Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.06.2021
Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети май Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6915 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
О. твърди в исковата си молба и уточняващата я такава, че между страните имало
сключен договор, съгласно който ищецът извършвал услуги /обработка на облекла/
на ответника, който бил обективиран във фактура №
2683/25.04.2016 г., която издал и била подписана от представител на ответника.
В същата били индивидуализирани вид и количество на услугата /обработка на
облекла мод. 516603/, единична и обща стойност, начин
на плащане, съответното време и място. За сделката страните подписали двустранно
приемо - предавателен протокол /стокова разписка/ №
16132/25.04.2016 г., в който било отразено извършването на договорената услуга
и предаването на готовите облекла, които били индивидуализирани по вид и
количество, стойност, време и място, издател и получател. Същите отговаряли на фактурата.
Стоковата разписка удостоверявала, че облеклата, предмет на процесния
договор, били обработени от ищеца и предадени на ответника в деня на
изготвянето й - 25.04.2016 г., което било отразено и в процесната
фактура. Падежът на задължението на ответника съвпадал с датата на данъчното
събитие - 25.04.2016 г. Стойността на процесната
фактура била 468.72 лева с ДДС. Начинът на плащане бил уговорен в нея - по
банков път, като била посочена банковата сметка на ищеца. Към момента, въпреки
че срокът на плащане отдавна бил изтекъл, не била разплатена стойността й. С
молба от 17.01.2020 г. уточнява, че цената на предявения иск за мораторна лихва за забава в плащането на главницата,
считано от 20.12.2016 г. до подаване на исковата молба 20.12.2019 г. (с оглед
обстоятелството, че същата била подадена по пощата и чл. 62, ал. 2 ГПК) била
142.71 лева. Облеклата, предмет на договора, материализиран във фактурата, били
предадени на ответника на същата дата заедно с нея. На основание чл. 303а, ал.
3 ТЗ, ако не бил уговорен срок за плащане, паричното задължение трябвало да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
можел да се установи, или когато фактурата или поканата били получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започвал да тече от деня, следващ
този на получаване на стоката/услугата, независимо че фактурата или поканата за
плащане били отпреди това. Поради това ответникът изпаднал в забава, считано от
09.05.2016 г., за главницата от 468.72 лева. Мораторната
лихва за забава в плащането от 20.12.2016 г. до подаване на исковата му молба в
съда на 20.12.2019 г. била 142.71 лева. Искането е да се осъди ответника да
заплати на ищеца, по посочентата от същия банкова
сметка, ***.72 лева за неплатено възнаграждение за приета работа по фактура №
2683/25.04.2016 г., със 142.71 лева мораторна лихва
от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., и законна лихва върху главницата от
21.12.2019 г. до изплащането й. Претендира за сторените по делото и в
обезпечителното производство разноски.
Ответникът „К.“ Е.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и
му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на делото по
същество. С отговора ответникът предяви и евентуалното възражение за съдебно прихващане,
с което, в случай на основателност на предявените искове, моли съда да прихване
до размера на по-малкото от тях на присъдените по тях суми на ищеца, със сумата
от 634.67 лева, представляваща претендирано от
ответника вземане по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за разходите, необходими за
повторната изработка за негова сметка на повредените от ищеца обекла.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за заявените за разрешаване с тях спорни
права, намери за установено следното:
През
април 2016 г. страните са сключили устен договор за изработка, по силата на
който ответникът е поръчал, а ищецът се е задължил на свой риск да извърши обработка
- пране и омекотяване на 1116 броя от ушитите от ответника преди това, по
поръчка на - дружество М. Е., извършена с допълнителното им споразумение от
29.03.2016 г. към договора им за изработка от 16.10.2014 г. при общи условия –
2375 броя облекла модел 516603, а ответникът – да му заплати възнаграждение от 468.72
лева с ДДС.
Тези обстоятелства се
установяват от съвпадащите твърдения на страните за същите в исковата молба (в
която ищецът твърди, че страните са сключили такъв договор, който бил
материализиран в издадената от него фактура– л. 2) и отговора (в
който ответникът признава неизгодните за него факти, че през април 2016 г., по
указание на контролиращото го по договора му за изработка с посоченото
италианско дружество трето лице - Б., изпратил част от изработените от него
облекла на ищеца, за допълнителната им обработка – пране и омекотяване – л. 20),
и частичните признания на пълномощникът на ищеца (че поръчката, която
ответникът е възложил на ищеца по договора им, произтича от сключения от
ответника с посоченото в отговора му трето лице договор за ушИ.е
на облекла – л. 94) и пълномощникът на ответника (че
облеклата, колкото твърди ищецът, са му били изпратени от ответника, като
ищецът ги е изпрал и омекотил, и върнал на ответника – л. 96 и 117),
преценени съвкупно с представените от ответника на - език, придружени с точен
превод на български език, заверен от пълномощника му, и неоспорени от ищеца -
общи условия към договор за изработка и сезонно договаряне есен/зима 2016 г. (л.
26-34), и заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от
страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, от което се установява,
че ищецът е осчетоводил редовно в счетоводството си, на датата на издаването й,
посочената в исковата му молба, за доказване на процесния
договор за изработка, фактура № 2683/25.04.2016 г., като вземане към ответника
за цялата й стойност, включил я е след това и в дневниците си за продажби в
месеца на издаването й, и в справката си декларация от 12.05.2016 г. по ЗДДС –
л. 75 (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК).
Неоснователно при това
положение е възражението на ответника в отговора, че издадените от ищеца за този
договор фактура № 2683/25.04.2016 г. и стокова разписка № 16132/25.04.2016 г., като
договорна основа на исковата му претенция, били нищожни, поради липса на
съгласие – надлежно изразена воля от законния му представител или упълномощено
от него лице за подписването им (л. 21).
Вярно е, че ответникът оспори с отговора си и автентичността на подписите на
управителя си под тези представени с исковата молба от ищеца, в заверен препис,
фактура и стокова разписка, а съдът откри производство по чл. 193 ГПК за
проверка на тяхната автентичност, като задължи и ищецът да представи
оригиналите им, поради непредставяне на които в дадения му срок, изключи представените
по делото преписи от същите фактура и стокова разписка от доказателствата по
делото, на основание чл. 183, изр. 2 ГПК (л. 97 и 117).
Но също така е вярно, че тази фактура и стокова разписка не са основанието на претендираните от ищеца процесни
вземания, а само доказват сключения от страните устен договор за изработка,
който е основанието на тези вземания (Р № 230/25.02.2000 г.
по гр.д. № 1286/1999 г. на ВКС). Поради това същите
фактура и разписка не могат да бъдат нищожни, поради липса на съгласие (чл.
26, ал. 2 ЗЗД). А сключването на процесния договор
за изработка от страните по делото, се установи несъмнено от останалите
горепосочени други доказателства и частични признания на страните и пълномощниците им по делото (чл. 175 ГПК).
С доклада е признато за
безспорно между страните и предаването от ищеца на ответника през април 2016 г. на изпраните и
омекотени от първия 1116 броя облекла модел 516603 (л. 96).
Безспорно е установено по делото още, от представената от ответника с отговора
и неоспорена от ищеца кореспонденция по електронната поща между ответника и
контролиращото го трето лице Б. по договора му за изработка на тези облекла с -
фирма М., че последната е направила по електронната поща на 19.04.2016 г. рекламация,
че 55 от ушитите от ответника облекла са върнати от пералнята с изтеглени нишки,
поради което - дружество е отказало да ги приеме и върнало на ответника същите за
ушИ.ето на нови за негова сметка, както е уговорено в
чл. 11.1, б. „б“ от общите условия на договора им (л. 32 и 35-37).
Заедно с тези рекламации ответникът е представил с отговора си и две фактури от
17.05.2016 г., неоспорени от ищеца, за ушити общо 55 броя облекла със същия
модел 516603, на обща стойност 351.50 евро,
равностойни на 687.47 лева по фиксинга на БНБ (Решение № 223/31.12.1998
г. на БНБ за определяне на валутния курс към еврото, Обн.
ДВ, бр. 1/1999 г., в сила от 1.01.1999 г.). Въз основа на същите
ответникът поддържа с отговора, че за своя сметка е отстранил с ушИ.ето им недостатъците на изпраните от ищеца 55 броя
облекла и след това ги е изпратил на -я поръчител (л. 38-39). За тази обща сума
от 687.47 лева, които не са му платени за повторното им ушИ.е
от - дружество, ответникът е предявил с
отговора си възражение за прихващане.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че ответникът е приел изработеното от ищеца,
защото при получаването от него на изпратените и омекотени облекла през април
2016 г., не е направил никакви възражения за некачествено изпълнение и на тези посочени
сега в отговора му 55 броя облекла (чл. 264, ал. 3 ЗЗД). Касае
се до посочени му и от - дружество видими недостатъци на същите облекла (върнати
от пералнята на ищеца с изтеглени нишки). Поради това
ответникът е бил длъжен още при получаването им от ищеца през април 2016 г. да
ги прегледа и го уведоми за тези техни видими недостатъци, което обаче няма
данни да е сторил до подаване на отговора си по делото, с който за пръв път е
възразил за същите недостатъци (чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). А след като по делото е установено, че при получаване на тези
облекла от ищеца ответникът не е направил никакви възражения за неправилно/некачествено
изпълнение, дори и след като е получил такова възражение на 19.04.2016 г. от
поръчалото ушИ.ето им горепосочено италианско
дружество, следва да се приеме, че ответникът е прегледал тази работа на ищеца по
процесния договор за изработка и я е приел без всякакви
възражения (чл. 264, ал. 1 и 3 ЗЗД, така и Р1100-2003-V г.о.). Според чл. 264,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД приемането на поръчаната с договора за изработка работа от поръчващият
съставлява не само едно фактическо, но и едно правно действие, при което последният
е длъжен да прегледа тази работа и направи именно при приемането й всички свои
възражения за неправилното й изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно, какъвто не е случая. А след като е така и всички посочени
във възражението на ответника горепосочени недостатъци на посочените 55 броя
върнати му от ищеца, изпрани и омекотени, облекла, са можели да бъдат
установени от ответника и при обикновен преглед на същите облекла още при
получаването им през април 2016 г., не са се появили по-късно, а при
получаването им същият не е направил никакви възражения за наличието на тези
или на други недостатъци на поръчаното им изпиране или омекотяване от ищеца, дори
и след уведомяването му за същите на 19.04.2016 г. от - дружество, то в случая следва
да намери приложение необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. А според същата,
поръчаната на ищеца със сключения между страните устен договор за изработка
работа по изпиране и омекотяване на 1116 от ушитите от ответника облекла, е
била приета без възражения от ответника, включително и за посочените сега във
възражението му в отговора 55 броя от тях, именно защото липсата на
своевременно в случая възражение на ответника за недостатъци на същите облекла,
както предвижда нормата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, осъществява необоримата
презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, според която работата се счита приета, а
правата му по чл. 265 ЗЗД не са възникнали (Р 69-2019-III
г.о.). А след като в случая е налице поради това валидно
приемане при условията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД на поръчаната на ищеца работа, не
може сега приелият я ответник да се ползва по делото от правните възможности на
чл. 265 ЗЗД за обезщетяване, което само по себе си обуславя неоснователност на възражението
му за съдебно прихващане със сумата от 634.67 лева, представляваща стойността
на извършените от него горепосочени поправки по отстраняване на недостатъците
на същата работа (Р 1100-2003-V г.о.). Поради
това последното следва да бъде отхвърлено, като неоснователно (чл.
298, ал. 4 ГПК).
Приемането на работата обуславя
от своя страна изискуемост на претендираното от ищеца
с главния му иск възнаграждение от 468.72 лева за същата приета работа, от деня
на приемането й през април 2016 г. (чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, Р № 240/14.06.2007
г. по т.д. № 1026/2006 г. на ВКС). Ето защо съдът намери, че същият е доказан
напълно по основание и размер и следва поради
това да го уважи така, както е предявен, заедно със законната лихва върху тази претендирана с него сума от подаване на исковата молба в
съда до изплащането й (чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Частично
основателен при това положение, до посочения в т. 5 от ЗСИЕ размер от 140.62
лева, се явява и предявеният от ищеца в обективно съединение с него акцесорен/обусловен/зависим от основателността му иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за
забава в плащането на това възнаграждение, за посочения от ищеца в исковата му
молба период, с който иска присъждането й от по-късната дата 20.12.2016 г. (от
тази на изпадането на ответника в забава да му плати това възнаграждение на
следващия ден след приемането на работата през април 2016 г., обуславящо
изискуемостта му – чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), до посочената от
ищеца по-ранна дата 20.12.2019 г. от последващата я
такава на подаване на исковата му молба в съда на 23.12.2019 г. (л.
76). В останалата му част, над тази сума, до претендираната с този иск по-голяма от 142.71 лева, същият
следва да се отхвърли, като неоснователен (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер от 510 лева (от
които 50 лева внесена за производството държавна такса, 100 лева внесени за
възнаграждение на вещото лице и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 508.26 лева, а сторените от последния разноски по делото, изчерпващи
се с 300 лева платено адвокатско възнаграждение, следва да се възложат в тежест
на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 1.03 лева
(чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). С оглед даденото в т. 5 от ТР № 6/2012 на ВКС
разрешение, следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на сторените
от него разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 19598/2019 г. на
ПРС, в общ размер от 220 лева (от които 40 лева
внесена за същото държавна такса и 180 лева платено адвокатско възнаграждение)
и 66 лева
платени на ЧСИ такси по изп.д. № 696/2019 г. на ЧСИ И.
С., защото последното е част от обезпечителния процес, в който именно съдебният
изпълнител налага обезпечителния запор въз основа на обезпечителната заповед на
съда (чл. 400, ал. 1 ГПК). Или в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца по същите производства общо 286 лева разноски изцяло, защото
обезпечен по тях е само предявеният от ищеца главен иск по настоящото дело,
който е изцяло уважен (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
К., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на „О.“ Е., с ЕИК -,
със седалище и адрес на управление -, сумата от 468.72 лева за главница от
неплатено възнаграждение за приета работа по обработка на 1116 броя облекла
модел 516603 по фактура № **********/25.04.2016 г., със 140.62 лева мораторна лихва от 20.12.2016 г. до 20.12.2019 г., и
законна лихва върху тази главница от 23.12.2019 г. до изплащането й, сумата от 286
лева за разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 19598 по описа за
2019 г. на Пловдивския районен съд и по изп.д. № 696
по описа за 2019 г. на ЧСИ И. С., както и сумата от 508.26 лева за разноски по
настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от „О.“ Е. с п.а., против К. с п.а., иск за мораторна лихва, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 140.62
лева, до претендираните 142.71 лева.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователно, евентуалното възражение на К. с п.а., в случай на уважаване
на исковете по чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за съдебно прихващане до
размера на по-малкото от тях на присъдените с тях суми на „О.“ Е. с п.а., със
сумата от 634.67 лева, представляваща претендирано от
К. вземане по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за разходите, необходими за повторната
изработка за негова сметка по фактури №№ 2347/17.05.2016 г. и № 2348/17.05.2016
г. на повредените от „О.“ Е. 55 броя обекла.
ОСЪЖДА
„О.“ Е. с п.а., да заплати на К. с п.а., сумата от 1.03 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: