Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 01.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл. съдия Кристиян Трендафилов
при участието на
секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 3998 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „МММ И.“ ЕООД срещу
решението на СРС, 57 състав под № 187791 от 07.08.2017г., постановено по гр.дело
№ 10876/2016г. в частта, с която на основание чл.247 от ГПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 137183 от
05.06.201г. в частта на произнасянето по иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ относно сумата от 3 076,65лв. , като е постановено вместо „брутни
трудови възнаграждения“ - да се чете – „нетни трудови възнаграждения“.
Въззивникът „МММ
И.“ ЕООД поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди,
че всички обезщетения по КТ са определени от законодателя в брутен размер,
поради което незаконосъбразно и неправилно с обжалваното решение е прието, че
дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в посочения размер като нетно
възнаграждение. Моли настоящата
инстанция да съобрази, че самият ищец Р.К. претендира присъждане на обезщетението
в брутен размер с молбата – уточнение от 25.05.2016г. Твърди, че необосновано и в разрез с петитума
на исковата молба с атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че
дължимата на ищеца сума от 3 076,65лв. е дължима като нетен размер, а не
като действително дължимия и претендиран брутен размер. Твърди, че след
постановяване на съдебното решение от първата инстанция от негова страна /на
жалбоподателя-ответник/ е била изплатена на ищеца присъдената на ищеца сума,
след приспадане от нея на дължимите към НАП данъци. Ето защо, намира за
неоснователна претенцията на ищеца за допълнително заплащане и на сумата от
307,66лв. на основание – обжалваното решение. С изложените доводи въззивникът –
ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него –
постановяване на друго, с което искането на ищеца Р.К. по чл.247 от ГПК – за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 137183 / 05.06.2017г. относно размера на присъденото
обезщетение по чл.128,т.2 от КТ да бъде оставено без уважение. Заявява искане
за присъждане на направените по делото разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна, Р.Л.К. оспорва жалбата
като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Твърди, че правилно с обжалваното решение е
прието, че присъденото му дължимо обезщетение е в нетен размер, с оглед на
което е допусната поправката на очевидната фактическа грешка в първоначално
постановеното съдебно решение относно този размер, погрешно посочен като брутен. Претендира
присъждане на разноските по делото, направени във въззивното производство.
Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от Р.Л.К. срещу решение №
187791 от 07.08.2017г., постановено по гр.дело № 10876/2016г. в частта му
имаща характер на определение по чл.248
от ГПК, с която е оставено без уважение искането на Р.Л.К.- за изменение на
решение № 137183 от 05.06.2017г. в частта за разноските.
Частния жалбоподател Р.Л.К.
заявява искане за отмяна на обжалваното определение по чл.248 от ГПК като
незаконосъобразно. Признава, че действително
от първата инстанция е допуснато по негово искане изменение на исковете на
основание чл.214 от ГПК , но счита, че на ответника не се дължат разноски по
направеното оттегляне на исковете. Счита, че след като с постановеното по
делото решение исковите претенции са уважени изцяло, то на ответника не се
следват разноски по делото. От друга страна твърди, че му се дължат в пълен размер направените от
него /ищеца/ разноски във връзка с допуснатото обезпечение на исковете в размер
на 200,00лв.- адвокатско възнаграждение. Счита, че му се дължи в пълен размер и
адвокатско възнаграждение от 100,00лв. за явяването на процесуалния му
представител в третото по делото проведено съдебно заседание, като то не следва
да бъде намалявано. Частният
жалбоподател-ищец поддържа ,че следва да бъде оставено без уважение заявеното
от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение, тъй като размерът му е съобразен с Наредба № 1/2004г., като
счита, че по предявения иск по чл.128,т.2 от КТ му се дължи отделно адвокатско
възнаграждение, а заплатеното от него по този иск е под минимума по Наредбата. С оглед изложените доводи частният
жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение по чл.248от ГПК и
вместо него- постановяването на друго, с което искането му за изменение на
постановеното по делото решение в частта
на присъдените разноски да бъде уважено.
Насрещната страна по
частната жалба „МММ И.“ ЕООД оспорва същата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на определението по чл.248 от ГПК по съображения,
подробно развити в депозирания по делото писмен отговор. |Подържа, че му се
дължат разноски при частично прекратяване на делото, поради оттегляне на
исковете. Възразява, че с решението на
ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 100,00лв. за
проведеното по делото трето съдебно заседание, както са присъдени и разноските,
направени от ищеца в обезпечителното производство, с оглед изхода на делото и
при зачитане на частичното прекратяване на производството.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По
въззивната жалба на ответника „М.И.“ ЕООД срещу решение № 18791 от 07.08.2017г.
в частта, с която на основание чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
По
дефиниция очевидната фактическа грешка представлява разминаване между волята на
съда, формирана и отразена в мотивите на съдебния акт и нейното отразяване в
диспозитива на акта. В конкретния случай в мотивите на решение № 137183 от
05.06.2017г. при произнасянето на първата инстанция по иска по чл.128,т.2 от КТ
изрично е формирана воля, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в
размера, установен с допълнителното заключение на ССЕ – от 3 076,65лв., като тази сума следва
да се присъди на ищеца. С диспозитива на
решението сумата от 3 076,65лв. е присъдена на ищеца , на основание
чл.128,т.2 от КТ като дължими брутни трудови възнаграждения.
С
молба, подадена по пощата на 04.07.2017г.
, /входирана в съда на 07.07.2019г. с
вх.№ 65105510/ от ищеца е заявено искане за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решение № 137183/ 05.06.2017г. относно присъдената му на основание
чл.128,т.2 от КТ сума от 3 076,65лв.,
с твърдението, че съгласно заключението на ССЕ, прието от съда като
доказателство за размера, до който искът следва да бъде уважен, тази сума е в нетен размер- получена след приспадане на
дължимия авансов данък от сумата 3 417,04лв., а в диспозитива на решението погрешно е
посочено сумата касае брутно трудово възнаграждение.
С
обжалваното решение № 18 7791 от 07.08.2017г. искането на ищеца по чл.247 от ГПК е уважено, след като от първата инстанция е прието, че макар в заключението
на ССЕ да не е посочено изрично дали се касае за брутен или нетен размер, то
доколкото този размер е определен чрез изваждане на получената от ищеца нетна сума, то и сумата,
която е получена в резултат на това би могла да бъде единствено в нетен размер,
а не брутна, поради което е налице допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението, в което сумата е посочена като тава- дължима в брутен
размер.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно. В мотивите на
постановеното от първата инстанция първоначално решение изрично е прието, че на
ищеца се дължи трудово възнаграждение в размера, установен с допълнителното
заключение на ССЕ от 3 076,65лв.
Видно от приетото по делото допълнително заключение на ССЕ, в него
липсва уточнение дали посочената сума от 3 076,65лв. е в брутен или нетен
размер, като от първата инстанция е пропуснато извършването на това дължимо
уточнение при разпита на вещото лице при приемане на заключението му. Този пропуск на първата инстанция е отстранен
във въззивното производство. В настоящото въззивно производство от вещото лице,
изготвило допълнителната ССЕ изрично е уточнено, че сумата от 3 076,65лв.
представлява брутна сума, получена като разлика между две сравними брутни
величини. С оглед така направеното от вещото лице уточнение, настоящият съдебен
състав приема, че правилно в първоначално постановеното съдебно решение от
05.06.2017г. първоинстанционният съд е присъдил с диспозитива на ищеца сумата
от 3 076,65лв. като дължимо брутно трудово възнаграждение, на основание
чл.128,т.2 от КТ- в пълно съответствие с волята, формирана и отразена от съда в
мотивите на решението, че този размер е установен с допълнителното заключение
на ССЕ, с което сумата е дадена като брутна величина, съгласно изричното
уточнение на вещото лице при преразпита му във въззивното производство. Като
последица от това, настоящият съдебен състав приема, че искането на ищеца по чл.247 от ГПК, заявено с
молбата от 04.07.2017г. , се явява неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение, след отмяна на обжалваното решение на първата инстанция от
07.08.2017г. в частта, с която това искане е уважено.
По
частната жалба на ищеца Р.К. срещу
решението под № 18791 от 07.08.2017г. в частта му, имаща характер на определение, с
която е оставено без уважение искането на ищеца К. по чл.248 от ГПК, заявено с
молбата от 04.07.2017г.- за изменение на решението от 05.06.2017г. в частта за
разноските.
Обжалваното
определение на първата инстанция е частично неправилно.
Настоящият
съдебен състав приема, на първо масто, че законосъобразно- в съответствие с
нормата на чл.78,ал.4 от ГПК, с
решението от 05.06.2017г. от първата
инстанция е прието, че на ответника се дължат разноски и при прекратяване на
делото, което в настоящия случай е извършено с определението от съдебно
заседание на 28.02.2017г., на основание чл.232 от ГПК – поради оттегляне на
иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от
658,38лв.- до пълния първоначално заявен размер от 693,68лв. Ето защо, неоснователно се явява искането на
ищеца по чл.248 от ГПК за изменение на решението от 05.06.2017г. в частта за
разноските, основано на твърдението, че такива не се дължат на ответника във
връзка с постановеното по делото частично прекратяване по една от исковите
претенции, на основание чл.232 от ГПК. Съответно- законосъобразно това искане
по чл.248 от ГПК е оставено без уважение с обжалваното определение.
На
следващо място, законосъобразно с
решението от 05.06.2017г. от първата инстанция дължимото на ищеца
адвокатско възнаграждение от 570,00лв. е намалено по реда на чл.78,ал.5 от ГПК-
до размера на сумата от 539,23лв.- като минимален размер по Наредба № 1/2004г.,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. На следващо място,
настоящият съдебен състав приема, че така дължимият на ищеца размер на разноските
за адвокатско възнаграждение от 539,23лв., което е дължимо във връзка със
защитата на ищеца по предявените искове, е коригиран при зачитане на заявеното
от ищеца изменение на размерите на предявените искове , чрез намаляването им с
общата сума от 396,18лв., за която исковете са оттеглени. Доколкото първоначално направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение са свързани с първоначално предявените размери на
исковете, /като именно съответно на тези размери се определят и минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ , то няма правно основание тези
разноски да се дължат в пълния първоначален размер в хипотезата, при която първоначално заявените размери на исковете са
намалени. При зачитане на частичното прекратяване на делото във връзка с
намаляването на исковите претенции чрез оттегляне, дължимото на ищеца
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав изчислява в размер на
490,00лв. Към тази сума следва да се прибави дължимото на ищеца адвокатско
възнаграждение от 100,00лв. за явяване на адвоката му – пълномощник в третото
съдебно заседание, на основание чл.7,ал.8
от Наредба № 1/2004г. Настоящият
съдебен състав приема, че незаконосъобразно със съдебното решение от
05.06.2017г. от първата инстанция е прието, че сумата от 100,00лв. следва да бъде намалена, съразмерно на
оттеглената част от исковите претенции. С нормата на чл.7,ал.9 от Наредба №
1/2004г. дължимото адвокатско възнаграждение е обусловено само и единствено от
провеждането на повече от две съдебни заседания по делото и е за явяване на
пълномощника-адвокат във всяка следващо съдебно заседание - след второто, като е установено с фиксиран
размер, който не е обусловен от размера на търсения по делото материален
интерес. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.9 от Наредбата следва
да се присъди на ищеца в пълния му размер, доколкото предявените искове са
уважени изцяло със съдебното решение.
На
последно място, настоящият съдебен състав приема, че назаконосъобразно със
съдебното решение е намалено по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, дължимото на ищеца
адвокатско възнаграждение за налагане на обезпечителна мярка от 200,00лв.- на
100,00лв. При липса на изрична правна
норма в Наредба № 1/2004г., която да установява минимален размер на
адвокатското възнаграждение за това производство, то съгласно пар.1 от
Наредбата съдът приема, че по аналогия следва да се приложи минимумът на
адвокатското възнаграждение по чл.10,ал.1,т.1 от Наредбата /доколкото при налагане
на обезпечителна мярка не се реализира същинско изпълнително производство, а
реализацията й се изчерпва с подаване на молба до съдебния изпълнител/ или този
по чл.10,ал.1,т.4 от Наредбата. И в двата случая минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200,00лв. , а в конкретната хипотеза- заплатеното
от ищеца е в рамките на този минимум, под който съдът не може да слезе при
прилагане разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК. Поради това, настоящият съдебен
състав приема, че на ищеца се дължат в пълен размер разноските за
обезпечителното производство от 200,00лв. за
адвокатско възнаграждение. Този
размер следва да бъде коригиран при съобразяване частичното оттегляне на исковете,
по гореизложените съображения относно адвокатското възнаграждение, заплатено за
защита по делото, като дължимото на ищеца възлиза на сумата от 182,06лв. Или
общо дължимите на ищеца разноски по делото настоящият съдебен състав приема, че
възлизат на сумата от 772,93лв. Т.е., на ищеца се дължат допълнително разноски
за първата инстанция от 158,47лв., извън присъдените със съдебното решение от
05.05.2017г. разноски от 614,46лв. Като последица от това, настоящият съдебен
състав приема, че искането на ищеца по чл.248 от ГПК се явява основателно за
сумата от 158,47лв. и като такова- следва да бъде уважено, след отмяна на
обжалваното определение, с което това искане е оставено без уважение.
При
горния изход на делото по въззивната жалба на ответника и на основание чл.78,3
от ГПК на същият се дължат направените във връзка със защитата по тази жалба
разноски в размер на 225,00лв., включващи държ.такса от 25,00лв. и адвокатско
възнаграждение от 200,00лв.
Съответно,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноските, направени във
връзка със защитата му по частната жалба от 215,00лв., включващи държ.такса от
15,00лв. и адвокатско възнаграждение от 200,00лв. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на насрещната страна по частната жалба-
ответник „МТ И.“ ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е в минималния размер от 200,00лв. по чл.7,ал.1,т.7 от Нареда № 1/2004г.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 57 състав под № 187791 от 07.08.2017г., постановено по гр.дело
№ 10876/2016г. в частта, с която на
основание чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 137183 от 05.06.201г. в частта на произнасянето по
иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ относно сумата от 3 076,65лв. ,
като е постановено вместо „брутни трудови възнаграждения“ - да се чете – „нетни
трудови възнаграждения“, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл.247 от ГПК, заявено от ищеца Р.Л.К. с молба, подадена по пощата на 04.07.2017г., входирана в съда на 07.07.2019г. с вх.№ 65105510.
ОТМЕНЯ
решение № 187791 от 07.08.2017г., постановено по гр.дело № 10876/2016г. в частта му имаща характер на определение по чл.248 от ГПК,
с която е оставено без уважение искането на Р.Л.К.- за изменение на решение №
137183 от 05.06.2017г. в частта за разноските ,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл.248 от ГПК решение № 187791 от 07.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 10876/2016г. в
частта за разноските, като ОСЪЖДА „М.И.“ ЕООД да заплати на Р.Л.К.
допълнително сумата от 158,47лв.- дължими разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА„М.И.“
ЕООД да заплати на Р.Л.К. сумата от
215,00лв.- разноски по делото за производството пред СГС по подадената от
последния частна жалба, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Л.К. да заплати на „М.И.“
ЕООД сумата от 225,00лв.- разноски по делото за производството пред СГС по
подадената от последния въззивна жалба.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/