Решение по дело №12796/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3194
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20223110112796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3194
гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110112796 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Т. П. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ №**** и К. Я. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *****, чрез адвокат К. М., съдебен адрес: гр. В., ул. „Р.“
№ ***, с която се претендира да бъде прието за установено, че О. В., представлявана от И.
Н. П. – К., не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед *****г. на ИД на АГКК с
площ 76,00 кв., при граници със съседи: ул. „С.“ - имот с идентификатор *****, ул. „Д.“ -
имот с идентификатор ********* и имот с идентификатор **********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищците твърдят, че общия им наследодател И.Т. Т., е придобил
собствеността върху имот: недовършена ъглова къща състояща се от две стаи, кухня и маза
под една от стаите, заедно с 120/292 кв.м. идеални части от дворното място цялото застроено
и незастроено 292 кв.м находящо се в гр. С., ул. Д.****представляващо парцел I в квартал
930 по плана на гр. С., съгласно нотариален акт № *****, том ****, дело № ******г.
Със сделка по нотариален акт № *****, том *****, дело № ********г., И. Й. Т. дарил
на сина си Я. И. Т. само ¼ идеална част от собствената си жилищна сграда находяща се в гр.
В., ул. Д. № ***** разположена между ул. С. и ул. Д. състояща се от антре, кухня, две стаи,
три изби, избено антре, заедно с идеални части 20 кв.м от дворното място цялото
съставляващо 180 кв.м.
Съобразно нотариален акт № ******, том *****, дело № ******г., Я. И. Т. и Т. П. Т.
дарили на дъщеря си К. Я. Т./В./ само ½ идеална част от собствената си жилищна сграда
находяща се в гр. В., ул. Д. № ***** разположена между ул. "С." и ул. "Д." и 1/2 идеална
част от дворното място.
През 2021г. ищците подали заявление за отписване от актовите книги на О. В. на
процесния имот, но получили отказ поради вписването му в Акт за общинска частна
собственост № ******г., № *****, том ***** per. *******, дело ***** от *****г. на СВ-АВ.
На 05.10.2021г. подали заявление за промяна в регистър за собственост в **** В. съгласно
вх. ******г., но също получили отказ, тъй като поземлен имот ******* в гр. В., ул. Д. *****
1
е общинска частна собственост съгласно акт за общинска частна собственост № *****, том
******* per. ******, дело ****** от *****г. Твърдят, че О. В. не е собственик на
недвижимия имот, никога не е упражнявала владение върху него, а ответникът
неправомерно го е актувал като частна общинска собственост. Претендират се разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник по
делото e постъпил писмен отговор, с който го оспорва като недопустим и евентуално като
неоснователен. Ответната страна сочи, че О. В. е собственик на процесния имот по силата
на закона, на основание на чл.2, ал.1,т.2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПРЗ на ЗИД ЗОС.,
съгласно която общинска собственост се считат имотите - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени, благоустройствени мероприятия,
съгласно предвижданията на действащите към влизане в сила на закона /редакция към 1999
г./ подробни устройствени планове. Съставен е акт за частна общинска собственост
№*****г., който съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост представлява
официален документ с констативно действие, ползващ се с формална доказателствена сила.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ****, том *****, дело № ***** от *****г., нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ****, том *****, дело № ***** от ******г., нотариален акт за
собственост на недвижим имот, въз основа на съдебно решение по чл.**** от ГПК, №
*****, том ****, дело № *****г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, том
*****, дело *****г., протокол за проведено открито съдебно заседание на 05.10.1991г. по
гр.д. № *****г. на ВРС,
удостоверения за наследници с изх. № ******* от ******г., изх. № ****** от *****г.,
удостоверения за данъчна оценка с изх. № ******г. с изх. № ********г. и с изх. №
******г.; скици на поземлен имот с идентификатор ********* с изх. № *******г.; №
*******г., с изх. № *******г., изх. № ******- ******г.,
заявление за отписване на имот от актови книги за общинска собственост с рег.
№*********г., заявление с рег.№ *********г. за издаване на удостоверение за отписване на
имот от актови книги за имотите – общинска собственост, или за възстановен общински
имот, удостоверение е рег. № ********/******г. от О. В., заповед № ********г.
извадка от ****** на -----ти микрорайон, гр., В., М 1:1000, одобрен със Заповед №
*****г. на ****,
административна преписка по издаване на ***** *****г. вкл. извадка от КП на гр. В.-
*****г. и разписен лист в частта на ПИ ***, кв. *****, с отразена регулация, одобрена със
Заповед № ********************г. на *****, част от КП на гр. В. (*****-ти м.р.)- *****г. в
частта на ПИ ****, кв.*****, извадка от **** на О. В., одобрен със Заповед №
*******/*****г. и Заповед № ******/*****г. на **** в частта на ПИ ****** по КК на гр. В.,
показатели за устройство и застрояване към правилата и нормите за прилагане на плана,
приложение 1 към ***** на О. В., акт за частна общинска собственост № *****г., акт №
***** за държавна собственост на недвижим имот,
се установява, че: на 06.10.1953г. И. Й. Т. закупил от А. М. недовършена ъглова
къща състояща се от две стаи, кухня и маза под една от стаите, ведно с ***** кв. м. идеални
части от дворното място цялото застроено и незастроено ***** кв.м находящо се в гр. С., ул.
„Д.“ № **** представляващо парцел **** в квартал **** по плана на гр. С. На 06.04.1970г.,
И. Й.Т. дарил на сина си Я. И. Т. ¼ идеална част от собствената си жилищна сграда
находяща се в гр. В., ул. „Д.“ № **** разположена между ул. „С.“ и ул. „Д.“ състояща се от
антре, кухня, две стаи, три изби, избено антре, ведно с **** кв.м идеални части от дворното
място цялото съставляващо ***** кв.м. На ******г. Я. И. Т. бил признат за собственик, въз
основа на определение за съдебна спогодба по дело за делба с Й. И. Т., на дворно място с
площ ****кв.м., включено в имот с пл.№ **** в кв. **** подрайон по плана на гр. В. и
жилищна сграда находящи се в гр. В., ул. „Д.“ № *****състояща се от антре, кухня, две
стаи, три изби, ведно с построени в двора клозет, баня и сайвант. На 06.08.1987г. Я. И. Т. и
Т. П. Т. дарили на дъщеря си К. Я. Т. ½ идеална част от собствената си жилищна сграда
находяща се в гр. В., ул. Д. № **** разположена между ул. „С.“ и ул. „Д.“ и 1/2 идеална част
2
от дворното място цялото с площ 120кв.м.
И. Й. Т. починал на *******г. като оставил за наследници Й. И.Т. /син/, К. Я. Т.
/съпруга, поч.*******г./ и Я. И. Т. /син, поч. на *****г./, който има наследници Т. П. Т.
/съпруга/ и К. Я. В. /дъщеря/.
На 03.10.1964г. бил съставен акт за държавна собственост на имот находящ се на ул.
Д.“ № **** с площ **** кв.м. с пл. № ****в кв. ***** по плана гр. В.
През 2021г. ищците подали заявление за описване от актовите книги на О. В. на на
Поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В., адм. адр. ул. „Д.“ №*****, като получили отказ поради вписването му в Акт за
общинска частна собственост № ***/*****г., № *****, том ***** per. *****, дело ***** от
*****г. на СВ-АВ. На 05.10.2021г. подали заявление за промяна в регистър за собственост в
****. съгласно вх. ********/***г., но също получили отказ, на същото основание.
От заключението по приетата СТЕ се установява, че Поземлен имот с идентификатор
*****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
*****г. на ИД на *****, адм. адрес: гр. В. ул. „Д.“ №**** съвпада с посочения в акт за
частна общинска собственост вписан в СВ-АВ под № ****, том ***** peг. *****, дело ****
от ****г. Действалите кадастрални планове за територията, в която попада имота са КП от
****г. и КП от ****г. Действалите регулационни планове за територията, в която попада
имота са РП от ****. и РП от *****., като според последния 38 кв.м от този ПИ са
предвидени за „детска градина и ясла“ /впоследствие добавено на ръка „за озеленяване“/ и
38 кв.м. - за улица. Имотът към момента е изцяло застроен с жилищи сгради и сгради на
допълващо застрояване. Поземлен имот с идентификатор **********съвпада по граници и
попада с площ от ******кв.м. в ПИ посочен в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ****, том *****, дело № **** от ****., съвпада по граници и попада с площ от
****кв.м. в поземлените имоти посочени в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
****, том *****, дело № ***** от ****г., нотариален акт за собственост на недвижим имот,
въз основа на съдебно решение по чл.***** от ГПК, № ****, том ****, дело № ********г.,
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ****, дело *******г., като
разликата от ****кв.м. е била предвидена по действащите към съставянето на последните
нотариални актове кадастрални и регулационни планове за улична регулация. Към
плановете или в съответните регистри няма данни за извършена процедура по отчуждаване
на имота.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.
Съгласно нормата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е
установяване по отношение на ответника, че не притежава правото на собственост върху
процесния недвижим имот. В тежест на ищеца е да установи твърденията, с които
обосновава правния си интерес от водения иск, респ. в тежест на ответника е да докаже, че е
придобил собствеността върху същия имот на годно правно основание.
При отрицателните установителни искове, при които ищецът твърди, че определено
право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. От
това следва, че ищецът носи тежестта да докаже единствено твърденията, с които
обосновава правния си интерес, вкл. да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ответникът ще е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго
право. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи
активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния
установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не
съществува. Поради това, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния
си интерес, производството се прекратява.
Съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. по
тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за ищеца е налице правен интерес от търсената чрез
него защита, ако заявява свои права върху процесния имот, които се отричат и оспорват от
3
ответника, като такива идентични права се претендират и от него. В този случай е налице
конкуренция на права /право на собственост/, която обуславя и правния интерес от иска.
Не се спори по делото, а се установява и от СТЕ, че процесния поземлен имот с
идентификатор ****. ******, съвпада с посочения в АЧОС, което обуславя правния интерес
на ищеца от предявения иск.
В тази насока следва да се посочи, че трайната съдебна практика приема липсата на
правопораждащо действие за актовете за държавна /общинска/ собственост. Те само
констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост – в т.см. са р. 541/06.07.2010г. по гр. № 661/2009г. II г. о.; решение по гр.д. №
456/2011г. на ІІ г. о.; решение по гр.д. № 643/2011г. на І г.о. Затова именно осъществяването
на конкретен придобивен способ в полза на Държавата /независимо дали е съставен АДС/
подлежи на доказване от общината, като първа предпоставка, за да бъде установено
трансформирането на държавната собственост в общинска.
Възпроизвеждането в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по
силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на
закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в
случая- § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн.ДВ, бр.96/99 г.)/. – в. т. см. Решение №
15/19.02.2016 год. по гр.д. 4705/2015г. на ВКС; Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр.д.№
477/12 г. на ІІ г.о;
Ответникът се позовава на придобивно основание - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ,
бр. 96 от 05.11.1999г.), въз основа на която норма застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините.
Разпоредбата на § 42 оп ПЗР на ЗОС има за предмет както застроени, така и
незастроени имоти, частна държавна собственост, като се изисква към момента на влизане в
сила на тази разпоредба от закона, за тези имоти, съгласно предвижданията на действащите
към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, последните да
са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на
така предвидените в тази разпоредба условия с влизането й в сила, т.е. по силата на този
закон, настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска
собственост за съответните имоти, предмет на същата.
По настоящото дело ответникът се позовава, че праводателелят му - държавата е
придобила собствеността върху имота за предвидено по действалия към *****.
регулационен план от *****. мероприятие - „детска градина“.
В тази насока е представил акт за държавна собственост, който обаче съдът намира за
неотносим, тъй като според съдържанието му касае друг имот - на ул. „Д.“ № **** с площ
**** кв.м. с пл. № **** в кв. **** по плана гр. В.
Устройствените планове и в частност – регулационните, респ. отрежданията за
имотите в тях, наред с документите за собственост, имат основно значение при установяване
на техническите характеристики на недвижимите имоти (местонахождение, площ, граници
и вид). Регулационните планове имат и съществено значение при разрешаването на въпроса
за собствеността върху имотите, предмет на регулация, обусловено от прякото
отчуждителното действие на плана или липсата на такова - съгласно нормативното
разрешение към съответния времеви момент. Планът, на който се позовава общината е
одобрен при действието на ЗТСУ (в сила от 01.06.1973 г. до 31.03.2001 г.). При действието
на ЗТСУ /отм./ пряко и непосредствено вещно-правно отчуждително действие имат
дворищно-регулационните планове, тъй като съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./
недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните
насаждения и другите подобрения в тях), придадени от парцела на едно лице към парцели
на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищно-регулационния план; изплащането на паричното обезщетение, респ. -
получаването на имотно такова, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на
части от един имот, които се придават към друг с този вид планове. Не така стои въпросът с
4
отчуждителното вещно-правно действие на регулационните планове, с които се отреждат
имоти за държавни или обществени нужди/мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./. Тези планове
нямат пряко отчуждително действие поради предвидените специални процедури по
отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците. Сама по себе си заповедта, с
която се одобрява застроителен и регулационен план по чл. 22 ЗТСУ /отм./ няма
непосредствено отчуждително действие и не представлява годно придобивно основание в
полза на общината.
За настъпването на вещно-правното действие на план по чл. 22 ЗТСУ /отм./ следва да е
налице влязла в сила заповед на компетентния орган за отчуждаването по чл. 95 ЗТСУ
/отм./. В този смисъл са Решение № 50014/30.08.2023 г. по гр.д. № 2282 по описа за 2022г.;
Решение № 358 от 26.04.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 227 от
28.06.2010 г. по гр.д.№ 735/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр.д.№
942/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 6 от 18.02.2015 г. по гр.д.№ 4034/2014 г. на ВКС, II
г.о., ГК, Решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр.д.№ 2145/2020 г. на ВКС, I г.о. и др.; такава е
практиката и при действието на отменения ГПК (напр.: Решение № 445 от 20.07.1976 г. по
гр.д.№ 214/1976 г. на ВС, III г.о.).
Данни за наличие на проведена процедура за отчуждаване по горепосочения ред не се
твърдят относно процесния имот.
Не се твърди от ответника, а и от СТЕ не се установява процесният имот да е
предназначен или още по малко да се използва за обществени или благоустройствени
мероприятия от общинско значение. Напротив – установи се, че се използва от ищеца като
частна собственост и за лични нужди.
Предвид гореустановените обстоятелства, съдът намира, че процесният имот не е бил
законосъобразно отчужден и не е преминал в собственост на държавата.
От това следва, че към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
процесният имот не е преминал в собственост на О. В. по силата на тази законова норма, на
която се позовава ответника, респ. носи тежестта да докаже наличието на предпоставките за
приложението й – в т.см. пр. Решение № 1240 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2007г.
Отделно от това по настоящото дело ответникът не оспори посочените от ищците
правопораждащи факти /правни сделки/ установяващи твърдяните от тях /респ. на
провадателите им/ собственически права спрямо имота начиная от ******.
Въз основа на изложените правни доводи, искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора, в полза на ищците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1
ГПК сторените от него по делото съдебно – деловодни разноски, които според
представените доказателства за извършването им и списък по чл. 80 ГПК са на стойност
1150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по отношение на Т. П.
Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ №**** и К. Я. В. , ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. В., ул. „Д.“ №****, че О. В. Булстат ******, представлявана от И. Н.
П. – К., не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***********по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед ******г. на ИД на ****с
площ *** кв., при граници със съседи: ул. „С.“ - имот с идентификатор ********, ул. „Д.“ -
имот с идентификатор ********* и имот с идентификатор **************.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК О. В. Булстат ******* да заплати на Т. П. Т.,
ЕГН: ********** и К. Я. В., ЕГН: ********** сумата от 1150 лева, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.


5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6