Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 26.10.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като
разгледа т.д.№ 1650 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД поддържа, че
между него и ответника С.О. като възложител е сключен на 24.10.2007г. договор
за възлагане на обществен превоз на пътници след проведен конкурс по реда на
Наредба № 2 от 15.03.2002г. за възлагане на превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 74, който е със срок на действие 8 години, считано от
датата на въвеждането на линията в експлоатация, което е извършено на
25.07.2008г. Сочи, че определената цена е 2,92 лв. на км извършен пробег без
ДДС, като е уговорена промяната й съобразно годишната инфлация. Предвид горното
съобразна индексацията за изминалите години счита, че за 2014г. цената е 3,49 лв. на км без ДДС. Сочи, че в
изпълнение на договора през април 2014г. е извършил общ маршрутен пробег на
42 334,253 км., което е отчетено и регламентирано от „Центъра за градска
мобилност“ ЕООД, за което е издадена фактура № **********/30.04.2014г.
Поддържа, че индексираната цена за транспортната дейност за април 2014г.
възлиза на 177 295,85 лв. с включен ДДС, като към момента е платено частично,
а именно само сумата от 147 382,50лв. по описания начин. Предвид горното
счита, че ответникът му дължи сумата от 28 956,63 лв., представляваща
неизплатена част от индексираната цена на извършена транспортна дейност по
договора за април 2014г., сумата от 8 634 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от датата на забавата – 21.05.2014г. до 26.04.2017г., както и
разноските. В допълнителната искова молба от 06.07.2017г. във връзка с
възраженията по отговора на ответника, ищецът сочи, че индексация следва да се
извършва на основание чл. 5, ал.3, т.1 от договора, като цената на километър
пробег се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година, като не може да се сподели довода на ответника, че има
обусловеност между инфлационния индекс и времевото изпълнение на договора. Твърди, че условията за индексиране са
самостоятелно и алтернативно уговорени, а не кумулативно. Поддържа, че
годишната инфлация е положителна величина и трябва да се съобрази. Сочи, че е
неоснователно и възражението за погасителна давност, тъй като не са изминали
три години от падежа до датата на исковата молба.
Ответникът С.О. оспорва иска по
съображения, изложени подробно в писмения отговор от 14.06.2017г., като не е
подал допълнителен писмен отговор, въпреки предоставената му възможност и
връчен препис от допълнителната искова молба. Поддържа, че съдържанието на
договора не е определено свободно от страните, тъй като правната връзка е
резултат от сложен фактически състав, а именно конкурсна процедура по Наредба №
2/15.03.2012г. и класиране по критерии, посочени в чл. 19 от същата, един от
който е и цената, като счита, че поради горното изпълнителят не може да
противопостави на възложителя възражения, основани на размера и начина на
формиране на цената на превоза. Счита, че в чл.5, ал.3, т.2 и т.3 от договора
са регламентирани кумулативни предпоставки за индексиране на цената, а именно
да е налице увеличение на горивата с 30% за една календарна година и да е
налице общо поскъпване с 50% стойностите за гуми и резервни части, като
предпоставките не са настъпили и не се твърдят, поради което не следва да се
индексира цената. Наличието на инфлация не означавало непременно поскъпване на
горивата. Алтернативно е заявено възражение за погасяване на вземането по
давност в тригодишен срок като периодично.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2007 г. между С.О. като
възложител и ”Ю.И.” ООД, като изпълнител e сключен представения с исковата молба на стр. 10 и следващите договор №
РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна
градска линия № 74 от общинска транспортна схема на С.О.. Отбелязано е, че
договорът е сключен въз основа на описаните решения по протокол на СОС и след
проведен конкурс. Съгласно чл.3, ал.1 от договора срокът му на действие на е 8
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на основната градска
автобусна линия, която по силата на ал. 2 от същия чл.3 следва да се извърши в рок до 180 дни от
сключването на договора, като точния график се уточнява с протокол. В чл. 5,
ал.1 е уговорено, че възложителят заплаща цена в размер на 2.92 лв. без ДДС за
километър маршрутен пробег по разписание съгласно Приложение А, въз основа на
отчетите за изпълнение. В чл. 5, ал.2 е уговорено, че възложителят заплаща за
текущия месец авансово суми в размер на 30%, за които се издават данъчни
фактури, а изравняването се извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния
при спазване на показателите и условията, заложени в договора. Съгласно чл. 5,
ал. 3 от договора цената на километър се променя в посочените хипотези: по т.1
- с размера на годишната инфлация, обявена
от НСИ за предходната година; т.2 – в случай на увеличение на цената на
горивата за една календарна година с повече от 30%; т.3 в случай на общо
поскъпване на ГСМ / горивно смазочни материали/, гуми и резервни части,
надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година. В чл. 5, ал.4
от договора е предвидено, че за всяко констатирано от възложителя нарушение на
показателите за качеството на услугата, се налагат предвидените санкции в
раздел ХІІ.
Съгласно представената заповед РД
09-01-319/15.10.2007г. въз основа на проведените конкурси за избор на
изпълнител за обществен превоз на пътници, за процесната автобусна линия е
класиран ищеца, като със заповед № РД 09-05-3293/21.07.2008г. е наредено,
считано от 02,00ч. на 25.07.2008г. общественият превоз по автобусна линия № 74
да се осъществява от фирмата „Ю.И.“ ООД.
На стр. 31 от делото е представено
сведение за изпълнение, утвърдено от инж. А.И.и съгласно което е видно какъв е пробегът
по процесната линия за периода от 01.04.2014. до 30.04.2014г., включително и
неизвършения по вина и частично извършения. Представена е на стр. 37 от делото
издадената от ищеца с получател – „Център за градска мобилност“ фактура №
**********/30.04.2014г., която е за „изпълнение на транспортна услуга съгласно
договор за месец април 2014г., линия 74, на стойност 122818,75лв. без ДДС или 147 382,50
лв. с включен ДДС.
С исковата молба е представена на
стр. 38 от делото нотариална покана акт № 62, том V, рег.№ 10697/2014г., която
е връчена на СО на 19.11.2014г., с която ищецът е претендирал заплащане на
индексирана цена за превози по описаните линии, включително и № 74, като е
посочен 14-дневен срок.
В изпълнение на задължение по чл.
190 от ГПК ответникът е представил и е приет като доказателство по делото
договор № 119/11.04.2003г., с който С.О. е възложил на изпълнителя – „Столична
компания за градски транспорт София“ ЕООД, чийто правоприемник е „Центъра за
градска мобилност“, осъществяването на реализацията на приходите, организация,
управление, контрол, отчитане и окачествяване на пътническите превози по масов
градски транспорт съгласно описаната Наредба. В чл. 5 ал.2 от този договор е
предвидено, че на основание сключени договори с транспортните оператори
възложителят възлага на изпълнителя организацията и осъществяването на правата
и задълженията му по договорите с тях за обществен превоз на пътници. Съгласно
чл. 6, ал.3 от този договор именно изпълнителят отчита и окачествява
изпълнението на транспортната задача от транспортните оператори съгласно
параметрите и показателите, заложени в договорите им с възложителя. В раздел
ІV, чл. 8, ал.1 е предвидено, че изпълнителят заплаща на транспортните
оператори извършената от тях транспортна работа на база изминати километри
маршрутен пробег по разписание въз основа на отчетите за изпълнение. Представено
е допълнително споразумение към процесния договор под № РД-56-245/15.05.2010г.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р.Г. от 12.10.2017г., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно и от което се установява, че на
24.10.2007 г. между С.О., като възложител и ”Ю.И.” ООД като изпълнител, след
проведен конкурс е сключен представения договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за
възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска линия № 74 от
общинска транспортна схема на С.О.. Определената цена при сключване на договора
е 2.92 лв., без ДДС, за километър маршрутен пробег. За месец април 2014г.
съгласно сведението пробега по линия 74 е 42 334.253 км., издадената фактура №**********/30.04.2014 г. е формирана с цена 2,92 лв. Експертът е направил справка на
официалния сайт на НСИ и е констатирал годишните размери на инфлацията по
години, при които се формира цените на километър, съгласно чл.5, ал. 3, т. 1 от Договора, както следва:
2008 г. годишна инфлация 7.8 %,
цена за 2009 г. 2.8 х 107.8%
= 3.02 лв.;
2009 г. годишна инфлация 0.60 %,
цена за 2010 г. 3.02 х 100.06%
= 3.04 лв.;
2010 г. годишна инфлация 4.5%, цена
за 2011 г. 3.04
х 104.5% = 3.18 лв.;
2011 г. годишна инфлация 2.8 %, цена
за 2012 г. 3.18 х 102.8%
= 3.26 лв.;
2012 г. годишна инфлация 4.2 %, цена
за 2013 г. 3.26 х 104.2%
= 3.40 лв.;
Инфлация за периода декември 2007 г. – декември 2013 изчислена с калкулатор на инфлацията от официалния сайт на НСИ е 19.4%. Според
експертът цената за 2014 г. изчислена с натрупаната инфлация е 3,49 лв. без ДДС. При посещение на вещото лице в „Центъра за градска мобилност” ЕАД
в диспечерския пункт му е предоставено заверено фотокопие от сведение за
изпълнение на курсове и пробег по линия
№ 74 за периода 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г. За линия 74 пробегът е
42 334.253 км. Въз основа на горните данни вещото лице сочи, че общата
индексирана цена с ДДС за транспортна дейност през м. април 2014 г. по основна
градска линия № 74 от транспортна схема на С.О., би се получила в размер на 177 295,85
лв. с ДДС, която, след като се намали със санкция от 797,28 лв. без ДДС, е в
размер на 176 339,14 лв. с ДДС. В счетоводния отдел на „Центъра за градска
мобилност” ЕАД на вещото лице е бил предоставен
оригинал на процесната фактура № **********/30.04.2014 г., аналитична сметка за
начисляване на фактурата по дебита на сметка 453/1 - 24 563,75 лв. размера на
ДДС и по сметка 493/ данъчната основа в размерна 122 818,75 лв. и по кредита на
сметка 404 с общия размер на фактурата в размер на 147 382,50 лв./Приложение
№ 2,2; В приложение № 2.3 е отразено плащането по тази фактура в размер на 147
382,50 лв. В Приложение № 2.4 са
предоставени фотокопия на платежните нареждания от 26.05.2014 г. в размер на
74 000 лв.; от 09.06.2014 г. в размер на 73 000 лв.; 20.06.2014 г. -
погасяване остатъка от фактура 13988/30.04.2014 г. в размер на 382.50 лв. Заплатената
за транспортна услуга през м. април 2014
г. по основна градска автобусна линия № 74 по транспортна схема на С.О. обща
сума по фактура № **********/30.04.2014
г., е в размер на 147 385,50 лв., като разликата между цената с
гореописаната начислена индексация и заплатената сума възлиза на 28 956,63лв.
Размерът на законната лихва за забава в
плащането върху сумата по т. 3.5. за периода от 21.05.2014 г./датата на
падеж/ до 26.04.2017 г. включително,
/датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 8633.76 лв., показана в Приложение № 4. Експертът е
посочил и че ако се приеме индексация на базисна цена, с инфлационен индекс
единствено за предхождащия период по
исковата молба 2012 г., задължението за април 2014г. се формира по следния
начин: базисна цена, с инфлационен индекс единствено за предхождащия период по
исковата молба 2012 г. е 2,92 х 104.2% = 3.04 лв. без ДДС; и е с данъчна основа
127 898,87 лв., ДДС в размер на
25 579,77 лв. или обща стойност в размер на 153 478,64 лв., като след
приспадане на платените суми в размер на 147 382,50 лв., разликата възлиза
на 6 096,14 лв. Лихвата върху разликата от 6 096,14лв. за периода от момента на изискуемост
на задължението до деня на подаване на исковата молба от 21.05.2014 г. до
26.04.2017 г. включително е 1817.63 лв., така както
е посочено в приложение № 5.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е безспорно между
страните, че са обвързани от сключения договор, съгласно който ответникът като
възложител дължи на ищеца в качеството му на изпълнител заплащането на цена за
извършване на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №
74, като уговорената цена е в размер на е 2,92 лв. на км извършен пробег без
ДДС. Безспорно е и че в чл. 5, ал. 3 от договора е уговорено, че цената на
километър се променя в посочените хипотези: по т.1 - с размера на годишната инфлация, обявена от
НСИ за предходната година; т.2 – в случай на увеличение на цената на горивата
за една календарна година с повече от 30%; т.3 в случай на общо поскъпване на
ГСМ / горивно смазочни материали/, гуми и резервни части, надвишаващо с 50%
стойностите за предходната календарна година. Ответникът поддържа, че
съдържанието на договора му с ищеца не се определя свободно от страните,
тъй като правната връзка е създадена в резултат на сложен фактически състав, в
който участва и административен елемент - провеждането на конкурсна процедура
по реда на Глава втора от Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси и леки автомобили. В чл.19 от цитираната Наредба е
предвидено, че за провеждане на всеки конкурс общинските съвети утвърждават
критерии и начин за оценка и класиране на кандидатите, като критериите включват
изискванията за: 1. екологичност на превозните средства; 2. допълнителни услуги
в превозните средствац; 3. цени и социални облекчения; 4. оборудване на
превозните средства за превоз на трудноподвижни лица и др., а в чл. 22, ал. 3 от
същата Наредба е предвидено, че част от конкурсната документация следва да бъде
проектът на договор, който съгласно ал. 4 на същата разпоредба на чл. 22 от
Наредбата следва да съдържа права и задължения на страните в съответствие с
предмета на конкурса и изискванията, посочени от общинския съвет. По отношение
на съдържанието на договора в Наредбата няма други изрични разпоредби, освен тази
на чл. 26, ал. 3 от Наредбата, която предвижда, че с договора не може да се
предоставя на превозвача право да преотстъпва или да възлага на подизпълнители
извършването на превози. Следователно освен забрана да се уговаря в договора превъзлагане
на дейността на подизпълнители, друга законова забрана относно съдържанието му
няма и след като ответникът не установява процесният договор, който е сключен,
да е различен от този по проектната документация, следва да се приеме, че със
същия страните са уговорили допълнително и в съответствие с предоставената им
от закона възможност своите насрещни права и задължения. Именно ответникът С.О.
е този, който е следвало да изготви проекто договора като част от проектната
документация и ако волята му като възложител е била цената да е константна,
това е следвало да бъде записано в същия, а не да съдържа клауза за
индексацията й. Макар цената да е един от критериите при провеждане на конкурс
за възлагане на обществен превоз, след като нито в приложимата Наредба, нито в
друг нормативен акт е установена забрана да бъде индексирана същата, не може да
се приеме, че страните не са обвързани от изрично уговореното между тях в чл.5,
ал.3 от договора относно нейната индексация. Не може да бъде възприет довода на
ответника, че след като ищецът бил предложил конкретна цена при участие в
конкурсната процедура, то не може да противопостави на възложителя възражения,
основани на размера и начина на формиране на цената на превоза. В случая не се
касае за възражение относно цената така както е първоначално уговорена, а за
искане да бъде изпълнена една договорна клауза, която предвижда задължение за
индексация на посочената цена при определени предпоставки. С.О. като възложител
е можело при изготвяне на проектната документация и проекта на договора изрично
да включи клауза, че договорената цена не подлежи на индексиране при никакви
обстоятелства, но при сключване на договора е уговорено друго. Договорите имат
силата на закон за страните, които са ги сключили и при липса на императивна
правна норма, която да забранява индексирането на цената при обществен превоз,
независимо от обстоятелството, че договорът е сключен при конкурс, каквато
например забрана има за превъзлагане, няма пречка да бъде уговорено, че цената
подлежи на индексиране при конкретни предпоставки.
Съдът
намира за неоснователен и довода на ответника, че доколкото в разпоредбата на
чл. 43 от договора е уговорено, че всички негови изменения и допълнения следва
да се извършват в писмена форма, а цената на транспортната задача е основен
елемент от същия, доколкото за нейната промяна не е подписано допълнително
писмено споразумение между страните, исковата претенция се явява неоснователна.
Уговорената в чл. 43 относно измененията на договора необходимост същите да са
в писмена форма, не засяга възможността да бъде уговорено, както е и в случая,
индексиране на възнаграждението при определени предпоставки, което съставлява упражняване
на потестативно право на изпълнителя. В разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
договора страните не са уговорили да бъде постигано допълнително споразумение
за изменение на цената при промяна на обстоятелствата, както би било ако
въпросната клауза предвиждаше, че цената може да бъде предоговаряна при
посочени предпоставки, а са уговорили
,че „същата се променя“, което означава, че индексирането й настъпва
автоматично при съответните предпоставки, а не в зависимост от постигането на
ново съгласие между страните и подписване на допълнително споразумение.
По
отношение на спорния въпрос дали в клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора
предпоставките за промяна на цената са уговорени алтернативно или кумулативно,
съдът тълкувайки волята на страните съобразно чл. 20 от ЗЗД, намира, че в случая
не е употребен нито съюза „и“, нито съюза „или“, като в т. 1, 2 и 3 са изброени
различни предпоставки. Текстът на чл. 5, ал. 3 от договора гласи, че цената на
километър се променя: по т.1 - с размера
на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; т.2 – в случай на
увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; т.3
- в случай на общо поскъпване на ГСМ / горивно смазочни материали/, гуми и
резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.
След като в текста не е уговорено, че следва тези три предпоставки да са налице
кумулативно, като не е употребен съюза „и“ при изброяването им, следва да се
възприеме, че настъпването на всяко едно от условията е основание за
индексиране на цената. Горният извод следва от формулировката на т.2 и т.3 – „в
случай“, което означава: при настъпване на това условие. Ако беше предвидено да
са налице и трите предпоставки заедно, страните не биха използвали този израз
самостоятелно, а биха обвързали всяко подусловие с предходното. Налице е просто
изброяване на три хипотези и доколкото нито в самия текст над същите, нито при
изброяването е налице уговорка за кумулативност, изразена чрез използване на
съюза „и“ или по друг начин, например при посочване, че цената се променя при
едновременно настъпване на тези условия, а не „в случай на“, както е уговорено,
то съдът намира, че при тълкуването на волята на страните следва да се приеме,
че е уговорена индексация на цената да настъпва във всяка една от хипотезите, а
не при кумулативното наличие на всички предпоставки. Предвид горното доводите
на ответника, че не е налице нито увеличение на цените на горивата с 30%, нито
поскъпване на горивно-смазочните материали над 50%, са ирелевантни, тъй като е
уговорено с клаузата на чл. 5, ал.3, т.1 от договора индексиране на цената
съобразно годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. По
отношение на доводите на ответника, че доколкото договорът е влязъл в сила през
юли 2008г. и не е изпълняван през цялата 2008г., за да бъде индексирана цената
през 2009г., съдът намира, че е уговорено, че индексирането е съобразно индекса
за предходната година, а не че се извършва след пълна година на изпълнение на
договора, поради което доводите са ирелевантни.
Ответникът
е заявил възражение за изтекла погасителна давност. Безспорно е, че вземането
на ищеца по процесния договор е периодично, тъй като макар и да е с различен
размер съобразно изминатия пробег, същото е изискуемо ежемесечно. В случая
процесното индексирано възнаграждение се претендира за месец април 2014г., но
съобразно уговореното между страните по договора, а именно в чл. 5, ал.2 от
договора, в който е посочено, че възложителят заплаща за текущия месец авансово
суми в размер на 30%, за които се издават данъчни фактури, а изравняването се
извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния при спазване на
показателите и условията, заложени в договора, то следва че падежът на
окончателното плащане е 20-то число на следващия месец, т.е. 20.05.2014г. Исковата
молба е подадена на 28.04.2017г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен
срок за вземането за месец април 2014г., поради което възражението се явява
неоснователно.
По размера
на вземането също е налице спор, като съдът намира, че следва да се възприеме
становището на ответника и съобразно уговореното в чл. 5, ал.3, т.1 от договора
цената да се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година. Съдът намира, че между страните е уговорено изменението на
цената само с инфлационен индекс за предходната година, но когато
потестативното право да се иска изменената цена не е упражнено няколко години и
е безспорно, че до 2012г. включително цената, която е заплащана е 2,92 лв. на
км и не е променяна, независимо от инфлацията и уговореното, то това право е
погасено по давност и следва при определяне размера на исковата сума да се
съобрази само инфлационния индекс за последната година. Това е така, защото в
договора не е уговорено, че цената се изменя с натрупване на инфлационния
индекс, а за предходния период няма никакви данни ищецът да е търсил
индексирана цена. Следователно е налице
погасяване на потестативното право на изпълнителя за предходния исковата молба
период, тъй като за периода до януари 2014г. той е фактурирал и приел плащане
при цена 2,92 лв. за километър пробег и не се установи преди нотариалната
покана от ноември 2014г. ищецът да е претендирал за заплащане на индексирана
цена на осъществената услуга. Следователно до януари 2014г. не е извършвана
индексация на цената на километър пробег, което се установява и от факта, че по
фактура цената на км е 2,92 лв. За ищеца не е била налице пречка в предходен
период да се позове на настъпила индексация и да фактурира индексираната цена,
но след като не го е сторил, за периода до януари 2014г. това право е погасено
по давност с изтичането на тригодишен период. Предвид горното, а и тълкувайки
нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от договора, което предвижда, че цената се
индексира с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година, но без да е предвидено, че след индексиране за минал период, се взима
предвид индекса върху новата цена, съдът намира, че следва за 2014г. цената да
се индексира само с индекса на НСИ за 2013г., а не да се индексира за всички
предходни години – от 2009г. до 2012г. включително, за които с оглед
възражението на ответника правото да се търси индексирана стойност на услугата
вече е погасено по давност. Предвид горното съдът кредитира варианта на заключението на експерта
по задачи на ответника и намира, че за 2014г. индексираната цена, която е
основната уговорена цена от 2,92лв. на км пробег, следва е лв. на км/ пробег,
индексираната такава възлиза на 3,04 лв. с включен ДДС. Съдът намира, че не
следва да кредитира заключението на вещото лице в частта относно определяне на
цената съобразно индексацията с натрупване, тъй като експертът е приложил
последователна индексация за всичките предходни години, а за период преди 2012г.
индексирана цена е недължима поради погасяване на вземането по давност, а и с
оглед уговорката по договора, че се индексира уговорената цена, а не вече
индексираната такава. Предвид горното за извършения пробег за април 2014г.,
който не се спори и се установява и от фактурата, и от заключението на ССЕ, се
следва възнаграждение в размер на 153 478,64 лв., от което е безспорно, че
е платена сумата от 147 382,50 лв., поради което е дължима разликата между
горните две суми, възлизаща на 6 096,14 лв. Съдът намира, че за тази сума
исковата претенция е основателна, като следва да бъде уважена, а отхвърлена за
разликата до пълния предявен размер от 28 956,63 лв.
По
претенцията за лихва, съдът намира, че с оглед данните по делото, а именно, че
едва с нотариална покана от 18.11.2014г. ищецът е поискал заплащане на
индексирана част от възнаграждението, независимо от уговорения падеж на самата
цена по договора, то вземането за разликата е изискуемо след отправената покана
от тази дата. Ако ищецът е поддържал, че е настъпила индексация към 01.01.2014г.,
то той е следвало още с издаването на фактурата да фактурира сумата съобразно
индексацията. В издадената фактура с падеж 20.05.2014г. цената на км пробег е
2,92 лв., а не индексирана такава, като изцяло в правомощията на ищеца като
изпълнител и издател на фактурата е било, ако е считал, че е настъпила автоматична
индексация на цената да отрази същата по размер във фактурата. След като
индексираната сума не е включена във процесната фактура, то не може да се
приеме, че за нея ответникът е изпаднал в забава с изтичане на падежа по
фактурата. По фактурата се търси плащане, което е в по-малък размер и забавата
е само и единствено върху фактурираната сума и същата е платена. Завишената
част на цената за пробег ищецът с оглед представените по делото доказателства е
поискал да му бъде заплатена с нотариална покана, връчена на 19.11.2014г., поради което съдът намира,
че именно това е датата на изпадане в забава по отношение на индексираната част
от възнаграждението. Предвид горното обезщетение за забава в размер на
законната лихва за ищеца се следва само за периода от 20.11.2014г. до датата на
исковата молба – 27.04.2017г. върху уважената главница от 6096,14 лв. и
съобразно справка по компютърната система същата възлиза на сумата от 1509,84 лв.,
за която сума следва да бъде уважена акцесорната претенция, като бъде отхвърлена
за разликата до пълния предявен размер от 8 634 лв. и за целия период.
С
оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца за уважения размер на
претенцията, а на ответника – за отхвърлената. Претенциите се уважават общо за
сумата от 8 605,98лв. спрямо общия предявения размер от 37 590,63 лв.
или за 22,9% от предявените. От ищеца са направени съдебни разноски в обща
размер на 2 805,80 лв., включващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което към списъка по чл. 80 от ГПК са приложени
доказателства и депозит за вещо лице. Съобразно изхода на спора на ищеца се
следват разноски в размер на 642,53 лв. Ответникът е заявил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и депозит за експертизата,
но за последното не е представил доказателство в срок до приключване на устните
състезания. Предвид горното му се следва само юрисконсултско възнаграждение,
съобразено с чл. 78 от ГПК в размер на 300 лв., като съобразно изхода на спора
му се следват разноски в размер на 231,30 лв.
Воден
от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********,
с адрес – гр. София, ул.“********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 096,14лв. / шест хиляди деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор от 24.10.2007г. за
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74, за месец
април 2014г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на
подаване на исковата молба – 27.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 28 956,63 лв.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес – гр.
София, ул.“********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1509,84лв. /хиляда
петстотин и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената главница
от 6096,14 лв. за периода от 20.11.2014г. до 27.04.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер от 8634 лв. и за периода от 21.05.2014г. до
19.11.2014г.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, с адрес – гр.
София, ул.“********, да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78 от ГПК сумата от 642,53 лв. / шестстотин
четиридесет и два лева и петдесет и три стотинки/ - съдебно-деловодни разноски
съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.О., ЕИК ********, с адрес –
гр. София, ул.“********, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 231,30 лв. / двеста
тридесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за отхвърления размер на претенциите.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: