М
О Т И
В И
Към Присъда на КРС по НОХД № 89/2018 г.
гр.Кюстендил, 18.06.2018 г.
Кюстендилска районна прокуратура
е внесла за разглеждане в Районен съд
гр.Кюстендил на 15.01.2018 г.обвинителен акт против Д.В.К., с ЕГН – ********** ***,
с постоянен адрес *** за извършено
престъпление от общ характер по чл. 339, ал.1 пр.2 от НК, при фактическа
и правна обстановка подробно изложени в
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подсъдимия, като
предлага за извършеното от него престъпление
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
подробни обяснения. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна
присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.
КРС след провеждането на задълбочено съдебно следствие и след
анализ на събраните в хода на същото доказателства намери за установено
следното
От фактическа страна
Д.В.К., с ЕГН **********, е роден на *** ***, махала „К."
обл. Кюстендил, с постоянен адрес ***. Б. , българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан,
енорийски свещеник в селата И., В., Църварица, Г. Т., Д. Т. и В.,
обл.Кюстендил.
В с.И., общ. Н., обл.
Кюстендилска подсъдимият притежавал наследствен имот, представляващ дворно място, с къща и навес. След смъртта на родителите си, К. посещавал
от време на време имота, но рядко, като старата къща и плевнята до нея дори не
посещавал. Като енорийски свещеник отивал
в този район, когато бил извикан в някое от селата, за които отговарял. В тези
именно случаи се отбивал и до наследствената си къща. Постоянното му местожителство ***. Родителите
на К. починали 1-2 години преди сочената за година на деянието – 2016 г. Част от имота в с. И. бил ограден – новата
къща, плевнята и стопанската постройка,
а част от него – около старата къща нямал ограждение.
На 12.08.2016 г. в ПУ“Невестино“
при РУ на МВР Кюстендил била получена оперативна информация, за това че
лицето Д.К. държи в обитаван от него имот, находящ се в с. И., общ.Н. ,
махала“К.“, огнестрелно оръжие и боеприпаси , без да има надлежно издадено
Разрешително. По повод този сигнал, в условията на неотложност, на същата дата
– 12.08.2016 г. ст.разследващ полицай Н. В., в присъствието на служители на РУ
Кюстендил и поемни лица извършили претърсване
в посочения в подадената
оперативна информация имот. На претърсването присъствал и подсъдимият К.. В хода на процесуално-следствените действия
били открити както следва :
В постройка тип“навес“, над
дъски, обособяващи таван на това помещение, които дъски били наредени неплътно,
а прозирно, в които процепи бил забелязан кашона с описаните по-долу взривни
вещества са открити :
Обект № 1 - жълто вещество на
прах и гелообразно вещество с тъмен цвят държано в три броя найлонови торбички;
Обект № 2 - 2 бр цилиндрични
обекти с черни страни омотани в хартия, с шнур, представляващи два броя кутии
които съдържат -33 бр. капсулдетонатори; 3 бр електрически капсулдетонатори; 2
бр. електрически капсулдетонатори; 3 бр. огнепроводни шнурове с дължини
съответно от 0,10 метра;
2,00 метра
; 0,12 метра, 9 бр.
патрони без обозначителни надписи и 1 бр. гилза от същия вид; найлонов плик
съдържащ светло- кафяво вещество, найлонов плик съдържащ жълто прахообразно
вещество.
-В антрето на къщата е открит и иззет обект №
3 - 1 бр. въздушна пушка с дървен приклад
без обозначителни номера и надписи.
Още при откриването на вещите, в присъствието
на поемните лица, подсъдимият изразил
учудването си , твърдейки че за първи път вижда откритите под навеса вещи. Само за пушката заявил, че е негова, но не е знаел,
че следва да я регистрира.
За извършеното процесуално следствено
действие, на мястото на проверката е съставен Протокол, в който е обективирано
установеното в хода й. В графата възражения , подсъдимият посочил : „
Въздушната пушка е моя, но не съм знаел, че трябва да я регистрирам. При
старото перде където полицаите направиха проверка, откриха амонит,
огнепроводен шнур детонатори
и други, аз лично не знаех за тех. Те са от баща ми."
Установено е по делото ,че
подсъдимият не е имал издавано разрешително за
извършване на дейности с взривни вещества. На същият е било издадено разрешение пр.3, сер.КН№0375962/04.04.2012
г., валидно към момента на проверката – 12.08.2016 г. за носене на огнестрелно оръжие–пистолет АП, кал. 7,65мм.
В хода на ДП е изготвена съдебно-балистична
експертиза / Протокол№134/, която в заключение сочи, че след проведен моделен
експеримент , с предоставените за изследване
обекти/ описани в ОА/ е
установено, че същите са годни за
употреба по предназначение. Според експерта , изследваните обекти представляват взривни вещества, по смисъла на
ЗОВВБПИ, и съответно производството, закупуването , съхранението и използването им е на разрешителен режим от
органите на МВР.
С втора съдебно-балистична
експертиза /Протокол№492/ са изследвани иззетите 9 бр. патрони и 1 брой
гилза. Според експерта – всичките 9 броя
патрони са годни за употреба по предназначение, а гилзата е от същия вид боеприпаси.
Тези експертизи, съдът е приел,
като годно доказателствено средство, обуславящи незаконосъобразност на
държането на описаните обекти, при липса
на разрешително за извършване на дейности
с взривни вещества.
По
доказателствата:
В обстоятелствената част
на ОА е посочено, че описаното в него като фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на ДП доказателствени средства. Липсва техен анализ както в
самия ОА, така и в пледоарията на
представителя на държавното обвинение.
Анализирайки тези
доказателства, съдът намери следното: разпитаните в хода на ДП и съдебното следствие
свидетели установяват по категоричен
начин само и единствено твърдения в ОА факт, че в наследствен имот на подсъдимия са открити
описаните взривни вещества. По този факт спор по делото няма, дори от страна на
подсъдимия К.. В показанията на всички
разпитани по делото свидетели , обаче се сочи, че подсъдимият не е обитавал
постоянно тази къща. След смъртта на
родителите си К. е ходил там рядко и видимо за присъствалите на
претърсването лица – служители на РУ Кюстендил и поемните лица, било че той е бил изненадан от факта, че в
имота на родителите му / наследен от него след смъртта им/ са открити описаните
взривни вещества .
Св. С. – поемно лице,
в показанията си твърди, че познава
подсъдимия като отец, но не знае той да живее в къщата, в която са извършени
процесуални следствените действия в този
ден. Свидетелката П. / поемно лице/ също твърди в показанията си, че не е
виждала подсъдимия да живее в този имот.
Според показанията й
непосредствено след приключване
на действията по претърсване и
изземване К. е заявил, че най-вероятно вещите са били на неговия баща и
не е знаел за съществуването им. Според
св. В., кметски наместник на с. И. , подсъдимият не живее в имота, в който са
открити взривните вещества. Посещава го, когато служебните му задължения
налагат да посещава района на селото.
Съдът намира, че в
подкрепа на обвинението, в частта в която се твърди, че К. е държал описаните в
ОА взривни вещества не са събрани никакви доказателства. Държането е
действие, което предполага наличие на знание и воля за това. С нито едно доказателство в тази посока
обвинението не бе подкрепено.
Единственото , на
което се оповава обвинението, за да се обоснове
субективно отношение на подсъдимия към предмета на престъплението е установеното по безспорен начин, че именно
подсъдимият е собственик на имота, в който са
открити процесните взривни вещества.
Този факт,обаче сам по себе си не е достатъчен за да се
твърди, че е доказан субективния
елемент на престъплението .
Да, действително К. е
собственик на имота – придобит по наследство от
родителите му, след смъртта им.
Но липсват каквито и да е доказателства , обвързващи откритите взривни
вещества със знанието и волята на
соченото за деец лица да ги държи.
След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства , съдът не можа да обуслови
извод за несъмнена доказаност извършване на престъплението по 339, ал.1, пр.2
именно от Д.В.К..
На основата на така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да отговори на
един от основните въпроси по чл.
303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимият е автор на престъплението, за
което е бил привлечен да отговаря, съдът на първо място следва да намери за
доказано извършването на противоправното деяние. Анализът на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка, обуслови
извод за несъмнена доказаност на извършването на деяние по сочения текст от НК
.
По отношение на
авторството на това деяние, обаче съдът намери
твърдението на РП, обективирано в ОА за
недоказано.
Не се събраха никакви
доказателства, както вече бе обсъдено, обвързващи деянието със соченото за деец лице.
Съгласно константната
практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и по несъмнен начин само с
косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства трябва да
водят до единствения възможен извод, че лицето е извършило конкретното деяние и
да изключат всяка друга възможна версия. В настоящия казус според съда не е
налице визираната верига от косвени доказателства. При липса на годни
доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието
на подсъдимия в извършване на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо
престъпление по чл.339 от НК , не може да се формира извод, че именно Д.К. е държал
описаните взривни вещества, и това да е доказано по несъмнен начин, така
както изисква чл.
303, ал.2 от НПК.
По изложените съображения и, като съобрази разпоредбата
на чл.
304 НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по
Предвид изхода на делото и на основание чл.
190, ал.1 НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран , съдът постанови присъдата си
Председател :