Решение по дело №1179/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1128

                                      09.10.2019г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ  състав,  в открито съдебно заседание на осемнадесети  септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ
                                                                ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                                                                                 

 

при участието на секретаря  Валентина  Василева, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №1179/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

Делото  е образувано  по  въззивна  жалба  на  Г.  М.  С. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  адв. А.  Д.  против  Решение №818 от 28.02.2019г., постановено по гр.д. №11186/2018г. по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХІV  гр.с.,  с  което  е  признато  за  установено  в  отношенията между  страните,  че Х.  Р.  Х. ***,  ЕГН  **********,  не му  дължи  сумата от 971,65 лв.,  представляващи  законна  лихва  за периода  12.04.2014г.-23.03.2018г.  върху  главница  от  2425  лв.,  за която  е  издаден  изпълнителен  лист  от 15.03.2018г.  и  е  образувано  изпълнително  дело  №693/2018г.  по  описа  на  ЧСИ Петко  Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.  В  жалбата  се  излагат  доводи  за неправилност на  посоченото  решение,  като  се  иска  отмяната  му  и  постановяване  на  ново  решение за отхвърляне  на  иска.    

Ответната  страна  по  жалбата-  Х.  Р.  Х. ***,  ЕГН  **********,  в  писмен  отговор  на  същата  чрез  пълномощника  си  адв. Т.  М.,  иска  обжалваното  решение  да  бъде  потвърдено. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната  жалба  е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

         При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  въззивният  съд  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.  Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  му  съобразно посоченото  в жалбата  и  при  служебна проверка  за  допуснати нарушения  на императивни  материалноправни  норми,  като  въззивната  инстанция,  като съд по  същество,  се  произнесе  по  съществуващия  между страните правен спор.   

Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  иск  с правно  основание  чл.439  от  ГПК.  Ищецът  Х.  Р.  Х.  иска  постановяване  на  решение,  с което  да се признае  за  установено,  че  не дължи на Г.  М.  С.  /като цесионер/, сумата от 971,65 лв.,  представляващи  законна  лихва  за периода  12.04.2014г.-23.03.2018г.  върху  главница  от  2425  лв., за която  е  бил  издаден  изпълнителен  лист  от 15.03.2018г.  в  полза  на  Н. Р. С.,  ЕГН  **********,  което вземане е било прехвърлено на  Г.  М.  С.  с договор за цесия  от 16.01.2018г.  и  за събирането  му  е  образувано  изпълнително  дело  №693/2018г.  по  описа  на  ЧСИ Петко  Илиев, рег. № 821 на КЧСИ,  поради погасяване на вземането чрез плащане,  извършено  на  16.03.2018г. в  полза  на  първоначалния кредитор  Н. Р. С..

От  фактическа  страна  по делото  няма  спор  между  страните,  а и се установява  от приложените писмени  доказателства,  че  с  постановено  и влязло  в сила  на  15.01.2018г.  решение  на  Окръжен  съд- Пловдив по  в.гр.д.№2078/2017г.   ищцата  Х.  Р.  Х.    е  била  осъдена  да  заплати  на    Н. Р. С.  сумата  от  2425  лв., с която  се  е  обогатила  без  основание  за нейна  сметка,  а  с допълнително  решение  от 06.03.2018г.  по същото  дело  е  била  осъдена да  й  заплати  и  законната  лихва върху  сумата  от  2425  лв.  от  12.04.2014г. до окончателното  й  заплащане.  С  договор  за  цесия  от  16.01.2018г.  Н. Р. С.  е  прехвърлила  на  ответника  Г.  М.  С.  вземането  си  спрямо  Х.  Р.  Х.  за сумата  от  2425 лв.,  ведно със  законната  лихва върху нея  от  12.04.2014г.  до   окончателното  й заплащане,  които вземания  са  били предмет  на  в.гр.д.№2078/2017г.  на  Окръжен  съд- Пловдив.  Не  се  спори  между  страните,  че  на  18.01.2018г.  ищцата е заплатила  на  Н. Р. С.  присъдената  с  решението  на  ПОС  главница  в размер  на  2425  лв. На  26.01.2018г.  на  ищцата  е  било  връчено  уведомително писмо,  изхождащо  от  Н. Р. С.,  с  което  е  уведомена,  че  задълженията  й   в  размер  на  2425  лв., присъдени  от  ПОС  по  в.гр.д.№2078/2017г.,  са  прехвърлени  на  Г.  М.  С.. Няма  спор  по делото  и  че  на  16.03.2018г.  ищцата  е  заплатила  по  банков  път  на  Н. Р. С.  присъдената  с допълнителното  решение  на  ПОС  законна  лихва  върху  сумата  от  2425  лв.,  считано  от  12.04.2014г.  При  така  установените  фактически  обстоятелства  предявеният  иск  е основателен  и  следва  да  се  уважи.  Извършеното  от  ищцата  на  16.03.2018г.  плащане  на  законната  лихва  в  полза  на  първоначалния  кредитор  Н. Р. С. има погасителен  ефект  по  отношение  на вземането.  Действително  със  сключения  на  16.01.2018г.  договор  за  цесия  главното  вземане  в  размер  на  2425  лв.  е  било прехвърлено  на  ответника  Г.  М.  С.,  ведно  със  законната  лихва  от  12.04.2014г.  За да  се  легитимира  обаче последният  като  кредитор  пред  длъжника    съгласно  чл.99, ал.4  от  ЗЗД  така  извършената  цесия  е  следвало  да  му бъде  съобщена  от предишния  кредитор.  Видно  от  изпратените  до  ищцата,  в  качеството  й на  длъжник,  уведомления  от  Н.  К.,  тя  е  била уведомена  за  прехвърлянето  само  на  главницата  от  2425  лв.,  но  не  и  на  законната  лихва върху нея.  При  това  положение  към  датата  на извършеното плащане-  16.03.2018г.,  по  аргумент  от  разпоредбата на чл.99, ал.4  от  ЗЗД прехвърлянето  на  вземането  за  законна  лихва не  е имало  действие  за  ищцата,  в качеството  й  на  длъжник,  поради  което  извършеното  от  нея  плащане  в полза  на  първоначалния кредитор  Н. Р. С. е  редовно  и  е  довело  до  погасяване  на  задължението  й.  Неоснователни  са  доводите  на  жалбоподателя,  изложени  в жалбата  и писмената  защита  и  представената  съдебна практика,  свързани  с приложението  на  разпоредбата  на  чл.99, ал.2  от  ЗЗД,  предвиждаща,  че  прехвърленото  вземане  преминава  върху  новия  кредитор  с  привилегиите,  обезпеченията  и  другите му принадлежности,  включително  изтеклите лихви,  ако  не  е  уговорено противното.  Посочената  разпоредба  е  диспозитивна  и  урежда  отношенията  между  цесионера  и  цедента  по сключения  между  тях  договор  за  цесия.  Последният  обаче  има  действие  за  длъжника  само  доколкото и  със  съдържанието,  с  което  му  е  бил съобщен  от предишния  кредитор.  В случая  в изпратените  уведомления  последният  е  съобщил  на  длъжника  само  за  прехвърлянето  на  главното  вземане,  поради  което  последният  не  е  имал  основание  да  счита,  че  е  било прехвърлено  и  вземането  за  законна  лихва,  тъй  като  цесионерът  и  цедентът  са  разполагали  с  възможността  да  уговорят  противното. 

          До  същите  фактически  и правни  изводи  е  стигнал  и  първоинстанционният  съд,  поради  което  обжалваното  решение  следва  да  бъде потвърдено,  като  на  основание  чл.272 от  ГПК  се  препрати  и  към мотивите  на  първоинстанционния  съд. 

          С  оглед изхода  на  делото  и  на основание  чл.78, ал.1  от  ГПК  в полза  на въззиваемата  страна  следва  да  се присъдят направените  по  делото  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в размер  на  500  лв.  

 

          По  изложените  съображения  съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №818 от 28.02.2019г., постановено по гр.д. №11186/2018г. по описа на Районен съд-  Пловдив,  ХІV  гр.с.

ОСЪЖДА   Г.  М.  С. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати  на   Х.  Р.  Х. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  500  лв.-  разноски  по делото.

 

Решението  е  окончателно  и  не  подлежи на обжалване. 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

   

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                            

                                                                                       

                                                                                        2.