Р Е Ш Е Н И Е
Номер 592 25.10.2018 г.
Град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 04 октомври Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар: Антоанета Василева
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1223 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
18-1158-001068/19.04.2018 г., издадено от С.Г.Л. – началник сектор ПП при ОДМВР
– Перник, на В.Ц.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени административни
наказания:
1. глоба в размер на 300,00 лева,
наложена на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП и
2. глоба в размер на 10,00 лева,
наложена на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против посоченото наказателно
постановление е постъпила жалба от В.П., в която се моли за неговата отмяна
като незаконосъобразно с твърдения, че нарушението е извършено на територията
на гр. София и поради това служителите на сектор ПП при ОДМВР – Перник не са
били компетентни да установят същото и да образуват административнонаказателно
производство.
Въззиваемата страна, в
съпроводително писмо, моли за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Пернишкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 09.03.2018 г., около 10:48 часа, жалбоподателят В.Ц.П. се движел по път
ПП І-1 в посока към гр. София, управлявайки товарен автомобил “Мерцедес Вито” с
рег. № ** **. На км 285 от същия път от републиканската пътна мрежа, попадащ
извън населено място, но в границите на община Перник, той бил спрян за
проверка от служителите на сектор “ПП” при ОДМВР – Перник мл.автоконтрольор И.П.И.
и Марио Валериев Лазаров. Последните установили водача и превозното средство,
както и че за ППС не е заплатена винетна такса за движение по републиканската
пътна мрежа /липсвал залепен валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на
предното стъкло на автомобила и водачът не представил закупен такъв/. Освен
това водачът не представил свидетелство за управление на МПС, което управлява.
Въз основа на това срещу П. образувано административнонаказателно производство
със съставяне на АУАН серия Д, № 413769 от 09.03.2018 г., като актосъставителят
– свидетеля И.И., приел, че са нарушена разпоредбите на чл.139, ал.5 от ЗДвП и
чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен на сочения за нарушител, а той след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без да вписва възражения срещу
констатациите в него. Допълнителни такива не представил и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
На 19.04.2018 г., след проверка
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН на възраженията и събраните по преписката
доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1
от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на В.Ц.П. за нарушения по чл.139, ал.5
от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН серия Д, №
413769 от 09.03.2018 г., копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на И.П.И..
От правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима – същата е подадена от оправомощено лице срещу подлежащ
на съдебен контрол акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество тя е неоснователна.
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на предоставените им правомощия. Те отговарят съответно на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на спора в тази му
част по същество. Възраженията в тази насока са неоснователни доколкото
пътният участък, в който е извършена проверката на П. се намира на територията
на община Перник и поради това компетентни да съставят актове за установяване
на административни нарушения в нейния обсег са именно полицейските органи,
заемащи длъжност мл.автоконтрольр, което е видно от Заповед № 8121з-952 от
20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
По същество:
Относно
първото нарушение:
По делото
не се спори, че на посочените дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС -
товарен автомобил “Мерцедес Вито” с рег. № ** **, движейки се по път І-1, както
и че на км 285 от същия път от републиканската пътна мрежа, попадащ извън
населено място, но в границите на община Перник, той е бил спрян за проверка от
мл.автоконтрольор И.П.И. и Марио Валериев Лазаров – служители в сектор “ПП” при
ОДМВР – Перник. Не се спори и относно обстоятелството, че на панорамното стъкло
на автомобила не е имало залепен валиден винетен стикер за 2018 г. и че водачът
не е представил документ за заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.
Това категорично се установява и от свидетелските показания на актосъставителя И.И..
Последният изцяло потвърждава фактите, изложени в обстоятелствената част на
АУАН. Според него,
пътният участък, където е констатирано деянието представлява първокласен път,
който е включен в списъка по приложение № 1 и № 2 на Решение № 945 на МС от
01.12.2004 год. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане
на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища, а същевременно на предното стъкло на
моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя не е имало залепен
валиден винетен стикер и същият не е представил документ за платена винетна
такса за движение по републиканската пътна мрежа за 2018 г.
Видно
от материалите по делото, П. не е правил възражения на нито един етап от
административнонаказателното производство в насока, че към момента на
проверката е разполагал със закупена винетка, стикера от която само не е
залепил на регламентираното място, поради което констатациите на
актосъставителя не са разколебани по никакъв начин и доказателствената сила на
АУАН следва да бъде зачетена в пълна степен. В тази връзка, следва да се има
предвид, че според чл.
10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата, удостоверяването на
плащането на винетната такса пред контролните органи става именно със залепване
на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на
моторното пътно превозно средство, поради което
незалепването на съответната част от стикера, сам по себе си е
достатъчен за извод за неизпълнение на задължението за плащане на винетната
такса.
В
контекста на изложеното съдът намира, че доказателствената сила на АУАН,
формулирана презумптивно и в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е разколебана в
ни най-малка степен. Отразените в него фактически обстоятелства изпълват обективните
признаци от състава на визираната административнонаказателна норма, а събраният
доказателствен материал дава основание за несъмнен извод, че нарушението по
чл.139, ал.5 от ЗДвП е действително извършено, поради което
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя по административнонаказателен ред.
По
вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкцията за констатираното
нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Същата
предвижда точно
фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 300 лв., обвързващо наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е
наложено на В.П. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в тази му част.
Относно второто нарушение:
При извършване
на служебна проверка за законосъобразност относно второто нарушение, съдът намери, че при
съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и сами по себе си опорочаващи законосъобразността на
обжалвания акт. Съображенията са следните:
На първо
място, с АУАН на жалбоподателя е вменено във вина, че няма свидетелство за
управление, въз основа на което актосъставителят е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Правното квалифициране на деянието още в акта е
неправилно, доколкото цитираната като нарушена законова разпоредба предвижда,
че “всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач…”. При това положение, квалифицирането на деянието на нарушителя по този
текст е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените факти на
нарушението, сочат не за неправоспособност на водача /т.е. непритежаване на
съответно СУМПС/, а по-скоро за това, че към момента на проверката не е разполагал със свидетелство за управление.
Неправилното
правно квалифициране на приетото за осъществено деяние съставлява нарушение на
изискването по чл.42, т.5 от ЗАНН за точно посочване на нарушената виновно
разпоредба. Допуснатото преплитане на елементи от различни
административнонаказателни състави, налага извод за липса на логическо и правно
единство между фактическото и правното обвинение, което на самостоятелно
основание ограничава правото на защита на нарушителя – да разбере за какво
точно е привлечен към административнонаказателна отговорност, въз основа на
какви факти и коя законова норма е нарушил, за да отстоява своята теза срещу
това твърдение.
Констатираната
незаконосъборазност при образуване на производството е задълбочена при издаване на наказателното
постановление. В опит да прецизира обвинението, административнонаказващият орган недопустимо, в нарушение
на процесуалните правила, е преквалифицирал деянието изцяло, като е приел,
че е осъществен не съставът на чл.150 от ЗДвП /посочен в акта/, а друг състав – този на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Това
обстоятелство представлява и самостоятелно по тежест нарушение на процесуалните
правила, тъй като включването в наказателното постановление за първи път на
нови разпоредби, на нови фактически обстоятелства, дори и в опит за прецизиране
на обвинението предявено на нарушителя със съставяне на АУАН, както е направено
в случая, е недопустимо и съставлява съществено нарушение на правилата в административнонаказателното
производство.
Констатираното нарушения
на процесуалните правила ограничава правото на защита на нарушителя и налага
извод за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, което
прави безпредметно разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото
на спора.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1158-001068/19.04.2018 г., издадено от С.Г.Л.
– началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, в частта, в която на В.Ц.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
лева, наложена на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1158-001068/19.04.2018 г., издадено от С.Г.Л. – началник сектор ПП при ОДМВР
– Перник, в частта, в която на В.Ц.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 лева, наложена на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.