Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  № 125

 

гр. Силистра, 17.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд- Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 195/ 2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят ”Дари-Лес 2010” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от управителя Г.Д.Г. обжалва Наказателно постановление № 19-001121/ 05.03.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.

Жалбоподателят ”Дари-Лес 2010” ООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях се явява проц.представител- адв.А.Б. при САК, упълномощен и приет от съда. Заявява, че издаденото и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото разпита в качеството на свидетели актосъставителя М.С.Д. и свидетелите по акта Д.И.Т. и М.Д.Г., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.

Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед направеното искане от страна на жалбоподателя в депозираната от него жалба срещу обжалваното НП, въз основа на която е било образувано настоящето административно-наказателно производство, съда призова в качеството на свидетел искано от страна на жалбоподателя лице- С.С.К.. Същия се яви и даде своите показания добросъвестно, като съда ги прие като доказателствени средства към делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше представено ново писмено доказателство- справка за състава на фирмата на жалбоподателя, касаеща нает персонал по трудов договор и техните длъжности и работни заплати. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете представеното ново писмено доказателство за относимо спрямо предмета на спора и го прие като доказателство по делото с мотивирано протоколно определение.

От страна на проц.представител на АНО беше представено също ново писмено доказателство- копие от влязло в сила НП № 19-000736/ 25.04.2018г., касаещо наложено административно наказание на фирмата на жалбоподателя. Съда след като изслуша становището на ответната страна, счете представеното ново писмено доказателство за относимо спрямо предмета на спора и най-вече с оглед обосноваване на наложеното наказание, поради което с мотивирано протоколно определение го прие като доказателство по делото.

От страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено и ново искане за допускане до разпит на второ лице, което е присъствало по време на инцидента, което съда след като изслуша становището на ответната страна счете за неоснователно, тъй като отново по искане на жалбоподателя съда призова и разпита в качеството на свидетел лицето, което е причинило инцидента- С.К. и преповтарянето на същите факти от друго лице не е необходимо с оглед изясняването на фактическата обстановка по делото.    

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 27.01.2020г. представители на Инспекцията по труда са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект на контрол, стопанисван от „Дари-Лес 2010“ ООД- сечище за добив на дървесина в горски територии на ТП ДГС С , находящо се в землището на с.С, общ.К, отдел 315, подотдел „Б“, обект 0 1939 ЕТ МТ / съгласно позволително за сеч № 05397498 14.01.2020г. /. Проверката е била извършена във връзка с подаден сигнал в ДИТ- С на 26.01.2020г. за настъпила в сечището- обект на контрол, трудова злополука с летален изход с Х.А.С., ЕГН **********, работник на дружеството. В хода на проверката органите на ИТ установили, че на 26.01.2020г. работници на „Дари-Лес 2010“ ООД са полагали труд на сечището с начало на работния ден около 9 часа. Работниците се били групирали по двойки: резач и трупач / общ работник / по следния начин- Д.Ю.Й. като резач с Х.А.С. - трупач; Ч. М.С.- резач и С.Е.С.- трупач и Б.М.С.- резач, работещ сам и С.С.К.- резач със собствена машина за рязане на дърва- моторен трион и А.Р.А. - трупач. Около 10,30 ч. при повалянето на третото отрязано от св.С.К. дърво, клоните на падащото дърво ударили през лицето работника Х.А.С., който починал по-късно същия ден в следствие на черепно-мозъчна травма.

От събраните по преписката писмени обяснения на страните в административно-наказателния процес и представената трудовоправна документация от работодателя в ДИТ- С на 30.01.2020г. органите на ДИТ- С установили, че св.С.К. е бил приет на работа на 26.01.2020г. като е изпълнявал задълженията на „резач“ в сечището при спазване на правилата за горска сеч и отстояние от другите резачи на дървесина, с начало на работния ден в 9 часа и обща продължителност на работното време от 4 часа. При изпълнение на трудовите дейности по дърводобив св.К. е работил заедно с Д.Ю.Й, Х.А.С., Ч.М. С., С.Е.С. и Б.М.С., които имали сключени трудови договори с работодателя „Дари-Лес 2010“ ООД. В нарушение на чл.1, ал.2 от КТ на 26.01.2020г. С.К. е изпълнявал трудовите си задължения като резач при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма, поради което св.М.Д. е счела, че работодателя е нарушил нормата на чл.62 ал.1 от КТ и срещу него бил съставен АУАН № 19-001121/ 27.02.2020г. Актът бил връчен по надлежния ред на управителя на фирмата- Г. Г. Срещу него не са били депозирани възражения пред АНО по реда на чл.44 от ЗАНН. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-001121/ 05.03.2020г.                                                           

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 19-001121/ 27.02.2020г. и обжалваното НП № 19-001121/ 05.03.2020г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.62 ал.1 от КТ.  Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата си и в съдебно заседание, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:

Основните възражения, които са изложени в жалбата и се поддържат в настоящото съдебно производство визират несъставомерност на деянието, спрямо санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ, което според защитата води до материална незаконосъобразност на постановения санкционен акт.

По същество на повдигнатия спор настоящия съдебен състав счита, че приобщените към административно- наказателното производство доказателства, както и събраните в хода на съдебното дирене такива, обосновават трудово правния характер на възникналите между двете страни отношения, които имат трудово правен характер. Безспорно установено е, че св.С.К. е  приет на 26.01.2020 г. на работа като е изпълнявал длъжността „резач” при договорено работно място и договорено работно време. В тази връзка изпълнителното деяние, с което е осъществен състава на нарушението е именно приемането на това лице на работа при отсъствие на сключен трудов договор в преписаната и законоустановена в чл. 63, ал. 1 от КТ дейност. При събирането и обобщаването на доказателствения материал е установено, че св.С.С.К. е работил заедно с Д.Ю.Й., Х.А.С., пострадалото лице по време на настъпилата трудова злополука, Ч.М.С., С.Е.С. и Б.М.С., всички тези лица имали сключени трудови договори. Нещо повече- от свидетелските показания на С.С.К. се установява, че именно въпросното лице М.С.М. е било лицето и органът, който го е допуснал до работа, възложил му е работата и в един определен момент е договорил изпълнението на договорената длъжност от името на работодателя. Всичко това и останалите свидетелски показания на заинтересованите страни сочат, че работникът е бил изцяло подчинен на установения в подконтролия обект режим на работа и установената трудова дисциплина. Ясно и точно от свидетелските показания се изясни, че работникът е изпълнявал трудовата функция под диктовката и нареждането на бригадира на бригадата, въпросния М.М. Изложените признаци са индиция за възникнало и съществуващо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, който урежда отношенията по предоставяне на работната сила единствено и само като трудови такива. Независимо от така посочените обстоятелства, жалбоподателят не е предложил на лицето преди постъпването на работа сключване на трудов договор. В хода на самото производство се установи, че се касае за престация на труд, а не за постигане на определен трудов резултат.

Относно наведените доводи от страна на проц.представител на жалбоподателя, че работникът ще бъде изпитан на работа и след това ще бъде сключен трудов договор, настоящия съдебен състав ги счита за неоснователни. Следва да се посочи, че правно технически в КТ е уредена хипотезата сключване на трудов договор със срок на изпитване в рамките на който страните да тестват необходимите качества, умения, знания и професионален опит за изпълнение на съответната работа. Т. е. допускането на работа би следвало да стане единствено и само при сключване на трудов договор.

Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството дали работодателят е знаел или не, че въпросното лице е работело от името и за сметка на фирмата при условие, че негов орган, работник или служител е допуснал лицето до работа. В тази връзка, относно субективната страна на нарушението следва да се съобрази, че административно наказателната отговорност е потърсена не на М.М., който в качеството на длъжностно лице- бригадир е приел работника на работа така, както твърди св.С.К., а е потърсена спрямо търговското дружество- работодател. Съгласно чл. 412а, т. 2 от КТ за нарушение на трудовото законодателство на ЕТ и ЮЛ се налага имуществена санкция. Именно такава е потърсена по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ. Налице е отклонение от принципа на личната, персонална отговорност като в настоящия случай е уредена обективната безвиновна отговорност на ЮЛ за констатираното неизпълнение на публично задължение, в частност – допускане на лица при отсъствие на трудов договор и възникнало трудово правоотношение. В тази връзка, наказващият орган не е бил длъжен с оглед търсенето на тази обективна безвиновна отговорност да търси виновното поведение на М.М. или на други лица, които са направили съответното допускане на св.С.К. до работното място и настъпилия инцидент с негово участие.

Следва да се съобрази, че при налагането на санкцията по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, АНО се е съобразил с визираните в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии като е наложил административно наказание „имуществена санкция” с незначително превишение спрямо минимално установения в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ размер, като основание за това е послужило наказването на търговското дружество за други нарушения на трудовото законодателство в други общини. В случая следва да се вземе предвид и високата степен на обществена опасност на деянието. Макар и формално като нарушение, деянието по чл. 62, ал. 1 КТ е с висока обществена опасност, тъй като създава потенциална опасност за живота и здравето на работещите. В настоящия случай предвид леталния изход от трудовата злополука за пострадалият, тази потенциална опасност се е осъществила в най-тежка степен. В частичен противовес на тежестта на нарушението като смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН несъмнено би могла да се прецени липсата на други извършени нарушения от подобно естество. При липсата на своеобразен баланс на равни по степен смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не може да се счете, че определянето на наказание в минимален размер е оправдано, още повече, че от материалите по делото е видно, че дружеството-нарушител притежава голям производствен обект и няма данни да има материални затруднения, т. е. имотното му състояние е добро. При използване на посочените признаци като отправна точка настоящата инстанция намира, че санкцията, определена от АНО, е съобразена с изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН.

НП е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно–наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално–правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а НП на Д”ИТ”-гр. С да бъде потвърдено като правилно, доказано,обосновано и законосъобразно. В тази връзка е и обширната съдебната практика, вкл. и на АС-С по подобен вид дела / Решение № 207/07.11.2011г. по КАНД № 206/2011г. по описа на АС-Силистра, Решение № 11/08.02.2016г. по КАНД № 3/2016г. по описа на АС-Силистра, Решение № 18/ 13.04.2020г. по КАНД № 5/2020г. на САС и др./.

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д „ИТ“- С юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-001121/05.03.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз основа на АУАН № 19-001121/ 27.02.2020г., с което на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди / лева на „Дари-Лес 2010” ООД, със седалище и адрес на управление- гр.С, представлявано от управителя Г.Д.Г. за извършено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно.  

ОСЪЖДА „Дари-Лес 2010“ ООД, със седалище и адрес на управление- гр.С,  представлявано от управителя Г.Д.Г. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“– Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред САС, считано от датата на съобщаването му.

                                                                             

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                  / М. ХРИСТОВ /