РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пазарджик и по въззивна жалба на гражданския
ищец ЕООД „*“ гр.* срещу присъдата № 4 от 21 февруари 2022г. по н.о.х.д. № 643/21 г. по
описа на ПзОС, с която подс. Б.Г. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, а предявеният срещу него граждански иск за
обезщетение на имуществени вреди в размер на 8400 лв. е отхвърлен като неоснователен.
В протеста, който е своевременно предявен, и в допълнението към него се възразява
срещу оправдаването на подсъдимия. Повтарят се изложените в обвинителния акт и при
първоинстанционните прения аргументи за явна неизгодност на сключената от него за
сметка на общинското предприятие ЕООД „*“ гр.* сделка по покупка на процесния товарен
автомобил. Обръща се внимание на няколкократното превишаване на средната пазарната
цена и на личното участие на дееца в превеждането й по сметка на продавача. Отстоява се
виждане за съзнателно предприемане на неизгодното за дружеството договаряне. Счита се,
че настъпилата вреда покрива изискването за значителност по смисъла на чл. 220, ал. 1 НК.
Поради това се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г.
бъде осъден за твърдяното престъпление.
Въззивната жалба на гражданския ищец също е депозирана в срок. С нея се атакува
1
присъдата в частта, с която гражданският иск е отхвърлен, като се твърди, че е постановена
в противоречие с процесуалните правила. Изразява се мнение, че ПзОС не е обсъдил всички
доказателства, относими към претенцията за обезщетение на причинени вследствие
инкриминираната сделка имуществени вреди. Искането е за отмяна на присъдата в
атакуваната част и за цялостно уважаване на гражданската претенция.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста по
изложените в него съображения. Систематизира доказателствените източници, които според
него обосновават обвинението. Контрааргументира тезата на защитата за изгодност на
договарянето. Поиска отмяна на присъдата и произнасяне на нова, осъдителна. Не взе
отношение по въпроса за наказанието и за гр.иск.
ЕООД „*“ гр.* не изпрати свой представител, който да участва в пренията. Преди
това, в хода на въззивното производство, потвърди искането си за отмяна на присъдата в
гражданската й част и уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД; поиска заплащане и на направените
по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Л. изложи допълнителни съображения против
становището за виновност на доверителя си и потвърди искането за потвърждаване на
оправдателната присъда. По отношение на гражданския иск зае позиция за погасяването му
по давност.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие,
че атакуваната присъда подлежи на потвърждаване в наказателната част, а в
гражданската част – на отмяна.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени в мотивите на присъдата,
вкл. с посочване на мястото, където се намират по делото, е изведена следната фактическа
обстановка:
През 1991г. било регистрирано дружество „*гр. *, с ЕИК
* и адрес: гр. *, ул. „*" № 1А. Собственик на капитала на дружеството била Община*.
Дейността на общинското дружество се изразявала в поддържане и експлоатация на мрежи,
системи и съоръжения за водоснабдяване. За нейното осъществяване трябвало да ползва или
поддържа автопарк.
С решение № 3/13.01.2012 година, прието на извънредно заседание на ОбС *,
председателят на съвета бил натоварен да сключи договор за временно възлагане на
управлението на „*" ЕООД на Б.Г. (вж. л. 87, том 1 ДП). Сключеният договор бил с №
1/1.02.2012 г. (вж. л. 227 - 230 от том 2 ДП).
С решение № 255/28.06.2012 година на ОбС * председателят на съвета бил
упълномощен да сключи договор за управление с Б.Г. – най-успешно представилият се
кандидат на провелия се конкурс (вж. л. 88, т. 1 от делото). Сключеният договор бил с №
2
4/20.07.2012 г (вж. л. 232-235 от том 2 ДП).
С решение № 72/28.12.2015 г. на ОбС гр. * Б.Г. бил освободен като управител на „*"
ЕООД *, без да бъде освободен от отговорност за периода на представляване на
дружеството (вж. л. 89 от том 1 ДП). В изпълнение на това решение кметът на Община *
издал Заповед № 2068/30.12.2015 година, с която прекратил договора за възлагане
управлението на дружеството на Б.Г., считано от 4.01.2016 г. (л. 236, том 2 ДП). Със същото
решение на ОбС * за временно изпълняващ длъжността управител на * е бил назначен св. Й.
Н..
До 2012 г. „*“ ЕООД било в договорни отношения с „*“ ООД за ползване на неговите
машини. На практика аварийната дейност на ЕООД-то се осъществявала изцяло с интентара
на съконтрахента му. През 2012г. съвместната дейност на двете дружества била
преустановена и * останало без налична техника с изключение на самосвал „*“, чиято
кабина побирала само двама души. Налагало се използване на друг превоз, за да се
транспортират целият авариен екип, машини и материали едновременно.
В тази връзка в началото на 2013 година ОбС * решил да бъде теглен банков кредит
за закупуване на техника за дейността на „*гр. ** и с решение № 3/17.01.2013 г.
упълномощил подсъдимия Б.Г., в качеството му на управител на „*гр. **, да подпише
кредитен договор за 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, с които да бъдат
купени нов багер, миниваляк, товарен автомобил, каналочистачна машина и водомери (вж.
л. 30 от втория досъдебен том).
Според Решение № 338/27.09.2012 година на ОбС * процедурата по ЗОП била
спечелена от „*" ЕАД. На 6.02.2013 година бил сключен кредитен договор № 1/MS 13-
00003/06.02.2013 г. между тази банка и „*" ЕООД *, представлявано от Б.Г. (вж. л. 35 – 37 от
том 2 ДП). Договорът бил придружен с опис на заложените вземания и движими вещи,
собственост на общинското дружество, представляващи обезпечение на кредита. Било
решено парите да се отпускат на траншове.
Подсъдимият се консултирал с колеги от бранша каква техника е удачно да се закупи.
Стигнал до извода, че е най-подходящ марков самосвал „втора ръка“, с двойна кабина,
тристранно разтоварване, висока товароносимост, теглич и добро техническо състояние.
Започнал търсене на оферта с помощта на свидетелите Т. Ш. и Р. Х.. Св. Т. Ш. действал като
ЕТ „*-Т. Ш.“ и ЕООД „*“ с предмет на дейност автосервизна дейност – ремонт и
поддържане на МПС и транспортна дейност със собствени превозни средства, а от м. март
12 г. бил на граждански договор с * за поддръжка на автопарка му (вж. л. 79 и сл. от н.о.х.д.
№ 697/18г.). Освен това през 2001 г. бил завършил курс по професионално обучение към АД
„*“ и получил удостоверение за „експерт-оценител на МПС“ и работел за няколко
застрахователни компании (вж. л. 76 от н.о.х.д. № 697/18г. на ПОС). Св. Р. К. бил
ръководител на административния отдел на * и заместник на Г.. Преди да започне работа в
дружеството, стопанисвал автокъща за продажба на товарни автомобили и бусове.
В един от сайтовете за продажба на автомобили видели подходяща оферта за камион
в района на гр. *. Това бил самосвал „*" с peг. № *, номер на рама *, година на производство
3
1987 г.
През м. февруари 2013 г. подс. Г. провел среща с представител на дружеството-
продавач „*" ООД гр. *, основано на 13.09.2012 г. Това била св. Я. Р., един от тримата му
управители (вж. справката в TP на л. 90 от том 1 ДП). Подс. Г. считал, че местоположението
на самосвала в гр. * ще улесни и поевтини проверката на техническите му характеристики.
Поради това не се пазарял за обявената му от свидетелката цена – 17 000 лева. На свой ред тя
приела да му го предостави за изпробване няколко дена. В двора на * камионът бил
предоставен за оглед на св. Ш., който счел, че е в идеално техническо състояние и „горе
долу си струва цената“. Св. Х. също одобрил самосвала. Поради това и като взел предвид, че
отговаря на всички изброени по-горе технически изисквания, а освен това е прясно
боядисан и със сменени гуми, управителят на * гр. * обявил на св. Р., че е съгласен с
поисканата цена от 17 000 лева.
На 12.02.13г. тя съставила данъчна фактура № 8 от името на „*" ООД *, в качеството
му на продавач (вж. л. 42 от том 2 ДП и л. 63 от том 1 ДП). Като начин на разплащане във
фактурата било посочено „по сметка".
Междувременно обслужващата банка била отпуснала уговорения заем и с кредитен
превод № Го: *от 15.02.2013 г. подс. Г. превел сумата 17 000 лева от сметката на
управляваното от него ЕООД в „*" ЕАД по сметката на продавача в същата банка (вж. л. 43
от том 2 ДП и л. 51 от том 1 ДП). За основание за плащане била посочена фактура №
8/12.02.2012г. (изписването на 2012г. вместо 2013г. се дължи на очевидна техническа
грешка). Въпросната фактура, издадена от „*“ ООД, била включена в дневника за покупки
по ЗДДС за м. февруари 2013 г. на ЕООД „*“ гр.* и впоследствие била декларирана пред
данъчната администрация. Фактурата и извършеното плащане били осчетоводени и при
продавача.
Кредитният превод от 17 000 лева в полза на „*" ООД бил реализиран на 15.02.2013
г. с електронния подпис на Г. (регистриран с № 2517391 на 08.02.2012 г. в системата „*" АД
– вж. л. 22, гръб и л. 24, гръб от том 2 ДП).
На 25.02.2013 г. страните по договора за покупко-продажба на самосвала пристъпили
към нотариално изповядване на сделката. Заверката била поставена от нотариус Г. К. Х., с
peг. № * по регистъра на Нотариалната камара (вж. л. 45 от том 2 ДП). С цел заплащане на
нот. такси и данък в по-малки размери в договора била посочена нереална продажна цена –
2100 лева. Нотариалната такса от 52.50 лева била заплатена от Г. (вж. л. 46-47 от том 2 ДП).
На 25.02.2013 г. закупеният товарен автомобил бил регистриран в *, с peг. № * и
собственик „*" ЕООД. Преди това, на 18.02.13 г., била сключена и застраховка „каско" при
„*" ЕАД (вж. л. 48 от том 2 ДП). Застраховката била заплатена със средства на „*" ЕООД.
На 28.02.2013 г. самосвалът бил приет и вписан като дълготраен актив във „*"
ЕООД, * с първоначална стойност 17 000 лева (вж. л. 60 от том 1 ДП). Предаването му било
извършено лично на подс. Г. от страна на св. Я. Р..
Започнало ударното му използване за нуждите на *. Най-напред бил шофиран от
4
служителя св. Н. К., а малко по-късно от св. В. В., който го управлявал до 2021г.
Епизодично е бил управляван и от Г. К.. Били надлежно издавани товарителници и пътни
листа, по които били начислявани гориво, амортизационни отчисления и други разходи.
След закупуването на камиона същият бил системно претоварван, като качвал целия
авариен екип и всичкия инвентар и материали, необходими за отстраняване на аварии, а към
теглича били прикачвани машини. Често бил управляван по черни пътища и
труднодостъпни горски терени, обслужвани от водното дружество.
През годините самосвалът давал различни дефекти, които били отстранявани и
използването му продължавало. Правели се включително заварки от страна на заварчика св.
Ф. М.. Не бил подлаган на основен ремонт.
Поради претоварването му и тежкия терен камионът редовно давал и преразход на
гориво. При годишното счетоводно приключване за 2013 г. бил установен преразход на
гориво в размер на 132,91 литра. С докладна записка до управителя на дружеството от
01.04.2014 г. ръководителят на финансовия отдел предложил преразходът да не бъде
удържан от шофьорите, а да бъде осчетоводен като разход. Управителят Г. приел това
предложение и със своя заповед № 22/01.04.2014г. наредил да не се удържа (вж. л. 136 и сл.
от н.о.х.д. № 697/18г.).
Впоследствие била извършена проверка от комисия. Въз основа на резултата от
проверката подс. Г. издал* на 18,44 л. за 100 км. пробег.
И до днес самосвалът се ползва от дружеството по предназначение.
За 2015 година финансовата загуба на „*" ЕООД * била в размер на 187 000 лева,
като за предходните години резултат бил около нулев. През 2016 година, когато управител
на дружеството станал св. Й. Н., дружеството приключило отчетната година с печалба от 62
000 лева.
Считано от м. януари 2016 г. св. А. Х. постъпила на работа във „*" ЕООД *,
първоначално като ръководител на административен отдел, а след това била преназначена
на длъжност „експерт стопанска дейност“. Било й възложено (от новия управител св. Й. Н.)
да се запознае с начина на разходване на кредита, отпуснат на дружеството през 2013 година
от „*" ЕАД. За тази цел тя прегледала и проверила всички договори и прилежащата им
документация. Установила несъответствие между фактурата № 8/12.02.2013 година,
издадена от „*" ООД * за сумата 17 000 лева, и писмения договор за покупко-продажба на
процесния самосвал, в който била посочена сумата от 2100 лева. Запознала управителя Н.
със своята констатация. Той депозирал жалба до РП-*, входирана с № 276/24.02.2016 г. (вж.
л. 56 от първия досъдебен том). След полицейската проверка преписката била изпратена по
компетентност на ОП-Пазарджик. С постановление от 6.04.2017 година тази прокуратура
образувала настоящото досъдебно производство.
На досъдебното производство била назначена оценъчна експертиза на закупения
товарен автомобил самосвал „*" с peг. №*. Изхождайки от годината на производство 1987 г.,
марката и модела на автомобила, събраната информация от свидетелите за техническото му
5
състояние и след сравняване на аналогични оферти в интернет към момента на изготвяне на
експертизата (2018г.) вещото лице Д.Т. е приел, че към 25.02.2013 г. пазарната му стойност
е възлизала на 8600 лева (вж. л. 126-127 от том 1 ДП).
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена друга
автооценъчна експертиза, която да определи пазарната стойност на самосвала към
първоначално инкриминираната дата - 12.02.2013г. Тя е била възложена на инж. Ф.
(автоексперт и автооценител). Той е приложил два метода – нормативно обоснования метод
на остатъчната стойност (НМОС) и сравнителния метод на пазарните аналози (СПМ), като
подробно е обосновал всеки от тях. Заключил е, че справедливата пазарна стойност на
процесния автомобил се явява средна стойност между цифровите резултати от
приложението на споменатите методи. В тази връзка е приел, че минималната цена, на която
е можело да се купи самосвалът на указаната дата, е била 6285 лева, а максималната – 8000
лева. Като се има предвид сравнителният пазарен метод и моментното техническо състояние
на превозното средство, огледано от експерта, справедливата пазарна цена на самосвала към
25.10.2020г. е определена на 5000 лв.
ПзОС е възприел заключението на разискваните експертизи безрезервно и ги е
използвал за изграждане на изводите по фактите. Не е забелязал, че използваният от
повторната експертиза метод на пазарните аналози е базиран на сравнителен анализ на
оферти за продажба на самосвали, публикувани след инкриминирания момент (през м. март
и м. април 2013г.).
Отчитайки това, ПАС назначи допълнителна автооценъчна експертиза, като възложи
на в.л инж. Ф. да се запознае с офертите на самосвали от марката и с характеристиките на
процесния, публикувани в единствения достъпен понастоящем източник на информация –
вестник „*“ (информацията от сайта не се съхранява), и да използва това сведение за отговор
на първоначално поставените задачи. Изходи от предположението, че информацията от
вестника и сайта „*“ би следвало да е идентична. Това предположение се оказа неправилно
обаче, като ООД „*“, което е поддържало през 2012/2013г. и вестника, и сайта, обяви (в
отговор на запитване от страна на въззивния съд), че подобно съответствие не може да се
твърди, а и е малко вероятно при положение че отделните рекламодатели са имали
възможност да публикуват само във вестника или само в сайта.
Проучвайки информацията само във вестника, г-н Ф. отново е приложил
споменатите два метода и е достигнал до различен извод за справедливата пазарна стойност
на процесния автомобил. Той заключава, че минималната справедлива пазарна стойност към
датите 12.02.13г. и 25.02.13г. възлиза на 6 734 лева, а максималната – на 8135 лева. Вижда
се, че и двете стойности са по-високи от изчислените в предходната експертиза. Но не това
е важното, а че са открити само три оферти за самосвали „*“, модел *– единият е бил
произведен през 1991г., с пробег 600 000 лева, предлаган за 5000 лева, другият е бил
произведен през 1993г., с пробег 500 000 лева, предлаган за 3 333 лева, а третият е бил
произведен през 1993г., с пробег 249 000 лева, предлаган за 14 400 лева (вж. таблица № 1 на
л. 5 от експертизата).
6
В другите три таблици инж. Ф. е описал открити във вестника и списанието „*“
обяви за аналогични автомобили „*“, по-голяма част от които са били с по-малка
товароносимост и мощност на двигателя или не са били самосвали и следователно не са
отговаряли на главното изискване за ефективна работа във * – да могат да придвижват и
аварийния екип, и аварийния инвентар, и материалите по труднодостъпни места. Посочил е
и няколко оферти за продажби на самосвали, които са били от друга модификация, но са
отговаряли на посочените изисквания за тройно разтоварване, мощност на двигателя,
товароносимост, двойна кабина и брой места в кабината.
При устния си разпит уточни, че пробегът на процесния самосвал е бил около
570 000 лв., когато през 2018г. го бил огледал. Мнението му, че за 6-те години от 13 г. е
изминал не повече от 60 000 лева, не може да се приеме. То се основава на допускането, че
самосвалът е бил управляван на кратки разстояния, което се оказа опровергано от
показанията на заетите с дейността на * гр. * служебни лица.
*
Изложеният доказателствен анализ, вследствие който е изведена горната фактология,
е относително точен. Наблюдават се някои несъвършенства при интерпретирането на
отделните доказателствени източници, както и некоректен разбор на доказателствената
наличност в някои аспекти. Част от обосновките на оправдателния диспозитив пък се
оказаха неотносими към предмета на делото. Наложиха се и някои промени в приетата за
установена фактология. В последна сметка се сподели крайния извод на ПзОС за
несъставомерност на поведението на подсъдимия от субективна страна.
За яснота и последователност на изложението най-напред трябва да бъдат посочени
безспорните моменти от фактическата обстановка. Не е спорно, че подсъдимият лично е
уговорил сключването на сделката със св. Я. Р., управител на продавача на камиона ООД
„*“ гр. *; че преди това не я е познавал; че не се е провел пазарлък за цената; че на 12.02.13
г. св. Р. издала фактурата за 17 000 лева, която била осчетоводена в регистрите и на нейното
дружество, и на *; че три дена по-късно, на 15.02.13 г., с електронния си подпис
посредством интернет-банкиране лично подсъдимият е превел (с платежно нареждане за
кредитен превод) горната сума по сметка на дружеството продавач; че двете страни по
сделката извършили относителна симулация, като се договорили да впишат в нот. акт доста
по-ниска стойност – 2100 лева, за да платят по-ниски нотариални такси и данък за
придобиването на вещта; че на 28.02.13г. камионът бил заведен за 17 х. лева като ДМА на *
(с акт за приемане на дълготраен актив); че и до днес се използва във *-*.
Спори се по следните два въпроса:
1. Относно техническото състояние на инкриминираната вещ
1.1 Пазарджишкият съд е бил прав да не даде вяра на твърдението на св. К., който
управлявал камиона няколко месеца след закупуването му, за негово лошо техническо
състояние, изложено в прочетените му на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр.1 НПК
досъдебни показания. То противостои на констатациите в обратния смисъл на св. В. В.,
7
застъпил след св. К. и останал шофьор на самосвала до края на 2021г. Показанията на св. В.
звучат правдиво и добросъвестно, доколкото той не скрива необходимостта от редица
ремонти и заварки, както и това, че в един момент е бил обвинен от шефовете си за
изразходване на прекомерно количество гориво. Казаното от него комуникира с показанията
на автооценителя св. Ш., който развивал авторемонтна дейност като ЕТ и ЕООД, а отделно
от това бил договорно ангажиран с поддръжката на автопарка на *. Те двамата, а също
продавачът св. Р. и заместникът на подс. Г. св. Х. говорят за много добро техническо
състояние на превозното средство. Тяхната оценка пък се съгласува с факта, че и до днес
самосвалът работи и безпроблемно се използва за нуждите на предприятието (а другите
МПС от онзи период вече са бракувани), както и с факта, че не е бил подлаган на основен
ремонт, нито за дълго време е излизал извън строя.
В протеста пък се набляга на снимковия материал към първата оценъчна експертиза
на инж. Ф., онагледяващи следните технически проблеми на самосвала – без кори от
вътрешната част на вратите, с частично обелена боя и скъсани подови греди. Авторът на
протеста не отчита, че става дума за повърхностни и напълно отстраними дефекти, дължащи
се на овехтяване и типични за автомобили втора употреба. Подобни дефекти не намаляват
ефективността му за работата, която бил предназначен да върши във * * – да превозва
инвентар, материали и хора с общо тегло над товароносимостта му, включително по трудно
достъпни места.
По-нататък прокуратурата твърди нерентабилност на неговото придобиване, като се
позовава на документацията за преразход на гориво. Подминава обаче споменатите
претоварване и управление по тежък терен, които според неопроверганите твърдения на
подсъдимия, св. Х. и св. В. водели и до преразход на гориво.
Не е приемлива и тезата на гражданския ищец, че честите ремонти, подмени на
авточасти и заварки на самосвала бездруго свидетелствали за техническа непълноценност
към 25.02.13г. Тази позиция не съобразява многократно повтаряното по-горе безспорно
обстоятелство, че експлоатирането на процесното превозно средство не е било коректно при
положение че години наред товароносимостта му (3.5 тона) била надвишавана с тон, тон и
половина, а управлението му твърде често се осъществявало по неасфалтирани пътища. В
тази връзка е уместно е да се отбележи и твърдението на следващия управител на * св. Г. М.,
че ремонтите се налагали във връзка с експлоатацията на превозното средство.
1.2 Не е обоснована констатацията, че процесният самосвал бил ремонтиран
непосредствено преди продажбата. В показанията на св. Р. не се съдържа подобно
твърдение.
2. За предисторията на приемане офертата на ООД „*“ гр. *
2.1 ПзОС е бил прав да даде вяра на единното твърдение на св. Х. и на подсъдимия,
че заедно търсели самосвал в сайта „*“, сетне се събирали и сравнявали характеристики и
цени на поместените оферти и в един момент се спрели на процесната, приемайки я за
8
оптимална.
2.2 Св. Х. прави некредитируемото твърдение, че в търсенето участвал и св. Ш.. Това
твърдение се опровергава и от последния, и от подсъдимия, които са сигурни, че св. Ш. нито
е търсел, нито е участвал в сравнителния анализ на офертите. Освен това процесната оферта
не е била поместена в интернет сайт, както е казал св. Х.. Видно от дадените включително
пред настоящата инстанция обяснения на подсъдимия и от показанията на св. Р., закупеният
самосвал бил офериран единствено чрез поставена върху него табелка „продава се“.
ПАС обаче не споделя мнението на гражданския ищец, изложено във въззивната
жалба, че въпросните изречени от св. Х. неистини били показателни за негова
заинтересованост от изхода на делото, а от тук и за цялостно недобросъвестно поведение
като свидетел. Става дума за неточности относно подробности при запазен ясен спомен за
съществените обстоятелства – че той и подсъдимият търсели в интернет сайта „*“ подходящ
камион и в един момент заедно стигнали до мнение, че покупката на процесния би била
добра. Трябва да се има предвид и това, че изследваните събития са били отдалечени от
разпитите на св. Х. с над пет години – период, през който е съвсем естествено да настъпи
избледняване и объркване на спомени.
2.3 По-нататък ПзОС е бил прав да даде вяра на съвпадащите твърдения на
подсъдимия и на автооценителя св. Ш., че първият бил консултиран от втория освен за
техническото състояние на самосвала (на който се били спрели със св. Х.), също и за цената,
която не считал нито за ниска, нито за завишена. Акцесорната процесуална страна атакува с
експертни аргументи мнението на св. Ш. за цената. Явно не отчита, че св. Ш. не е автор на
експертиза, така че изказваните становища от негова страна не могат да бъдат предмет на
подобно възражение – то не предоставя информация, релевантна за изясняване въпросите по
чл. 102 НПК. Важното е дали преди сделката е съобщил своето мнение на управителя на *
гр. *. Положителният отговор на този въпрос изхожда от липсата на каквото и да е
доказателство, което да опровергае споменатия синхрон в твърденията на св. Ш. и подс. Г.
за предхождащ сделката разговор за техническото състояние и цената. Нещо повече,
убедеността и аргументацията, с които св. Ш. е отстоявал коментираното мнение в с.з.,
показва, че не е бил безучастен към инкриминирания момент, което допълнително подкрепя
констатацията за дебатиране параметрите на сделката с подсъдимия. Важно е също, че
подсъдимият имал доверие на преценката на св. Ш., тъй като знаел, че е автооценител в
застрахователни дружества, а и поддържал договор с него за обслужване автопарка на *.
Гражданският ищец счита св. Ш. за заинтересован от констатация за изгодност от
сделката, защото бил член на одитиралия дейността на * през 2013г. екип и с показанията си
защитавал изразеното в доклада свое мнение. ПАС не вижда връзка между твърдения
стремеж на св. Ш. да отстоява мнението си пред съда и одитния доклад (с вх. №
232/14.04.14г., приложен на л. 10 от том 2 ДП). В този доклад е оформена констатацията, че
„закупената техника постепенно започвала да възвръща вложените в нея средства, като
намалявала разходите за външни услуги с 39 000 лв. и увеличава приходите от услуги, които
9
за 13 г. надхвърлят 40 000 лв.“. Събраните от ПзОС в тази връзка гласни доказателствени
средства изясняват, че спестяването се постигнало с преустановяване на практиката да се
наема техника, а също на практиката да се използват няколко превозни средства за
превозване на инвентара, материалите и аварийната група (тъй като целият този товар се
побирал и теглел от закупения *). С други думи, не е било „одитирано“ инкриминираното
договаряне, като въпрос за цената на покупната сделка въобще не е бил в полезрението на
одиторите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед така очертаната фактическа картина на договарянето може да се направи
претендираният от обвинението извод, че сключеният с ООД „*“ договор за покупко-
продажба на самосвал *с рег. № * е бил неизгодна сделка, резултирала във вреди в
инкриминирания размер на 8400 лв. (разликата между изчислената от в.л. Т. пазарна
стойност към инкриминираната вследствие изменение на обвинението дата – 25.02.13г., а
именно 8600 лв., и заплатената цена от 17 000 лева)[1]. Тъй като споменатата сума е
надхвърляла 14 пъти установената към инкриминирания момент 25.02.13г. минимална
работна заплата (която според ПМС № 250/11.10.12г. е била 310 лева), т.е. е била
значителна, е налице обективната съставомерност на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК.
Към предмета на делото не е относима тезата на защитата за необходимостта от
договарянето. Според адв. Л. процесният самосвал бил особено нужен, защото договорът за
съвместна дейност с дружество, което предоставяло на * превозни средства бил прекратен, а
двойната кабина и платформа на процесния камион побирали всички необходими за
отстраняването на аварии материали, машини и целия екип работници (и не се налагало
ползването на поддържащо превозно средство). Всъщност се касае за аргументи, с оглед
които принципалът на общинското дружество решил вземането на кредит за закупуване на
техника. ПАС държи да подчертае, че споделя становището на обвинителя, че * би могло
успешно да реализира въпросното едновременно превозване на хора и инвентар
посредством някой от по-евтините самосвали, предлагани на пазара в периода м. декември
12 г. – м. февруари 13 г.
Не е относима и друга част от защитната теза – че евентуалните икономически ползи,
генерирани през последвалите (дълги) години експлоатация на мерцедеса, имали потенциал
да неутрализират завишаването на покупната цена. ПзОС е възприел тази аргументация,
несъобразявайки, че за обективната съставомерност не са релевентни преценките
постфактум. Наказателната отговорност не може да се постави в зависимост от бъдещи
събития (още по-малко несигурни), пък и в случая дори деецът не твърди, че е влязъл в
договарянето, правейки някакви прогнози за дълголетно и безпроблемно ползване на
самосвала. Впрочем ВКС на РБ е имал повод да се произнесе по аналогични доводи,
изложени по дело с идентичен предмет – с Решение № 667/11.07.06г. по н.д. № 119/06г. е
изведено обобщението, че „субективните очаквания у представляващото длъжностно лице за
евентуален бъдещ позитивен икономически ефект от съзнателно сключена от него поначало
крайно неизгодна сделка не могат да изключат щетата за представляваната от него
10
организация като обективен признак на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК, а това не може
да стане с обратна сила при последващо реално подобрение в имущественото състояние на
същата организация“.
Разсъжденията относно длъжностното качество на подсъдимия и
категоризиризирането му като дл. лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК са коректни, не
се оспорват и изложението не следва да се обременява с преповтарянето им. Няма никакъв
спор и за това, че длъжностното лице Г. е било оправомощено, в кръга на службата си, да
сключва сделки от името на дружеството, което представлява, и да ангажира с подписа си
неговата отговорност.
Правилно е инкриминирана (вследствие изменение на обвинението по реда на чл.
287, ал. 1 НПК) датата 25.02.13г. и е изоставено обвинението за датата 12.02.13 г. На
25.02.13г. разглежданата покупко-продажба на МПС е била сключена в изискуемата форма
за действителност - нотариалната, а на 12.02.13г. е било постигнато първоначалното
съгласие за вещта и цената и продавачът е издал фактура. Вижда се, че волята на страните е
била съгласувана, цената – платена, а вещта – предадена преди нотариалното изповядване на
сделката, но краят на договорния процес е бил положен с официализирането на тази воля по
установения в закона ред и в установената форма.
В разисквания нотариален договор фигурира цена от 2100 лева. Страните по сделката
(подсъдимият, от една страна, и управителят на ООД „*“ св. Р., от друга страна) признават,
че фиксираната в нот. акт цена не е действителната, на която е била разплатена вещта, а и
самосвалът бил заведен като ДМА за 17 000 лева в баланса на * и отразен с тази цена и в
счетоводните регистри на продавача. Съобразявайки въпросната уговорка между страните,
прокурорът е бил прав да изведе и фиксира в обвинителния акт констатация за
симулативност на цената.
Споделим е по-нататък и изводът, че подсъдимият е имал вина за неизгодното
договаряне. Но не и обвинителното становище за формата на вината.
По-долу ще бъде мотивирано виждането, че събраните по делото доказателства
обосновават небрежност, а не изискуемия за осъществяване на инкриминирания престъпен
състав по чл. 220, ал. 1 НК пряк умисъл:
1. Управителят на * гр. * търсел камион за отстраняване на аварии като процесния –
„марков“ самосвал, втора ръка, но в добро техническо състояние, с тристранно
разтоварване, двойна кабина, товароносимост поне 3.5 тона, 5 места в кабината и теглич, в
какъвто смисъл били съветите на колегата му св. В. (управителят на * гр. *) и на
автооценителя св. Ш.. Следва да се кредитира уверението му, че не е бил наясно, че в
началото на 2013 г. може да се намери доста по-евтин камион с всички тези характеристики.
Няма доказателствен източник, който да опровергае многократно и убедено заявяваното
негово твърдение, че в интернет сайта „*“, в който е търсел оферти в периода м. декември
12г. – м. февруари 13г., не попаднал на цени, по-ниски от 14-15 000 лева. Напротив,
коментираното твърдение се подкрепя от показанията на ръководителя на
11
административния отдел на * гр. * св. Р. Х., с когото заедно търсели оферта за самосвал с
горепосочените характеристики в сайта „*“. Не може да се направи дори предположение, че
двамата ръководители на * гр. * са чели освен сайта, също и вестниците „*“ (достъпни и до
днес), в които в.л. Ф. е открил посочените по-горе по-изгодни оферти за идентични
самосвали.
Както по-горе беше посочено, ПАС реши да проучи въпроса дали електронното и
печатното издание са имали еднакво съдържание. За целта отправи запитване до ООД „*“,
което дружество и тогава, и сега е поддържало и двете. Според получения отговор
информацията, публикувана в сайта „*“ в периода м. декември 12 г. - м. февруари 13г., не се
съхранява понастоящем, а „вероятността за пълно съвпадение в съдържанието на сайта и на
вестника е минимална, тъй като към въпросния период двата рекламни носителя допускали
и рекламиране само във всеки един от тях поотделно“. В същия смисъл е изказаното от в.л.
Ф. при разпита му пред ПАС мнение (вж. л. 5 от протокола от с.з. на 30.05.22г.), като той се
е позовал и на своя опит в търсенето на оферти за изпълнение на поставяни му експертни
задачи.
Следователно не е сигурно, че в сайта, който са чели подсъдимият и съветникът
му св. Х., са били публикувани обявите за продажби на самосвали „*“, фиксирани в
изследваните от в.л. Ф. броеве на вестник „*“ от м. декември 12г. – м. февруари 13г.
Става дума за двата посочени в таблица № 1 от допълнителната експертиза
мерцедеса, модел 709Д, които са имали малко по-дълъг пробег от процесния самосвал, но са
били оферирани със значително по-ниски цени: произведеният 91г. МБ, с пробег 600 000 км.
– за 5000 лева; произведеният 93г. МБ, с пробег 500 000 кг. – за 3 333 лева. А също за трите
аналога в таблица № 2 от допълнителната експертиза – МБ, модел 809, произведен през
1989г., с пробег 245 000 лв. и товароносимост над 3.5 тона, предложен за 5900 лева, МБ,
модел 410, произведен през 90г., с пробег 192 000 лв., с товароносимост 3.5 тона, предложен
за 10 990 лв. и МБ, модел 410, произведен през 95г., с пробег 190 000 лв. и товароносимост
3.5 тона, предложен за 12 990 лв.[2]
Следва да се вметне, че цената не се сторила прекомерна и на колегата на
подсъдимия - управителя на * гр. * св. В., който също като него търсел да закупи техника за
нуждите на управляваното от него общинско дружество и в тази връзка провеждал широко
проучване на пазара.
Казано накратко, прокуратурата не успя да докаже, че г-н Г. е бил информиран за
оферти на по-евтини самосвали с търсените характеристики и аналогично добро (или по-
добро) техническо състояние.
2. Видно от изложените фактически констатации, подсъдимият е получил съвет от св.
Ш., който бил компетентен да оценява МПС за застрахователни цели, държал автосервиз и
бил в договорни отношения с * за поддръжката на автопарка му. Той бил огледал
предоставения за изпитване на * самосвал и констатирал, че двигателят работи „перфектно“,
а техническото състояние на превозното средство е „идеално“, „ще върши работата, за която
12
се купува“ и „горе долу си струва цената“. Тази експертна преценка дала на подс. Г.
сигурност, че е открил подходящата оферта. И в тази връзка той преустановил търсенето.
3. Определящ за цената на сделката е бил и фактът, на който подсъдимият набляга –
че камионът се намирал в гр. *. А също фактът, че продавачът се съгласил да го предостави
без ангажименти за няколкодневно изпробване. Очевидно е спестяването на транспортни
разходи за огледи, командировъчни, разноски по транспортирането до гр. *, а при
неодобряване – и обратно до друго населено място[3].
**
От всичко изложено се вижда, че подс. Г. не е действал с пряк умисъл. Както е
известно, прекият умисъл предполага деецът да е бил наясно с обществената опасност на
своето деяние – да го е схващал като условие за настъпване на съставомерния резултат и да
е знаел, респ. очаквал неговото настъпване. В контекста на конкретния казус това означава
управителят на * да е знаел за другите оферти на самосвали, фиксирани в заключението на
оценъчната експертиза, да се е убедил, че имат техническите характеристики и добро
състояние на избрания и съзнателно да ги е игнорирал, приемайки „нереалната“ оферта на
св. Р. с цел да навреди на * с 8400 лева. Видно от изложените по-горе фактически
констатации, подобно съждение не може да се оформи. Пък и звучи искрено няколкократно
заявеното от него, че ако му е било известно заключението на г-н Ф. (ретроспективно),
никога не би сключил сделката. А че е действал в някакво съглашателство със св. Р., дори не
може да се предположи, след като и тя, и той са категорични, че са се запознали едва след
като подсъдимият се бил поинтересувал от оферирания за продажба самосвал, който видял в
двора на дружество, съконтрахент на „*“, в индустриалната част на гр. *. Тяхното
съвпадащо твърдение не е опровергано, а и изглежда достоверно при положение че * и
дружеството на св. Р. нямали каквато и да било обща дейност, а превозното средство
действително е било с поставена на него табелка „Продава се“.
***
Закономерно възниква поставеният в жалбата на гражданския ищец въпрос дали
управителят на * е трябвало да прояви повече грижа за интересите на представляваното от
него дружество. Още повече, че е бил назначен на ръководната длъжност след конкурс, т.е. е
имал проверени по съответния ред качества за адекватна оценка на търговски ситуации от
типа на процесната. Отговорът е положителен – като управител на търговско дружество той
е бил длъжен да ръководи и организира дейността му в съответствие със закона (вж. чл. 141,
ал. 1 ТЗ и чл. 1 от цитирания по-горе възлагателен договор), т.е. при съобразяване
включително със забраната по чл. 45 ЗЗД за причиняване на увреда. Дължимата и
неположена грижа се е изразявала в бездействието му да прегледа всички достъпни
продажни оферти за самосвали с характеристиките на процесния. ПАС има предвид
обстоятелството, че подс. Г. не твърди невъзможен или затруднен достъп до информацията,
която след 10 години все още е на разположение (и беше анализирана в оценъчните
експертизи). Ако беше развил подобна широкомащабна активност, щеше да достигне до
описаните в таблиците на инж. Ф. оферти. Действително, той е потърсил консултация от
13
специалист (св. Ш.), но само относно един-единствен самосвал. Не е възложил нему или на
инж. Ф. анализ на пазара и заключение за справедливата максимална пазарна цена в
началото на 13 г. (вместо сега да изразява съжаление, че експертизите по делото не са били
налични към 12.02.13г.). Следователно е проявил класическа небрежност – бил е длъжен да
съобрази поведението си с действащото законодателство, част от което е нормата на чл. 45
ЗЗД, но не е сторил това въпреки че е могъл. В причинна връзка с неговото бездействие е
настъпило увреждането на * с инкриминираната разлика между пазарната и договорената
цена.
Сключването на значително вредоносна неизгодна сделка по непредпазливост е
престъпление по чл. 219, ал. 1 НК (вж. Р.103-87-ОСНК). В обвинителния акт обаче се твърди
умишлено действие и логично не са фиксирани факти, които да покрият съставомерните
признаци на престъпление с посочената квалификация. По-конкретно факти, върху които да
се базира извод за разискваното по-горе неполагане на необходимите грижи – бездействие
да се проучи и анализира пазара в началото на 2013 г. и да се добие знание за максималната
справедлива пазарна цена за покупка на самосвал за нуждите на *. Следователно съдът не би
могъл без изменение на обвинението да извърши съответното преквалифициране, ако и
престъплението по чл. 219, ал. 1 НК да е по-леко наказуемо.
С оглед изложеното г-н Г. следва да бъде оправдан по обвинението за умишлено
сключване на явно неизгодна сделка и да бъде осъден, на основание чл. 145 ТЗ във връзка с
чл. 45 ЗЗД, да изплати на представляваното от него търговско дружество, конституирано
като граждански ищец по делото, обезщетение за причинени имуществени вреди от
сключената (по непредпазливост) явно неизгодна сделка в поискания размер от 8400 лева,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 25.02.13г.
Не се споделя виждането на адв. Л. за погасяването на гражданския иск по давност.
Според чл. 110 ЗЗД общата давност е петгодишна и започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на основание на деликт, в ЗЗД са
уредени две хипотези. При първата от тях вземането става изискуемо от момента на
извършване на деликта, когато извършителят е известен. При тази хипотеза откриването на
дееца съвпада с настъпването на деликта. Във втората хипотеза деликтът е осъществен, но
вземането не е станало изискуемо; то става такова от момента на откриване на дееца /вж. чл.
114, ал. 3 ЗЗД/. В случая противоправното и виновно сключване на вредоносния договор се е
състояло на 25.02.2013 г., но тогава извършителят не е бил „открит“ при положение че е бил
единственият управител на * гр. *. Всъщност до освобождаването на управителя Г. на
30.12.15г. давност изобщо не е тегла – според чл. 115, б. „д“ давността не тече за вземания за
обезщетения на юридически лица срещу техните управители, докато са на служба.
За откриване на извършителя Г. може да се говори едва когато новият управител на
дружеството Й. Н. е узнал за сделката и съответно оформил и подал сигнал в полицията –
през м. февруари 2016 г.
Считано от 2016 г. до предявяване на гр. иск на 30.11.2018 г. в хода на първото
14
първоинстанционно разглеждане на делото (вж. л. 22 от н.о.х.д. № 697/18г. по описа на
ПзОС) са изминали по-малко от пет години. На посочената дата давността е била
прекъсната и не е било необходимо ЕООД * гр. * да предявява нов иск с идентична
претенция за обезщетение за имуществени вреди по наказателното дело, по което е
произнесена проверяваната присъда (на 29.11.2021г., вж. л. 17 от това дело).
Така че адв. Л. греши, като изчислява 5-годишния срок, считано от 25.02.13г. до
29.11.21г.
По тези съображения жалбата на ЕООД „*“ гр.* се явява основателна, а присъдата –
незаконосъобразна в гражданската част. След като предявеният на основание чл. 45 ЗЗД
иск не е погасен по давност, а претендираното увреждане от 8400 лева все още не е
отстранено, трябва да се присъди исканото обезщетение, ведно с лихвите за забава, считано
от сключването на сделката.
В този смисъл следва да бъде изменена атакуваната присъда, като бъде отменена в
частта относно отхвърлянето на гр. иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените на
досъдебното и в хода на първоинстанционните и въззивни съдебни производства разноски
трябва да останат за сметка на държавата.
На гражданския ищец следва да се присъдят изрично поисканите в с.з. от 30.05.2022
г. разноски (за процесуално представителство пред четири съдебни състави от
първоинстанционния и въззивния съд) в размер на 3420 лв.
По тези съображения и на основание чл. 337, ал. 3 НПК Пловдивският апелативен
съд
[1] В допълнителната автооценъчна експертиза на инж. Ф. са обосновани по-високи максимална и минимална
справедливи пазарни цени, но възприемането на подобен експертен извод би довело до надвишаване на размера
на обвинението (и гражданския иск), което би било процесуално недопустимо.
[2] Не са релевантни останалите фиксирани в таблиците на допълнителната оценъчна експертиза
оферти, тъй като оферираните * или са били с по-малка товароносимост (моделите 609 и 412), или не са били
самосвали (*, който освен това е с товароносимост под 3.5 тона), или са имали по-ниска мощност на двигателя
(*), а на един от тях – *, с година на производство 93, цената е била толкова висока (14 400), че евентуалното му
закупуване би се окачествило като неизгодно, след като средната пазарна цена би била надвишена с доста над
4340 лв.
[3] Клаузите на заложния договор не биха могли да се използват за обосноваване на субективна
несъставомерност на посегателството, както счита подсъдимият. Този договор, сключен на основание Закона за
особените залози, носи датата на кредитния договор – 06.02.13г. (вж. л. 31 от том 2 ДП). Съобразно договора за
кредит избраната след конкурс *к е отпуснала на * ЕООД гр. * 250 000 лева за закупуване на багер, мини валяк,
товарен автомобил и каналочистачна машина, които да бъдат използвани за нуждите на развиваната дейност. За
обезпечение на вземането на банката по кредитния договор са били заложени следните активи на ЕООД-то –
вземания от физически и юридически лица (които са точно посочени в приложени списъци) и новозакупени ДМА,
придобити със средствата по договора за кредит (250 000 лева), които към момента на подписването му не е
могло да бъдат индивидуализирани. По-късно, на 13.02.13 г., бил сключен анекс към договора за особен залог, в
който са били индивидуализирани три от вещите, вкл. процесния товарен автомобил, самосвал, марка * (а
15
предния ден продавачът „*ООД издал фактура за продажбата му за 17000 лева). След вписването на особения
залог, на 15.02.13г., 17-те хиляди били преведени на „*“ от страна на подсъдимия, като споменатата фактура от
12.02.13г. била цитирана в кредитния превод (вж. л. 43 от том 2 ДП). Уверението на подсъдимия, че „банката
одобрява всяка една сделка…със свои специалисти преценява сделката и нейната целесъобразност“ (вж.
последния абзац на л. 104 и последния абзац от л. 104 гръб на първоинст.дело) се оказа непотвърдено. От една
страна, подобен акт липсва, а от друга страна, в анекса и в издадената преди него фактура купеният самосвал
въобще не е бил индивидуализиран, като не били посочени нито състоянието му, нито подобренията, нито дори
годината на производство, т.е. цената от 17х. лева не изглеждала на пръв поглед завишена.
Излиза, че банката не е извършила преценка за стойността на самосвала преди: 1. да сключи договора за
особен залог; 2. да подпише анекса към него, в който самосвалът е бил индивидуализиран; 3. да се впише
особеният залог и да се извърши превода. А също в някакъв последващ момент.
Впрочем, стойността на купените със средства по кредитния договор вещи не е била от особено голямо
значение за кредитодателя при положение че е бил учреден особен залог и върху вземания на *. Общият размер
на тези вземания – 300 000 лева – е надвишавал кредита.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата № 4/21.02.2022 г. по н.о.х.д. № 643/21г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, като я отменя в частта, с която е отхвърлен предявеният от
ЕООД „*“ гр.* граждански иск срещу подсъдимия Б. А. Г., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА подсъдимия Б. А. Г. със снета самоличност да заплати на ЕООД „*“ гр.*, с
ЕИК: *, със седалище гр. *, ул. „*“ № 1, представлявано от управителя си Ц. С., сумата от
8400 лв. (осем хиляди и четиристотин лева), представляващи обезщетение за причинените
му вследствие сключената на 25.02.2013 г. с ООД „*“ гр. * явно неизгодна сделка за покупка
на самосвал „*“, с peг. № * и номер на рама * имуществени вреди (разликата между
пазарната цена от 8600 лв. и заплатената покупна цена от 17 000 лева), ведно със законната
лихва, считано от 25.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3420 лв. (три
хиляди четиристотин и двадесет лева), представляващи направените от ЕООД „*“ гр.*
разноски за процесуално представителство пред ПзОС и пред ПАС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените пред настоящата инстанция разноски
(за експертизи) остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16