Решение по гр. дело №13603/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 август 2025 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20231110113603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16287
гр. София, 30.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело №
20231110113603 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес: ж. к.
„....“, бл. 3, вх. Б., представлявани от професионалния домоуправител
„НАШИЯТ ВХОД*' ООД, чрез адв. К. И. К., член на САК, със съдебен адрес:
гр. София. ул. „..........**, № 2. ет. 3, тел. ................., ******@******.** против Г.
Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, жк.„....“, бл. 3. вх. Б, ет. 2, ап. Б6.
за заплащане на сумата от 300,00 лева, която сума представлява незаплатени
разноски за поддръжка и управление, вноски за фонд „Ремонт и обновяване,
която сума представлява сбор от 15 незаплатени ежемесечни задължения за
поддръжка и управление на общи части на сградата за периода 01.12.2021 г. -
28.02.2023, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба,
както и разноски в производството - съдебни такси и адвокатско
възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че „НАШИЯТ ВХОД“ ООД е избрано за
професионален домоуправител на ЕС /собствениците на жилищна сграда в
режим на етажна собственост/, на основание решение на ОС, проведено на
01.12.2021 г. за избор на професионален домоуправител и на основание чл. 11.
ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 19, ал. 8 от Закона за управление на етажната
собственост. Съгласно протокола и изпълнителят има право да предприема
правни действия с цел : защита интересите на ЕС. Същите правомощия се
извличат и от ЗУЕС, където изрично е уредено, че управителят на ЕС има
право да представлява ЕС по искове срещу собственици в ЕС, както и че
ответника е собственик на апартамент № Б6 2, за което представят справка от
имотен регистър към Агенция по вписвания. Съгласно чл. 6 от ЗУЕС
собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат Фонд Ремонт
1
и обновяване и разходи по поддръжка и управление на сградата. Дължимите
вноски са гласувани в представени протоколи. Решенията са валидни и
подлежат на изпълнение от момента на вземането им по надлежния за това
ред, като на посоченото по-горе събрание е взето решение да се събират по
20,00 лева месечно на самостоятелен обект.
Ответникът не е заплащал вноски към Етажната собственост, въпреки
изпратената до него покана за доброволно изпълнение, и към настоящия
момент са налице незаплатени задълженията в общ размер от 300,00 лв.
дължими, както за периода от м.декември 2021г. до месец февруари 2023г.,
като падежът на всяка вноска е на първо число от съответния месец, за който
се начислява, а периодът за който се отнася задължението е от първо до
последно число на съответния месец.
Ищецът с молба становище от дата 25.09.2023 г. представя справка
относно извършените към етажната собственост плащания, от която е видно,
че към настоящия момент ответникът има задължения в размер на 0 лева,
както и че направените от него плащания са осчетоводени.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който
посочва , че претендираните от ищеца суми са заплатени, за което прилага
платежно, видно от който платежен документ, процесната сума в размер на
300 лв., е заплатена изцяло по сметка на „Нашият вход" ООД, в качеството му
на професионален домоуправител на Етажната собственост на вх. Б в бл. 3,
ж.к. ...., гр. София, с отбелязване за процесния период и абонатен номер.
Посочва се, че ответникът е заплатил и сума в размер на 111,95 лв.,
представляваща плащане по фактура с основание: покана за доброволно
изпълнение, която сума неправомерно е начислена като задължение, което не
представлява съдебни разноски.
Представя Разписка № 0400019142753801, от която е видно, че е
заплатил общо сумата от 491,95 лева в полза на „Нашият вход“ ООД.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение № 16634/09.04.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което с
цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в
решението по същество.
Страните не спорят по основния въпрос, тъй като в хода на процеса
ответницата е заплатила дължимата сума на 04.07.2023 г. Страните спорят по
приложението на чл.78, ал.2 ГПК. От представеният отговор на искова молба
се установи, че ответницата изцяло признава исковата молба по основание и
размер. Същата представя платежно за плащане на сумата, като същото е от
дата 04.07.2023 г. Исковият процес е образуван на 15.03.2023 г. Следователно
2
е налице плащане в хода на процеса.
С оглед установените факти, съдът приема, че процесното задължение е
погасено чрез плащане в хода на процеса., поради което исковете са
неоснователни. При това положение предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло, тъй като няма търсимо притезание.
По разноските
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната,
която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се
разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не
е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата
молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане
на разноски по делото. Не се установява дължимата държавна такса и
разноските за възнаграждение на един адвокат да са били заплатени на ищеца,
поради което същите са останали дължими въпреки стореното в хода на
производството изпълнение на исковите претенции. На ищеца се следва
държавна такса в размер на 50,00 лв., такса за издаване на обезпечителна
заповед в размер на 5,00 лева, както и заплащане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за исковото и 200,00 лева в
обезпечителното, платени по банков път видно от представената фактура и
платежно нареждане. Ответникът своевременно е направил възражение за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. Съдът като прецени фактическата и правна сложност на
делото, както и обема на извършените от процесуалния представител на
ищеца действия, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение, а
именно 400 лева за исковото и 200 лева за обезпечителното се явява напълно
адекватно, доколкото се претендират минимални размери на адвокатските
възнаграждения.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер 655,00 лева, от които 400,00 лева за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 50,00 лева за заплатена държавна такса за исковото
производство, 200 лева адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство и 5,00 лева такса за издаване на обезпечителна заповед.
3
Поради гореизложеното, съдът




РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане в хода на процеса, предявения
от Собствениците в Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес гр.
София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, представлявани от професионалния
домоуправител „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, чрез адв. К. И. К. срещу Г. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. Б 6. осъдителен
иск с правно основание чл. 50, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за заплащане
на сумата от 300,00 лева, представляваща сбор от 15 незаплатени ежемесечни
задължения за поддръжка и управление на общи части на сградата,
представляваща ЕС, за периода от 01.12.2021 г. – 28.02.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 3,
вх. Б, ет. 2, ап. Б 6 да заплати на Собствениците в Етажна собственост в
сграда, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „....“, бл. 3, вх. Б, представлявани
от професионалния домоуправител „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, чрез адв. К. И. К.
разноски по делото в общ размер от 655,00 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски по настоящото исково производство и проведеното
обезпечително производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4