Окръжен съд В. Търново. Специалното изискване, съдържащо се
в ал., ал. 2 – 4 на чл. 195 от ЗУТ/цитираната
по-горе редакция/ за съставяне на констативен акт е спазено, като с обжалваната
заповед административният орган е одобрил решението на комисията по чл. 195,
ал. 2, чиито съображения е възприел като мотиви на заповедта. Независимо от
това заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения.
Съгласно
чл. 195, ал.
2 от ЗУТ/приложимата редакция/, състоянието на строежа се установява
от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба, (в редакцията й към датата на издаването на заповедта),
комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 195, ал.
3 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от
комисията е част от задължителната процедура по чл. 195, ал., ал. 2, 3 и 4 от ЗУТ,
която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195, ал.
5 от ЗУТ.
В
конкретната хипотеза не е изпълнено задължението да се изслушат
заинтересуваните страни по чл. 195, ал.
3 от ЗУТ, преди вземането на решение за статута на сградата, което
не се установява от доказателствата по делото. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено. В чл. 195, ал.
4 от ЗУТ са посочени възможните решения на комисията – строежът да бъде премахнат или да се поправи,
заздрави и хигиенизира в определен срок. Това налага изслушването на
заинтересованите лица, които биха съдействали на комисията да изясни случая
преди издаване на заповед.
В
настоящия случай претенциите на оспорващия се проявяват именно в несъгласие с
констатациите на комисията досежно причината за
компрометирането на постройката, както и възможността за предприемане по последващи действия от собственика на имота. По делото няма
доказателства, няма и твърдения от страна на ответника за провеждане на
изслушване и за извършване на съответните действия за изясняване на вида и
състоянието на строежа.
Последвалите
изменения на чл. 195 от ЗУТ не влияят на незаконосъобразността на
административния акт, при нарушаване на изискванията по издаването му.
Ето защо оспорваната заповед, като издадена
при допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменена.
При този
изход на делото и липса на претенции за разноски от страна на оспорващия, съдът
не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №803/05.04.2006г. на кмета
на Община Свищов.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: