№ 89
гр. Кърджали, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** г., издадено от Началник отдел
„Р.к.-Ю.Б.” гр.П. при ИАРА, с което на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на Д.И.Н. от гр.П., ул.
„П.А.“ **, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, както и на основание
чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой въдица.
Жалбоподателят Д.И.Н. намира наказателното постановление за незаконосъобразно,
необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че
съставеният АУАН не отговарял на изискванията на ЗАНН, не било посочено как е
установено мястото на извършване на нарушението. В АУАН и наказателното
постановление липсвали реквизитите по чл.42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
атакуваното постановление били посочени координати, измерени със служебен JPS апарат,
за които липсвали данни в АУАН. Записано било, че е извършено измерване със
сертифицирана ролетка, но липсвали номер и вид на същата. Не ставало ясно и как е
установен вида на уловената риба, която е върната обратно в язовира. АУАН бил съставен
от лице, което нямало право да съставя актове по ЗРА. Допуснати били множество и
съществени нарушения, на практика не били събирани и никакви доказателства. Моли съдът
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните доказателства не се установило по
никакъв начин извършването и законосъобразното установяване на нарушение от страна на
жалбоподателя. Не се доказало и да е извършено измерване на рибата със сертифицирана
1
ролетка по законоустановения ред. Защитникът моли също, ако съдът приеме, че има
извършено нарушение, то да отмени наказателното постановление и да предупреди
нарушителя на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, защото случаят бил маловажен.
Нарушението представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Моли и за присъждане на
направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал молба по делото, в която оспорва жалбата и
излага подробни съображения за законосъобразност на атакуваното постановление.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.11.2021 г. свидетелите Ф.Ш., С.Е. и В.А. - служители на ИАРА, извършвали
проверка по спазване на ЗРА на язовир „С.к.“, в местността на с.Г., общ.Кърджали. Те били
със служебна лодка във водите на язовира и след като направили обход, около 15.00 часа,
излезли на брега. В този момент при тях дошли с лодка любители риболовци и им казали, че
имало хора, които хващали маломерна риба, като посочили и коя е лодката на
нарушителите. Свидетелят С.Е. се върнал със служебната лодка във водите на язовира и
стигнал до лицата, които им били посочени – жалбоподателят и още едно лице. Свидетелят
Е. се легитимирал пред тях и казал, че ще им бъде извършена проверка и затова трябва да
излязат на брега. След като всички стигнали с лодките до брега, там започнала проверка от
служителите на ИАРА. Те установили, че в лодката на жалбоподателя Д.И.Н. и неговия
спътник имало 1 брой бяла риба с размери 42 см., т.е. под минимално допустимите 45 см.
Рибата била замерена със сертифицирана ролетка, а после върната обратно във водата.
Жалбоподателят обяснил, че той е уловил рибата с въдица, която предал на служителите на
ИАРА. По повод така установеното нарушение, свидетелят Ф.Ш. на място съставил акт за
установяване на административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА срещу Д.И.Н..
Последният отказал да подпише и получи акта, като отказът му бил удостоверен с подпис на
свидетел. В АУАН била вписана като иззета 1 брой въдица. Въз основа на съставения акт,
на 20.12.2021 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което Д.И.Н. на
основание чл.75, ал.1 от ЗРА бил наказан с „глоба“ в размер на 600 лв. за извършено
административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. На основание чл.90, ал.1 от ЗРА било
постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой въдица.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Ф.Ш., С.Е. и В.А., които съдът кредитира изцяло като еднопосочни, взаимно допълващи се и
достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 25.11.2021 г.; Заповед №
******/16.02.2021 г. на МЗХ и Заповед № *******/10.08.2021 г. на МЗХ, установяващи
материалната компетентност на актосъставителя и издалия наказателното постановление
2
орган, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. Съгласно цитираната норма, забранява се
уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от
обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно
приложение № 2, а в това приложение, за бяла риба (сулка) има определен размер от 45 см.
Приложената от наказващия орган санкционна норма на чл.75, ал.1 от ЗРА гласи, че който
лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под
минимално допустимите в нарушение на чл.38, ал.1, се наказва с „глоба” от 600 до 900 лв.
От доказателствата по делото се установява, че Д.Н. действително е осъществил състава на
вмененото му нарушение, тъй като на 25.11.2021 г. в язовир „С.к.” е извършил риболов с
въдица на 1 брой бяла риба с размери 42 см., което е по-малко от минимално допустимите
45 см. Рибата е била открита в лодката на жалбоподателя непосредствено след улавянето й,
което обстоятелство той е потвърдил пред контролните органи. Освен това, уловът е
извършен в язовир „С.к.”, който представлява воден обект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗРА.
Независимо от горното, съдът приема, че в конкретния случай административното
нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен
случай. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на
ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай – този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка
настоящата инстанция отчете, че предмет на нарушението е една риба с размери 42 см.,
което е пренебрежимо малко и като количество, и като отклонение от минимално
допустимите размери по приложението на ЗРА. На следващо място, нарушението е първо за
жалбоподателя, не се твърди, а и не се установява да е наказван друг път за подобно деяние.
Всичко това обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението,
поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Предвид изложеното
3
и тъй като процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да
бъде отменено, като на основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Посочените
разпоредби от ЗАНН са влезли в сила след издаване на наказателното постановление, но
следва да намерят приложение, тъй като съдът ги намира за по-благоприятни за нарушителя.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в
брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Не бе направено възражение за
прекомерност и следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, което е
съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ИАРА със седалище град Б., именно същата в качеството й на юридическо
лице следва да понесе разноските по делото. Не се дължи и не следва да бъде присъдена
посочената в представения списък с разноски сума от 49.58 лв. – пътни разходи на
пълномощника, които не представляват разноски по производството по смисъла на чл.143,
ал.1 от АПК.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******** г., издадено от Началник отдел
„Р.к.-Ю.Б.” гр.П. при ИАРА, с което на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на Д.И.Н. от гр.П., ул.
„П.А.“ **, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, както и на основание
чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой въдица.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.И.Н. от гр.П., ул.„П.А.“ **, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
4
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ИАРА със седалище град Б., да заплати на Д.И.Н. от гр.П., ул.„П.А.“ **,
ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5