Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 215 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С.срещу Решение № 260004/31.08.2020г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 24/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 19-0323-000999/03.12.2019г.,
издадено от началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен, с което на К.И.К.
***, за нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл.175а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 181, т. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в общ размер на 3050 /три хиляди е петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становището, че вмененото
на водача нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е било установено по несъмнен
начин в контекста на събрания доказателствен материал, поради което
законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността му. С оглед на това
аргументира становището, че с поведението си санкционираният субект е ползвал
път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му, за което му е
наложено и съответното наказание. Излагат се и доводи относно безспорната
установеност и на втората простъпка, описана в НП. Поради това отправя искане
за отмяна съдебния акт и за потвърждаване на отмененото наказателно
постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание
се представлява от главен юрисконсулт И.С..
Ответната страна, К.И.К.,
изразява отговор на депозираната жалба чрез адвокат С.И.от Адвокатска колегия –
Велико Търново, в което обективира становище за неоснователност на касационното
оспорване. С представено становище отправя претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, К. не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
счита същата за неоснователна по същество.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
К.К. на 01.09.2019 г.
около 10.45 часа управлявал собствения си лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ВТ
5261 КР, като се движел по път, свързващ улица „Владайско въстание“ с Промишлена
зона през складова база на „Байфа“ АД. Времето било ясно, видимостта добра,
пътното платно било с две ленти.
На посочения ден, на път
отворен за обществено ползване в непосредствена близост до провеждано масово
мероприятие „рали“, при което охраната и регулиране на движението било
възложено на полицейски служители от РУ-Велики Преслав, водачът задържал
задните колела на автомобила чрез използване на ръчна спирачка, в следствие на
което принудително привеждал автомобила в странично движение и преминавал от
една пътна лента в друга и по този начин извършвал т. нар. „дрифт“. Тъй като свидетелите М.В.и М.Й.- служители в
сектор РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – гр. Шумен, се намирали в гр.Смядово на
пътния участък от подхода към пистата на ралито, който бил от ул. „Владайско
въстание“ и който свързвал посочената улица с промишлената зона на гр. Смядово,
двамата възприели първо звука, след това движението на автомобила на
жалбоподателя и преценили, че извършва т. нар. „дрифт“.
К. извършил описаното
движение на автомобила два пъти преди да стигне до мястото, където се намирали
полицейските служители и пред тях извършил третия „дрифт“. Тогава свидетелите
подали сигнал и предприели спирането му. При проверката освен самоличността на
водача и собствеността на автомобила било установено, че последният не бил
представен за годишен технически преглед.
Впоследствие, на водача
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 390411
от 18.11.2019г., като актосъставителят посочил, че с описаните деяния са
нарушени разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил подписан от нарушителя, който посочил че има възражения без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка въззивната инстанция приела, че при издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Изводът в
тази насока съдът аргументирал с обстоятелството, че в постановлението АНО не
посочил прецизно реквизита място на извършване на простъпката, доколкото не
индивидуализирал населеното място, където се твърди, че водачът е извършил
противоправното деяние. Този порок съдът възприел за достатъчно основание за
отмяна на правораздавателния акт. Независимо от това, съдът изложил и своите
съображения относно безспорната доказаност на приписаното на водача нарушение.
Наличието на съществено процесуално опущение обаче препятствало потвърждаването
на постановлението и в унисон с решаващото си становище за непрецизност на НП,
съдебният състав го отменил в неговата цялост.
При извършената служебна
проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира
обаче, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил неправилни изводи относно наличието на допуснато
съществено процесуално опущение, които са довели до постановяването на
незаконосъобразно решение. Това свое виждане касационната инстанция основава на
разбирането, че АНО не е допуснал коментираното от районния съд съществено
нарушение, което да бъде достатъчно основание за отмяна на наложените на водача
санкции. Действително, датата и мястото на извършване на нарушението са
съществен реквизит на АУАН и на издаденото въз основа на него постановление.
Същите следва да бъдат установени с категоричност, за да може привлеченото към
отговорност лице да организира по надлежен начин защитата си. В случая е
безспорно установено, че в обстоятелствената част на НП мястото на извършване
на деянието е индивидуализирано без конкретизиране на съответното населено
място. Вместо това, издателят на постановление е отразил, че деятелността е
осъществена „по път, свързващ ул. „Владайско въстание“ с Промишлена зона пред
складова база на „Байфа“ АД“. По аналогичен начин актосъставителят е описала
нарушенията, но в АУАН е посочено и населеното място, от което са част ул.
„Владайско въстание“ и Промишлената зона, както и складовата база на „Байфа“
АД. Актът е бил съставен в присъствието на соченото за нарушител лице, което
след запознаване със съдържанието му, го е подписало. Непосочването на гр.
Смядово от АНО без съмнение е поведение, отклоняващо се от разписаното в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но то по никакъв начин не е
рефлектирало върху правото на защита на лицето и не е препятствало извършването
на надлежен съдебен контрол, като водачът е разбрал какви нарушения му се
приписват. Извод в тази насока може да
се извлече и при прочит на депозираната въззивна жалба и представената пред
районния съд писмена защита, в които поддържаните отменителни основания са
аргументирани единствено с твърдения за недоказаност на обвиненията по същество
и едва в пледоарията пред съда процесуалният представител на наказаното лице е
маркирало наличието на неточност в атакуваното НП, без обаче да е изложил
доводи за ограничаване правото на защита на водача К.. Въз основа на изложеното
касационната инстанция достига до извод за липса на допуснато съществено
процесуална нарушение при изготвянето на АУАН, което влече след себе си извод
за незаконосъобразност на решението на Районен съд – Велики Преслав, което
следва да бъде отменено.
Доколкото фактите по
делото са установени по безспорен начин не се налага събирането на нови
доказателства, настоящата инстанция дължи произнасяне и по съществото на спора.
Касационната инстанция,
съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, приема, че със своите
действия водачът е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това
нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от
него действия – „със задържане на задните колела на управлявания автомобил,
чрез използване на ръчна спирачка, водачът принудително привежда автомобила в
странично движение и преминава от една пътна лента в друга, като извършва
т.нар. „дрифт“. Този метод на управление на превозното средство несъмнено
представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена
с предназначението му за превоз на хора и товари. Противно на застъпеното в
депозирания отговор на касационната жалба становище, че „отивайки до търговския
обект за закупуване на стоки, всеки водач може да използва техника на шофиране
„дрифт““, касационният състав намира, че подобен метод на управление е присъщ
на съответната категория професионални водачи, които следва да го практикуват
на указаните места и по време на организирани мероприятия, но не е присъщ на
ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора, още повече, когато е
прилаган от млад водач, придобил своята правоспособност едва няколко месеца,
преди констатиране на вмененото му нарушение. Освен в приложените писмени
доказателства, индиции за подобно неправомерно управление се съдържат и в
показанията на разпитаните служители на МВР, станали очевидци на рисковото
управление от страна на ответника в настоящото производство. Поради изложеното
съдът намира, че водачът е осъществил виновно приписаното му нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, като за неоснователни и недоказани съдебният състав
възприема хипотетичните твърдения, заложени в отговора на касационната жалба,
за наличие на други фактори, които биха могли да бъдат причина за поведението
на превозното средство на пътя. Простъпката не разкрива белезите на „маловажно“
нарушение и закономерно е била санкционирана по реда на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.
По категоричен начин е
установено и извършването на нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
контролните органи са установили, че водачът не е представил автомобила си за
технически преглед. Това налага извод за законосъобразност на НП и в тази му
част.
В обобщение на
изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното
извършване на нарушенията, вменени на ответника Районният съд неправилно е
достигнал до противен извод, което налага отмяна на постановеното от него
съдебно решение, съответно потвърждаване на отмененото от него наказателно постановление.
При този изход на спора, на касатора
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд –
Шумен в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника по делото.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260004/31.08.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 24/2020г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0323-000999/03.12.2019г.,
издадено от началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен, с което на К.И.К.
***, за нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл.175а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 181, т. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в общ размер на 3050 /три хиляди е петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА
К.И.К. да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 120 /сто и двадесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................