Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 53 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Л.А.А., с която се обжалва изцяло Решение № 20260198/25.11.2020 г., постановено
по гр. дело № 37646/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са
изложени съображения за това. Въззивницата моли да се отмени решението на
районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
предявените искови претенции.
Въззиваемият А.А.А. оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Производството пред първата
инстанция е образувано по искова молба на Л.А.А. срещу А.А.А., като е предявен
иск с правна квалификация чл. 144 от Семейния кодекс СК), обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на
учащо се пълнолетно дете от родител. Претендираната издръжка е в размер на
500,00 лв. месечно, считано от 17.08.2020 г. (датата на подаване на исковата
молба) до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, както и издръжка за минало време за период от 10.08.2019 г. до
10.08.2020 г. в размер на 250,00 лв. месечно.
С Решение № 20260198/25.11.2020
г., постановено по гр. дело № 37646/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав, са
отхвърлени предявените от Л.А.А. срещу А.А.А. искове с правно основание чл. 144 СК за присъждане на първоначална издръжка на пълнолетен редовно учащ във висше
учебно заведение в размер на 500,00 лв. месечно, считано от 17.08.2020 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, както и иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка
за минало време за период от 10.08.2019 г. до 10.08.2020 г. в размер на 250,00
лв. месечно.
По делото спорен е единствено
въпросът дали възможностите на въззиваемия му позволяват да дава на
въззивницата претендираната месечна издръжка. Възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност,
при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете. В настоящия случай е установено, че ответникът в периода м. 01.2019 г. - м.
07.2020 г. е получил средномесечен брутен доход в размер на около 638 лв. (
л. 29 – 30 от делото на СРС), а от удостоверение (служебна бележка) на л. 31 от
делото на СРС, е установено, че за месеците 07.2020 г. и 08.2020 г. е получил
средномесечен брутен доход от около 609 лв.
Отделно от това, по делото е
установено, че въззиваемият има алиментни задължения по отношение на негово
ненавършило пълнолетие дете – детето А.А.А., роден на *** г. Предвид този факт
настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя никакви
средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря. Получаваните доходи от бащата
не са достатъчни да покрият и неговата необходима издръжка.
Въззивният съд напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и
не намира за необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е
правилно. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е
мотивирал невъзможността на ответника да заплаща претендирания размер издръжка.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от въззивния
съд.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото,
въззивницата няма право на разноски, а и същата не е направила такова искане.
Право на разноски има
въззиваемият, но същият не е предявил такова искане.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20260198/25.11.2020 г., постановено по гр. дело № 37646/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.