РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330200727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014970 от
07.01.2021г. на ***при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с
което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, на Л. Н. П., ЕГН **********, от ..., са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и 50лв., както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за извършени
административни нарушения по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят Л. Н. П. обжалва наказателното постановление, като
формулира претенция за отмяната му като неправилно, без да излага в
жалбата съображения за това. Редовно призован, явява се в съдебно заседание
и както лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на
наказателното постановление с доводи за недоказаност на деянието и наличие
на процесуални нарушения. Претендира да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Л. Н. П., за
това, че на 04.12.2020г. около 17.20ч., в гр.Пловдив, на бул.”Източен” –
кръстовище с ул.“Лозенград, като водач на лек автомобил – Нисан Кашкай, с
рег.№ ..., държава България, при обстоятелства: управлява личния си лек
автомобил Нисан Кашкай с рег.№ ..., като: 1. Отнема предимството на
движещия се по пътя с предимство лек автомобил Опел Астра с рег. № ... и
допуска ПТП с материални щети; 2. Като водач – участник в ПТП не спира за
установяване на последиците от произшествието, с което е извършил:
1. Не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище.
ПТП.
2. Не спира и не установява последиците от ПТП.
С това виновно е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от
15.12.2020г., съставен от Х. Д. Х. – *** към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, в който по сходен начин е описана, посочената по-горе фактическа
обстановка.
Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото
писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и неоспорени, както
и показанията на актосъставителя, тъй като същите са достоверни,
незаинтересовани и съответни на писмените доказателства. В тази връзка,
след като несъмнено се установява факта на осъществяване на нарушенията и
тяхното авторство, то правилно и законосъобразно наказващият орган е
квалифицирал и санкционирал същите с налагане на наказания в
предвидените в закона минимални размери и срок.
Въпреки горното Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения,
което се явява основание за отмяна на постановлението, като съображенията
за това са следните:
2
В АУАН липсва посочена дата на извършване на нарушенията, тъй като
в отразената такава е извършена поправка, която не само е напълно
нечетлива, но и без надлежна заверка на същата.
В наказателното постановление нарушителят е посочен с имената Л. Н.
П., което се установява от приложеното по делото заверено копие от
документ за самоличност, че е некоректно, а и са различни от посочените в
АУАН – Л.П.. В случая се касае за нарушение на императивните изисквания
на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.4, пр.1 от ЗАНН,
досежно НП, изискващи пълно, ясно и точно посочване на датата на
нарушението и имената на нарушителя, което в случая не е изпълнено.
Визираните по-горе процесуални нарушения са от категорията на
съществените, тъй като същите са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като
го поставя в невъзможност категорично и недвусмислено да узнае за
нарушение, извършено на коя дата, се ангажира
административнонаказателната му отговорност, още повече, че датата на
нарушението, освен че е елемент от фактическите обстоятелства, то със
същата се свързват протичането на уредените в закона преклузивни и
давностни срокове. Неяснотата относно личните данни на нарушителя пък
води до невъзможност по категоричен начин да се установи кое е лицето, за
което се твърди да е извършило нарушението и съответно да се ангажира
административнонаказателната му отговорност. Коментираните процесуални
нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид
въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното
постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
Наказателно постановление № 20-1030-014970 от 07.01.2021г. на *** при
сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание
чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на
Л. Н. П., ЕГН **********, от ..., са наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 200лв. и 50лв., както и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец, за извършени административни нарушения по
чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО
като незаконосъобразно.
3
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично
искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в
общ размер на 600 лева, представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното
наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на
жалбоподателя, макар и не в претендирания размер. От страна на
въззиваемата страна своевременно е направено възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и съобразявайки
разпоредбата на чл.18, ал.4, вр.ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът счита, че
следва да присъди на жалбоподателя разноски в указания в цитираната
разпоредба размер, а именно 300лв., за която сума следва въззиваемата страна
да бъде осъдена да заплати.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014970 от
07.01.2021г. на *** при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с
което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, на Л. Н. П., ЕГН **********, от ..., са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и 50лв., както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за извършени
административни нарушения по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на Л.П., ЕГН
**********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5