Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.02.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №5717 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.01.2019 год., постановено по гр.дело №84527/2017
год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Б.М.Н. срещу Н.Д.А. искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцата сумата от 1 053.10 лв.,
представляваща незаплатена нотариална такса за извършено нотариално
удостоверяване – изповядване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №81, т.1, рег.№2496, дело
№57/2016 год. на нотариус Б.Н., с рег.№142 на НК, за която сума е издадена
фактура №********** от 05.10.2016 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.07.2017 год. до окончателното й изплащане и сумата от 85.58 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 06.10.2016 год. до
24.07.2017 год., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №50817/2017 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в и ответницата е
осъдена да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 465 лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 375 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата
Н.Д.А.. Жалбоподателката поддържа, че претенцията за
главницата се основавала на нотариален акт за покупко-продажба, по който страна
бил малолетният й син, поради което и претенцията следвало да бъде насочена към
получателя на услугата, а не към неговия законен представител. В случая нотариусът
не бил изпълнил задължението си да изготви и предаде документите за
собственост, както и да раздели таксата, дължима по т. 8 ТНТЗННД. Ищцата не
била заявявала, че изисква таксата в двоен размер и изпращайки сметката за
дължимите суми в последния възможен момент преди сделката /04.10.2016 год., в
16.50 ч., при нарочен час на сделката на 05.10.2016 год., в 9.30 ч./ не била
оставила възможност на страните да ангажират друг нотариус. Освен това
поведението на нотариуса да претендира такса в двоен размер от лице в
неравностойно положение било и неморално. Ответницата се позовавала на
отрицателен факт – предаване на сума пари, за която не били издадени документи
от нотариуса /ищцата не посочвала каква точно сума й е била предадена в деня на
изповядване на сделката/. Нотариусът не бил изпълнил волята на страните таксите
в нотариалното производство да бъдат разпределени поравно, въпреки че същата
била вписана в нотариалния акт, отказвал да предаде както нотариалния акт, така
и документите за собственост, като едва във второто съдебно заседание бил
признал, че кантората му била посещавана многократно от Ан. Андреев, за да
предаде неоснователно претендирания остатък от 500
лв. и да получи нотариалния акт, който неоснователно се задържал. Отрицателните
факти не се доказвали; доказването им се осъществявало чрез положителни факти. СРС
неправилно не бил кредитирал представените по делото нотариална покана и
удостоверение, както и изпратената по електронната поща сметка от нотариуса на
04.10.2016 год., в 16.50 ч. Първоинстанционният съд бил
приел, че в нотариалното производство се дължат две отделни такси – по т. 8 и
20, б. „а“ ТНТЗННД. Ищцата се позовавала като основание за плащане на т.20а от
Тарифата, каквото основание не съществувало. Фактическият състав на нотариалното
производство завършвал с издаването и получаването на нотариалния акт. Едва
след това можело да се приеме, че нотариусът е извършил услугата, за която е
бил ангажиран и следвало да му се заплати. В случая по делото липсвали
доказателства, че нотариусът е изпълнил това свое задължение. Той повече от две
години задържал нотариалния акт на сина на ответницата. Изпратената по
електронната поща предварителна сметка представлявала предложение, което
трябвало да се приеме. В това предложение не било заявено обстоятелството, че
освен таксата по т. 8 ТНТЗННД се дължи и друга такава. След като нотариусът не
бил предал нотариалния акт, то ответницата не била и в забава. А и било налице
негово признание, че не е оказал съдействие /отказал е да получи 500 лв./. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Ответницата по жалбата Б.М.Н. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че без значение за спора били обстоятелствата кога са
били съобщени таксите по сделката на страните, откъде е пристигал продавачът и
кога и дали страните са получили препис от нотариалния акт за покупко-продажба
на недвижим имот, след като същият бил подписан от нотариуса и вписан в Агенция
по вписванията и се намирал на разположение в кантората. Установено било, че
таксите по нотариалното изповядване били разпределени поравно между страните по
сделката. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 87 ЗННД вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
По отношение на фактическата обстановка:
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото въззивният съд приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че на 05.10.2016 год. А.С.С., като продавач и
ответницата Н.Д.А., действаща като майка и законен представител на малолетния
си син М.А.А., като купувач, сезирали ищцата Б.Н., в
качеството й на нотариус с рег.№142 на НК, с молба, с която поискали да бъде
изготвен и издаден нотариален акт за продажба на недвижим имот и идеални части
от УПИ, като обявили, че продажната цена и съответно материалният им интерес е
в размер на 153 039 лв.
На 05.10.2016 год. ищцата издала
сметка за дължимите такси за изготвяне на нотариалния акт, преписи и справки в
общ размер на 1 043.50 лв. /с ДДС – 173.92 лв./, както следва: такса по
т.20а ТНТЗННД в размер на 836.58 лв., такса по т. 6 ТНТЗННД в размер на 18 лв.
и такса по т. 16 ТНТЗННД в размер на 15 лв., както и сметка за дължимите такси
за продажбата на недвижими имот, преписи и справки в общ размер на
1 053.10 лв. /с ДДС – 175.52 лв./, както следва: такса по т. 8 ТНТЗННД в размер на 836.58 лв., такса по т. 6
ТНТЗННД в размер на 26 лв. и такса по т. 16 ТНТЗННД в размер на 15 лв.
Безспорно е също така, че на
04.10.2016 год., в 16.40 ч. ищцата изпратила на ответницата електронно
съобщение, към което била приложена справка за дължимите такси за издаването на
нотариалния акт, 3 бр. преписи и 3 бр. справки, както и за дължимия местен
данък и таксата за вписване /определени при материален интерес в размер на
154 100 лв./. Нотариалният акт за продажба на недвижим имот и идеални
части от УПИ бил съставен и издаден от ищцата на 05.10.2016 год. с №81, т.І,
рег.№2496, дело №57/2016 год., като същият бил вписан същия ден в Службата по
вписвания. Същият обективира волеизявлението на
страните по сделката, че разноските за изготвянето и издаването му се заплащат
по равно.
По отношение на правните изводи:
Дефиниция на понятието „нотариална
такса“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗННД, като по смисъла на този закон това е
възнаграждението, което се заплаща на нотариуса за извършената услуга.
Нотариални такси се събират за извършване на нотариални действия и за
извършване от нотариус на други действия и се внасят в приход на нотариуса, в
чийто служебен архив е отбелязано извършването на съответното действие, като
техните размери де определят по тарифа, приета от Министерския съвет по
предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара
– чл. 85, ал. 1 и 3 и чл. 86 ЗННД. Нотариални такси дължи лицето, чието искане
е разгледано от нотариус, при извършване на поисканото действие /като няколко
задължени лица отговарят солидарно/ – чл. 87 и 88 ЗННД. За събирането на
нотариалните такси се изготвя сметка, подписана от нотариуса, която се връчва
на задълженото лице, като в същата се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, удостовереният материален интерес или изразходваното
време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 88.
Пропорционалните нотариални такси се
събират според удостоверявания материален интерес или изразходваното време и
имат определен минимален интерес /чл. 91 ЗННД/, като при прехвърляне на
собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е пазарната цена на
вещта /чл. 96, ал. 1, т. 1 от закона/. За изготвяне на проект за нотариален акт
се събира таксата, предвидена за удостоверяване – чл. 94, ал. 2 ЗННД.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по писмен договор с предмет изготвянето на
проект и издаването на нотариален акт за покупко-продажба – чл. 571, изр. 2 ГПК
и чл. 22 ЗННД вр. с чл. 12 от Наредба № 32 от
29.01.1997 год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори
/като следва да се посочи, че няма пречка волеизявленията на всяка от страните
да бъде обективирана в отделен документ/. Ищцата, в
качеството на нотариус, е изпълнявала двойни функции – да изготви и провери
нотариалния акт след възлагане по реда на чл. 22 ЗННД и да извърши нотариално
удостоверяване по чл. 569 и сл. ГПК, а молител в нотариалното производство е М.А.А. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител Н.Д.А. /ответницата по делото/.
Във връзка с първото оплакване във въззивната жалба, свързано с това, че нотариалното
производство не би било инициирано при предварително знание за определения от
ищцата размер на нотариалните такси, следва да се посочи, че молбата за
неговото образуване е можело да бъде оттеглена, предвид приложимото в
нотариалното производство общо правило на охранителните производство,
установено в разпоредбата на чл. 539, ал. 1, т. 1 ГПК.
Несъмнено е установено по делото, че
действията по изготвянето на проекта за нотариален акт и нотариалното действие
са били извършени от ищцата /виж и чл. 25, ал 5 ЗННД/. Действително съгласно
чл. 87 ЗННД, нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от
нотариуса, но в случая ответницата се е задължила в лично качество с получаването
и подписването на изготвената от нотариуса сметка /виж чл. 73 ЗЗД/. В този
смисъл неоснователно се явява и второто възражение на жалбоподателката,
че няма качеството на задължено лице.
В случая договорът за
покупко-продажба има за предмет недвижим имот и идеални части от УПИ, поради
което удостоверяваният материален интерес е договорената цена /пазарната цена/
– в частност 153 039 лв. Пълният размер на дължимата по т. 8, ред 6
ТНТЗННД такса възлиза на 836.58 лв., а с включен ДДС – на 1 003.90 лв. Половината
от така определената такса е в размер на 501.95 лв. Размерът на таксата за
изготвяне на проект за нотариален акт /извършването на каквото действие е било
изрично възложено на нотариуса/ се определя също според материалния интерес на
изповядваната сделка съгласно т. 20а вр. с т. 8 ТНТЗННД,
т.е. равна е на тази за издаването на нотариален акт, а именно 1 003.90
лв. /с ДДС/, а половината от нея възлиза на 501.95 лв. /начинът по който
страните обозначават с цифри и букви приложимата норма от тарифата е ирелевентен, тъй като от значение за спора е нейното
съдържание/.
За издаването на 2 бр. преписи от проекта
за нотариален акт и 2 бр. преписи от нотариалния акт се дължи нотариална такса
по т. 6 от тарифата, а за изготвянето на общо 6 справки – т. 16 от тарифата.
Следователно общият размер на
дължимите такси от ответницата възлиза на 1 053.52 лв. /с ДДС/, какъвто и
именно е бил определен от нотариуса в издадената от него справка. За същата
сума е била издадена сметка от нотариуса, която е била връчена на продавача А.С.,
като е безспорно по делото, че последната я е заплатила.
Установено е по делото, че дължимият
местен данък за възмездното придобиване на недвижим имот е в размер на
1 912.99 лв., а таксата за вписване – 76.52 лв., или общо 1 989.51 лв.,
които са били заплатени от ответницата – видно от приетите като доказателства
по делото 2 бр. платежни нареждания /на л. 59 и 60 от първоинстанционното
дело/.
Следващият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали ответницата е погасила част от процесната главница чрез плащане, доколкото същата твърди,
че е предала на ищцата сумата от 2 500 лв. /с част от която са погасени
задълженията за местен данък и таксата за вписване в горепосочените размери/.
Установяването на този факт е било в тежест на ответницата при условията на
пълно и главно доказване. В тази насока обаче по делото не са били ангажирани
каквито и да било допустими доказателства. За доказване факта на плащането важи
ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като процесните
парични задължения са установени в писмен акт, а същевременно в случая не е
налице изключението по чл. 164, ал. 2 ГПК предвид изричното несъгласие на
ищцата за събиране на гласни доказателства.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че кредиторът е бил поставен в забава /с
последиците по чл. 96 ЗЗД/, тъй като по делото не се установява ответницата да
е предложила точно изпълнение /достатъчно за осъществяването на дължимия
резултат/. Отделно от това следва да се отбележи, че забавата на кредитора не
освобождава длъжника от паричното му задължение. В този случай той трябва да
прибегне към заместващ изпълнението способ. Според нормата на чл.97, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, пари могат да бъдат оставени за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда, но кредиторът
трябва да бъде уведомен за влагането, а в частност ответницата нито твърди,
нито установява, че се е освободила от задължението си, депозирайки дължимата
на кредитора сума в банка.
Следователно ищцата се легитимира
като кредитор на претендираното главно вземане в
размер на 1 053.10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Както вече бе посочено, според чл.
88, ал. 1 ЗННД, нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото
действие. В разглеждания случай ответницата е в забава считано от деня, следващ
изготвянето на проект и издаването на нотариален акт за покупко-продажба, а
именно от 06.10.2016 год. Без значение е обстоятелството дали екземпляр от вече
издадения и вписан нотариален акт за покупко-продажба е бил предаден на
ответницата, който извод следва от разпоредбата на чл. 581 ГПК. В този смисъл акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
установена в своето основание за исковия период от 06.10.2016 го. до 24.07.2017
год., а размерът й възлиза на 85.58 лв., както е приел и СРС при правилно приложение
на правилото на чл. 162 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата по жалбата /ищцата/ действително направените
разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.01.2019
год., постановено по гр.дело №84527/2017 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в.
ОСЪЖДА Н.Д.А. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Б.М.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основания
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/