Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2649 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения,
че на 01.10.2018г. около 12:35 ч., на кръстовището на*****.” в гр.****, ищцата управлявала лек автомобил "****”, с рег.№****, с поставен обезопасителен
колан. Заявява, че зад управлявания от нея автомобил, собственост на „****” ЕООД, се движел лек автомобил „****” с ДК****. Ищцата твърди, че намалила
плавно скоростта на управляваното от нея МПС и впоследствие спряла, тъй като
пред нея имало пешеходна пътека. Изведнъж усетила, че движещия се зад нея лек
автомобил „С” ударил задната част на управлявания от ищцата лек автомобил, като
ищцата заявява, че вследствие на камшичния удар ударила главата и тялото си в
седалката на автомобила и изпитала силна и остра болка. Излагат се твърдения, че на мястото на ПТП
пристигнали екипи на спешна помощ и полицията. Бил съставен протокол за ПТП, от
който станало ясно, че водачът на „С” е Й П Ш, а собственик на автомобила е „Т
К”ООД. Ищцата сочи, че за лекия автомобил „С”, с ДК №**** има сключена при ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана
в полица, валидна от 02.07.2018г.-01.07.2019г., както и че и вина за ПТП-то има
водача на лекия автомобил „С”. Ищцата заявява, че веднага след ПТП посетила
болнично заведение, както и че
вследствие на ПТП-то претърпяла множество физически наранявания-
кръвонасядане с оток на главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
липса на ясен спомен за случилото се, дезориентация, главоболие и световъртеж,
шийна травма/ограничени и болезнени движения на шията/, контузия на лява
раменна става с ограничени и болезнени
движения в лявото рамо, кръвонасядане с оток по ляво рамо и гръден кош, болки в
гърдите при дишане и движения, които телесни увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки
и страдания. Ищцата е посочила, че е в била в болничен престой за времето от
01.10.2018г.-04.10.2018г. и поставената й окончателна диагноза била „мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма. Ищцата заявява, че получените
травми се отразили тежко върху физическото и психическо състояние, постоянно
изпитвала болки в областта на гръдния кош, шията, раменете и главата; изпитвала
умора, виене на свят, липса на концентрация, което се отразявало върху
изпълнението на служебните й задължения. Срещала трудности при обслужване на
бита си и грижата за детето си. Сочи, че към момента продължава лечението си с
рехабилитационни процедури. Ищцата заявява, че изпитва и страх, често сънувала
кошмари, изпадала в пристъпи на паника, нуждаела се от грижите на близките й.
Ищцата заявява, че направила разходи във връзка с лечението си в размер на 217лв.
Отправила претенция до застрахователя-ответното дружество, който й определил и
изплатил обезщетение в размер на 217лв. за имуществени вреди и 6000лв. за
неимуществени вреди. Ищцата счита обезщетението за неимуществени вреди,
определено от застрахователя за силно занижено по размер, поради което отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 15 000лв., представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 01.10.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 06.06.2019г./датата на изплащане на обезщетението,
определено от застрахователя/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Заявява, че на ищцата е било
изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер
6217лв., което счита за справедливо по размер. Счита, че към настоящия момент е
настъпило пълно и окончателно възстановяване на претърпените от ищцата травми,
лечението е преминало без усложнение и травмите представляват леки телесни
увреждания. Не оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на
01.10.2018г., около 12,35ч. в гр.****, на кръстовището на ул******възниква ПТП, при което лек автомобил марка „С” с ДК №****, управляван от Й П Ш се блъска в
задната част на движещия се пред него лек автомобил марка „*****с ДК №****, управляван от ищцата М.О., която
от своя страна преди това намалила скоростта, за да спре пред пешеходна пътека.
При настъпилия сблъсък, ищцата удря главата и тялото си в седалката
на управлявания от нея автомобил.
Мястото на произшествието е посетено
от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен препис
от протокол за ПТП от 01.10.2018г., в който са описани обстоятелствата при
възникване на ПТП, а именно, че Участник 1 /водача на лекия автомобил С”/ като
не спазва необходимото безопасно разстояние/дистация/, застига и удря отзад
спрелия пред него Участник 2 /лекия автомобил, управляван от ищцата/.
По делото е представена епикриза,
издадена от МОБАЛ „******,
относно проведено лечение на ищцата в неврохирургично отделение на болницата,
проведено в периода 01.10.2018г.-04.10.2018г., в която е посочена окончателна
диагноза „мозъчно сътресение,без открита вътречерепна травма”. В анамнезата на
епикризата е отразено, че ищцата при постъпването си в болничното заведение
след претърпяно ПТП била като зашеметена, неориентирана за време, място и
ситуация, с оплаквания от главоболие, гадене и болки в лявата раменна става. Видно
от епикризата, след проведените изследвания и лечение в болничното заведение, ищцата
е изписана в добро общо състояние. По
делото е представена медицинска документация за проведените изследвания и
лечение на ищцата.
От представеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение от 04.10.2018г. се установяват следните
телесни увреждания при ищцата след претърпяно ПТП, а именно: в окосмената
област на главата съдебният лекар е констатирал мораво синкаво зеленикаво
кръвонасядане с оток с размер 6/7см., в областта на ляво рамо, като в предно страничната област е констатиран
оток с ход към гръдната кост, с палпаторно и спонтанна болка при движение в
рамото. В заключението на удосторевението е посочено, че при ищцата са установени кръвонасядане с оток по
главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеменяване, липса на ясен спомен за
станалото, дезориентация, главоболие и световъртеж, шийна травма, изразяваща се
в ограничени и болзнени движения в шията, контузия на лява раменна става с
ограничени и болезнени движения в лявото рамо, кръвонасядане с оток по ляво
рамо и гръден кош, болки в гърдите при дишане и движения, които са причинили на
ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни
болки и страдания.
От представените по делото
заверени преписи от амбулаторни листи, издадени в периода
04.10.2018г.-13.02.2019г. се установява, че на ищцата е провеждано
медикаментозно лечение, поради оплаквания от продължаващо главоболие,
световъртеж, болезнени движения в шийно-гръдна и раменна област.
С писмо от 07.06.2019г. ответното
дружество е уведомило ищцата във връзка с заявена от нея застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
ПТП от 01.10.2018г., че от страна на застрахователя е определено обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 6000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на заявената претенция от 217лв.
С банково преводно нареждане от
06.06.2019г. на ищцата е изплатена от страна на застрахователя „ДЗИ-Общо
застраховане” сумата общо 6217лв. по щета******.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че описаните в съдебното удостоверение травми, претърпени
от ищцата може да са получени по време, място и начин, съобщени от
пострадалата, а именно претърпяно ПТП и последвали тъпи удари във вътрешните
части на купето на лекия автомобил и травми от поставения предпазен колан.
Вещото лице е посочило, че на ищцата е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, придружено с интензивни болки и страдание в
главата, шията, ляво рамо и лява ръка. Вещото лице е установило, че е налице
затруднение в движението на шията и горен ляв крайник за срок между два и три
месеца, като срокът на пълното възстановяване е продължил между три и четири
месеца. Вещото лице е описало проведеното от ищцата лечение и консултации със
специалисти-ортопед, физиотерапевт във връзка с проведено лечение на
постравматичен периартрит на лявото рамо. Вещото лице е констатирало при
проведения във връзка с изготвяне на експертизата медицински преглед на ищцата,
че същата изпитва умерено изразена болка в шията, като флексията в крайно
положение на шийния отдел е силно болезнена; ограничени крайни движения с
умерена болезненост. Посочено е, че и към момента ищцата провежда периодично
курсове физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение, с оглед преодоляване
оплакванията от болки в рамото и шийната област. Вещото лице уточни в съдебно
заседание, че получения по раменната става хематом сочи на частично разкъсване
на околоставни структури, от което се е стигнало до по-продължителен срок на
възстановяване.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Л С Н, приятелка на ищцата, която
разпитана каза, че разбрала за ПТП-то, претърпяно от ищцата през месец октомври
2018г. в деня, когато се е случило. Потърсила ищцата по телефона и след това я
посетила в болницата, където била настанена на лечение. Ищцата била видимо
неадекватна, казвала, че изпитва силни болки и не помни какво се е случило.
Помолила свидетелката да вземе от училище детето й, за което сама се грижи. На
следващия ден пред свидетелката ищцата се оплаквала от силно главоболие, както
и болки в рамото и лявата ръка. Няколко дни по-късно се появили на мястото
синини. След изписването й от болницата ищцата провеждала домашно лечение, като
ползвала отпуск по болест няколко месеца. Свидетелката каза, че ищцата
преживала труден период след ПТП-то, изпитвала болки, ходела на рехабилитации,
изпитвала страх да шофира, разчитала на помощ от приятели и близки за
отглеждането на детето си.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано
при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това
следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция
за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като
е спазено изискването на горецитираната
разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за
неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество иска за
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, по следните
съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на 01.10.2018г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е получила телесни
увреждания-кръвонасядане с оток по главата, мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, дезориентация, главоболие, шийна травма, контузия на лява раменна
става, кръвонасядане с оток по ляво рамо
и гръден кош. Механизмът на ПТП-то, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, а освен това не се спорят от ответната страна. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се
установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента, а именно
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение
и вредите, вина. Противоправното поведение на деликвента-водач на лекия
автомобил «Ситроен Ц1» се изразява в несъобразяване с правилата за движение, а
именно не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него лек
автомобил, като го застига и удря при спирането му, като при възникналото ПТП са причинени вреди.
Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото протокол от ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на
настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства,
които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за
настъпването на ПТП.
По делото не е спорно наличието
на застрахователно правоотошение по застраховка "гражданска отговорност",
сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към
момента на ПТП от 01.10.2018г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщететяване на вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на
чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
В настоящото производство се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, като спорния момент е относно
размера на обезщетението.
При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД,
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на
увреждането. В конкретния случай причинените на ищеца телесни увреждания са от
категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил около три-четири
месеца за пълно възстановяване, като самото затруднение в движението на шията и
левия горен крайник е продължило два-три месеца. Видно от изложеното от вещото
лице и от събраните гласни доказателства някои от субективните оплаквания при
ищцата са останали и за по-продължителен период от време, като периодично се
налага провеждане на рехабилитационни процедури и балнеолечение поради
оплаквания за умерени болки в шийната област и лявото рамо. От събраните по
делото гласни доказателства-разпитаната свидетелка се установява, че ищцата е
изпитвала болки и страдания, особено силни в първите дни след ПТП-то, като
болките в главата и рамото са продължили няколко месеца, през които ищцата е
срещала затруднение да се справя с ежеднените си ангажименти по полагане на
грижи за детето си и за бита си и се е нуждаела от помощта на близки и
приятели. От показанията на свидетелката се установи, че ищцата е изпитала и
стрес от преживяното, което е житейски обяснимо, изпитвала и продължава да
изпитва страх да шофира и да вози в колата детето си. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, доколкото същите отразяват преки нейни впечатления
и коресподират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, като
компетентно изготвено, неоспорено от страните. Като взе предвид горните обстоятелства,
съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че следва да
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди на 10 000 лв. По делото се установи, че
застрахователят е определил и изплатил на ищцата сумата 6000лв. за
неимуществени вреди от процесното ПТП, която сума следва да бъде приспадната от
определетото от съда по реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди, като след приспадането сумата, която се дължи на ищцата от ответника за
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 4000лв., до който размер исковата
претенция се явява основателна и доказана, а за разликата над сумата 4000лв. до
пълния претендиран размер от 15 000лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното: С оглед изричната разпоредба на чл.429
от КЗ застрахователят по застраховка
«гражданска отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенеция от увреденото
лице, като се вземе най-ранната от горните дати. В производството по делото са
ангажирани доказателства, че увреденото лице е получило плащане по предявената
пред застрахователя претенция на 06.06.2019г., от който момент се претендира
лихвата за забава и който безспорно е след датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя. Съдът намира,
че застрахователят е бил изпаднал в
забава за плащане изцяло на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
от претендираната дата /06.06.2019г./ се дължи върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и законната лихва за забава, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и
съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 474,67 лв. за държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „*****”ЕАД,
с ЕИК*******, със седалище гр*******да
заплати на М.К.О. с ЕГН **********, с адрес ***8 сумата 4000лв. /четири хиляди лева/, представляваща
неизплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, цялото в
размер на 10 000лв., настъпили в резултат на ПТП от 01.10.2018г., около 12:35 ч., на кръстовището
на ул.”**********.” в гр.******, при което управлявания от ищцата лек автомобил "*****”, с рег.№*****, бил застигнат и блъснат отзад
от лек автомобил „С” с ДК №*****, управляван от Й П Ш, дължимо по застраховка “Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №*****, валидна за период 02.07.2018г.-01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г.
до окончателното изплащане, както
и сумата от 474,67
лв. /четиристотин седемдесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
направени по делото от ищеца разноски за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата
претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над 4000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан в тази
част.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: