Р Е Ш Е Н И Е
№ 380/10.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І
– административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
при секретаря Тодорка Стойнова като
разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело номер 187 по описа
за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от
Закона за социалното подпомагане / ЗСП /и чл.
16б от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/.
Производството е образувано по жалба
на Н.А.Г. с ЕГН ********** *** ,чрез адв.М.Д. срещу Решение
№13-РД06-0008/29.01.2021г. с което се отхвърля жалба срещу Заповед
№ЗСП/Д-РА-ПЩ/1823/17.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“гр.Пещера.
С въведено твърдение за допусната
незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон, се
претендира за отмяна на отказа. Сочи се, че административният орган неправилно
тълкува смисълът на приложимия чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като
законодателят не е въвел изискване оставането без работа да е по причина на
епидемичната обстановка.
Ответникът - Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Пещера, чрез явилият се Директор на
Дирекция СП – Пещера и в писмено становище, изразява становище за
неоснователност на оспорването с поддържане мотивите на оспорения акт, и моли
за отхвърляне на жалбата. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл.
16б, ал. 1, от ППЗСП, тъй като лицето е останало без работа години преди
обявяване на извънредното положение. Моли за отхвърляне на оспорването.
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и доводите,
развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в съдебното
производство доказателства и прие за установено следното:
Административното производство е
било инициирано със заявление-декларация от 29.01.2021 г., подадено от Н.А.Г.
за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична. По подаденото заявление е изготвен социален
доклад.
Със Заповед № ЗСП/Д-РА –ПЩ/1823 от
17.12.2020г. Директорът на Дирекция за „Социално подпомагане“ - Пещера е
отказал на жалбоподателя Г. отпускане на месечна целева помощ по реда на
чл.16б, ал.1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга на лицата посочени в чл.16б, ал.1-4
от ППЗСПЗ. За да достигне до този извод АО е взел в предвид, че жалбоподателят
е родител с 1 малолетно дете, което попада в целевата група до 14-годишна
възраст – на 13 години, през учебната 2020/2021г. Същото е записано в 7 клас в
Средно училище „Георги Бенковски“- Пазарджик.
От друга страна обаче е видно от
приетите по делото писмени доказателства, а не се спори и от страните, че
жалбоподателят е неосигурен. Последното му трудово правоотношение е било с
фирма “Гранд Мебели“ и е прекратено на 01.05.2011г. Не са събрани данни, а
такива доказателства не са представени и в съдебно заседание, че липсват данни
за осигуряване в периода от месец май 2011 г. до декември 2020 г. На 09.12.2020
г. под № 207861 жалбоподателят се е регистрирал като безработен в ДБТ-Пещера. Не
е декларирал доходи за месец ноември 2020 г. Социалният работник е направил предложение за отказ да бъде
отпусната помощта с основен мотив: оставането без работа на родител следва да е
по причина на обявяване на извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка в страната, тъй като мярката е целева и е в отговор на обективните
ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие на посочената
епидемична обстановка, обявена след 13.03.2020 г.
След като няма данни лицето да е
било в трудови правоотношения или да е било самоосигуряващо, но във връзка с
Ковид-19 да е загубил трудовата си заетост, то е издадена и процесната Заповед.
Недоволен от така постановената
заповед, жалбоподателят я е оспорил пред Директорът на РД за Социално
подпомагане – Пазарджик, в срок, който се е произнесъл с Решение № 13-РД06-0008/29.01.2021
г., с което се отхвърля жалба срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-ПЩ/1823/17.12.2020 г.,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера.
Въз основа на така установените
факти, съдът извежда следните правни изводи: Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на нормативните
му правомощия, следователно не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1
от АПК - липса на компетентност.
Спазена е законоустановената форма –
писмена с мотиви, позволяващи извършването на съдебен контрол за
законосъобразност. От изложените фактически обстоятелства е възможно да се
проследи формирането на съдържанието на волеизявлението по начин, позволяващ на
адресата да разбере смисълът на разпоредения отказ. Следователно, не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената
форма.
Проверка за спазване на
административно-производствените правила:
Спазени са изискванията на чл. 33 и
сл. от АПК за изясняване на всички относими към заявлението обстоятелства,
събрани са достатъчно доказателства, които са анализирани в своята съвкупност.
Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалният закон е приложен
правилно.
Процесната помощ е целева, т. е.
помощта е обвързана с определена цел – подпомагане негативните последици от
епидемичната обстановка. В тази връзка и нормативът за отпускане на помощта е
въведен с изменение на ППЗСП от 01.09.2020 г. - 6 месеца след началото на
обявяването на епидемична обстановка.
Приложимите текстове на ППЗСП,
приети от 01.09.2020 г. с последващи допълнения, въвеждат следните регламенти:
чл. 16б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2020
г.) (1) Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна
възраст, когато:
т. 1. (доп. – ДВ, бр. 101 от 2020
г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от работещите родители, или
родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи
и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност;
т. 2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020
г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4;
т. 3. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица,
които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
т. 4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020
г., в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 101 от
2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
т. 1. децата не са настанени извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
т. 2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2020
г., в сила от 27.11.2020 г.) децата не посещават училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр.
101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.) Помощта по ал. 1 се отпуска на
семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата.
Видно е, че заведенията, които
децата временно не посещават – Детски градини и училища, следва да се затворени
временно по причина на извънредна епидемична обстановка. т. е. налице е връзка
между непосещаването на учебните заведения и обявената епидемична обстановка.
Това условие е изпълнено, но не е
изпълнено другото комулативно условие- родителят да отговаря на едно от
посочените по-горе изисквания.
Разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП
урежда хипотези /различни житейски варианти/ на лица, останали без работа, като
не са налице основания за различно третиране на тези, които получават доходи по
трудов договор /чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗ/ респ. от обезщетения спрямо
тези, които са самоосигуряващи се /чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП/. За
самоосигуряващите се лица в нормативния текст изрично е вписано, че
невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради въведената
извънредна епидемиологична обстановка. За лицата по трудов договор, респ. за
лицата по осигурителни отношения за безработица, такава връзка не е изписана
вербално, изрично, но такава връзка следва от тълкуването на нормативния текст.
Това е така, тъй като законодателят не въвежда различен режим на една и съща
помощ при лица, останали без работа, които са в трудово-правни отношения, респ.
които са в отношения на получаване на обезщетения за безработица, и които са самоосигуряващи
се. Следователно нормативният текст на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да
се тълкува разширително и да се приеме, че оставането без работа, респ. без
доходи поради оставането без работа, следва да е по причина на обявеното
извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична обстановка. В
противен случай, ще е налице неравно, дискриминационно нормативно третиране на
лица, които имат равен трудовоправен статут-лица по трудов договор и лица,
които са самоосигуряващи се. За да не се допусне подобно неравно третиране,
следва да се приеме, че идеята на законодателя за равно третиране намира израз
и в равните нормативни изисквания – така както самоосигуряващите се лица следва
да са преустановили работа поради епидемичната обстановка, така и лицата по
трудов договор, респ. лицата, получаващи обезщетение за "безработица"
следва да са останали без работа, респ. без доходи, поради същата
причина-епидемиологичната обстановка.
В процесния случай жалбоподателя е
без доходи от 2011, а се е регистрирал като безработен декември 2020г.
следователно оставането без доходи не е по причината на тази обстановка.
Разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП изисква не само трудовият договор
да е прекратен, но изисква и самото прекратяване да е по конкретна
причина-епидемиологичната обстановка. В този смисъл, ако трудовият договор е
прекратен много преди обявената извънредна обстановка, то целевата помощ няма
да е дължима. Това е така, тъй като помощта е целева, обслужваща определена
цел-преодоляване на последиците от епидемията, поради което оставането без
доходи следва да е поради същата епидемия.видно е, че жалбоподателя не е
останал без доходи по тази причина или поне не се представиха такива
доказателства.
Предвид изложеното и в обобщение се
налага извод, че жалбата е неоснователна, тъй като член на семейството на
заявителя не е останал без работа, по
причина на обявената епидемиологична обстановка, в какъвто смисъл са и мотивите
в оспорения отказ. В тази връзка оспорването като неоснователно, следва да се
отхвърли.
Ответната страна не е въвела искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП, в
сила от 01.01.2019 г., решението на административния съд е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 пр. 4 АПК, Административният съд гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Г. с ЕГН **********
***, чрез адв. М.Д. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-ПЩ/1823/17.12.2020 г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пещера, потвърдена с Решение №
13-РД06-0008/29.01.2021 г. на Директора на РДСП-Пазарджик.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /П/