№ 213
гр. Ловеч, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500530 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3,
чл.225 от КТ.
С Решение № 395/08.09.2023г.,постановено гр.д.№328/2023г. РС-Ловеч е
отхвърлил предявените от К. Х. С. от гр.Ловеч искове против Областна дирекция на МВР-
гр.Ловеч, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Ловеч,представлявана от ВПД Директор –старши
комисар С.В., иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението й, обективирано в
Заповед № 295з-218/25.01.2023г. на ВПД Директор ОД на МВР-Ловеч, за незаконно и
неговата отмяна; -иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност– системен оператор в група „Моторни превозни средства, водачи и
административно-наказателна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ – ОДМВР - Ловеч и иск по чл.344,ал.1,т.3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ- за
заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за шестмесечен период в размер на 12
000лв.,ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като
неоснователни и недоказани. К. Х. С. е осъдена на осн.чл.78,ал.8 от ГПК да заплати на
Областна дирекция на МВР-Ловеч сумата 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е жалба от К. Х. С.,чрез пълномощник адв.Г. Г.в-САК, против
решението. Счита,че е неправилно и моли да се отмени и се уважат изцяло предявените
исковете със законните последици. Смята, че съдът е обсъдил превратно събраните
1
доказателства. Твърди,че фактическата обстановка ясно показва липса на нарушение на
трудовата дисциплина от страна на С.,доколкото е извършила всички възложени й действия
съобразно изискванията на закона. Съдът е основал решението си на предположения,тъй
като по делото не е опровергано твърдението й,че е предоставила владението на автомобила
на лицето, посочено в подадената от нея декларация. Твърди,че показанията на разпитаните
свидетели-близки на починалото лице, са общи, а и те не са го придружавали в деня,когато
С. му е предала ключовете на автомобила. Твърденията,че Т.И. е притежавал и други
автомобили, че не ги е управлявал,а е бил возен от други лица,не са установени като
категорични факти и с тях не може да се оспори действителната ситуация, разказана от
ищеца. Реакцията на близките на починалия е в следствие на общата информация,не и на
знанието на конкретните факти. Възразява,че от събраните доказателства е опровергано и
твърдението им,че С. не е познавала Т.И.-напротив-потвърдено е,че е имала близък контакт
с него и с една от дъщерите му в продължителен период от време. Различието в показанията
на свидетелите отдава на изтеклия продължителен период от време. Възразява,че по делото
не е установено къде е било местоположението на автомобила през спорния
период,доколкото няма данни от камерите на АПИ, които да потвърдят,че тогава се е
движел само в София. Твърди,че свидетелите са установили,че тогава автомобилът е бил в
гр.Ловеч и е бил предоставен на лицето посочено в декларацията на С.. Отрича да има
умисъл в действията й при съставяне на декларацията,тъй като не е имала друга възможност
да заяви кой е бил действителният ползвател на автомобила в процесния период.
Възразява,че ищецът е имала постоянен достъп до документооборота по издаване и връщане
на свидетелства за правоуправление на МПС, ежедневно е работила със свидетелства за
правоуправление на починали лица,тъй като с това е свързана трудовата й дейност в ОД на
МВР-Ловеч. С оглед на тази й трудова заетост се опровергава твърдението, че е изчакала
твърде значителен период от време след узнаване за издадения фиш, за да предприеме
действията,които й се вменяват като нарушение. Моли да се отмени обжалваното решение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ОД на МВР-Ловеч, представлявана от
директора С.В.,чрез главен юрисконсулт Р. Р.. Счита, че е неоснователна,а обжалваното
решение правилно и законосъобразно. Приема,че съдът е изложил подробни и изчерпателни
мотиви за отхвърляне на исковете,обсъдил е доводите и на двете страни и по вътрешно
убеждение и въз основа на доказателствата е взел решението си. Анализира данните по
делото и заключава,че не е събрано нито едно пряко доказателство в подкрепа на
твърдението на С.,че е познавала Т.И.. Самата тя с противоречивите й тези на кого е
предоставила автомобила-тя или баща й,внася съмнение в твърденията й. Счита,че съдът е
направил правилен анализ на събраните доказателства и е постановил справедливо и
законосъобразно решение.Моли решението да се потвърди,а в полза на Дирекцията да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощника й адв.Г..
Поддържат въззивната жалба и молят да се уважи.
Въззиваемият ОД на МВР-Ловеч,се представлява от юрисконсулт Р.,който
2
поддържа отговора на въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д. №328/2023г. на РС-
Ловеч и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. В срок е постъпил и отговорът на въззивната
жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото,че ищецът е назначена на работа по трудово
правоотношение (Трудов договор №4/02.01.2013г.), в сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, на длъжността „системен оператор“. Връчена
й е длъжностна характеристика,което е удостоверила с подписа си. С Допълнително
споразумение № 295з – 420/31.03.2015г. С. е преназначена в група „Моторни превозни
средства, водачи и административно – наказателна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР–Ловеч, като е изпълнявала същата длъжност
„системен оператор“. По делото е приложена и Кадрова справка УРИ 295р-
1268/20.01.2023г.,от която се установява,че през службата си ищецът е награждавана четири
пъти с „Писмена похвала“ за постигнати високи и трайни резултати в служебната дейност
при изпълнение на служебните задължения от Директора на ОДМВР Ловеч- през 2016г.,
2018г. и 2022г., както и с „Индивидуална парична награда“ – за професионално изпълнение
на важни служебни задачи и постигнати високи резултати в служебната дейност с широк
обществен отзвук в размер на 300 лв. от министъра на вътрешните работи през 2020г.
Получила е и Предупредителен протокол с рег.№295р-15334/29.09.2022г., във връзка с
нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,т.3,пр.2 от КТ „неспазване
на техническите и технологичните правила“.
Не се спори също,че С. е собственик на л.а. „Мицубиши Колт“, с рег.№ ОВ 0130
ВТ. Установява се,че за този автомобил е издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№4147450, издаден от СДВР, с който на основание чл.189,ал.4,във вр. с чл.182,ал.1,т.2 от
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във фиша е
описано,че нарушението е извършено на „..10.11.2020г. в 15:06ч.,в гр.София, бул.
„Сливница“, до бл.3, с посока на движение от бул.“К.Величков“ към ул.“Опълченска“ се
движи със скорост 67 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, заснето с АТСС TFR1 –М 575.
3
„. Електронният фиш не е връчен на С..
На 17.11.2022 г. ищецът е подала Декларация по чл.187а,ал.5 от ЗДвП, с която е
декларирала, че на 09.11.2020г., в 08,00 часа, е предоставила за ползване лекия автомобил на
лицето Т.П.И. от гр.Ловеч и че на 10.11.2020г. в 15:06 ч., превозното средство е било във
владение на това лице. Към декларацията е приложила копие от свидетелството за
правоуправление на Т.П.И.. Установява се,че С. е получила свидетелството във връзка с
пряката й служебна дейност в група „МПС, водачи, административно-наказателна дейност“,
от В..Ц.В.- служител на МВР,който живее на съпружески начала с дъщерята на Т.И.-
св.П.Т.С..Свидетелството за правоуправление на МПС й е било предоставено тъй като
водачът е починал,за да се отрази този факт и унищожи документът.
Във връзка с този случай срещу С. е образувана преп. Рег.№ 906000-
17237/17.11.2022г. по описа на ОД на МВР–Ловеч, в хода на която са снети сведения от
близки на покойния Т.П.И. и негов съсед.
Срещу С. е образувана и дисциплинарна проверка. Работодателят е изискал
справка за движението на автомобила на възизвника през периода от 05.10.2020г. до
31.12.2020г.,от която е установено,че е засичан многократно и периодично от устройствата
за наблюдение на трафика на АПИ, да се движи в и извън София. За периода от 31.10.2020г.
до 22.12.2020г.няма данни автомобилът да е напускал гр.София. Снети са и обяснения от
близки на починалия Т.И.,които са споделили,че поради влошеното му здравословно
състояние през последните години не е шофирал лек автомобил, макар да е имал два. Ако се
е налагало да пътува е возен от близки.Отричат починалият да е вземал за ползване чужди
коли.След приключване на проверката с покана №295р-557809.01.2023г. С. е поканена от
работодателя да се запознае със събраните материали,което е станало на 16.01.2023г.в
присъствие на адвоката й.Видно от съставения протокол по чл.193,ал.1 от КТ служителят е
споделила,че в началото на м.ноември 2020г. дъщеря й(св.П.Н.Ц.),която ползвала
автомобила, го върнала в Ловеч. Поради съмнения за повреда го закарали при техен
познат,който не открил такава. Заявила е,че на 09.11.2020г. е предоставила ключовете и
автомобила й на Т.И. за безплатно ползване. Това станало в присъствието на техника, който
прегледал автомобила. Т. й върнал ключовете на 11.11.2020г. вечерта. Средата на м.ноември
дъщеря й закарала отново автомобила в София. С. обяснила,че е била запозната със
съставения електронен фиш,но не й бил връчен.С Т. се били разбрали когато й връчат фиша
да го уведоми и да предприемат процедурата по деклариране. Затова, когато видяла,че Т. е
починал „..и фиша към този момент не ми беше връчен, предприех единственото,което е
разумно-да отразя фактическата обстановка.В противен случай след унищожаването на
СУМПС няма как да бъде приложена и да се извърши процедурата по деклариране,че друг е
управлявал МПС-то..“.
При тези данни работодателят е приел,че С. е извършила нарушение на трудовата
дисциплина и е издал оспорваната Заповед № 295з – 218/25.01.2023г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с ОД на
МВР-Ловеч. В заповедта работодателят е изложил подробни мотиви. След като се е
4
запознал с докладна записка рег.№ 906р-113/04.01.2023г. относно извършена проверка по
преписка с рег.№ 906000-17237/17.11.2022г., касаеща информация изнесена в Декларация,
подадена на основание чл.189,ал.5 от ЗДвП, във връзка с електронен фиш серия К с №
4147450/2020г. и всички материали приложени към нея, е приел за установено, че „..С. е
злоупотребила с доверието на работодателя,като възползвайки се от служебното си
положение на служба системен оператор в „Моторни превозни средства,водачи и
административно-наказателна дейност„ в Сектор „Пътна полиция“,към Отдел
„охранителна полиция“ на ОД на МВР-Ловеч, на която е върнато СУМПС №********* на
починалия Т.И. за унищожаване, се е възползвала от данните,направила е копие на
свидетелството и е декларирала,че Иванов е използвал личния й автомобил с марка…,като
по този начин е целяла да избегне санкция съгл.чл.21,ал.1 от ЗДвП.. по наложения й
електронен фиш…“ Приел е,че с действията си служителят е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,т.8 от КТ,като е злоупотребила със
служебното си положение и гласуваното й доверие от работодателя, уронила е доброто име
на институцията,в която работи,като се е възползвала от предоставените й данни и
СУМПС,по описания по-горе начин,като е целяла да избегне санкция и да не заплати
предвидена глоба. Заповедта е връчена на въззивника на 25.01.2023г., което е удостоверила
с подписа си.
Не се спори,че за случая с подаване на Декларацията по чл.187а,ал.5 от ЗДвП,
срещу С. е образувана Преписка с Рег.№ 906000-17237/17.11.2022 г. по описа на ОДМВР –
Ловеч, за извършено престъпление по чл.313,ал.1,алт.1,пр.2-ро,алт.1,пр.3,алт.1 от НК-за
това,че на 17.11.2022г., като служител на ОД на МВР-Ловеч, С. е потвърдила неистина в
декларация по чл.187а,ал.5 от ЗДвП. В хода на проверката са снети сведения от близки на
починалия Т.П.И.. Досъдебното производство №8/2023г. по описа на РП-Ловеч е прекратено
с Постановление от 19.06.2023г. на РП-Ловеч,с мотив за липса на доказателства за наличие
на соченото престъпление. В ход е производство по обжалването му.
По делото са разпитани ангажирани от страните свидетели.
Свидетелят П. Н.Ц. е дъщерята на въззивника. Потвърждава,че през м.ноември
2020г. докарала колата за преглед в гр.Ловеч. Взела я обратно края на месеца и си спомня,че
майка й споменала,че е „..давала на някой,не помня името,на неин приятел е дала
колата,няма да я даде колата на непознат.“.
Съдът намира,че с оглед роднинската връзка и участието на свидетеля в
ползването на автомобила,тя е явно заинтересована,поради което и по правилото на чл.172
от ГПК показанията й се съобразяват само доколкото съответстват на останалите
категорични такива по делото.В противовес с нейните твърдения е справката от проверката
на трафика на АПИ,от която не се потвърждава автомобилът да е напускал София през
периода на началото на м.ноември. Поради това съдът не приема за обективни показанията
на този свидетел.
От ответника са ангажирани съпругата и дъщерята на починалия, които единно
обясняват,че поради влошеното му здравословно състояние,от 2020г. Т.И. не е шофирал,а
5
когато се е налагало е возен от близки. Отричат Т. да е пътувал с колата до София.
Свидетелят В.В.И.-съпруга,изразява възмущението си от намесването на съпруга й в случая-
„..В такъв момент получаваш такива известия,че той е ходил и е извършил някакви
нарушения..“ заявила е, че така “..се уронва авторитета на такава висша институция с
лъжи…“. Отрича съпругът й да е познавал К. С..
Свидетелят П.Т.С. е дъщеря на Т.И..Познава въззивника от 20 години,имали деца
на еднаква възраст. Категорична е,че баща й не я е познавал. Потвърждава,че поради
заболяването на баща й не е шофирал от 2015г.Когато е трябвало е превозван от
семейството. Отрича да е вземал чужд автомобил.Обяснява,че за тях е била голяма травма
след смъртта му да се развие тази скандал.
Съдът кредитира и тези показания по правилото на чл.172 от ГПК.Следва да се
отчете,че лицата са пряко засегнати от случая,но намира,че по отношение твърденията им,че
С. и Т.И. не са се познавали,следва да им се довери,тъй като впечатленията им са
непосредствени, ясни и конкретни.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза във връзка с
претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ. Експертът Ц. установява
размера на получаваното от въззивника брутно и нетно трудово възнаграждение преди
дисциплинарното й уволнение за месеците ноември и декември 2022г. и януари 2023г.,
представено в таблица.Изчислила е,че размерът на евентуално дължимото обезщетение по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ за период от 6м. – от 25.01.2023г. до 25.07.2023г. вкл., е в размер на 7
926,36лв., а във варианта от 25.01.2023г. до 24.04.2023г.- 3 754,60лв. Размерът на дължимата
лихва за забава за периода от 25.01.2023г. до датата на завеждане на исковата молба е по
първия вариант- 105,60лв.,а по втория- 50.02лв.
При така установената фактическа обстановка,съставът прави следните правни
изводи:
Съдът приема,че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на
ищеца,извършено със Заповед №295з– 218/25.01.2023г. на Директора на ОД на МВР-Ловеч,
отмяната му и възстановяването й на предишната работа- „системен оператор в група
„Моторни превозни средства, водачи и административно – наказателна дейност“, сектор
„Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Ловеч“, и присъждане на
обезщетение по реда на чл.225,ал.1 от КТ.
Съставът,при съобразяване на ангажираните доказателства,напълно споделя
извода на първоинстанционният съд за неоснователност на претенциите на К. С. за
незаконосъобразност на заповедта,с която й е наложеното дисциплинарно наказание
уволнение,поради което препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК.
Дисциплинарното наказание "уволнение", като най-тежкото трудово наказание, се
налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите
задължения,което с оглед тежестта на нарушението е довело до дискредитиране на
6
трудовата му характеристика до степен, налагаща прекратяване на правоотношението,а в
някои случаи и други съпътстващи санкции, произтичащи от правоотношението-
(отговорността по чл.221,ал.2 от КТ и др.). С оглед значимите последици от тази санкция и
гарантиране правата на санкционирания, в КТ са създадени изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, чието изпълнение обвързва и законността на
уволнението. Тежестта на доказване изпълнението на тези изисквания е за работодателя.
Императивна норма на чл.193,ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя
преди налагане на наказанието,в периода на установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Това освен задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт,
представлява и възможност и гарантирано право за служителя да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. Обясненията следва да са получени от работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание.
От събраните по делото доказателства се потвърждава, че веднага след
установяване на случая,още на същия ден,работодателят е образувал проверка,в хода на
която всестранно е събирал сведения по установените факти и по твърденията на
служителя- разпитани са посочените от нея лица, близките на починалия,изготвена е
подробна справка за движението на автомобила. Констатациите и анализа са подробно
изложени в уволнителната заповед и са послужили за обосноваване на преценката за
тежестта на нарушението и съотв.вземане на решението за налагане на най-тежката
санкция.Изпълнено е изискването да се мотивира уволнителната заповед, като се посочи
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието, което е преценил,че е съответно
и законовия текст, въз основа на който го налага. Оспорваната заповед съдържа всички
законови реквизити,с оглед на което не са налице формални основания за ревизиране на
дисциплинарната процедура. Последната е спазена и от гл.т.на осигуряване възможност на
санкционираната да представи своята позиция. С. е поканена да даде обяснения и го е
сторила в присъствието на своя адвокат. Уважени са и доказателствените й искания и са
изслушани посочените от нея лица за обосноваване на тезата й за предоставяне на
автомобила за ползване от Т.И.. Твърденията й и тези доказателства са съобразявани от
работодателя и в заповедта има подробен анализ и мотивиране защо не се приемат-наличие
на противоречие в поддържаните версии кой е предоставил ползването и несъответствие с
данните от справката за трафика от камерите на АПИ.
При така установените елементи на нарушението,съдът намира, че работодателят
ги е квалифицирал правилно,подвеждайки ги под нормите на чл.187,т.8, І и ІІ пр. от КТ.
Съгласно чл.126,т.9 от КТ работникът е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, да не
злоупотребява с доверието му и пази доброто му име. Нарушението на това задължение
изрично е определено като тежко дисциплинарно нарушение. Макар и да липсва легална
дефиниция на понятието "злоупотреба с доверие на работодателя”, съдебната практика
приема, че е налице при умишлено поведение на "използване на оказаното доверие от
работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък", а
7
уронването на престижа и доброто име на работодателя, като "нелоялно отношение към
работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица". В трайната си
практика ВКС приема, че е достатъчно работникът или служителят да не е оправдал
оказаното му доверие, като не е необходимо да е установено реално извличане на
материална облага за служителя или негов близък, т.е.злоупотреба с доверието на
работодателя съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото
поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник/служител и работодател.
Нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат
(достатъчно е поведението на работника или служителя да създава възможност за
злепоставянето на работодателя пред трети лица), и е съставомерно независимо от формата
на вина (Опр.№462/29.05.17г.по гр.д.№794/2017г. III ГО, Реш.№1379/1999г., III ГО, Реш.
№379/2010г. III ГО). Нарушението може да се прояви в различни форми, като общият им
елемент е разрив в отношенията на доверие между работодател и работник. (в.т.см.Реш.
№156/03.07.2018г. по гр.д.№4920/2017г. на ВКС, IV ГО, Реш.№163/13.06.2012г. по гр.д.
№564/2011г. на IV ГО, Реш.№227/29.06.2012г.по гр.д.№1417/2011г.на III ГО на ВКС, Реш.
№167/14.05.2013г. по гр.д.№1102/2012г. на IV ГО на ВКС, Опр.№806/20.11.2020г. на ВКС
по гр.д.№2328/2020г., III ГО, Опр.№276/14.04.2022г. на ВКС по гр.д.№4885/2021г., IV ГО,
Реш.№694/17.11.2010г. на ВКС по гр.д.№280/2009г., IV ГО.
Тук категорично се доказва,че достъпът на С. до свидетелството за управление на
МПС на Т.И. е единствено благодарение на служебните й ангажименти. По повод и във
връзка с изпълнение на служебните й задължения се е сдобила с този документ и го е
използвала, за да избегне санкционирането й, подавайки декларацията по чл.187а,ал.4 от
ЗДвП.
В случая от съществено значение е,че С. е била възложена длъжност, свързана с
обработка на документи и с административнно- наказателната дейност на Дирекцията. Тези
й функции предполагат и изискват от нея повишена отговорност и съответно доверие от
работодателя, поверявайки й обработка на тази категория официални документи, свързани с
упражняване,съотв.с погасяване на права на гражданите. Нарушението на правилата на този
важен за обществото оборот на документи създава несигурност за обективността на
санкционна дейност на Дирекцията. Неминуемо води и до намаляване на доверието на
хората – т.е. към дискредитирането й.Показателни в тази насока са обясненията на близките
на починалия,които са разстроени от твърденията за родственика им,а и от боравенето с
негови документи,въпреки знанието,че е починал. Описаните специфики на трудовата
функция на служителя са отчетени от работодателя, преценена тежестта на нарушението и е
взето обосновано решение за налагане на най-тежкото наказание,съответстващо на
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина(Опр.№346/13.05.2020г. на ВКС по гр.д.
№706/2020г., IV ГО, Реш.№62/20.04.2021г. на ВКС по гр.д.№2034/2020г., III ГО, Опр.
№60652/02.08.2021г. на ВКС по гр.д.№999/2021г., III ГО,
Неотносимо към спора е възражението на въззивника,че подаването на
декларацията е преждевременно-без все още да е била санкционирана. Съдът намира,че това
8
обстоятелство не омаловажава нарушението й да си служи със служебна информация за своя
облага. Дали и какво е декларирала С. е предмет на друга проверка, също и защо и как над 2
години не й е връчен фишът.
При неоснователността на главния иск,правилно съдът е отхвърлил и акцесорните
по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.
По изложените съображения съставът намира,че Решение №395/08.09.2023г.,
пост.по гр.д.№328/2023г.на РС-Ловеч следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване от въззивника
на направените разноски. Дирекцията е представлявана от юрисконсулт,поради което и на
осн.чл.78,ал.8 от ГПК,вр.с чл. от Наредба за заплащане на правната помощ-чл. 23,т.1, следва
да се присъди възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения и на осн.чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №395/08.09.2023г., постановено по гр.д.
№328/2023г. на РС - Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К. Х. С. с ЕГН **********5, от гр.Ловеч , ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч, БУЛСТАТ *********, с адрес
гр.Ловеч,представлявана от ВПД Директор –старши комисар С.В., сумата 100(сто) лева,
представляваща възнаграждение по реда на чл.23,т.1 от НЗПП и чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК и
при наличие на предпоставките по ал.1 и ал.2, в 1-мечечен срок от уведомяването на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9