МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 465/2018 г.
Подсъдимият П.Д.П. е предаден на
съд с обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 116,
ал.І, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3 и т.9, вр. с чл.115 от НК за това, че на 24
септември 2018г. в гр.**** Шуменска област, в имот на ****, умишлено умъртвил
повече от едно – четири лица : С. Г. П., В. Г.П., Г. П. В. и Г. Г. В.а, по
особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост, като убийствата са
извършени предумишлено.
Преди началото на
разпоредителното заседание беше предявен граждански иск за претърпени
неимуществени вреди от Д.Г.К. – сестра на пострадалата В.а, срещу подсъдимия в
размер на 100 000 лева. Съдът прие, че искът е своевременно предявен, няма да затрудни разглеждането на делото и
конституира молителката в качество на
граждански ищец. Съдът уважи и молбата на М.В.Г. – дъщеря на пострадалата С. Г.
П. и я конституира като частен обвинител по делото.
В хода на насроченото от съда
разпоредително заседание по делото, подсъдимият и неговият служебен защитник
адв. С.С. ***, при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, изразяват желание
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК с провеждане на
съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, разясни на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2
от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като установи, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на делото по реда на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението така както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде определено
наказание доживотен
затвор, което с оглед задължителното приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.
Повереникът на гражданският ищец
– адв. В. от АК – Добрич моли гражданския иск да бъде уважен изцяло и да бъдат
присъдени направените от доверителката й разноски.
Частният обвинител изразява
съгласието си с казаното от прокурора и
предложеното от него наказание.
Служебният защитник счита, че не
е налице квалифициращият признак по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК – убийство
извършено предумишлено. Изтъква, че освен посочените от прокурора смекчаващи
вината обстоятелства са налице и други, като например обстоятелството, че след
деянието не е предприел действия за личното си укрИ.е и укриване на дрехите и
оръжието на престъплението. Моли на подзащитния му да не бъде налагано
максимално наказание. По отношение на гражданския иск, намира, че по делото не
са представени доказателства за претърпените болки и страдания от гражданската
ищца, поради което той е недоказан по размер и моли да бъде уважен по
справедливост.
Подсъдимият в защитната си реч се
признава за виновен, изразява съгласието си с казаното от неговия защитник. В
последната си дума иска, ако има как присъдата му малко да бъде намалена.
Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 от НПК, съдът прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като се позова на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани
в досъдебното производство, които го подкрепят. Ето защо, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
През 1964г., бащата на подсъдимия
П.Д.П. - Д. П. В., заедно с брат си Г. П. В. построили двуфамилна къща в гр.****
на ул. „****“, като Г. обитавал първия етаж, който бил с пощенски адрес - №3, а
Д. В. – втория етаж, с пощенски адрес - ***. В къщата живеели Д. със съпругата
си, синът му П. – подсъдимия и дъщеря му М.Д.Ч.. След като постр.В. се оженил
за Г. Г. В.а /постр.В.а/ и техните деца – В. Г.П. /постр.П./ - род.1972г. и С. Г.
П. /постр.П./ - род.1970г. Докато живеели в общата къща, двамата братя – Д. и Г.
В.и са влизали в конфликти, които бързо отшумявали. Макар и с три години
по-малък, Г. В. обикновено налагал волята си над Д.. Постепенно, това му
въздействие се разпростряло и над децата му.
Подсъдимият имал проблеми в
училище. Често получавал слаби оценки, за което баща му го биел. Случвало се,
от страх, подс. П. да избяга от дома си при баба си в с.Синдел. Вкъщи Д. В. бил много строг и упражнявал
системен тормоз на жена си и двете си деца, като многократно им нанасял и побой.
Поради вродено заболяване, подсъдимият
бил освободен от военна служба и след завършване на средното си образование,
след конфликт с баща си, се преселил в гр.Димитровград, по-късно – в гр.Смолян,
където се родили двамата му сина – Д. – през 1983г. и С. – 1988г.. През 1989г.,
при битов конфликт с домоуправителя, подс.П., с нож го наранил в областта на
корема, поради което, за престъпление по чл.116, ал.І, т.1, вр. с чл.115 и с
чл.18, ал.І от НК, бил осъден на 1г. и 6м. „лишаване от свобода“, изтърпяването
на което било отложено за срок от три години.
Майката на подсъдимия починала
през 2010г. След смъртта й, през 2012г. Д. В. прехвърлил на внука си Д. –
свидетеля Д. П. дела си от 2/3 от имота в гр.**** на ****. Няколко месеца по-късно,
подсъдимият дарил на сина си -св. Д.П. собствената си 1/6 от имота.
В началото на 2015г. подсъдимият
се пенсионирал и се преместил да живее
при баща си в гр. Каспичан. Около месец след пристигането му, възникнал скандал
между него, баща му и чичо му – постр.В.. По този повод била уведомена
полицията и подс. П. и постр.В. били предупредени, да избягват конфликти
помежду си. След този конфликт, постр. Г. В. и подст. Г. В.а системно натяквали
на подсъдимия, че той няма място в тази къща, която не е негова, че следва да
се изнесе на квартира. Това ставало по инициатива на Г. В.а.
В гр. Каспичан подс. П. водел
затворен начин на живот. Контактувал рядко с хора, обикновено стоял заключен
вкъщи и не се показвал навън. Случвало се, да се обадят на сина му - св.Д. П.,
че не са виждали баща му от седмица и когато той пристигне, да го намери
заключен в къщата.
На 18, или 19.09.2018г. подсъдимият
бил поканен от свидетеля Ф.А. К. да му
окаже помощ в стопанството му в с.Каспичан. Докато му помагал, подсъдимият споделил,
че стринка му Г. постоянно го дразнела за имоти, като по неин и на чичо си
адрес, отправил закана „Аз ще им еба майката!“. При св.К., обвиняемият останал
до събота – 22.09.2018г., когато се прибрал под предлог, че ще минава
инкасатора за отчитане на тока.
На 22.09.2018г. след обяд, на
отрязано дърво пред дома си, намиращ се в гр.**** ул.****, свидетеля Г. Б.Н.разговарял
със св.Р.К.Р., говорели за общи неща. Към тях се присъединил подс. П., който
повел разговора към това, че пост. Г. В. и синът й постр. В. П. са обрали
гроздето, на съседа от №7 на същата
улица. Малко преди това, постр. В. П. *** – в съседство с тази на подсъдимия. Той
реагирал остро с думите „Стринка ми не се наяде, с В. обраха гроздето на
сиромаха.“ При тези думи, св.Р.
забелязал, че П. се изнервил, започнал да трепери и видимо се ядосал. Това било
забелязано и от св.Н..
На 23.09.2018г., от дома си,
намиращ се в близост до двуфамилната къща, свидетелката В.Д.Ц.чула разправия на
висок глас, при което доловила думите „Вие ме скарахте, или искате да ме
скарате и със сестра ми“ изречени отчетливо и по преценка на свидетелката, с
яд. По-късно, нейна съседка потвърдила, че по това време имало разправия между П. и неговите роднини.
Деня
на 24.09.2018г. постр. С. П. прекарала с
дъщеря си – свидетелката М.В.Г. ***. Прибрали се в с. ***, където живеела Г., в
късния следобед. Пострадалата се качила на влака в 16:18ч., който пристигнал в
гара Каспичан в 16: 29мин., за да отиде в домът на родителите си. На гарата
била видяна от свидетеля И.Д.А..
На 24.09.2018г. след обяд, подсъдимият
седял на пейката пред дома си. Бил употребил около 200-300гр. ракия. Край него
минала пострадалата Г. Г. В.а и му казала: „Махай се от тука! Нямаш работа
тука…“ Тези думи на стринка му го ядосали. Малко след това подсъдимият влязъл в
дома си, взел брадвичка, с дължина на сапа 36см, сложил я в найлонова торбичка
с надпис „Най-яката чантичка“ и се отправил към дома на чичо си. Бил облечен с
мъжка риза с хоризонтално райе, в черни, бели и зелени цветове, обут в черен
анцуг със сиви кантове, с връзка на кръста и навити крачоли, черни чорапи и
чехли с надпис „SPORT“
и „ЕURDOST“.
Вратата на двора на къщата,
обитавана от пострадалите била затворена, но незаключена. Отключена била и
входната врата на къщата. Минал през коридора на къщата и в стаята, намираща се
в дясно от коридора видял пострадалите Г. и Г. В.и. Двамата били прави, до леглото, което е
успоредно и до стената срещуположна на входната врата. С влизане в стаята, подсъдимият попитал, кога
ще спрат, да го гонят от къщата. Постр. В.а отговорила, че няма да го оставят
на мира, но и че децата им след тях няма да го оставят на мира. Тогава подсъдимият
извадил брадвата и нанесъл на постр.В.а удари в областта на главата и шията. Тя
паднала по гръб на леглото. С брадвата подсъдимият ударил в областта на главата
и чичо си и го съборил на леглото, след което продължил да нанася силни и
многобройни удари на двамата пострадали.
Те се опитвали да се предпазят с ръце.
Един от ударите скъсал верижката на ръчния часовник на постр.В.а. Всичко това
продължило няколко минути, като подсъдимият нанесъл на Г. В.а десет
наранявания, като пет от тях смъртоносни, а на Г. В. десет посечни рани в
областта на главата, лицето и шията и множество охлузвания и фрактури от второ
до шесто ребра в ляво, което довело до остра кръвозагуба и смърт. След като
умъртвил близките си подсъдимият тръгнал, да излиза от къщата. В същото време
постр. С. П. пристигала от гара **** пред къщата срещнала брат си - постр. В. П.
и двамата влезли в дома на родителите си.
Подсъдимият ги срещнал в коридора,
когато постр.П. бил непосредствено до
вратата на стаята, в която са били телата на родителите му, а постр.П. – на
около 3 метра зад него – до входната врата на коридора. Подсъдимият, без да говори, нападнал пострадалия В. Г.П., като с брадвата му нанесъл
удари по главата, от които той паднал на пода в коридора. Веднага се насочил
към пострадалата С. Г. П. и й нанесъл четиринадесет наранявания с брадвата в
областта на главата, лицето и шията и я умъртвил. Върнал се при пострадалия В. П.,
който давал признаци на живот и продължил да го удря с брадвата по главата,
тялото и ръцете. След като убил пострадалите, подсъдимият с брадвичката
счупил телефоните на пост.П., който бил до ръката й, на В.и – в стаята, където
били техните трупове и още един, който видял в друга стая – в дъното на
коридора. Измил ръцете си на мивката в стаята, в която
били труповете на В. и излязъл от къщата, като заключил входната врата.
Ключовете хвърлил под шкафчето за обувки вдясно от вратата. Заключил и вратата на двора, като
закачил ключовете на обичайното им място – на пиронче от вътрешната страна на
колоната на входната врата, след което прескочил оградата, събаряйки една от
саксиите наредени на нея.
Подсъдимият се прибрал в дома си
на ул.“*****, съблякъл дрехите, с които бил облечен и ги оставил в пералнята,
брадвичката сложил отново в жълтата найлонова торба, с която я занесъл в дома
на чичо си и сложил на етажерка в коридора. На същата етажерка оставил и
чехлите, а в тях – чорапите, с които бил обут. Заключил всички врати на
жилището както и вратата на стаята и останал вътре.
На 25.09.2018г., към 8-8.30ч.
сутринта, св. М.Г. пристигнала в имота на В. Вратата на двора била заключена.
Влязла в двора през вратата на гаража, но установила, че къщата е заключена.
Повикала и след като никой не й отворил, се върнала. На следващият ден в
Полицията постъпил сигнал, че никой не е виждал В.и от два дни. Повикали св. Г., която пристигнала на мястото заедно с
живеещия на съпружески начала с нея А.Г... Св. Г.разбил входната врата на
къщата и след като видели трупа на постр.П. в коридора, напуснали мястото и
изчакали оперативно-следствената група.
По време на огледа, на място
пристигнал и синът на подсъдимия - св. Д.
Д.. Той разбил заключената врата на двора на къщата в която живеел баща му,
входната врата на къщата и вратата на стаята, в която се намирал подс.П.. Той
не оказал съпротива при задържането, при проведената първоначална беседа от
служители на полицията – свидетелите Л.Д.Н.
и В.Е.В. подс. П. разказал за извършеното, включително с какви
дрехи бил облечен, къде е оставил и къде
се намирали в момента дрехите, чорапите, чехлите и оръжието на престъплението.
Приетата от
съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - протоколи за
оглед и за допълнителен оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на
свидетели, съдебно медицински експертизи, съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства, физико-химически експертизи, протоколи за
доброволно предаване, протокол за освидетелстване, препис-извлечение от смъртни
актове и удостоверения за наследници, докладна записка от 06.04.2015г. с
протоколи за предупреждение, присъда №40/89г. на ОС Смолян, характеристична
справка, справка от мобилните оператори, докладна записка за движение на
влакове, постановление за връщане на веществени доказателства, протокол за
оглед на ВД с фотоалбум, справка за съдимост.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза № 60/2018 г. се установява, че при огледа и аутопсията
на трупа на Г. В. са установени множество посечни рани в тилната област на
главата и задната повърхност на шията, подлежащи посичания и линейни фрактури с
разместване на черепни кости – тилно, кръвоизливи под мозъчните обвивки,
контузия и разкъсване на главен и малък мозък, посечни рани на челото вдясно,
подлежащо посичане дъгата на дясната скулна кост. 8-10 посечни рани по дясната
предмишница, лявата длан с подлежащо посичане на дясната лакътна кост и
пръстите, като причина за смъртта е посочено нанесените несъвместими с живота
разкъсвания и контузии на малкия мозък и мозъчния ствол в резултат на открити
наранявания на черепа. Експертите заключават, че раните по главата и горните
крайници общо 10, са причинени в резултат от действието на предмет с режещ ръб
и значителна тежест, и съответстват да са получени от удари с посечно оръжие,
като е възможно да са причинени от едно и също оръжие. Всички установени по
тялото травматични увреждания са с характеристика на пожизнено причинени. Всяко
едно от механичните въздействия довело до счупване на черепни кости или
контузия на мозъка, би могло да доведе до смъртен изход в областта на главата
на пострадалата, са констатирани не по-малко от пет на брой подобни
наранявания. Разположението на раните показва динамика и промяна на позициите
на пострадалата спрямо нападателя при получаване на уврежданията. Раните по
горните крайници са от типа на така наречените „защитни наранявания“, получаващи
се при опит на предпазване на главата от ударите чрез вдигане на ръце.
От заключението на съдебно
медицинска експертиза на труп № 61/2018 г. е видно, че при огледа и аутопсията
на трупа на пострадалия Г. В. са установени множество посечни рани в
челно-теменната област на главата вдясно, в дясната половина на лицето и шията,
в лявата половина на шията, подлежащи фрактури на черепни и лицеви кости,
прерязване на меки тъкани и кръвоносни съдове на шията – двустранно. Седем
еднотипни охлузвания по предните отдели на гръдния кош предимно в лявата му
половина, фрактури на второ до шесто ребра вляво, от трето до шесто по две
фрактурни линии, кръвонасядане на меките тъкани около счупванията и
междуребрената мускулатура по дясната странична повърхност на гръдния кош. Като
причина за смъртта е посочена острата кръвозагуба, в резултат на множеството
посечни рани в областта на главата, лицето и шията. Разположението на раните
показват, че същите са получени много бързо една след друга, при различно положение
на пострадалия. Приликата помежду им предполага действието на един предмет при
причиняването им. Темпът на настъпване на смъртта при посочените увреждания е
от порядъка на няколко минути, предвид прекъснатите магистрални съдове на шията
вляво. Не може да се изключи и участието в генезата на смъртта и останалите
наранявания по главата и лицето, които се изразяват в открити фрактури на
черепа, със засягане на мозъка и също могат да доведат до смъртен изход.
Експертите изготвили съдебно
медицинска експертиза № 59/2018 г. заключават, че причина за смъртта на
пострадалия В. П. са несъвместимите с живота разкъсвания и контузии на мозъка,
в резултат на множество открити наранявания на челото. Наличните рани по
главата, тялото и горните крайници общо 24 на брой, са причинили открита
черепно-мозъчна травма, посечни рани по гърба, кръвонасядания и охлузвания по
лицето, горните крайници, гърба и гърдите и са в резултат на действието на
предмет с режещ ръб и значителна тежест, и съответстват да са получени от едно
и също оръжие. Всяко едно от механичните въздействия довело до счупване на
черепни кости, кръвоизлив под меките обвивки и/или контузия на мозъка би могло
да доведе до смъртен изход. В областта на главата са констатирани не по-малко
от 10-12 подобни наранявания. Раните се намират в различни и противоположни
плоскости, което показва динамика и промяна в позициите на пострадалия спрямо
нападателя при получаване на уврежданията. Множеството рани по левия горен
крайник са от типа на така наречения защитен механизъм и показват активни, целенасочени
действия от страна на пострадалия за защита от нападателя. При вътрешния оглед на трупа е установено, че
по задната повърхност на белия бял дроб се виждат рязко ограничени полета с
тъмно червеникав цвят – вдишана кръв. Което дава основание, че всички
установени по тялото травматични увреждания са с характеристика на прижизнено
причинени.
В хода на досъдебното
производство е изготвена и съдебно медицинска експертиза на труд № 58/2018 г.,
даваща заключение за смъртта на пострадалата С. Г. П.. Заключението е, че множество
посечни рани – девет, групирани, както следва: четири в окосмената част на
главата; пет в лявата половина на лицето и пет по дясната странична част на
шията; подлежащи на раните фрактури на черепни и лицеви кости, кръвоизливи от
мозъчните обвивки, повърхностно засягане на мозъка; посечни наранявания по
прешлени в шийния отдел на гръбначния стълб с прекъсване на дясната сънна
артерия. Налице са и множество – 11 броя еднотипни охлузвания по предните
отдели на гръдния кош, предимно в лявата му половина, кръвонасядания в
междуребрената мускулатура от дясната странична повърхност; порезна рана по
гърба на лявата длан. Като причина за смъртта е посочена острата кръвозагуба, в
резултат на множеството посечни рани в областта на главата и шията. Всичките –
14 броя са резултат от действието на предмет с режещ ръб и значителна маса,
каквито качества притежават острите посечни оръжия. Характеристиката на раните
показва, че могат да са вследствие от механични въздействия с различна сила и
посока на едно и също посечно оръжие. Разположението им води до извода, че
ударите са нанесени много бързо един след друг. Разположението им предполага
промяна в позициите на пострадалата и на нападателя при получаване на отделните
групи наранявания. Раната в дясно на шията, при която е напълно прерязан ствола
на дясната сънна артерия е пряко свързана с масивната кръвозагуба и бързото
настъпване на смъртта. Останалите рани в същата и другите две зони на главата и
лицето сами по себе си могат да доведат до смърт посредством развиващите се
след тях усложнения. Множеството дълбоки охлузвания по гърдите е възможно да са
получени от друга повърхност на обсъждания остър предмет или от въздействието
на самото острие при несилни удари и през слой дрехи. Тези наранявания също са
от отделни механични въздействия, не по-малко от 11 на брой. Раната по лявата
длан, получена от режещ ръб се причислява към така наречените защитни наранявания.
По досъдебното производство е
изготвена съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 56/2018
г. От нейното заключение се установява, че по дрехите и обувките на подсъдимия,
иззети от дома му, както и по жълта торбичка и брадва с дървена дръжка е
установено наличие на кръв, която има човешки произход. Не е установена
кръвно-груповата принадлежност на тази кръв, поради минималното количество
материал за изследване.
От изготвените химически
експертизи не е установено наличие на алкохол в кръвта и урината на
пострадалите, с изключение на тази, касаеща пострадалия Г. П. В., където е
установено наличие на алкохол в кръвта и урината, количество от 0.33 промила.
Извършена е и тройна
съдебно-психична и съдебно-психологична експертиза в ДПБ – Ловеч, която
установява, че подсъдимият П.Д.П. не страда от психично заболяване. Към момента
на извършване на деянието бил в състояние на обикновено алкохолно опиване –
лека към средна степен. Това не е психоза в тесния смисъл на това понятие.
Лицата, намиращи се в такова състояние запазват ядрото на личността, те са
добре ориентирани в заобикалящата ги среда, имат връзка с действителността,
правилно разпознават околните лица, в състояние са да водят смислен разговор,
да участват в събитията около тях, без да ги тълкуват налудно, нито ги
отразяват извратено сетивни измами. Действията им са целенасочени във връзка с
външен поглед, у тях се запазва способността да долавят особеностите на
ситуацията и промените настъпващи в нея. При алкохолното обикновено опиване се
наблюдава повишено настроение, съжденията са повърхностни, задръжките
отслабват, нравствените принципи и етичните навици, и задръжки отпадат. В
поведението на подсъдимия по време на инцидента отсъстват психотични елементи и
като цяло поведението му е разбираемо, в контекста на обясненията му, че се е
ядосал от отношенията на пострадалите към него. Експертите приемат, че при
освидетелствания липсват признаци на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието и същият по време на инкриминираното деяние е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие с това разбиране. Подсъдимият се характеризира с интелект в долна
граница към средната норма. Равнището на познанието му отговаря на
образователния ценз и натрупания социален опит. Личност с изключително
ограничени интереси и способности. В междуличностните отношения е по принцип
затворен, не е инициативен, слабо контактен. Мнителен и подозрителен.
Интровертен, склонен към депресивни изживявания и затваряне в себе си.
Неудовлетворен от реализацията си, с преобладаващи песимистични очаквания, с
деформирани социални нагласи и нарушена адаптивност при проблемни ситуации. Към
момента на инкриминираното деяние няма данни за наличието на психоза и психично
заболяване в тесния смисъл на това понятие. При него не се установяват
нарушения на интелекта или на психичните качества, които да представляват
умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието. Тоест, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието, както и
понастоящем. Като основен и доминиращ мотив в поведението на освидетелствания
експертите посочват ситуацията възникнала между него и Г. В. на 24.09.2018 г.,
а относно основните мотиви определящи поведението към момента на деянието е
негативното отношение на роднините му към него, което се е проявило в годините,
след завръщането му гр. Каспичан. Експертизата при разглеждане на всички
материали от досъдебното производство стигнала до заключението, че при
извършване на деликта, П. не се е намирал в състояние на физиологичен афект по
смисъла на чл. 118 от НК. След извършване на деянието – изразява съжаление и
състрадание за стореното.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява авторството на деянието. Подсъдимият
прави самопризнания и те се подкрепят от експертизата на веществени
доказателства, установила наличието на човешка кръв по дрехите, обувките и
оръжието на престъплението, с които подсъдимият бил облечен в деня на
престъплението, според заключението на медицинската експертиза нанесените рани
могат да бъдат причинени от едно и също посечно оръжие, съответстващо на
намереното. От свидетелските показания се установяват отношенията между
подсъдимия и пострадалите В.и, неговата неприязън и раздразнителност спрямо
тях, което е и мотив за извършеното престъпление.
Съдът прие, че с деянието си подсъдимият
П. осъществил от субективна и обективна страна престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 4 предложение трето, т. 6 предложение второ и трето, във вр. с чл. 115 от НК. В настоящия случай се касае за убийство на четири лица и е налице
квалификацията по т. 4 на чл. 116 от НК, защото с едно деяние подсъдимият
причинил повече от два престъпни резултата. При осъществяването му подсъдимият
проявил безчовечност и коравосърдечие. Нанесъл многобройни удари на всяка една
от жертвите си, със сила и интензитет надхвърлящи необходимото за причиняване
на смъртта им. По труповете са установени множество наранявания, като всяко
едно от тях би могло да причини смърт, което свидетелства, че подсъдимият е
действал с ярост и ожесточение. В същото време от съдебно – медицинските
експертизи се установява, че нараняванията са с характеристика на прижизнено причинени
и че смъртта на пострадалите не е настъпила мигновено, а в рамките на няколко
минути. Те са изпитали ужаса на случващото се с тях и техните близки, опитвали
са се да се предпазят от ударите, за което говорят „защитните рани“ по ръцете
им, изпитвали са болки и страдания. Ето защо, съдът прие, че са налице и
другите два квалифициращи признака – убийство извършено с особена жестокост и
по особено мъчителен начин за убитите.
С обвинителния акт е повдигнато
обвинение и се поддържа от прокурора в съдебно заседание и обвинение за
предумишлено убийство. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че решение да умъртви
пострадалите В. и В.а подсъдимият взел в спокойна обстановка, много преди деня
на деянието. Намерението си подс. П. бил споделил преди 22.09.2018 г. пред св. К..
Това се потвърждавало и от необичайната му раздразнителност по отношение на
пострадалите по време на разговора му със свидетелите Н.и Р.. От показанията на
св. К. не се установява подсъдимият да е отправял закани с убийство и намерение
да го осъществи. Говорейки за проблемите със стринка си и чичо си напсувал, като свидетелят отдал това на
употребеното количество алкохол. Раздразнението на подсъдимия, което
свидетелите Н.и Р. забелязали, когато той говорел за близките си, също не е
основание да се счита, че подготвя и планира убийството им. От доказателствата
по делото не се установява подсъдимият
да се е снабдил с оръжието на престъплението в изпълнение на свой замисъл да
убие пострадалите, нито спокойно и предварително да е обмислил и решил кога ще
го осъществи. Повода да извърши деянието е срещата с пострадалата В.а и думите,
които отправила към него. Взел брадвата, която се намирала в домът му и отишъл
при пострадалите, за да им поиска обяснение за това негативно поведение и
отношение към него. Отговорът на Г. В.,
че няма да го оставят да живее в къщата нито те, нито децата им, го ядосал и
той извадил брадвата и започнал да им нанася смъртоносните удари. Няма данни
подс. П. да е знаел къде се намират по това време братовчедите му В. и С. и
кога ще бъдат в домът на родителите си, а той да ги е изчаквал там, за да
осъществи предварително замисленото им убийство. Съдът прие, че убийствата на
четиримата пострадали не са извършени предумишлено. Няма доказателства по
делото даващи основание да се счита, че убийствата на Г. и Г. В.и са извършени
по предварително решение на подсъдимия, взето в спокойно и хладнокръвно
състояние и след обсъждане на мотивите за това. Още по – малко това се отнася
до убийствата на В. и С. П., както пледира и прокурора, това е стечение на
обстоятелствата. Ето защо, съдът оправда подсъдимия П. по обвинението на чл.
116, ал. 1 т. 9 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено с внезапно възникнал пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал, че с
действията си ще причини смъртта на пострадалите и искал настъпването на този
резултат. Това се установява от многобройността и силата на ударите, тежестта
на причинените наранявания, тяхната локализация върху жизненоважни центрове на
тялото – главата, както и обстоятелството, че на всички жертви са причинени
множество наранявания, всяко от които, само по себе си може да причини смърт.
От заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза категорично
се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване. Към момента на
извършване на деянието бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека
към средна степен. Експертите приемат, че при П. липсват признаци на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и по време на
извършване на деянието могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в съответствие с това разбиране.
При определяне на вида и размера
на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените от подсъдимия П. самопризнания, непосредствено след извършване на
деянието, съдействието на органите на
досъдебното производство, обстоятелството, че не е направил опит да се укрие,
чистото съдебно минало. Подсъдимият не е личност с особено висока обществена
опасност. От данните за личността му се установява, че полагал обществено
полезен труд, отгледал сам децата си. По характер бил затворен, неинициативен,
слабо контактен, мнителен и подозрителен. Бил склонен към фрустрационни реакции
от пасивно – защитен тип и прояви на тревожност и апатия, като в някои случай
се отключвало гневно, агресивно отреагиране в не особено значими на пръв поглед
ситуации. Като илюстрация за това е и предходното му осъждане за опит за
убийство, по което е реабилитиран, като деянието също е извършено по
незначителен повод – спор за неплатени суми за поддръжка на жилищния вход.
Деянието, обаче се отличава с особено висока степен на обществена опасност. Подсъдимият
извършил възможно най-тежкото посегателство срещу личността – убийство,
и то при три, алтернативно дадени квалифициращи обстоятелства –на повече от
едно лице – четири
лица, по особено мъчителен
начин и с особена жестокост. Осъществяване на престъплението при наличието на
три самостоятелно квалифициращи го частни, съставомерни признака, само по себе
си сочи на изключителна тежест на деянието,
отличаваща го от обичайните такива. Отделно, инкриминираното деяние е извършено в дома на жертвите, където са били изненадани от
появата му. Подсъдимият преди убийствата имал среща и разговор само със стринка
си и появата му била неочаквана за чичо му. Той, както и другите двама
пострадали – С. и В., не са го предизвикали с нищо, с тях той дори поддържал нормални
роднински отношения. Появата им на местопроизшествието е случайна, били са лишени
от възможността по какъвто и да е начин да противодействат на нападателя и
да защитят живота си. Умъртвени
са брутално и безчовечно. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, освен начина на извършване на деянието, следва да бъде отчетено
и това, че и четирите жертви са близки роднини на подсъдимия.
Съдебното производство е по реда
на съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият признава изцяло фактите
изложени в обвинителния акт, поради което следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 58а от НК. Тази разпоредба императивно забранява налагането на наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ и
предвижда наказанието „доживотен затвор“ да бъде заменено с наказание „лишаване
от свобода“ от двадесет до тридесет години. Съдът, счете че за конкретното
престъпление, въпреки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
следва да се вземе предвид изключителния превес на отегчаващите такива и
определи наказание „доживотен затвор“. Наложи, след редукцията по чл. 58а, ал.
2 от НК наказание лишаване от свобода в максимален размер, като счете, че така
в пълна степен ще се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК, най –
вече тези касаещи генералната превенция.
По делото в качество на
граждански ищец, съдът конституира сестрата на пострадалата Г. Г. В.а – Д.Г.К..
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. 1/2016 г. на
ОСНГТК, тя е от кръга на лицата, имащи право да търсят обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление.
Повереникът на гражданската ищца – адв. Е. В. от АК – Добрич предяви граждански
иск срещу подсъдимия в размер на 100 000 лв. за претърпените болки и
страдания от нейната доверителка. В хода на досъдебното производство не са
събрани никакви доказателства, от които да е видно какви са били
взаимоотношенията на пострадалата В. с нейните сестра и брат. От страна на
гражданската ищца също не бяха ангажирани писмени и гласни доказателства,
установяващи роднинска близост и причинени болки и страдания, в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление. Само и единствено обстоятелството, че
гражданската ищца и пострадалата са рождени сестри, мотивира съда да уважи
гражданския иск в размер на 5 000 лв., като счете, че този размер е
справедлив, така, както изиска разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът осъди подсъдимият да заплати съдебна такса върху уважената част
от гражданския иск, направената от гражданската ищца разноски, а така също и
разноските направени на досъдебното производство.
С присъдата си съдът се разпореди
и с веществените доказателства, като постанови те да бъдат пазени до
приключване на наказателното производство, след което всички да бъдат
унищожени.
В този смисъл съдът се произнесе
с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: