Решение по дело №549/2020 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …….

 

гр.В. Търново, 08.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 30.06.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО Ц.

 

при секретаря Ц. Зинева като разгледа докладваното от съдия П. Ц. НАХД № 549 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от С.С.Ц., ЕГН **********,*** против НП № 20-1275- 000291 от 19.02.20г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник (адв. И.м.) заема становище, с което поддържа подадената жалба и напавинет в нея искания. 

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, редовно призовани, не изпращат представител. Заемат писмено становище.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

АУАН с № 203351 от 13.02.2020г. е издаден от Т.д.Г. (мл. авто контр. при сектор ПП при ОД на МВР– В. Търново), в присъствието на св. А.А.И. против С.С.Ц., ЕГН **********,***.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието, че на 13.02.20г., в 13.40ч., в с. гр. В. Търново, на бул. "Б", в района на дом. № **, в посока на ул. "В. Левски", жалбоподателят, управлявал лек автомобил Опел, модел "Астра", с рег. № *****, Като по време на движението си водачън управлява МПС без поставен обезопасителен колан с какъвто било оборудвано превозното средство. В хода на извършената проверка било установено, че водачът осъществява управлението с наложени с фишове наказания - глоби, които  не били заплатени в срока на доброволно плащане. Осъществените деяния били квалифицирани, от контролния орган, като административни нарушения на чл.137а, ал. 1 и по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Съставеният  АУАН бил връчен  на нарушителя на същата дата .

В съдържанието на АУАН не са отразени направени от нарушителя възражения по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН. В законоустановения срок е представено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на описания АУАН, при възприета в пълнота и идентичност фактическа обстановка е издадено НП № 20-1275- 000291 от 19.02.20г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което, за извършеното нарушение по чл. 137 а, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. При това за извършеното нарушение по чл. 186, ал.7 от ЗДВП и на основание чл.185 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв.

При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението наказващият орган е възприел фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения АУАН. На следващо място наказващият орган е приел, при описание на нарушенията, че Ц. не е изпълнил задълженията си и като водач не изпълзвал обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3 и N 1, N 2 и N 3, когато е в движение.     

Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 31.03.20г. В законоустановения срок, нарушителят, е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ВТРС.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните като свидетели Т.г. (очевидец и актосъставител) и А.И. (св. при извършване на нарушението, при издаване на АУАН и свидетел при осъщественият от дееца отказ за подписване и връчване на АУАН), които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации относно извършените от жалбоподателя нарушения. Свидетелите заявяват, че непосредствено и лично е възприели, че деецът при движението си с МПС не е използвал обезопасителен колан, както и че към момента на проверката е имал незаплатени, наложени с фиш парични глоби. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и свързани помежду си.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел М Ц, съпруга на въззивника. В показанията си свидетелката заявява, че към момента на проверката, нарушителят е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан, а тя самата не е била с поставен такъв, за което и били наложили наказание. Съдът не дава вяра на покаазанията на свидетелктта, в частта, в която сочи, че съпругът и, непосредствено преди осъществената проверка е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан. В тази част паказанията си се преценяват като недостоверни, поради пряката и свързаност с нарушителя и наличието от интерес за приключване на делото с положителен за въззивника резултат. На следващо място в подкрепа на направения от съда извод е и явното им противоречие с показанията на св. Г. и И.. По делото не са събрани доказателства, които да разколебаят доказателствената им сила, поради което съдът ги възприема - изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество е неоснователна .

При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53.ал.2 от ЗАНН, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление, по отношение на твърдяните за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 и по чл. 186, ал.7 от ЗДВП. По отношение на същите съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от комтетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

            По т. 1 от НП  – нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП.

При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че С.С.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.

От обективна страна, на 13.02.20г., в 13.40ч., в с. гр. В. Търново, на бул. "Б", в района на дом. № **, в посока на ул. "В. Левски", жалбоподателят, управлявал лек автомобил Опел, модел "Астра", с рег. № *******, без да използва обезопасителен колан, по време на движението си, с какъвто автомобила бил оборудван, в нарушение на чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.

Изключение от неизпълнението на това задължение се допуска с разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, съгласно който могат да не използват обезопасителни колани: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. По делото не се събраха доказателства за наличие на предпоставки за приложение на цитираната разпоредба по отношение на нарушителя.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае задължението си по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

С обжалваното НП, на Нарушителя, на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. Наказанието е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредбата. С оглед на което настоящият състав приема, че не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваното НП, в тази част.

По т. 2 от НП  – нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДВП.

            По отношение на второтонарушение, свързано с управление на МПС с незаплатени в срок за доброволно изпълнение наложени глоби по електронен фиш  следва да се посочи, че последното е въведено в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, а именно наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на НП, електронен фиш или съдебно решение или определение на съда при обжалване. ЗДвП предвижда, че при незаплатена доброволно глоба в срок, без значение по какъв вид акт и в кой срок, може да се предприеме и наложи ПАМ, каквато в случая нямаданни да е наложена, на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. Д от ЗДвП. При това и при неплащане в срок се предоставя възможност на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител. В разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила НП, респективно електронни фишове, разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП законодателят не укорява поведение изразяващо се в управление на МПС след наложена санкция глоба с електронен фиш, респективно с влязло в сила НП, която санкция не е заплатена в съответния срок. Така процесното НП в частта по т. 2 относно деяние по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, жалбоподателят неправилно е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП с глоба от 20 лв. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на жалбоподателя, като в съдържанието му се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

            Предвид на изложеното обжалваното НП, в тази част, се явява незаконосъобразно и като  такова следва да бъде отменено.

            При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, да заплати на жалбоподателя, направени разноски по делото, съобразно уважената част, в размер на 57,14 лв..

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-1275- 000291 от 25.08.17г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на С.С.Ц., ЕГН **********,***, за извършено нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 (двадесет)лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1275- 000291 от 25.08.17г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на С.С.Ц., ЕГН **********,***, за извършено нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 (петдесет) лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са отнети - 6 контролни точки.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, да заплати С.С.Ц., ЕГН **********,***, направени разноски по делото, съобразно уважената част,  в размер на 57,14 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.           

              

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: