РЕШЕНИЕ
№ 1469
гр. Плевен, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430103147 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Р. Г., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, чрез ***, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.. Съдът е сезиран
със следното искане: ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер
на 5 лв. /частичен иск от 5208лв./, представляваща платена при изначална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД
Ответникът изразява следното становище: Предявените искове са неоснователни. Не
оспорва твърдението, че договорът е сключен при параметрите, посочени от ищеца.
Според ответника не е основателен доводът, че предоставянето на поръчителство е
задължително условие за сключване на договора за кредит, тъй като ищцата има възможност
да избере да сключи договор с гарант, предложен от кредитора или да посочи поръчител,
избран от нея. Поръчителството представлява отделно правоотношение, което не увеличава
възможността на кредитора. Ищцата сама е избрала в електронния формуляр обезпечение
от „Фератум Банк (Malta)” и след като се е запознала с дължимите такси, е подала
заявление за сключване на договор за кредит. След това ищцата е получила на своя имейл и
преддоговорна информация, в която изрично посочил, че обезпечава кредита. Отделно
потребителят получил и цялата информация от „Фератум Банк Малта“ по имейл. Ищцата
изрично чрез СМС потвърдила, че желае да сключи договора за потребителски кредит.
Поради това ответникът счита, че не е налице и нарушение на чл. 68е от ЗЗП, тъй като
ищцата е разполагала с необходимата информация и възможност за избор на поръчител. На
следващо място, ответникът счита за неоснователен доводът, че възнаграждението на
1
гаранта се включва в ГПР по договора, тъй като не е част от общите. Услугата нямала
задължителен характер по смисъла на закона, за да бъде част от общите разходи по кредита.
На последно място счита, че на ищцата е предоставена необходимата информация за ГПР и
условията, като тя е имала право да се откаже от обезпечението в 14 - дневен срок, но това
не било сторено. Ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени, претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна
следното:
В тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сключен договор за кредит, в който е уговорена и оспорената клауза за такса за
поръчителство, начислена такса за поръчителство; фактите, на които се основават доводите
за нищожност, като докаже всички факти от фактическите състави на отделните основания
за това. В нейна тежест е да докаже и че е заплатила посочените в исковата молба сума
на ответника. Ответникът може да проведе насрещно доказване на твърденията на ищцата
и пълно доказване на факта, че престираната от ищцата сума е дадена на валидно правно
основание ( в това число, че договорът е сключен от разстояние при съответните методи на
потвърждение).
Между страните е имало валидно облигационно правоотношение, по силата на
сключен Договор за потребителски кредит ***. Ответникът предоставил заемна сума на
ищеца в размер на 4200 лв. и ГПР от 49.50%. На основание чл. 5 от Договора за
потребителски кредит е уговорено и обезпечение, което се предоставя от в полза на
кредитора. В договора за кредит обаче не било посочено възнаграждение за предоставяне на
гаранция. М. Р. Г., след като усвоила сумата от 4200 лв., установила, че са начислили
освен заемната сума и сумата от 4074 лв. такса за обезпечение с поръчителство.
Договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1, .т10 от ЗПК, тъй
като вноските за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито е посочено, че
сключването на договор за гаранция е задължително. Сумата за предоставяне на гаранция
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, а невключването и води до извод за
приложимост на ГПР между страните, различен от посоченото в договора. Договорът не е
подписан с електронен подпис, поради което липсва съгласие за неговото сключване.
Клаузата на чл. 5 от договора е недействителна на основание чл. 143,ал.1.т.10 от ЗЗП .
Клаузата не позволява на потребителя да прецени действителните икономически последици
от сключването на договора за кредит.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени. Претендираните разноски, при този изход на делото, следва да се
присъдят в полза на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ЗЗД, Фератум България ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М.
Р. Г. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, чрез ***, сумата в размер на 5 лв. /частичен
иск от 5208лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по
договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Фератум България ЕООД, ЕИК ***, със
2
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М.
Р. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез ***, направените разноски по делото
в размер на 1250 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3