О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Русе, 30 октомври 2020 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 30 октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
Василев к.н.а.х дело № 293 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 3503 от 07.10.2020 г. от адв. А. К.,***, пълномощник на
„Дунав“ АД, седалище гр. Русе, за изменение/допълване на решение №299 от 14.09.2020г.,
по к.н.а.х. дело №293/20г. на АС Русе, поради непроизнасяне на касационния
състав досежно разноските, направени и поискани пред въззивната инстанция, с
оглед на променения резултат в спора.
Насрещната страна, в дадения 7-дневен
срок изразява становище за частична неоснователност на молбата.
Съдът намира искането за допълване на
определението за процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество, искането на „Дунав“ АД е неоснователно.
Видно от решение №299 от 14.09.2020г.,
постановено по настоящето дело, съдебният състав се е произнесъл по съществото
на спора, като в мотивите си е преценил, че касационната жалба на „Дунав“
АД, седалище гр. Русе,
против №416/04.06.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№103/2020г. по описа на съда е
основателна. Съответно с диспозитива на касационното решение е отменено
въззивното такова. В съдебния акт на АС Русе е налице и произнасяне досежно
дължимите разноски, като съдебният състав е преценил, че не следва да се
присъдят, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Съобразявайки тези факти, съдът прави
следните изводи:
С разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, законодателят в края на 2019г.
предвиди, че „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Съответно, според чл.63, ал.5 от ЗАНН „В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
Съгласно чл. 81 от ГПК, "във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски".
По
аргумент от разпоредбата на чл. 81 ГПК, при промяна в крайния изход на делото
пред касационния
съд, съдебният
състав се произнася по искането за всички направени до този
момент разноски, включително и за тези, които са били направени в предходната/въззивната инстанция. Вярно е, че АС Русе се е произнесъл
само досежно разноските пред касационната инстанция. Не е обаче налице пропуск
за произнасяне относно разноските пред въззивната инстанция, както се твърди от
молителя- „Дунав“ АД.
АС
Русе счита, че не е и дължал произнасяне в съдебното решение по разноските пред
въззивната инстанция.
Причината за това е следната:
Няма спор, че още с касационната
жалба са поискани разноски, но както е записано в нея-„направените по делото
разноски“. Видно от
завършека на касационната жалба е, че адвокатът на „Дунав“ АД, е заявил
буквално – „…да присъдите разноските по делото“.
Волята на процесуалният представител
на жалбоподателя, каквато откриваме в касационната жалба, не позволява на
съдебният състав да я тълкува разширително и да приеме, че се искат всички
направени в съдебните производства-въззивно и касационно, разноски. Такова
искане следва да бъде изрично и недвусмислено заявено. Конкретно изписаното - „направените
по делото разноски“ е причината, довела
АС Русе до произнасяне по този начин със решение №299 от 14.09.2020г., с което не
са присъдени разноски, но съдебният състав е имал предвид само касационното, не
и въззивното такова, защото за него производство няма изрично искане в касационната
жалба. В нея се искат разноски по делото, а не за съдебните производства
въобще.
Отделно от това, по така депозираната
молба в настоящото производство намира приложение разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро от ГПК. Съгласно тази норма
страната, която е поискала присъждане на разноски, но не е представила на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските.
Предвид изложеното и на основание чл.
248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. с чл.80, изр. 2-ро от ГПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Дунав“ АД, седалище гр. Русе, чрез адв.
А. К.,*** за изменение на решение №299
от 14.09.2020г. по к.н.а.х. дело №293/20г.
на АС Русе в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: