Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..…/………...., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Петя Великова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4507 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на З.А.А. ЕГН **********
***.2018год. на началника на група в в сектор ПП при
ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, и неправилно, постановено е при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактите изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент
недоказаност на адм. наказателното обвинение.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на с.з., представител не се явява.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 08.02.2018год., вечерта
въззивникът управлявайки л.а. „Мазда“ с ДК№ В8014НВ
се движел по бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока ул.“ Отец Пайсий“. С него като пътник в МПС-то се движел и св. Х.
Пончев. Около 22:35ч. въззивникът бил спрян за проверка от свидетелите Н.П. и Р.П.,
и двамата служители на ОД на МВР Варна – Сектор СПС, които към този момент
изпълнявали служебните си задължения. В хода на проверката свидетелите
установили самоличността на въззивника както и тази на св.Пончев. Тъй като от
вътрешността на автомобила се разнасяла силна миризма на марихуана свидетелите
попитали въззивника и св.Пончев дали носят забранени вещества. Св.Пончев
потвърдил че носи у себе си трева и нож. Свидетелите П. и п. докладвали на ОДЧ
на ІІ РУП, към което били придадени сили към този момент и по негови указания
задържали лицата (въззивника и св.Пончев) и ги отвели във ІІ РУП където били
изготвени и заповеди за задържане по ЗМВР. Междувременно ОДЧ на ІІ РУП потърсил
съдействие от екип на Сектор ПП при ОД на МВР Варна с оглед извършване на
проверка на въззивника като водач на МПС-то за употреба на наркотични вещества.
Около 23:00ч. на място във ІІ РУП пристигнал екип на сектор ПП в които участвал
св.Г.. На последният било обяснено от свидетелите П. и П., че въззивникът е
управлявал МПС когато е бил спрян за проверка в района на спирка „Проектантска“
на бул. „Цар Освободител“. Св. Г. поканил въззивникът да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „дрегер“
дръг тест, но въззивникът отказал да му бъде
извършена проба. Вече било минало полунощ когато св. Г. съставил срещу
въззивника АУАН бл.№ 031170, в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата
на чл. 174, ал.3 от ЗДП, тъй като на 08.02.2018год. около 22:35ч. управлявал
МПС *** в района на спирка „Проектантска“ и отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство***. Актът бил надлежно
предявен и връчен на въззивника, който го подписал. Св. Г. издал на въззивника и талон за
медицинско изследване и около 01:15ч. на 09.02.2018год. същият бил отведен за
извършването на такова във Военна болница в гр.Варна. Там пред медицинското
лице д-р Димова въззивника отказал да му бъде извършено и медицинско
изследване.
Срещу съставения акт въззивникът
подал писмено възражение в което по същество оспорвал факта св.Г. да го е
спирал за проверка по времето докато е управлявал МПС. Сочел че към часа
посочен в акта е бил задържан в помещение за временно задържане във ІІ РУП. С
оглед постъпилото възражение била назначена комисия която да разгледа случая.
Същата излязла със становище, че възражението е неоснователно.
На 01.03.2018год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, посочил че въззивникът е отказал и медицинско изследване,
приел е че е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата
разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер
на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г., П.,
Пончев и П., талон заповед за задържане на лице по ЗМВР рег.№ 43633-94/18 от
08.02.2018год., талон за медицинско изследване № 0028333, протокол за
медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, докладна записка от мл.инсп.
Н.Ж.П. – ст. пол. Сектор СПС при ОД на МВР Варна, докладна записка от мл.
Инспектор Г.Г. относно съставения акт, заповед №
8121з-748/24.06.2015год. на министъра на вътрешните работи, протокол за личен
обиск на лице като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и се кредитират от съда с доверие.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП
са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна
степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и
място на извършване на нарушението както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка
съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати в хода
на адм.наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
С НП на въззивника е наложена
санкция за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП.
От обективна страна състава на
това нарушение изисква деецът да е водач на МПС и да е отказал да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В случая адм.
наказателното обвинение е за това, че въззивникът като водач на МПС е отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с дрегер
дръг тест като
по делото няма спор, че такъв отказ действително е налице. Спорен е въпроса
дали при тези безспорно установени факти въззивникът е извършил нарушението за
което е санкциониран. В жалбата си последният твърди, че нарушение няма защото
актосъставителя нито на 08.02. нито на 09.02.2018год. го бил спирал съответно
му бил извършвал проверка и бил установил нарушението. Твърди, че към 22:35ч. бил
задържан във ІІ РУП и нямало как да извърши нарушението. Съдът не споделя
становището на въззивника за липса на извършено нарушение по следните
съображения: безспорно св. Г. (актосъставителя) не е възприел управлението на
МПС от страна на въззивника и не го е спрял за проверка в този момент. Горното
е било сторено от свидетелите П. и П. (полицейски служители от сектор СПС),
които са го спрели по време на движение в 22:35ч., задържали са го по ЗМВР и са
го отвели в сградата на ІІ РУП. Нямо спор, че точно в сградата на РУП са
пристигнали служителите на сектор ПП в частност св.Г., същите са били
уведомени, че въззивникът е бил спрян по време на управление на МПС и именно за
това са поискали да му направят тест за употреба на наркотици, какъвто той е
отказал да му бъде извършен. Безспорно отказа не е бил направен точно в 22:35ч.
в момента спирането, а известно време след това (около половин час след това),
което е и напълно нормално и е обичайна практика в подобни случаи когато
първоначалната проверка е извършена от лица които нямат право да съставят АУАН
по ЗДП и не разполагат на място с технически средства да установяват употребата
на алкохол, съответно опити. Горното обаче по никакъв начин не сочи на липса на
извършено нарушение като в случая съдът намира за нужно да отбележи, че нито
ЗАНН, нито пък друг нормативен акт вменяват изискване АУАН да бъде съставен от
лицето което лично е възприело извършването на нарушението. Нещо повече точно в
ЗАНН е предвидено изискване в АУАН да бъдат вписани като свидетели лицата които
са очевидци или са участвали при установяване на нарушението. В случая една
част от фактите относими към състава на нарушението, а именно управлението на
МПС, са били лично възприети от едни свидетели (служителите на СПС), а друга
част (отказа на въззивника да се подложи на тест) са били възприети от други
свидетели – св.Г. (служител на сектор ПП). Така че за каквато и да било
недоказаност на адм. наказателното обвинение и дума
не може да става. Безспорно установено, че на 08.02.2018год. въззивника е
управлявал МПС , че е бил спрян за проверка докато е управлявал автомобила и
почти веднага след преустановяване на движението е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотици както с дрегер дръг тест, а след това и в болнично заведение е отказал да
даде проба за медицинско изследване, поради което и е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП. В случая АНО е
дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващите му се за него две кумулативни адм.
наказания, които определил и във фиксираните в закона размери – глоба в размер
на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24месеца. НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-000092 от
01.03.2018год. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с което на
З.А.А. ЕГН **********, на основание чл. 174, ал.3 от
ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на
2000лв., както и адм. наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: