Решение по дело №1052/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Хелио-тур-с” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. Б., против Заповед № 8-Z-491/ 29.05.2023 година на кмета на О. С., с която на основание чл. 225а, ал.1, във връзка с правомощията по чл. 223, ал.1, т. 3, т.4, т.8 и т.10 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „рецепция - дървена постройка с навес”, находящ се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] местност „Мапи“, землище на [населено място]. В заповедта е указано след влизане в сила на заповедта да се отправи до „Хелио-тур-с” АД покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на О. С. за сметка на „Хелио-тур-с” АД. Иска се от съда да прогласи заповедта за нищожна, тъй като е налице предходна Заповед № 8-Z-913/2015г., която е със същия предмет и страни, във връзка с чието оспорване е образувано адм.дело №1480/2015г., с което жалбата е отхвърлена. С решение, постановено по адм.дело №8819/2016г., ВАС е оставил в сила решение №888/12.05.2016г., постановено по адм.дело №1480/2015г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е влязло в сила на 22.02.2017г. Изложени са мотиви, че с решение на Административен съд- Бургас /след служебна справка съдът установи, че става въпрос за решение №1500/15.12.2022г., постановено по адм.дело №1799/2022г./ съдът е постановил, че Заповед №8-Z-913/2015г. на кмета на Община Созопол, за премахване на незаконен стореж, не подлежи на принудителна изпълнение поради изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност са изложени доводи, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител

Ответникът по жалбата – кметът на Община Созопол, чрез представителя си по пълномощие – адв. Л.А. от АК – Бургас, оспорва жалбата. Не сочи доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно списък на разноските.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приетите доказателства и закона, намира за установено следното:

Видно от представените с административната преписка неоспорени доказателства, с констативен акт № 2/13.04.2023 година (лист 37-38 от делото), съставен при проверка от длъжностни лица при Община Созопол на строеж, находящ се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] [населено място], е установено, че е изграден незаконен строеж – „рецепция - дървена постройка с навес“ с приблизителни размери, както следва: дървена постройка с „Т“ образна форма с приблизителна площ от 52 кв.м. и навес с прибилизителна площ 44 кв.м., изграден като едно цяло с покрив на сградата. Констатирано е, че строежът е извършен без да има одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, без да е съгласувано с контролните органи, без заповедна книга, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Като извършител на строежа е посочено дружеството „Хелио-тур-с”АД. От констативния акт се установява, че поземлен имот с кадастрален [идентификатор] е собственост на Д. З., съгласно [нотариален акт], том V, дело №820/2021г. Констативният акт е съобщен чрез залепване на съобщението на обекта на 17.05.2023г. по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като писмото е върнато като „непотърсена пратка“. В законоустановения срок дружеството е депозирало възражение.

Въз основа на така установените факти е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №8-Z-491/ 29.05.2023 година на кмета на О. С., с която на основание чл. 225а, ал.1, във връзка с правомощията по чл. 223, ал.1, т. 3, т.4, т.8 и т.10 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „рецепция - дървена постройка с навес”, находящ се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] местност „Мапи“, землища на [населено място]. В заповедта е указано след влизане в сила на заповедта да се отправи до „Хелио-тур-с” АД покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на О. С. за сметка на „Хелио-тур-с” АД.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт. Процесната заповед е надлежно връчена на жалбоподателя на 05.06.2023 г. /л.23/, а жалбата е подадена по пощата на 09.06.2023 г. (лист 8 от делото).

Доколкото жалбата съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. При преценката, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. При спазване на принципа на служебното начало, при съдебната проверка на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Той следва да отмени или да обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващия не е посочил.

Оспорената Заповед № 8-Z-491/ 29.05.2023 година е постановена от компетентен орган –кмет на О. С., съгласно правомощията му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК.

При сравняване обаче на разпоредените за премахване обекти –„дървена постройка с навес” в Заповед – 8-Z-913/2015г. на кмета на О. С. и заповедта, предмет на оспорване в настоящото произвоство, а именно Заповед № 8-Z-491/ 29.05.2023 г. на кмета на Община Созопол, се установява, че и двете заповеди имат за предмет премахване на един и същи обект - „рецепция-дървена постройка с навес”, разположена в поземлен имот с кадастрален номер 67800.54.41. Дори и в двете заповеди да съществуват известни различия при описанието на стоежа – в заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, е посочено „рецепция - дървена постройка с навес“, а в предходната „дървена постройка с навес“, то безспорно се касае за една и същ обект предмет на премахване. По делото не са налице нито данни „рецепция-дървена постройка с навес” да е различна от тази предмет на Заповед №– 8-Z-913/2015г. на кмета на Община Созопол. Еднакъв е и административният орган, издал заповедите – кметът на Община Созопол, както и кадастралния идетификатор №67800.54.41.

От изложеното се установява, че съществува пълна идентичност между страните и предмета на двете заповеди – Заповед №– 8-Z-913/2015г. на кмета на Община Созопол и Заповед № 8-Z-491/ 29.05.2023 г. След като със Заповед № 8-Z-913/2015г. на кмета на Община Созопол вече е било разпоредено премахването на установения като незаконен строеж „дървена постройка с навес“ то компетентността на административния орган по конкретния въпрос се е изчерпала, поради което органът не е имал правомощия да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Ето защо, издадената повторна заповед за премахване на същия обект се явява нищожна.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно правилото на чл.27, ал.2, т.1 от АПК предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което не е взето предвид. Органът не е взел предвид и нормите на чл.282, ал.1, т.9, вр. чл.285 от АПК, съгласно които не е налице пречка при наличие на изпълнително основание - влязъл в сила административен акт да се образува изпълнително производство, но изтеклия давностен срок при възражение на длъжника е основание за прекратяване на изпълнителното производство, но не и основание за издаване на същия административен акт със същия предмет и страни. В този смисъл е и практиката на ВАС –Решение № 7561 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2018 г., II о., докладчик съдията И. Д..

Обстоятелствата, свързани с неизпълнението на предходната заповед и евентуално настъпилата погасителна давност, не обосновават ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител. С първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Образуваното второ административно производство е недопустимо по правилото на чл.27, ал.2, т.2 от АПК, което обуславя нищожност на административния акт. В този смисъл се е произнесъл и ВАС с Решение № 14959/11.12.2014 г. по адм. дело № 9792/2014 г. на петчленен състав.

Изложеното налага процесната заповед да бъде обявена за нищожна, което не налага обсъждане на въпроса за нейната законосъобразност по останалите изложени аргументи в жалбата.

При този изход на делото, съдът намира за основателно искането на дружеството-жалбоподател, обективирано в жалбата, за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, а именно: държавна такса в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 8-Z-491/ 29.05.2023 година на кмета на О. С., с която на основание чл. 225а, ал.1, във връзка с правомощията по чл. 223, ал.1, т. 3, т.4, т.8 и т.10 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „рецепция - дървена постройка с навес”, находящ се в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] местност „Мапи“, землища на [населено място].

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „Хелио-тур-с” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. Б., сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.