Решение по дело №2360/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        21.05.2018г., град Дупница

 

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	08.05.		2018

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2360		2017

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

            „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Сашо Чакалски, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Т., е предявило срещу Л.Н.Г., ЕГН ********** и И.Л.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

            Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот-апартамент 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 020, вх. Б, ет. 6, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 166338. Същите са ползвали доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., която не са заплатили.

            Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо инженеринг” ООД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Нелбо инженеринг” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04,2007г.).

Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 30.06.2017г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 1727/2017г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2017г., срещу която ответниците са възразили в срок. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно сума в общ размер на 1401.65 лв., от които: 1223.07 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 149.27 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 16.06.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29.31 лв., от които: 24.58 лв.-главница и 4.73 лв.-лихва, ведно със законната лихва от 30.06.2017г.-датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Ищецът претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, чрез пълномощника им адв. В.К. ***, с който се изразява становище за частична недопустимост и пълна неоснователност на предявения иск. Ответниците твърдят, че предявеният иск е частично недопустим, понеже между същите страни е висящо гр.д.№ 42948/2016г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, с предмет дължими суми за топлинна енергия за периода от м. май 2012г. до м. април 2015г.

Оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищеца по повод доставка на топлинна енергия, както и качеството си на собственици на топлоснабдявания имот. Оспорват твърдението, че „Нелбо инженеринг“ ООД е извършвало отчет и разпределение на топлинна енергия за имота през процесния период. Оспорват предявения иск и по размер. Твърдят, че не са били уведомявани за размера на начислените изравнителни сметки.  Освен всичко друго, твърдят, че към 2003г., когато са били собственици на имота, топлоподаването е било спряно, радиаторите-откачени, а тръбите-затапени, поради което, докато са били собственици на имота, не са ползвали подгряване на вода и топлоенергия. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Претендират разноски.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Нелбо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15-17. С определение, постановено в закрито заседание на 07.03.2018г., съдът е конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.

            Третото лице-помагач изразява становище, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент 40 на адрес: ж.к. „Люлин“, бл. 20, вх. Б, собсгвсност на абонат И.Г. за периода от месец май 2014г. до месец април 2016г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В апартамента има едно присъединено отоплително тяло-щранг-лира, находяща се в банята. Ответникът е потребител и на топла вода, но в жилището липсва надлежно узаконен водомер. Абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация; количеството топлинна енергия, отдадено от щранг-лирата и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически метра топла вода. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация и разхода от щранг-лирата се определят по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При направата на изравнителна сметка на абонатната станция за съответните отчетни подпериоди, включени в процесния, делът за топла вода е изчислен съгласно ал.2, чл. 69 от Наредба 16-334 за топло снабдяване на база брой потребители.

     Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателство по делото уведомително писмо № ОИ-30-189/1/16.07.2013г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София” ЕАД, в т.5 на което е посочено, че с договор за покупко-продажба от 08.12.2003г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-109/2003г., ап. 40, находящ се в ж.к. „Люлин“, блок 20, вх. Б, ет. 6, е продаден на И.Л.Г. и Л.Н.Г..

Представен е от ищеца и протокол от 12.09.2002 г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин", бл. 20, вх. Б, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на "Нелбо инжинеринг" ООД. Към този протокол е приложен списък на етажни собственици, в който са посочени данните на И.Л.Г. като титуляр на аб.№ 166338. 

Приложен е и сключен на 03.10.2002 г. договор между етажните собственици на процесната сграда, от една страна, наречени в договора "възложител" и "Нелбо инжинеринг" ООД, от друга страна, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили, както и да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост.

Представен е и сключен на 06.11.2007г. договор между ищеца и "Нелбо инжинеринг" ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

В заключението си вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ищеца, при която установило липса на плащания за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. на абонат № 166338 на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, блок 20, вх. Б, ет. 6, ап.40.

Сумите по издадените фактури за топлинна енергия за процесния период възлизат на 1223.07 лв.; обезщетението за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.06.2015г. до 16.06.2016г. възлиза общо на 149.56 лева. Размерът на дължимата сума за извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период е 29.31 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза, прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба  № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия съответно начислените суми, са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата ежажна собственост, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти и са предавани на представител на етажната собственост в срок. Вещото лице сочи още, че през процесния период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.

Приложено е ч.гр.д. № 1727/2017 г. по описа на РС - Дупница, по което са подадени възражения от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответниците дължат сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1727/2017 г. по описа на РС - Дупница. 

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на ответниците „потребител на топлинна енергия“), че е доставяло ТЕ в имота на ответниците за процесния период от време, количеството на реално потребената от ответниците топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците имат качеството „потребител на топлинна енергия“, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.  

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г.) потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. По делото не са представени доказателства относно правото на собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот - ап. 40, находящ се в ж.к. „Люлин“, блок 20, вх. Б, ет. 6, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 07.03.2018г. Единствено обстоятелството, че единият от ответниците се води титуляр по партидата на имота не може да ангажира неговата отговорност. При направеното от ответниците с отговора на исковата молба изрично оспорване на твърдението на ищеца, че са били собственици на топлоснабдявания имот в процесния период, ищецът следваше да установи при условията на главно и пълно доказване това обстоятелство, съобразно изрично дадените указания с доклада по делото.  Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответниците са били собственици на посочения в исковата молба топлоснабдяван имот през процесния период. При липсата на доказателства относно правата на ответниците върху процесното жилище, респ. – на качеството им на битови клиенти по смисъла на § 1, т.2а ДР от Закона за енергетиката, не следва да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото, отнасящи се до другите предпоставки за съществуване на претендираните вземания. 

По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде определен в размер общо на 660.00 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  предвид основателното възражение за прекомерност (делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а упълномощения адвокат въобще не се яви на проведените открити заседания), направено от ищеца с молба вх. №4421/03.04.2018г.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Чакалски - изпълнителен директор, адрес: гp. София, ул. "Ястребец" 23Б, срещу Л.Н.Г., ЕГН ********** и И.Л.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сума в общ размер на 1401.65 лв., от които: 1223.07 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 149.27 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 16.06.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29.31 лв., от които: 24.58 лв.-главница и 4.73 лв.-лихва, ведно със законната лихва от 30.06.2017г.-датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Чакалски - изпълнителен директор, адрес: гp. София, ул. "Ястребец" 23Б, да заплати на Л.Н.Г., ЕГН ********** и И.Л.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сторените от тях разноски по делото в размер на общо 660.00 лв. /шестстотин и шестдесет лева/.

Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "НЕЛБО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Тинтява“ № 15.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: