Р Е Ш Е Н И Е № 482
гр. Монтана, 16 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 29.10.2021
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 422 по описа за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 35 от 17
08 2021 г., по АНД № 682/2021 г. на районен съд гр. Монтана, е отменено Наказателно
постановление № 578320-F609663/18.05.2021 г. на Директор на Офис
/Дирекция/ за обслужване Монтана в ТД на НАП Велико Търново, с което на „Олимп
Груп” ЕООД, с. Пишурка е наложено административно наказание, затова че в
качеството си на задължено лице, дружеството не е подало декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-13/17 12 2019 г. в законоустановения
срок до 25–то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, а
именно за месец 12 2020 г. и за месец 01 2021 г. Декларациите са подадени с КЕП
на 26 02 2021 г. и съдържат данни за едно осигурено лице по договор за
управление и контрол.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от ст.юрк. Николова при ТД на НАП
Велико Търново, ИРМ Монтана. В жалбата се развиват съображения за неправилност
на решението, поради което моли същото да бъде отменено, а Наказателното
постановление потвърдено. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, не са ограничени правата му и в
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Декларация
образец № 1 ,.Данни за осигурено липе" за м.12.2020г. и м.01.2021г. не е
подадена в законоустановения срок, а са подадени на 26.02.2021г. в резултат на
изпратена покана от органа по приходи, който при изрична проверка е установил
липсата им. Дружеството е длъжно да спазва поведение съобразено със законовия
ред и организира дейността си по начин, че да може да изпълнява предписаните от
закона задължения в посочения от закона срок. Извършеното нарушение е формално
по характера си, при което с факта на установяването му законодателят презюмира
настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици,
достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето защо при
формалните административни нарушения е невъзможно да се прави преценка относно
липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на такива.
Нарушението се състои в просто извършване, поради което не е нужно да са
нанесени вреди. В решението си районния съд е приел, че след като дружеството е
платило дължимите осигуровки, няма причинени вреди на фиска и ощетени лица, но
това е направено едва на 02.03.2021г., т.е. и за тях е било налице закъснение,
както и за декларациите, като дори са внесени и след подаването на декларациите
и е напълно неотносимо, че са постъпили в бюджета преди съставянето на АУАН. От
друга страна до подаването на декларация образец № 1 за приходната агенция не
са налице данни за доходите на лицето, съответно за дължимите осигуровки, което
е от значение за установяване на изправността на съответния данъкоплатец, тъй
като при справка в информационния масив на НАП задълженото лице излиза без
задължения. Предвид това не е налице по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, поради което правилно наказващият орган е преценил, че случая не
може да бъде квалифициран като маловажен такъв. Позовава се на КСО, който урежда
обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо
заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица,
старост и смърт и други, където са предвидени по-тежки санкции за нарушенията,
с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни
нарушения. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към
охраняване интересите на осигурените лица, чрез предоставяне на данни, имащи
значение за упражняването на техните права при провеждане на държавното
обществено осигуряване, пенсионното и най- вече здравно осигуряване. За
неоснователно приема твърдението на съда, че наказващият орган не е спазил
изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при издаване на НП. При индивидуализация
на наказанието административния орган е взел предвид срока на закъснението,
както и обстоятелството, че нарушението е първо по ред, предвид липсата на
предишни нарушения на дружеството и е определил санкция в размер на предвидения
минимум. Счита, че така определената имуществена санкция в оптимална степен
съответства на целите на административните наказания. Наказващият орган е
изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наличието на спорни
обстоятелства не е било въведено по никакъв начин от дружеството пред
наказващия орган, не е депозирано възражение нито при връчването на АУАН, нито
в законоустановения тридневен срок, за да има възможност същият да съобрази твърдените
едва в жалбата срещу НП обстоятелства. Имотното състояние на съответния нарушител
не е единствено определящото при налагане на наказанията, тъй като в съвкупност
се вземат предвид обстоятелствата, визирани в ал. 2, а и в конкретния случай
предвиденото наказание е определено като абсолютна стойност и липсва възможност
да се наложи такова под предвидения минимум. В с.з. поддържа жалбата и
изложените съображения. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител адв. В.П., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна
и моли съдът да я отхвърли и да остави в сила първоинстанционното решение. Счита,
че от касатора не са изложени касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1
от НПК, във вр. с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, както и че наличието на
софтоурен проблем в дадена информационна система следва да мотивира приходните
органи да го отстранят, вместо да го приемат като обстоятелство, изключващо
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Макар и формално да е налице нарушение на
закона, обществено опасните последици по никакъв начин не обуславят
санкциониране на нарушителя в посочения в санкциониращата част на наказателното
постановление размер от 500 лева. Приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН е
обосновано в първоинстанционната жалба, съответно е аргументирано в мотивите на
Районен съд Монтана, които са изведени при спазване на закона. Дори и да се
приеме наличието на извършено административно нарушение, то се касае за
маловажен случай, като по делото липсват данни чл. 28 да е прилаган по
отношение на „Олимп Груп” ЕООД. Твърди, че няма увреждане на интереси, няма
настъпване на вредни последици, както и от обстоятелството, че закъснението
касае единствено управителят на дружеството. Позовава се и на Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2005 г. на ВКС – ОСНК, както и
на легалното определение на понятието "маловажен случай", което се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Претендира присъждане на
разноски за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй
като в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е
изцяло фактическата обстановка, която указва на маловажност, поради което
въззивният съд е постановил обосновано и мотивирано решение. Предлага решението
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени
Наказателното постановление районният съд приема, че нарушението, посочено в
АУАН и НП е формално извършено, като при издаване на НП не е спазено
изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. С подадената декларация образец № 1 (данни за осигуреното лице) за
м. декември 2020 г. и за м. януари 2021 г. по цитираната наредба е допуснато
закъснение от един месец за декларацията за м. декември 2020 г. и един ден за
декларацията за м. януари 2021 г. като същите са подадени едновременно и са
декларирани вярно съответните дължими вноски за ДОО, НЗОК, осигурителни вноски
и за данъци и др. приходи. Позовава се на представено извлечение от портала на
НАП, /л. 5 от въззивното дело/, от което е видно, че дължимите суми са
заплатени на 02.03.2021 г., още преди издаването на АУАН, въз основа на които е
издадено атакуваното НП. Нарушението е извършено за първи път, не е повторно и
липсват данни за каквито и да било причинени вреди на фиска и осигурителната
система, липсват ощетени лица, няма данни за умишлено извършване на нарушението,
което налага извода, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
НП е издадено при нарушаване на нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В решението
се излагат съображения, че преценката за маловажност на случая подлежи на
съдебен контрол, позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по
тълк. дело № 1/2005 г. на ВКС – ОСНК и на легалното определение на понятието
„маловажен случай", което се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл.
11 от ЗАНН. Преценката за „маловажност" следва да се прави по
законосъобразност от АНО и на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета
му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. Следва да се вземе предвид и ниската
обществена опасност на деянието и на естеството на нарушението, изразяващо се
единствено в незначително закъснение да се извърши правно регламентирано
действие. Тези обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
соченото нарушение, вкл. и като се съобрази, че наказаното дружество и
управителят му веднага са взели мерки за отстраняване на допуснатото нарушение.
С оглед изхода на делото на процесуалния представител на жалбоподателя следва
да се заплати от въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в
размер на 150.00 лева.
Настоящия касационен
състав при Административен съд Монтана приема жалбата за допустима – подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес на обжалване.
Предмет на
касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.
Обосновани и правилни са изводите на въззивния съд, че нарушението се явява
маловажно като съдът на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на
въззивното решение. В тази връзка правилно този съд приема, че всяко деяние се
характеризира с индивидуални признаци, които могат да го определят като
маловажно.
За пълнота този състав
на касационната инстанция следва да добави, че съгласно чл. 12
от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В този смисъл
налагането на наказание не е и не следва да бъде самоцел на АНО, а последните
основно следва да вземат такива решения, които са в изпълнение на законовите
цели. В този смисъл предвидената от законодателя разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
също обслужва целите визирани в чл. 12 от с.з. и след като тези цели могат да
бъдат постигнати с приложението на чл. 28 от ЗАНН, то неприлагането на този
институт и налагането на наказание се явява прекомерно и свръх санкция, което е
в противоречие с основните и принципни положения предвидени от законодателя. В
тази връзка и аналогия с разпоредбите на КСО, уреждащи обществените отношения
по държавното обществено осигуряване, респ. допълнителното социално
осигуряване, е несъстоятелна.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че искането
за отмяна на въззивното решение се явява неоснователно.
При този
изход на делото искането, от процесуалния представител на ответната по делото
страна, адв. В.П., за присъждане на направените в касационното производство разноски,
би било основателно, в случай че такива са установени по делото.
От гледна
точка валидността и допустимостта на съдебния
акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА като правилно Решение № 35 от 17 08 2021 г., по АНД № 682/2021 г. на
районен съд гр. Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Олимп Груп” ЕООД, с. Пишурка, чрез адв. В.П. за
присъждане на разноски в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :